№ 681
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603724 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
На 22.02.2022г., СРС 107-ми състав е постановил по НОХД №
13817/2018г. Присъда, с която е признал подс.Т. Д. А. за виновен в това, че за
периода 31.03.10г. - 29.10.10г. в гр. София в условията на продължавано
престъпление и в качеството на длъжностно лице – шофьор на автомобил
съгл. трудов договор № 37/ 15.01.1998г., длъжностна характеристика от
11.01.2006г., Заповед № 208/ 28.12.2007 на Директора на ТП Български пощи
гр.София и ДС № 36 към трудов договор № 408/30.04.2009 присвоил сумата
от 31 600лв., собственост на ТП Български пощи, РУ Западен регион, връчена
в това му качество, като присвояването е в големи размери и за улесняването
му е извършено друго престъпление по чл.308 ал.1 НК, като отделните Д.ия
са извършени както следва :
- на 31.03.10г. в гр.София в горното длъжностно качество присвоил
чужди пари – сумата от 925лв., собственост на ТП Български пощи, РУ
Западен регион, връчена в това му качество
- на 30.04.10г. в гр.София в горното длъжностно качество присвоил
чужди пари – сумата от 1 120лв., собственост на ТП Български пощи, РУ
Западен регион, връчена в това му качество
- на 31.05.10г. в гр.София в горното длъжностно качество присвоил
чужди пари – сумата от 1 150лв., собственост на ТП Български пощи, РУ
1
Западен регион, връчена в това му качество
- на 30.06.10г. в гр.София в горното длъжностно качество присвоил
чужди пари – сумата от 4 130лв., собственост на ТП Български пощи, РУ
Западен регион, връчена в това му качество
- на 30.07.10г. в гр.София в горното длъжностно качество присвоил
чужди пари – сумата от 4 750лв., собственост на ТП Български пощи, РУ
Западен регион, връчена в това му качество
- на 31.08.10г. в гр.София в горното длъжностно качество присвоил
чужди пари – сумата от 10 500лв., собственост на ТП Български пощи, РУ
Западен регион, връчена в това му качество
- на 30.09.10г. в гр.София в горното длъжностно качество присвоил
чужди пари – сумата от 4 100лв., собственост на ТП Български пощи, РУ
Западен регион, връчена в това му качество
- на 29.10.10г. в гр.София в горното длъжностно качество присвоил
чужди пари – сумата от 4 925лв., собственост на ТП Български пощи, РУ
Западен регион, връчена в това му качество,
поради което и на осн.чл.202 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 вр. чл.201 вр.чл.26 ал.1
чл.55 ал.1 т.1 НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, изпълнението на което наказание на осн. чл.66 ал.1 НК е
отложил за срок от 3 години.
С горепосочената Присъда подс.А. е осъден да заплати и направените
по делото разноски в размер на 487,65лв. по ДП и в размер на 400лв в съдебна
фаза на процеса, както и по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.С.М., защитник на
подс.А. с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова
присъда, с която и на осн. чл.304 НПК същият да бъде признат за невиновен в
извършване на процесното престъпление. В депозираната въззивна жалба и в
подаденото в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнително писмено изложение са
наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразена в
допуснато нарушение на процесуалния закон – за основно нарушение се
твърди липсата на даден от основния съд отговор на изложените защитни
възражения.По същество на процесния спор се релевират подробни
съображения за липса на извършено престъпление – излага се аргумент за
липса на изискуемото длъжностно качество; сочи се също така и довод за
липса на вменено на подсъдимия задължение за отчитане на
инкриминираните парични суми и в тази вр. защитата се позовава на липса на
доказателства досежно факта на предоставени ДТМ с цел продажбата им.
Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена
в преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК и от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес.Спазени са и изискванията на процесуалния закон
както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321
НПК.
2
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка
по реда на глава XXІ НПК.
В процесната въззивна жалба не се излагат искания за събиране на нови
доказателства, като и самият въззивен съд след извършена служебна проверка
не намери за нужно да събира допълнителни доказателства.
В с.з. пред настоящата инстанция защитата изразява доводи, идентични
по съдържание с тези, отразени в депозираната въззивна жалба – отново се
твърди липса на съставомерност на обективираното от подсъдимия
поведение, с оглед вмененото му престъпление по чл.202 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 вр.
чл.201 вр.чл.26 ал.1 НК, като в тази вр. се акцентира върху липсата на
възложени му отчетнически функции, което по мнение на защитата
рефлектира и върху липсата на изискуемото длъжностно качество, а в
допълнение се подчертава и недоказаният факт на настъпване на
инкриминираната щета за соченото от държавното обвинение пострадало
лице, в случая ТП Български пощи, изводимо от събраните доказателства за
притежание от страна на горното предприятие само и единствено на
качеството на комисионер досежно дейността по продажба на държавни
таксови марки (ДТМ), а не на собственик на същите, което по обективен
начин предопределя и невъзможността за неговото ощетяване.
Подсъдимият Т.А. в предоставеното му право на лична защита и
последна дума поддържа становището на своя защитник и отправя искане за
постановяване на оправдателна присъда.
Участващият по делото прокурор е изключително лаконичен – в хода на
съдебните прения изразява мнение за законова обоснованост на
първоинстанционната присъда и справедливост на наложеното наказание,
поради което отправя молба за потвърждаване в цялост на обжалваната
присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и
съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са
налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.1 вр. с чл.335, ал.2, вр. с чл.348,
ал.3, т.2 НПК поради което същата следва да бъде отменена и делото върнато
за ново разглеждане на СРС.
Действително в случая спорът между процесните страни е фокусиран
върху фактите и правната им оценка, но въззивният съд следва да извърши
цялостна служебна проверка и да разгледа всички въпроси, отнесени до
правилността на постановения съдебен акт.Преценката за легитимност на
проведеното първоинстанционно съдебно производство предхожда тази по
същество на процесния спор.В тази вр. и по мнение на настоящия съдебен
състав на първо място следва да се извърши служебна проверка за допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като решаването на този въпрос
предопределя както насоката и обхвата на въззивната проверка, така и
подлежащите на упражняване въззивни правомощия.
3
Въззивната инстанция намира, че присъдата е постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се проведено
първоинстанционно производство, базирано на обвинителен титул, лишен от
изискуемото по чл.246 ал.2 НПК съдържание. Тези нарушения не могат да
бъдат санирани от СГС, но са отстраними чрез връщане на делото за ново
разглеждане и нова преценка на въпросите по чл.248 ал.1 НПК, подлежащи на
разглеждане в разпоредително заседание.
Така, при очертаване в ОА на релевантната фактология относно
престъпната деятелност по чл.202 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 вр. чл.201 НК липсва
надлежно обстоятелствено описание на конкретните факти, обективно
запълващи престъпния състав.
В тази вр. в ОА са изложени кратки, но и неясни съображения досежно
съставомерното изпълнително Д.ие и досежно сочените от държавното
обвинение инкриминирани дати за отделните Д.ия, включени в процесната
продължавана престъпна деятелност.
В случая и съгл. материалната норма на чл.201 НК, престъплението се
реализира посредством Д.ието по присвояване на сочените в закона пари,
вещи и други ценности, собственост на ощетеното лице, като всички тези
вещи следва да са връчени на дееца именно в неговото особено длъжностно
качество.Касателно последното прокуратурата е посочила определени
обстоятелства и е изложила своето разбиране за наличие на длъжностно
качество за подс.А., като в тази насока не се наблюдават допуснати
процесуални нарушения. Досежно обаче обективираното от подсъдимия
поведение процесният ОА е изключително лаконичен и съдържа в своята
обстоятелствена част пестеливо фактическо описание.В същия се излагат
данни за предоставяни от ТП Български пощи за продажба ДТМ, описани са
и факти за дейността на св.Ю. по закупуване на ДТМ, за постигната
договорка за бъдещи доставки на ДТМ и за направената в тази вр.
организация, включваща и дейността на подсъдимия по приемане на заявки,
реализиране на договорените доставки, съпроводено със заплащане на
дължимата сума от страна на горната свидетелка и с последващото й
предоставяне от подсъдимия на фактури, ведно с фискални
бонове.Непосредствено след това е налично изложение за осъщественото от
подс.А. за периода 23.03.2010г. – 30.11.2010г. поведение по получаване от
св.Ю. на сумата в общ размер от 100 220лв. (удостоверено с подписване на
конкретно посочените отделни РКО), като същият не е отчел в цялост така
получената сума, отчел е само сумата от 74 617,50лв., но не и сумата от
25 602,50лв., като в ОА следва изрично отразяване в синтезиран вид на
обективираната на отделни дати, включени в инкриминирания период,
деятелност по присвояване на отделни суми (л.2 от ОА). Тази част от
обвинителния титул обаче е лишена от подробно обстоятелствено описание,
като същата е напълно идентична с обвинителния диспозитив.Пренасянето на
последния в обстоятелствената част на ОА не може и не следва да се
приравнява на фактическо описание на реализираната деятелност по см. на
чл.246 ал.2 НПК. В случая липсва подробно фактическо изложение на
конкретния начин на осъществяване на Д.ието по своене на твърдените
4
парични суми, доколкото самото неотчитане на същите и то на съответната
дата не се отъждествява с тяхното присвояване.Тезата на държавното
обвинение се заключава само и единствено с факта на неотчитане на
паричните суми, което в случая се оценява за недостатъчно, тъй като липсва
описание на извършена от подсъдимия дейност по разпореждане с връчената
вещ в негов собствен интерес, а именно подобно поведение е въздигнато в
престъпление по чл.201 НК. Същността на присвояването не се свежда до
констатирана липса (в случая породена от неотчитане на паричните суми) и
до това кой се е обогатил, а до факта, че деецът се разпорежда с чуждо
имущество като със свое и по този начин уврежда конституционно защитени
интереси на титуляра на правото на собственост - възможността му за
фактическо или юридическо разпореждане с нея.Т.е. необходимо е в
обстоятелствената част на ОА ясно, точно и подробно да се опише
конкретната деятелност на подсъдимото лице по своене на инкриминираните
парични суми. В случая в ОА се твърди, че на подс.А. е вменено в
задължение получаването на парични суми за продаваните таксови марки, но
пълното описание на престъпната деятелност изисква изрично фактическо
изложение за конкретния начин на реализиране на Д.ието по присвояване,
изисква описание на разпоредителна дейност и то с инкриминираните
вещи.Тук съдът отваря една скоба и отбелязва, че житейските хипотези,
водещи до неотчитане на паричните суми са многообразни, а процесният ОА
„мълчи“ относно конкретния начин на присвояването (напр. би могло да
посочи какъв е режимът на отчитане, ежедневно или на по-дълъг период; кога
е следвало да се извърши самото отчитане и съответно да се посочи фактът на
неизвършване на горното дължимо поведение при формирани присвоителни
намерения, намерили съответно обективно проявление).
На следващо място въззивният съд констатира и съществен процесален
пропуск в ОА касателно сочените отделни инкриминирани дати, включени в
продължаваната престъпна деятелност.В рамките на последната са визирани 8
отделни дати, като според държавното обвинение на същите са осъществени
присвоителни действия, предопределени от факта на получени от подсъдимия
парични суми, което действие е удостоверено с изготвените и съответно
подписани от него отделни РКО.Тук прави впечатление обаче фактът, че на
нито една от инкриминираните дати подсъдимият не е получил съответната
уточнена по размер парична сума – напр. при съпоставка на вписаните РКО,
не се установява нито един такъв за първата дата 31.03.2010г., който извод е
съотносим и за всички останали инкриминирани дати, респ. остава
фактически неизяснено защо държавното обвинение приема именно тези дати
за такива на извършване на процесното престъпление.Да, отново прави
впечатление обстоятелството, че всяка една инкриминирана дата е в края на
месеца, което би навело на извод за евентуално вменено на лицето
задължение за месечно отчитане на получените парични суми, но
предназначението на ОА е да развие подробно със съответната фактическа
мотивация обвинителната теза, а не съответните релевантни факти да се
извличат по подразбиране и в резултат на аналитична дейност.Т.е. в случая
следва държавното обвинение да посочи конкретни обстоятелства, свързани с
5
очертаните дати на отделните престъпни Д.ия и фактически да обоснове
въздигането им в инкриминирани такива.
Нещо повече – както вече се изтъкна по-горе, сочените РКО са
конкретизирани само и единствено по номер и дата на издаването им, но
липсва изрично уточнение за размера на вписаната в тях парична сума, а в
същото време и съгл. обвинителната диспозиция, на подс.А. е вменено
присвоително престъпление с предмет точно конкретизирана по размер
парична сума.Действително в ОА (на л.2) се сочи общият размер на
получената в рамките на целия инкриминиран период сума и се сочи общият
размер на твърдяната за присвоена такава, но доколкото се касае за отделни
Д.ия, включени в продължаваното престъпление, то следва за всяко едно от
тези Д.ие по отделно да се посочат съответните факти, запълващи престъпния
състав.По своята правна същност всяко едно от тези Д.ия представлява
самостоятелно престъпление, ползващо се с конкретно фактическо
проявление на съставомерните елементи и тяхното описание в
обстоятелствената част на ОА не се изключва, поради обединяването им в
единно усложнено престъпление по см. на чл.26 ал.1 НК. Например, тъй като
обвинение касае Д.ие от 31.03.2010г. с размер на присвоената сума 925лв., то
следва изрично да се посочат обстоятелства за момента на получаване на сума
в горния размер и да се посочи конкретния начин на реализиране на Д.ието по
присвояване и то на твърдяната инкриминирана дата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи и
допуснато в ОА съществено процесуално нарушение при описанието на
улесняващото престъпление.За такова се твърди престъплението по чл.308
ал.1 НК, изразяващо се в съставяне на неистински официални документи.
Известно е от съдебната практика и е възприето в доктрината, че
престъплението по чл.202 ал.1 т.1 НК представлява „съставно длъжностно
присвояване".Тази по-тежка квалификация е налице, когато изпълнителното
Д.ие включва осъществяването на два разнородни, функционално свързани
акта на две самостоятелни престъпления, свързани от обективна и субективна
страна, като улесняващото престъпление е осъществено с цел да бъде
извършено присвояването. Изисква се улесняващото престъпление да създава
благоприятни условия за престъпното длъжностно присвояване, като
квалифициращите Д.ия предхождат или съпътстват самото присвояването,
респ. ако улесняващото престъпление е извършено след присвояването, не са
налице основания за квалифициране на присвояването по чл.202 ал.1 т.1 НК.
Въззивният съд приема изложението на горните принципни съображения за
наложително, тъй като порок, свързан с фактическото описание на
улесняващото престъпление, е установяван още при предходно разглеждане
на делото – в тази насока се отбелязва, че при първоначалното внасяне на ОА
е образувано НОХД № 2095/13г. по описа на СРС, като при констатирани
съществени процесуални нарушения съдебното производство е прекратено и
след извършена от СГС въззивна проверка по ВНЧД № 1422/13г. е потвърден
първоинстанционният съдебен акт с мотив за липса на описание на
обстоятелства, обвързващи основното и улесняващото го престъпление,
доколкото не са посочени факти в какво точно се изразява улесняващото
6
престъпление, по какъв начин то е допринесло за осъществяване на
престъплението по чл.201 НК, каква е целта за използване на официалните
документи и пред кого е следвало да бъдат използвани. Видно от
съдържанието на процесния ОА, така установеното процесуално нарушение
все още не е отстранено.
В случая в ОА (л.3 и л.4) съвсем лаконично е отразено обстоятелството
на извършено улесняващо престъпление, изразяващо се в съставяне на
неистински официални документи, а именно фактури, конкретизирани по
номер, дата, име на получателя и размер на паричната стойност.Липсва обаче
изрично описание на действията на подс. А. по съставяне на тези фактури
(кога, къде и по какъв начин са съставени); липсва описание на факти за
създадени посредством неистинските официални документи благоприятни
условия за последващо реализиране на длъжностното присвояване и
доколкото в тази вр. се твърди, че съставянето на всяка една от визираните
фактури допринася за горното, то следва подобни факти да бъдат изложени за
всяка една фактура по отделно. За прецизност и в подкрепа на изложените
аргументи се подчертава, че в обвинителния титул и в частта му за
визираното улесняващо престъпление се сочат няколко отделни фактури от
една и съща дата – напр. за датата 31.03.10г., която е първата такава за
процесното продължавано престъпление се сочат 3 фактури с различни
номера и различни получатели, като липсва описание на факти, обвързващи
всяка една от тези фактури с престъплението по чл.201 НК, а и всяка една от
тези фактури е на стойност, различна от инкриминираната щета (за втората
инкриминира дата 30.04.10г. също се сочат няколко отделни фактури и т.н.).
Нещо повече – в контекста на горното както в обстоятелственото изложение,
така и в заключителната част на ОА са отразени и фактури от м.11.10г., който
времеви момент е извън инкриминирания период, което обстоятелство само
по себе си и при липсата на подробно фактическо описание буди още по-
голямо недоумение.Т.е. необходимо е държавното обвинение изрично да
наведе конкретни обстоятелства досежно начина на реализиране на
документното престъпление (кога, къде и как е осъществено) и досежно
реално възникналите от същото улесняващи в обективен и субективен аспект
последици за основното престъпление.
Горепосочените пропуски в депозирания ОА касаят съставомерни
елементи от процесното престъпление, поради което същите следва да
намерят отражение в обстоятелствената част на ОА по силата на чл.246 ал.2
НПК, тъй като тя поставя фактическите рамки на обвинението. Изискването
за фактическа обоснованост на същия не е самоцелно и липсата на такава
съответно рефлектира и води до нарушение на правото на защита на
обвиняемия. Главното предназначение на ОА е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършено престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този
начин се поставят основните рамки на процеса на доказване. Изготвянето на
ОА е подчинено на посочените в чл.246 ал.2 и ал.3 НПК императивни
изисквания, като прокурорът, чрез него, развива в пълнота своята
обвинителна теза.Сред обстоятелствата, подлежащи на задължително
7
отразяване в обстоятелствената част на обвинителния титул са фактическите
данни, от които се извеждат съставомерните признаци на конкретното
престъпление, като задължително следва да се посочат времето, мястото,
начина на осъществяването му. Липсата на тези факти съставлява нарушение
на процесуалните правила, което при всяко положение води до ограничаване
правата на подсъдимия и поради това, се оценява за съществено такова. В
този смисъл са и дадените задължителни разяснения по ТР № 2/2002 г. по
т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Фактическата мотивация на ОА е израз
на вътрешното убеждение на съответния прокурор относно обстоятелството
на извършено престъпление и изпълнението на горното императивно
задължение е важна гаранция за правото на справедлив процес по чл.6 т.1 от
ЕКЗПЧОС.
В случая процесният ОА не отговаря на стандарта по чл.246 НПК и
това е следвало да бъде проконтролирано от първостепенния съд, в
изпълнение на правомощията му по чл.248 ал.1 т.3 НПК
Според константната и последователна практика на ВКС въззивната
инстанция по начало действа като контролно-решаваща такава и е значително
ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за
ново разглеждане, тъй като разполага с правомощия да събира
непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически
положения, като дори по силата на чл.335 ал.2 НПК може да отстранява
допуснати от основния съд процесуални нарушения. Въззивното
производство обаче не може да замести първоинстанционното такова и в тази
вр. ВКС е последователен в позицията си - т.напр. в Решение № 20/02.06.15г.
на ВКС по н.д. № 1686/14г., II н.о. аргументирано е развита тезата, че
въззивният съд не разполага всякога с правомощията на „втора първа
инстанция“ и като такава, процедира само при надлежно проведено
първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт, а в
предвидените в чл.335 НПК законови хипотези задължително връща делото
за ново разглеждане, доколкото се установяват отстраними процесуални
нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи.
В настоящия случай СГС не може да отстрани допуснатото от основния
съд нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено
може да бъде отстранено от първата инстанция, при ново разглеждане на
делото.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3 НПК пред
първоинстанционния, въззивния и касационния съд страните не могат да
правят възражения за допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила по ал.1 т.3, които не са били поставени на обсъждане в
разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик,
или които са приети за несъществени. Но, също така е вярно, че въззивната
инстанция има право, а и задължение по силата на служебното начало, да
извърши проверка за наличието на съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство и когато установи такива, да върне делото в
разпоредителното заседание, в хода на което първостепенният съд следва да
8
констатира съответното нарушение при обсъждане на въпросите на чл.248
ал.1 т.3 НПК. В този смисъл преклузията по чл.248 ал.3 НПК е насочена не
към съда, а към страните – в подкрепа на горното е Решение № 69/03.05.19г.
на ВКС по н.д.№ 245/19г., III н.о. с изразено ясно становище „преклузията по
чл.248 ал.3 НПК се отнася до страните, но не стеснява задължението на съда
служебно да следи за спазване процесуалните права на страните в
предходните фази и стадии на наказателния процес … служебната намеса е
допустима, когато се констатира наличие на някое от абсолютните нарушения
на процесуалните правила, както и когато се установят закононарушения,
които съществено накърняват правнозащитените интереси на подсъдимия или
основните начала на правораздаването“. В подобен смисъл е и константната
съдебна практика на ВКС, дори и преди въведените през 2017г. промени в
процесуалния закон (Реш. № 76/2004г. по н.д.№ 505/2003г. на ІІІ н. о., Реш. №
346/2004г. по н.д.№ 1054/2003 г. на ІІІ н. о. и др.).
Т.е. не съществува процесуална пречка настоящият въззивен съдебен
състав да вземе отношение по съдържанието на ОА.
В контекста на горните разяснения и предвид несъответствието на ОА с
изискванията на чл.246 ал.2 НПК, то въззивният съд на осн.чл.335 ал.2 НПК
следва да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция – за
разпоредително заседание по чл.247б и сл. НПК, защото именно тя не е
изпълнила задължението си по чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т. 3 НПК. В
разглеждания казус, с оглед изложеното по-горе, се налага извод за допуснати
от прокурора и от първия съд съществени процесуални нарушения по см. на
чл.348 ал.3 т.1 НПК, които са отстраними при ново разглеждане на делото, но
не могат да бъдат отстранени в рамките на въззивната проверка.
В допълнение настоящият състав на СГС приема още, че в случая не е
налице хипотезата на чл.335 ал.4 НПК, създаваща пречка от процесуален
характер за упражняване на посоченото правомощие, а така също не е налице
и хипотезата на чл.335 ал.3 НПК, преграждаща тази процесуална възможност
при повторно провеждане на въззивно производство.
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3
т.1 НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 22.02.2022г. по НОХД № 13817/2018г. на РС
гр.София.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав от стадия на
разпоредително заседание.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10