МОТИВИ по НЧД № 1847/2019г. по
описа на СГС, НО, 15 състав
Производството е по реда на чл.44
от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Постъпила е Европейска заповед за
арест /ЕЗА/, с която се иска от прокурор при Прокуратура Корнойбург, Австрия,
предаване на българския гражданин В.Н.Б., с ЕГН **********, във връзка с
провеждане от австрийските правораздавателни власти на наказателно преследване
по дело № 5 St 79/19m, водено срещу Б.
за извършено престъпление- тежка кражба чрез взлом, наказуемо по § 127, 128,
ал.1, т.5, 129,ал.1,т.1 от Наказателния кодекс на Австрия.
В съдебно заседание прокурорът
моли да бъде уважено искането на СГП за предаване на българския гражданин, като
излага и съображения за прилагането на чл.52,ал.1 от ЗЕЕЗА.
Служебният защитник на исканото
лице В.Н.Б. – адв.А. счита, че не са налице предпоставки за предаване на
исканото лице на австрийските съдебни власти, тъй като срещу последния се
водело в Р. България наказателно производство, както и че престъплението, за което се искало предаването на българския
гражданин, било подсъдно на български съд.
Исканото лице В.Н.Б. моли съда да
откаже предаването му на австрийските власти.
В производството по чл.44 от ЗЕЕЗА
на исканото лице бе разяснена от съдът възможността, същото да изрази
съгласие за предаване, както и за отказ
от прилагане на принципа на особеността по чл.61 ЗЕЕЗА, като Б. не даде
съгласие за прилагането им.
Съдът, като обсъди доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира, че следва
да бъде уважено искането на австрийските
власти за предаване на исканото лице В.Н.Б., като същевременно съдът на осн.
чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА отложи временно фактическото му предаване, по следните
съображения:
На първо място съдът приема, че е
налице ЕЗА, изцяло отговаряща на изискванията на Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002г. Същата е издадена от компетентен орган на
съдебната власт на държава членка на Европейския съюз- прокурор при Прокуратура
Корнойбург, Австрия, във връзка с Постановление за задържане от 27.03.2019г. на
Прокуратура Корнойбург, като със същата се иска
предаване на българския гражданин В.Н.Б. на австрийските правораздавателни
власти, във връзка с воденото срещу него в Австрия дело № 5 St 79/19m.
В Европейската заповед за арест
изрично е посочено предвиденото в австрийския наказателен закон наказание за
престъплението, за които се иска предаването българския гражданин, като съдът
констатира, че същото надвишава изискуемия минимум по чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА от
една година лишаване от свобода.
Направено е в Европейската
заповед за арест и кратко описание на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, за което се иска предаване на В.Н.Б., като се посочва, че
последният, в съзнателно и целенасочено взаимодействие с Е.И.П., Д.К.Г.и С.В.Б.,
е отнел в периода 12-13.02.2019г. в гр.Брук ан дер Лайта чужда движима вещ-заключен
колесен товарач марка „Либхер“, на стойност
80 000 евро от владението на собствениците на фирма Асфинг, с намерение
противозаконно да я присвои. Посочва се, че въпросните лица са проникнали в
открит склад през дупка в строителната ограда, отворили с взлом колесния
товарач, натоварили го на камион марка „Ман TGH”, с рег.№W-75CIM и го закарали
в България.
Описаното деяние е подведено под
правните норми на австрийското законодателство-§ 127, 128, ал.1, т.5, 129,ал.1,т.1
от Наказателния кодекс на Австрия.
Деянието, за което се иска
предаване на В.Н.Б., съставлява престъпления и по българското наказателно
право-чл. 195,ал.1.т.3 и т.4 от НК.
За яснота, съдът е длъжен да посочи, че с оглед
Рамково решение 2002/584/ПВР и ЗЕЕЗА, не може да събира доказателства за
съпричастността на исканото лице към инкриминираната деятелност, нито да
изисква допълнителна информация от издаващата държава за доказаност на
престъплението, за които се иска предаването на В.Н.Б..
Не са налице основанията на
чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни
ЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в
Република България и не попада под нейната наказателна юрисдикция. Настоящият
съдебен състав не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото
престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на
български съд или на съда на трета държава членка.
Наред с това, не са налице
основанията по чл.40 от ЗЕЕЗА, при които съдът има право на преценка дали да
откаже изпълнението на ЕЗА, тъй като за престъплението, за което е издадена
заповедта, В.Н.Б., видно от приложената по делото справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Р. България и справка за съдимост, не
е привлечен като обвиняем, нито се явява подсъдим в Република България, нито се
установява да е осъден за същото престъпление в Р. България. Липсват по делото
и данни, че наказателното производство за престъплението, за което е издадена
заповедта, е прекратено в Република България.
Що се отнася до разпоредбата на
чл.40, т.5 от ЗЕЕЗА, с оглед релевираните от защитникът доводи, че
престъплението за което се иска предаването на Б. на австрийските правосъдни
власти е подсъдно на български съд, настоящият съдебен състав намира, че с
оглед направеното в ЕЗА описание на инкриминираната деятелност, престъплението
не е извършено на територията на Р. България.
Същевременно СЪДЪТ констатира, че
с оглед събраните по делото данни за висящи наказателни производства в Р.
България, водени срещу В.Н.Б. , е налице основанието предвидено в чл. 52, ал. 1
от ЗЕЕЗА за отлагане на изпълнението на ЕЗА, тъй като от справка от системата
САС „Съдебно деловодство“ се установява, че срещу исканото лице се води
неприключило наказателно производство по НОХД №3752/2016г. по описа на СГС,НО,
15 с-в, поради което настоящият съдебен състав прием, че следва да бъде
отложено предаването на българския гражданин В.Н.Б. на австрийските правосъдни
власти до приключване на воденото срещу него в Р. България наказателно
производство.
С оглед прилагане на чл.52,ал.1
от ЗЕЕЗА, то на осн. чл. 44, ал. 7 изр.3 от ЗЕЕЗА мярката за неотклонение
"Задържане под стража", следва да се счита за взета по отношение на В.Н.Б.
от момента на приключване на наказателно производство по НОХД №3752/2016г. по
описа на СГС,НО, 15 с-в, като до този момент следва да бъде отменена
действащата понастоящем спрямо лицето мярката за неотклонение "Задържане
под стража".
Водим от изложените съображения,
съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.