Р Е Ш
Е Н И Е
София, 25.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1451/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от М.Л.А.,
ЕГН **********, чрез адв. С.Н.-
САК, съдебен адрес:*** против
З. „Л.И.“ АД, седалище и адрес
***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 80
000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от
застрахователя и -
233,47 лв.,
-
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва,
върху двете претенции, считано
от датата на датата на
увреждането – 21.05.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, и законните последици – разноски и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2017 г.,
около 11.05 ч. в гр. София, е настъпило ПТП между водача на л.а. марка „Шкода”
модел „Фабия”, peг. № *******С.О.Д.
и пешеходката М.А., при което е пострадала ищцата А., в качеството й на
пешеходка, причинени са й телесни увреждания – счупване на пубиса
– закрито – дясно. Ищцата е откарана по спешност в Пирогов, ЕАД, където и е
извършена репозиция на фрактурата и й е предписано
лечение.
Във връзка с ПТП е образувано ДП № 11158/2017 г. по описа
на СРТП - ОР - СДВР, пр. пр. № 21318/2017 г. по описа на СРП.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № BG/22/117001379277 със срок на валидност от 11.05.2017 г.
до 11.05.2018 г.
По повод настъпилото ПТП ищцата е сезирала ответното
дружество и е образувана щета № 0000-1000-03-17-7379/20.06.2017 г., по която дружеството
не се е произнесло и не е изплатило застрахователно обезщетение в законоустановения срок.
По изложените съображения
предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в
посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на
съдебномедицинска, съдебно - психиатрична и автотехническа
експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Претендира
разноски и ю.к.възнаграждение.
На първо място оспорва допустимостта на предявеният иск,
поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 496, ал. 2, б. Б, вр. ал. 4 от КЗ.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието
на предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва твърденията в исковата молба за осъществено от С.О.Д.
нарушение на правилата за движение при управление на лек автомобил марка „Шкода
Фабия“ с peг.№ *******, по
причина от което се поддържа да е настъпило ПТП от 21.05.2017 г., като оспорва
и твърдението, че по причина от осъществяване механизма на ПТП за ищцата са
настъпили и са били търпени неимуществени вреди като заявените, вкл. по
аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Оспорва твърденията за осъществен
граждански деликт спрямо ищцата.
Оспорва механизма на ПТП като в тази връзка оспорва
твърдението, че изключителна причина за настъпване на произшествието е
нарушение на правилата за движение, извършено от страна на водача на лек
автомобил „Шкода Фабия“ с peг.№
*******.
Поддържа, че ищцата като пешеходец е създала
предпоставките за настъпване на произшествието и е станала причина за
настъпването му.
Оспорва твърдението, че в причинно-следствена връзка с
осъществяване механизма на пътно — транспортно произшествие за ищцата са
настъпили описаните в исковата молба като медико-биологичен характер телесни
травми. Оспорва всички твърдения относно характеристики на лечебния процес, за
продължителност на лечението, както и за претърпян силен стрес.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция, който счита за изключително завишен.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията
за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди - по
основание и по размер.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията
за имуществени вреди.
Представил е писмени
доказателства.
Поставил е въпроси към поисканата от ищцовата
страна съдебно – медицинска и автотехническа
експертиза.
В хода по същество моли съда да постанови решение
съобразно събраните по делото доказателства. Претендира разноски
по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 21.05.2017 г., около
11.05 ч. в гр. София, е настъпило ПТП, като водачът на л.а. марка „Шкода” модел
„Фабия”, peг. № *******С.О.Д.,
движейки се по бул. Възкресение, с посока на движение от бул. К. Величков към
бул. Н. М., е нарушил правилата за движение по пътищата и на пешеходна пътека, е
ударил пресичащата надясно, спрямо посоката му на движение, като пешеходка ищца
М.А., причинявайки й телесни увреждания.
В резултат на катастрофата ищцата М.А. е получила е получила следните
травматични увреждания: – счупване на пубиса
/срамната кост/ – закрито – дясно.
Ищцата е откарана по
спешност в Пирогов, ЕАД, където са й направени изследвания, поставена е
диагноза, извършена й е репозиция на фрактурата и й е
предписано лечение.
За станалото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-328/21.05.2017 г. по описа на ОПП при СДВР. Образувано е ДП
№ 11158/2017 г. по описа на СРТП - ОР - СДВР, пр. пр. № 21318/2017 г. по описа
на СРП.
Ат приетите и неоспорени доказателства се установява, че
по образуваното за станалото н.о.х.д. № 17596/2017 г. на СРС, 6-ти с-в с
протокол от с.а., проведено на11.03.2019 г. е одобрено Споразумение, с което
водачът на лекия автомобил „Шкода” модел „Фабия”, peг. № *******С.О.Д. е признат за виновен за причиняване
средна телесна повреда на пострадалата – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
последно, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК за срок от три години.
По делото е
прието за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № BG/22/117001379277 със срок на валидност от 11.05.2017 г.
до 11.05.2018 г.
Във връзка със сключения, валиден към момента на ПТП
застрахователен договор, по делото се установи, че ищцата е сезирала ответното дружество
с молба за изплащане на обезщетение за претърпяна щета № 0000-1000-03-17-7379/20.06.2017
г., но в рамките на законоустановения тримесечен срок
плащане от негова страна не е извършено, липсва и произнасяне по искането.
От заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните СMЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че, в резултат на катастрофата, ищцата е получила травматично увреждание, в пряка и непосредствена причинно следствена
връзка с претърпяното ПТП, изразяващо се в счупване на пубиса (срамна кост) в дясно - закрито, което реализира
медико-биологичния критерий трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни. На 21.05.2017 г. под местна анестезия и тв-контрол е извършена репозиция
на фрактурата и е оставена на постелен режим.
Проведено е медикаментозно лечение с Клексан (антикоагулант) и Паратрамол (аналгетик). Лечебният и възстановителен период, с оглед и
възрастта на ищцата, е протекъл за около
3 месеца, през което време тя е търпяла болки и страдания като за първия месец
те са били с интензивен характер. При такива увреждания се започва със сравнително ранно раздвижване в
леглото и ставане след 5-6 дни, като при болки се дават аналгетици,
а зарастването на счупването (с оглед и възрастта) е за около 30 дни, но срока
за нетрудоспособност се определя на 2 - 3 месеца. Според заключението
проведеното лечение е правилно. Няма доказателства за провеждане на
рехабилитация, но такава не е и предписвана.
Вещото лице е
установило, след извършен преглед на А., че понастоящем тя е в добро общо
състояние за възрастта си. Стабилна походка без помощни средства. Липсва
деформация в областта на таза. При натиск върху срамната кост (ос пубис) съобщава за болка. Този вид травми са с добра
прогноза и не се очаква наличието на остатъчни увреждания. Няма и приложена
медицинска документация показваща наличието на такива. Като остатъчно явление
може да се третира, болката която се явява в областта на таза при промяна на
времето или при по-голямо натоварване.
Експертът е извършил
проверка на представените от ищцата Фактура № **********/10.06.2017 г. и
фискален бон издадени на името на М.Л.А. на стойност 19.09 лв. за закупуване на
Цикатридина спрей, фактура № **********/03.06.2017 г.
и фискален бон на стойност 10.59 лв. за закупуване на Хепароид
унгв, фактура № **********/06.06.2017
г. на стойност 4.80 лв. за закупуване на чаршафи за възрастни, фактура №
**********/02.06.2017 г. и фискален бон на стойност 19.48 лв. за закупуване на Цикатридина спрей, фискален бон за закупуване на Калцикинон на стойност 27.53 лв. и Клексан
на стойност 51.99 лв., фактура № **********/30.06.2017 г. и фискален бон на
стойност 17.30 лв. за закупуване на памперс за възрастни, чаршафи за възрастни,
анатомично парче, както и на представения в съдебно заседание в оригинал ордер
за закупуване на антикоагулант, и е констатирал, че
те са за разходи, направени от ищцата, във връзка с полученото травматично увреждане.
В хода на делото е изслушано и прието заключение по
назначената САТЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява по безспорен начин следния механизъм на станалото ПТП: На 21.05.2017 г.,
около 10,30 ч. л.а. марка „Шкода” модел „Фабия”, рег.
№ *******с водач С.О.Д. се движи по бул. „Възкресение” с посока на движение от
бул. „Константин Величков” към бул. „Никола М.”. На кръстовището с „Вардар” в
района на пешеходна пътека, обозначена с пътни знаци и хоризонтална маркировка
М8-2, лекият автомобил удря пешеходката М.Л.А., пресичаща платното за движение
на бул. „Възкресение”, отляво надясно за посоката на движение на лекия автомобил.
Кръстовището е оборудвано със светофарна уредба, която е работела с нормален
/работещ/ режим по време на произшествието. По технически път не може да бъде
определено на какъв сигнал на светофарната уредба е настъпил удара. Съгласно
Протокола на Софийски районен съд , НО 6-ти състав, ударът е настъпил на червен
сигнал на светофара за лекия автомобил и на зелен сигнал за посоката на
движение на пешеходката. Вследствие на удара с лекия автомобил пешеходката е
получила уврежданията посочени в материалите по делото.
Причината
за настъпване на произшествието е
преминаване на лекия автомобил „Шкода Фабия” през
пешеходната пътека на забраняващ сигнал
за посоката му на движение, като водачът на лекия автомобил е разполагал с
техническа възможност да предотврати произшествието при условия, че е спазвал
сигналите на светофарната уредба и не е преминавал на забраняващ сигнал през
пешеходната пътека.
Според вещото лице, мястото на удара в случая не може да бъде определено по
технически път. При огледа на автомобила не са установени деформации.
Местопроизшествието не е запазено. В района му не са установени и регистрирани
изпаднали предмети,петна кръв или спирачни следи имащи отношение към определяне
мястото на удара. няма достатъчно данни за това какво е било конкретното местоположение на
пешеходката и откъде е започнало пресичането й. Може само да се каже, че
пешеходката е пресичала платното за движение по пешеходната пътека, отляво
надясно за посоката на движение на лекия автомобил.
Пътното полуплатно
на бул. „Възкресение” в района на ПТП в
посоката на огледа / посоката на движение на лекия автомобил „Шкода”/ е
разделено на три ленти за движение, всяка с по 3,00 метра широчина, разделени
една от друга с хоризонтална пътна маркировка „Единична непрекъсната линия” М-1
от ЗДвП. Вдясно се намира тротоарна площ широка 5,00 м., вляво от платното за
движение се намира предпазно ограждение, парапет с
височина 1,20 м., който завършва на 13 метра преди ориентира ( за ориентир е
приета пресичащата точка на десния бордюр на бул. „Възкресение” и първия бордюр
на бул. „Вардар” в дясно по посока на огледа). В ляво от оградата се намира
разделителен остров с широчина 2,00 м.В ляво от него трамвайно трасе с широчина
6,00 метра. На 13,00 метра се намира хоризонтална пътна маркировка „Стоп –
линия” М6 от ЗДвП. На 6,00 м. преди ориентира се намира пешеходна пътека
М8-2 с широчина 2,00 м. На 23,00 метра
преди ориентира на 1,00 м в дясно от десния край на платното за движение, на
циментен стълб е монтиран пътен знак А- 18 „Пешеходна пътека”. На 13,0м. преди
ориентира и на 1,00 м. в дясно от него е монтиран на метална тръба пътен знак
Д-17 от ЗДвП. На 5,00 м. преди ориентира и на 1,00 м. в дясно от десния край на
Г- образна метална тръбна стойка е монтирана трисекционна
светофарна уредба и двусекционна пешеходна светофарна
уредба. Кръстовището е сложно, голямо и има и други маркировки и светофарни
уредби, но описаните в протокола за оглед всъщност имат отношение към процесното ПТП. Няма
пешеходни подлези и надлези.
Липсват данни за определяне скоростта на движение на
лекия автомобил, поради което не може да бъде определена и опасната зона за
спиране на автомобила.
Пътното
платно в района на произшествието е право, без наклони. Произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието. Ако се приеме, че в съседните ленти
за движение на автомобила, не е имало други превозни средства ограничаващи
видимостта на пешеходеца, той е имал обективна възможност да възприеме лекият
автомобил на разстояние повече от 60 метра.
Възможно е, обаче, да е имало и
други движещи се превозни средства, а обикновено при пресичане по пешеходни
пътеки регулирани със светофарни уредби, вниманието на пешеходците е насочено
към сигнала на светофара и съществува възможност пешеходката да не може да
възприеме лекият автомобил в един по - ранен момент. Ако пешеходката е предполагала, че водачът на лекия
автомобил няма да се съобрази със забраняващия сигнал на светофарната уредба,
за посоката на движение на автомобила, вероятно би спряла и изчакала
преминаването на автомобила, и тогава би продължила своето движение. По
технически път не могат да се определят възможностите на пешеходката в тази
насока.
Времето
за реакция на пешеходката с оглед, пресичането на зелен сигнал следва да бъде
увеличено с 0,2 сек. и е 1,2 сек. Това време в случая не зависи от разстоянието
на което се намирал автомобилът от мястото на удара в момента на започване на
пресичането, още повече, че това разстояние в случая не може да бъде определено
по технически път. Разстоянието необходимо на пешеходката за преустановяване на
движението му по пътното платно не може да бъде определено.
По искане на ищцата и за доказване на претърпените от нея неимуществени
вреди съдът допусна и разпита свидетелката
Ж.П.П., нейна дъщеря.
В
показанията си тя заяви, че катастрофата е станала преди две години, през
пролетта. Видяла е майка си, която ее на 81 години, в Пирогов на количка. Имала е много силни
болки по тялото, особено в дясната част.
Направили са й изследвания и снимки. Останала е три дни в болницата,
трябвало е да лежи неподвижно. Свидетелката я е посещавала всеки ден. Била е
изписана и закарана вкъщи с линейка, защото не е можела да седи седнала.
Първите два месеца изобщо не е можела да става, получила е рани на гърба от
залежаване. Дъщеря й, свидетелката, и синът й са се грижели за нея. Първоначално
само е лежала, по – късно, след четири месеца, са я изправяли само да седне,
след това да стои права, после да направи една – две крачки. Взели са й проходилка. Целият процес е продължил около година.
Вследствие катастрофата ищцата е получила силна невроза, изпитва страх да
излезе навън и не излиз сама, като види светофар, не
сме да пресече. Все още накуцва, защото не може да отпусне крака си, притеснява
се. Будела се е през нощта с писъци, защото е сънувала катастрофата. Ищцата се
е променила тотално от катастрофата, инцидентът се е отразил на всички.
Както бе посочено по – горе, от ищцовата
страна в хода на производството бе представено писмо до застрахователя –
ответник, въз основа на което е образувана щета, по която до настоящия момент не е извършено
плащане.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „Л.И.“, АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата М.А. от станалото
на 21.15.2018 г. ПТП, болки и страдания в размер 80 000 лв. вследствие
катастрофата, както и имуществени такива в размер 233, 47 лв., ведно със
законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост, като
се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните
болки и страдания на ищцата вследствие получените от катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени както физически, така и душевни болки и страдания –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, а при
определяне техния размер следва да
се разгледа възражението на ответника за неговото
намаляване вследствие съпричиняване от страна на ищцата,
респ. създаване на предпоставка за станалото ПТП, и
той да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост
от съда.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Безспорно е, че ищцата е възрастен човек в напреднала и
претърпените сериозни увреждания и силните болки, които е изпитвала, неминуемо
са й се отразили, както физически, така и психически, още повече, че те са били
интензивни през първите два – четири месеца, започнали са да отшумяват, но все
още не е налице пълно възстановяване. През първите четири месеца тя не е можела
да се обслужва без чужда помощ и е разчитала на грижата на своите деца, което й
е причинило допълнителен дискомфорт и душевни
страдания.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по –
конкретно, приетата и неоспорена съдебна автотехническа
експертиза, намира, че в конкретния случай не е налице съпричиняване,
пред вид на това, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека, при наличие на
светофарна уредба и ударът между нея и автомобила е станал точно там.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищцата, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2017
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 80 000
лв. било
адекватна обезвреда на претърпените от ищцата
и доказани в производството
неимуществени вреди, поради което счита, че тази претенция следва да бъде
уважена изцяло – така, както е предявена.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, така, както е поискана – от 20.09.2017
г. - датата, на която ответното дружество е изтекъл законовият срок
за изплащане от страна на застрахователя на обезщетение за вредите, получени
вследствие станалото ПТП.
По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, същата следва да бъде
уважена съобразно представените писмени доказателства и заключението на вещото
лице – медицинска експертиза, в размер 150,78 лв., като основателна и доказана,
а в останалата част – за разликата до 233, 47 лв. – да се отхвърли, като
недоказана.
С оглед изхода на спора на адвоката – повереник
на ищцовата стана следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 2 935 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, седалище и адрес
***, да заплати на М.Л.А.,
ЕГН **********, чрез адв. С.Н.-
САК, съдебен адрес:***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 80 150, 78 лв., представляваща, както следва: 80 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП и 150, 78 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, претендирани направо от застрахователя, ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от датата на изтичане срока за произнасяне –
20.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за претендираните
имуществени вреди, за разликата до 233, 47 лв., като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати на адв.
С.Н.- САК, съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 2 935 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: