Определение по дело №149/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 186
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Галина Косева
Дело: 20214200500149
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 186
гр. Габрово , 15.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева

Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по подадена жалба от заявителя "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК***, гр. София, срещу Разпореждане №
102/04.02.2021г. по ч.гр.д.№208/2021г. по описа на РС- Габрово.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
присъждане на сумите: 406,60 лева- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и 36 лева- разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно
основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Правилно РС- Габрово е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2,т.3 от
ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането: се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно
изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019г./ съдът служебно следи за наличието
1
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно
е настоящия договор. В чл. 411, ал. 2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3,
която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила.
В частната жалба се възразява, че възнаграждението по гаранционната
сделка по договор за предоставяне на поръчителство, както и сумата за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, не били сключени в
противоречие на добрите нрави, предвид принципа на свободно договаряне
между страните / чл.9 ЗЗД/ и била спазена разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК.
Сочи се също, че неправилно съдът приел недължимост на сумата за
разходи за извънсъдебно събиране на вземането, по аргумент на чл. 33 ал.1
ЗПК.
Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда
принципа на свобода на договарянето, но не може да оправдае уговарянето на
клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави
или неравноправни клаузи по договори с потребители. Възнаграждението по
договор за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с процесния
договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т. е. това
възнаграждение представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК. С този акцесорен договор се цели да се обезщетят вредите от
евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, което е в
противоречие с разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Възмездността на договора за
поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по
чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК. Първоинстанционният съд в случая, приемайки недължимост на
сумата за разходи за извънсъдебно събиране на вземането, не се е обосновал
изрично с разпоредбата на чл. 33 ал.1 ЗПК, както се твърди в жалбата. Но с
уговарянето на таксата за извънсъдебно събиране на задължението на
практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се
въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от
ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
2
обезщетение за забава.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че правилно
заповедният съд е отхвърлил посочените претенции, поради което

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 102/04.02.2021г. по ч.гр.д.№208/2021г.
по описа на РС- Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3