РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1104
гр. Перник, 30.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Съдия:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500510 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 319, постановено по гр.д. № 6377/2022 г., Районен съд П. е признал за
установено по предявените от Л. И. Л. и А. Л. Л. срещу М. Т. З. искове с правно основание
чл. 108 ЗС, че Л. И. Л. и А. Л. Л. са собственици на реална част с площ 14,86 кв.м., находяща
се в северозападната част на УПИ *** в кв. 11 по регулационния план на с. Я., общ. П., с
площ 789 кв.м, при граници: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, която реална част е
отбелязана със светлокафяв цвят по т. АБВГДЕЖЗА на скицата на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, представляваща неразделна част, осъдил е М. Т. З. да предаде на Л.
И. Л. и А. Л. Л. срещу М. Т. З. владението върху тази реална част, като е отхвърлил исковете
по чл. 108 ЗС за разликата над 14,86 кв.м до пълния заявен размер от 15,00 кв.м.
Със същото решение ПРС е осъдил на основание чл. 59 ЗЗД М. Т. З. да заплати на Л. И.
Л. и А. Л. Л. солидарно сумата в размер на 76,66 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на реалната част от 14,86 кв.м, като е отхвърлил иска за разликата
над 76,66 лв. до пълния заявен размер от 900,00 лв.
На следващо място, ПРС е отхвърлил предявените от М. Т. З. да заплати на Л. И. Л. и
А. Л. Л. насрещни искове по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на разделна
отговорност по ½ (една втора) идеална част от сумата в размер на 1000,00 лева,
претендирана като половината от сторените разноски за СМР във връзка с укрепване и
ремонт на ограда между УПИ *** и УПИ *** в кв. 11 по плана на с. Я., общ. П., както и по
½ (една втора) идеална част от сумата в размер на 600,00 лева, претендирана като
половината от стойността на труда и материалите за ремонт на кладенец между същите
имоти.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК ПРС е осъдил Л. И. Л. и А. Л. Л. да заплатят
1
на М. Т. З. сумата от 208,96 лв., представляваща разноски по компенсация пред
първоинстанционния съд. С определение № 1493 от 08.05.2024 г. по същото дело, по молба
на ищците по първоначалните искове, ПРС е изменил решението в частта за разноските, като
вместо горепосочения диспозитив е осъдил М. Т. З. да заплати на Л. И. Л. и А. Л. Л. сумата
от 796 лв., представляваща разноски по компенсация пред първоинстанционния съд, и е
отхвърлил без изричен диспозитив молбата за разликата до пълния претендиран размер от
1492,17 лв.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени насрещните искове по чл. 61, ал. 1
ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от М. Т. З. (л. 10-11 от въззивното дело). Не се спори по
фактите и изрично се сочи, че районният съд правилно е възприел фактическата обстановка.
Оспорва се правният извод, че легитимирани от материална страна да отговарят за
сторените разходи по оградата между УПИ *** и УПИ XIV-173, в каквото се изразява
претенцията, са собствениците към момента на поставянето на оградата, а не Л. И. Л. и А. Л.
Л., които са придобили имота след това. Във връзка с това се сочи, че жалбоподателката З.
не е знаела и не е имало как да знае кой е собственик на имота към приетия като релевантен
от районния съд момент. Възразява се и срещу извода за изтекла погасителна давност. Иска
се отмяна на решението в тази му част и осъждане на Л. И. Л. и А. Л. Л. да заплатят
разделно претендираната сума в общ размер от 1600 лв. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
Въззиваемите Л. И. Л. и А. Л. Л. оспорват жалбата с отговор в срок (л. 28-33 от
въззивното дело). Солидаризират се с мотивите на районния съд в обжалваната част на
решението. Искат въпросната обжалвана част да бъде потвърдена и да им бъдат присъдени
сторените пред въззивната инстанция разноски.
От своя страна, Л. И. Л. и А. Л. Л. са подали частна жалба срещу постановеното по
реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1493 от 08.05.2024 г. Искат да им бъде присъдена
разликата над 796 лв. до пълния претендиран размер на разноските пред районния съд от
1492,17 лв (л. 23-24 от въззивното дело).
Въззиваемата по частната жалба М. Т. З. я оспорва с отговор в срок (л. 39-40 от
въззивното дело)
Така мотивиран, на осн. чл. 267 и 268 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2024 г. от
10.50 ч., за която дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад на подадените въззивни жалби и
отговорите към тях съобразно мотивната част на разпореждането.
НАПЪТВА страните към спогодба.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, на М. Т. З. – и
отговора на въззивната жалба (л. 28-33), а на Л. И. Л. и А. Л. Л. – и отговора на частната
им жалба (л. 39-40 от въззивното дело).
Разпореждането не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3