О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……03.2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.03.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Хекимова
в.ч.т.д. № 265 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Постъпило е възражение от С.А.Б., ЕГН
**********, с пост.адрес ***, чрез адв.В.Ждраков, ВАК срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 12784/2010г. на ВРС. Твърди се, че молителят случайно е узнал за
издадената заповед на 06.11.2018г., след което се е снабдил с копие от
ч.гр.дело. В обстоятелствената част на възражението се сочи наличието на
предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се излагат твърдения, че не
е осъществено надлежно връчване на издадената заповед за изпълнение, като по
този начин е възпрепятствана възможността на длъжника за подаване на възражение
по чл.414 от ГПК.
Ответникът по подаденото възражение „ОББ“ АД,
заявител по ч.гр.д. № 12784/2010г. на ВРС, чрез юрк.Кр.Нейков, е депозирал писмен отговор в дадения му срок, с
който изразява становище за липса на предпоставките по чл.423 от ГПК поради редовно
осъществена процедура по връчване на издадената заповед за незабавно
изпълнение.
Въз основа на изложеното, съдът намира следното:
По допустимостта на производството:
За да е допустимо производството въз основа на
възражение по чл.423 от ГПК, е необходимо
същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за
изпълнение.
Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен.
За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява
правото на възражение пред въззивния съд срещу
издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок
възражение е недопустимо.
Срокът тече от момента на узнаване на заповедта за
изпълнение, който е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която
го твърди в свой интерес. В настоящия случай се твърди, че длъжникът случайно е
узнал за издадената заповед на 06.11.2018г., след което се е снабдил с копие от
ч.гр.дело. От представените по делото от ЧСИ документи по изп.дело
се установява, че изпратената до длъжника ПДИ е връчена на 07.08.2011г. чрез
съпругата на адресата. Без оглед евентуалната редовност на връчването
от ЧСИ, която се оспорва в настоящото производство, молбата по чл.423 от ГПК
следва да се счете за своевременно подадена, доколкото не са ангажирани и
доказателства за по-ранно фактическо узнаване за издадената заповед.
Видно от приложеното
ч.гр.д. №12784/2010г. на ВРС, по
заявление на кредитора „ОББ“ АД е
била издадена заповед за изпълнение №7453/03.09.2010г. по чл.417 от ГПК срещу С.А.Б., ЕГН **********, с пост.адрес
***.
Разпоредбата на
чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от
възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и
влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно
изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно,
2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България,
3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението
си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее,
като в тежест на възразилия е да установи твърдяното от него основание.
В случая се оспорва редовността на извършеното
връчване въз основа на твърдения, че на длъжника не е връчено редовно съобщение
за издадената заповед, с което е възпрепятствана възможността му да подаде
възражение. На първо място следва да се отбележи, че цитираната вместо излагане
на конкретни доводи практика е отчасти неотносима към
настоящия случай, тъй като касае издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК,
която се връчва от съда, за разлика от разглежданата заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, при която процедурата по връчване се осъществява в рамките на изп.производство от ЧСИ. В случая от представените от ЧСИ по
делото документи по изп.дело № 20117180401118 се
установява, че изпратената до длъжника ПДИ е връчена на 07.08.2011г. чрез
съпругата на адресата. Хипотезата на връчване на друго лице – пълнолетен от
домашните на адресата е изрично предвидена в чл.46, ал.2 от ГПК. Не се твърди в
молбата по чл.423 от ГПК нередовност на връчването, свързана с качеството или
местоживеенето на лицето, получило ПДИ, като освен това фактът, че двете лица
имат идентичен адрес, се установява от представеното по делото удостоверение от
Община Варна. Не се установяват и други нередовности
на връчването, доводите за които се извличат от цитираната практика, с оглед на
изричното посочване в ПДИ, че е приложена заповед за изпълнение и изп.лист с посочване номера на ч.гр.дело, по което са
издадени, което в достатъчна степен индивидуализира вземането и по този начин
гарантира възможността на длъжника да упражни правото си на възражение.
Въз основа на изложеното съдът намира, че е налице
редовно връчване на друго лице в хипотезата на чл.46, ал.2 от ГПК, към поканата
за доброволно изпълнение е била приложена издадената по ч.гр.дело №12784/2010г.
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Не се установяват нередовности на връчването, обуславящи приложение на хипотезата
на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което и възражението на длъжника С.Б. се
преценява като неоснователно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражението на С.А.Б., ЕГН **********,
с пост.адрес ***, чрез адв.В.Ждраков,
ВАК, подадено по реда на чл.423 ГПК, срещу издадена в полза на „ОББ“ АД, ЕИК ********* заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК №7453/03.09.2010г. по ч.гр.д. № 12784/2010г.
на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от т.8 от ТР
№4/2013 на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: