Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и в присъствието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура
Силвиян И, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 149 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Р.Д.Н. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 1135/16.12.2021
г. на Варненски районен съд, ХХХІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 3674 по
описа на съда за 2021 г., с което Наказателно постановление №
21-0819-003095/13.08.2021 г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи е потвърдено в частта,
с която на Н. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата на основание чл. 185 от същия закон е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева, и е изменено в частта, с която на Н. за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, като е намалена
наложената глоба на 50 лева.
В жалбата се твърди, че
второто нарушение е обективно несъставомерно, като районният съд неправилно е
ценил и обсъдил събраните пред него доказателства, в резултат от което
неправилно е установил фактическата обстановка. Касаторът иска отмяна на
решението на районния съд като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
Ответникът в
производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление №
21-0819-003095/13.08.2021 г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, с което на Н. за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата на
основание чл. 185 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
От доказателствата,
представени с административнонаказателната преписка и събрани в съдебното
производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
29.07.2021 г. около 10,40 ч, срещу блок 59 в ж.к. „Чайка“, Н. управлявал
товарен автомобил с ДК № ТХ **** АМ, като се движел зад л.а. с ДК № ТХ **** АН.
При извършване на маневра „обратен завой“ от лекия автомобил, Н. решил да я
изпревари за извършване на обратен завой, като заобиколи отляво автомобила й.
Настъпил удар между предна дясна част на товарния автомобил и задна лява броня
на лекия автомобил. Въпреки произшествието Н. не спрял управляваното от него
превозно средство, довършил маневрата, като навлязъл в тревна площ отляво и
продължил движението си. Водачът на лекия автомобил възприел и запомнил номера
на товарния автомобил и сигнализирал на компетентните органи. Установен бил
водачът и бил призован да се яви на местопроизшествието. При явяването му
товарният автомобил бил разпознат от другия водач, но Н. заявил, че не е
възприел настъпилото произшествие. При огледа на двете превозни средства била
констатирана деформация
в предна дясна част и счупен преден десен мигач на товарния автомобил, както и
деформирана задна броня на лекия автомобил. Въз основа на установените факти,
на Н. бил съставен акт за установяване на нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било
издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което Н. бил
санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева за
първото нарушение и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП с „глоба“ в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
При така установените
факти, районният съд приема наказателното постановление за издадено от
компетентен орган и при спазване на чл. 57 от ЗАНН, без допуснати съществени
процесуални нарушения и в шестмесечния преклузивен срок. Отхвърля доводите на
въззивника за непълно описание на нарушението, като приема, че мястото на
извършването е индивидуализирано в достатъчна степен и правото на защита на Н.
е било гарантирано. По наложените с наказателното постановление наказания съдът
приема, че безспорно е установено нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
тъй като при управлението на товарния автомобил Н. причинил имуществени щети на
лекия автомобил, установени при огледа на автомобилите и от свидетелските
показания, а участието си в произшествието Н. не отрекъл. За това нарушение
съдът посочва, че тъй като наказанието е в твърд размер, същото не следва да се
обсъжда. За второто нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът приема, че
на посочените време и място е настъпило пътно-транспортно произшествие по
смисъла на пар. 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП с участието на
управлявания от Н. товарен автомобил, който не е изпълнил задължението си да
спре, за да установи какви са последиците. Според събраните гласни
доказателства, при настъпване на удара между автомобилите водачът на лекия
автомобил възприел силен шум и разклащане на превозните средства, поради което
е било възприето от двамата водачи, и по-специално от Н.. Предвид това Н.
осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. По размера на наложените наказания районният съд обаче счита, че няма
доводи и доказателства за отегчаващи обстоятелства, които да обосновават
наложената глоба в размер над минимума, поради което е изменил наказателното
постановление в частта на глобата до минималния предвиден в чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП размер от 50 лева.
Настоящата инстанция възприема изцяло
установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които
няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Не се констатират твърдяните в
касационната жалба пороци при събирането и цененето на доказателствата. Както
се установява от протокола за ПТП, в който са отразени резултатите от огледа, и
от свидетелските показания на другия водач, при удара е имало разклащане и шум,
а товарният автомобил, управляван от Н., е с деформирана предна дясна част и
счупен мигач. Предвид това, правилен е изводът на районния съд, че при тези
обстоятелства настъпилото произшествие е достигнало до съзнанието на Н., поради
което нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е извършено както от
обективна, така и от субективна страна.
При служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1135/16.12.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 3674 по описа на съда за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.