№ 7
гр. Шумен , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
при участието на секретаря Татяна С. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500100 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260308 от 23.12.2020г. по гр.д.№2290/2020г., Районен съд - гр.Шумен е
изменил размера на присъдените по гр.д.№1755/2019г. по описа на ШРС издръжки,
дължими от А. И. А. в полза на децата му А. А. А. и К. А. А., действащи чрез своята майка
и законен представител Г.В. И., като ги е увеличил от 200 на 220 лева за детето А., и от 150
на 170 лева за детето К., считано от 16.10.2020г., като е отхвърлил исковете в останалата им
част до пълния предявен размер, и е присъдил следващата се държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 57,60 лева. На ищцовата страна са присъдени деловодни
разноски в размер 80 лева, а на ответната 220 лева.
Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни. Първият
жалбоподател - А. И. А., счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно в
частта, с която е уважена ищцовата претенция за размера над 160 лева за детето К., и изцяло
за детето А., поради което моли въззивният съд да го отмени в атакуваната част. Вторият
жалбоподател - Г.В. И., действаща като майка и законен представител на децата си А. и К.,
счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са
отхвърлени претенциите за размера над 220 лева до 280 лева за А. и над 170 лева до 220 лева
за К., поради което моли съда да отмени решението в атакуваната част и уважи претенциите
за издръжка в пълния им предявен размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна А. А. А. и К. А. А., действащи
1
чрез своята майка и законен представител Г.В. И., е депозирал отговор на жалбата, в която
сочи, че същата е неоснователна.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбите за неоснователни.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови претенции с правно основание чл.150
от СК, предявени от Г.В. И. действаща като майка и законен представител на малолетните
си деца А. А. А. и К. А. А., против А. И. А., за увеличение на присъдената по гр.д.
№1755/2019г. на ШРС месечна издръжка от 200 на 280 лева за А., и от 150 на 220 лева за К..
Не се спори между страните, а и видно от представените по делото писмени доказателства,
се установява че ответникът е баща на децата, които са родени както следва - А. на
02.06.2007г., и към настоящия момент е навършила 13г и 10 м, и К. на 22.08.2016г., и към
настоящия момент е навършил 4г и 7 м. Не се спори, и че родителите на децата не живеят
заедно. От приложеното писмени доказателства, се установява, че родителските права върху
децата са предоставени на майката, като със съдебно решение №751/26.07.2019г. по гр.д.
№1755/2019г. на ШРС е прекратен брака и одобрено постигнатото между страните
споразумение за определяне дължимата от бащата издръжка - 200 лева на А. и 150 лева на
К.. От представените от ответника писмени доказателства е видно, че след приспадане на
дължимия наем от заплатата, той получава средно месечен нетен доход в размер на
приблизително 1000 лева. От представените доказателства е видно, че ответника е сключил
граждански брак с друго лице, и двамата са родители на малолетно дете А. А. А., роден на
13.01.2020г., към което ответника също има безусловно задължение за издръжка.
Необходимо е да се отбележи, че безусловно дължимата издръжка на малолетно и
непълнолетно дете е с приоритет пред голяма част от останалите задължения, и не следва да
се ограничава от други задължения на длъжника. С увеличената възраст на децата, и
нуждата им от издръжка също е нараснала, като следва да се съобрази и обстоятелството, че
от началото на настоящата година, с увеличението на минималната работна заплата, е
увеличен и минималния размер на дължимата издръжка по чл.143 от СК на 162,50 лева,
който би следвало да се присъжда от раждането на детето, а с нарастване на възрастта да се
увеличава. Майката на децата не е представила доказателства за доходите си, но декларира
че работи като учител, поради което и следва да се приеме, че реализира доходи над
минималната работна заплата за страната. Предвид изложеното, настоящата инстанция
намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК.
Преценявайки нуждите на децата, обусловени от здравословното им състояния, възрастта и
от друга страна материалните възможности на родителите им, съдът намира, че по делото
2
следва да бъде определена обща месечна издръжка на А. в размер на 400 лв., от които
бащата следва да заплаща 220 лв., и на К. 300 лева, от които бащата следва да заплаща 170
лева. Останалата част до пълния размер следва да се поеме от майката, която полага
непосредствените грижи за децата. Така определената издръжка се дължи считано от датата
на завеждане на исковата молба - 16.10.2020г.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На ищцовата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното
производство, съразмерно на отхвърлената част от жалбата на насрещната страна в размер
на 64,29 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260308 от 23.12.2020г. по гр.д.№2290/2020г. по описа
на Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която са увеличени размерите на присъдените по
гр.д.№1755/2019г. по описа на ШРС издръжки, дължими от А. И. А. с ЕГН ********** в
полза на малолетните му деца А. А. А. с ЕГН ********** и К. А. А. с ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител Г.В. И. с ЕГН **********, за размера
над 200 лева до 220 лева за А., и за размера над 160 лева до 170 лева за К., считано от
16.10.2020г., както и В ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковите претенции в останалата
им част, до пълния предявен размер.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.В. И. с ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на децата си А. А. А. с ЕГН ********** и К.
А. А. с ЕГН **********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 64,29
лева.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3