РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 94332
гр. С., 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Частно
гражданско дело № 20221110153398 по описа за 2022 година
Съдът може и служебно да констатира наличие на неравноправна клауза, стига да уведоми
страните, че този въпрос влиза в предмета на делото (Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д. №
3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори).
Вероятно са налице няколко неравноправни клаузи: относно сумата за
„компенсаторна неустойка“ – 145,80 лева; и „неустойка забава“ – 200 лева.
По отношение на заема има частично плащане (размерът на договорения дълг е 800 лева,
толкова се и претендират, но се признава плащане на 165 лева, което, по разбиранията на
заявителя, дори не се е отразило на същинската главница), което означава, че за съда, на
този етап, е невъзможно да прецени размера на сумата, която следва да се посочи като
дължима (нормите на чл. 162 и чл. 195, ал. 1 от ГПК са неприложими; съответна
аргументация е изложена и в т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК на
ВКС; а също така и О. на СГС от 22.10.2010г. по гр.д. № 11683/2010г. и О. на СГС от
02.03.2011г. по ч.гр.д. № 2499/11г.).
Следва изрично да се посочи, че, ако е/са налице неварноправни клаузи при вече платени
вноски, а поне една от тях е платена, то с нея е заплатена и част от главницата и част от
неустойките, чиято функция е единствено евентуално да надскочи допустимя процент на
оскъпяване – 50 % (или най-малкото да завиши недопустимо неговия размер).
Това разбиране е подкрепено в Определения на СГС: по в.ч.гр.д. № 14350/21г. и №
888/22г.; № 5649/22г. и № 7778/22г.
В тази връзка е налице и европейска практика: РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 30 юни
2022 година по дело C‑170/21:
37 От изложените по-горе съображения следва, че националната юрисдикция, сезирана със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
1
договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това
заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че
договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения,
допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери (а в случая,
както бе посочено – поне в рамките на заповедното производство, това е невъзможно да
се прецени). В тази хипотеза посочената юрисдикция следва да има възможността да
отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от
посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в
заявлението.
38 С оглед на всички изложени по-горе съображения на въпроси първи, втори и трети
следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в
производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без
приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този
потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното
вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че
съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други
изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.
Отношение има и т. 43.
В тази връзка и Р. № 60260 от 19.08.2022г. на ВКС, IV г.о.,гражданско дело № 490 по описа
за 2021: Освен това въззивната инстанция не е разгледала и възможността да евентуална
нищожност на двата анекса в частта им относно прибавянето на изтеклите до момента
сключването им лихви към главницата, като не е изследвала и въпроса дали това е
допустимо с оглед правилото на чл.10, ал. 2 от ЗЗД. Във връзка с това е необходимо да бъдат
събрани доказателства за това какъв би бил размера на задълженията по договора за
потребителски кредит, ако се дължи само първоначалната сума по него, без в нея да се
включват прибавените лихви, съответно какъв би бил размера на акцесорните задължения
по договора с оглед на тази сума и каква част от тях е погасена, съответно продължава да се
дължи. За изясняване на този въпрос е необходимо изслушването на заключение на вещо
лице, което ще трябва да даде заключение за посочените обстоятелства, така и за това какъв
е размера на задълженията, ако анексите са породили действие, в частта им относно
прибавянето на лихвите. Събирането на това доказателство не може да се извърши в
настоящето касационно производство.
С оглед посоченото, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението по чл. 410 от ГПК на „С ООД, ЕИК *********,
2
по отношение С. Т. М., ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 415 от ГПК указва на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса
Разпореждането, може да се обжалва с частна жалба от ЗАЯВИТЕЛЯ в едноседмичен
срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3