Решение по адм. дело №1207/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. А., подадена чрез адв. Г. Г., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]от 25.05.2025г., издадена от Старши полицай при РУ Свиленград към О. Д. на МВР (ОДМВР) Хасково – А. М. А..

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и несъответствие с целта на закона. Твърди се също, че заповедта била издадена от некомпетентен орган. Предвид изложеното се иска да се отмени ЗППАМ № [Наименование]от 25.05.2025г., издадена от Старши полицай при РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, като се претендират направените по делото разноски.

В писмена молба, представена допълнително по делото, чрез пълномощник се навеждат твърдения, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в частност на разпоредбата на чл. 14 АПК, която вменявала задължение на административния орган да осигури преводач на страната в производството – чужд гражданин, който не владее български език.

Ответникът по жалбата - Старши полицай при РУ Свиленград към ОДМВР Хасково (А. М. А.), не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № [Наименование]от 25.05.2025г., издадена от Старши полицай при РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, е наложена на [Наименование] (Г. А.) ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (СУМПС) № 52017 - до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че в [населено място], на 25.05.2025г., в 09:44ч., на ул. * до МБАЛ в посока кръгово кръстовище с [улица], жалбоподателят е управлявал лек автомобил ** модел * с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол. Отбелязано е, че в 09:50 ч. водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство дрегер [Наименование], като пробата е отчела 1.02 промила. Водачът заявил, че е пил уиски. На същия е бил издаден талон за медицинско изследване № 279333. Посочено е още, че така е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

По делото е приет като писмено доказателство и Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА № 3824018 от 25.05.2025г., издаден от същото длъжностно лице на [Наименование] (Г. А.), за гореописаното нарушение по ЗДвП.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № [Наименование]от 25.05.2025г., същата е връчена срещу подпис на адресата на 25.05.2025г., в присъствието на преводач Я. С. Ч..

Жалбата е подадена директно пред Административен съд - Хасково на 30.05.2025г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, като направеното в тази насока възражение в жалбата е неоснователно. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР – Хасково сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Видно от представената Заповед №272з-857/20.04.2017 г. на Директор на ОДМВР Хасково за преназначаване на длъжност на държавен служител от МВР и от приложения Акт за встъпване в длъжност от 02.05.2017г., към 25.05.2025 г. А. М. А. е бил назначен на длъжност старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 12).

Обжалваният административен акт е в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването си, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани конкретни и ясни обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Посочена е датата, на която е осъществено това управление, като са изрично отбелязани също датата и часа на проверката с техническото средство - 09.50 ч. на 25.05.2025 г. Освен това, по делото е представен АУАН Серия GА № 3824018/25.05.2025г., издаден от ответника за описаното в ЗППАМ нарушение по ЗДвП на жалбоподателя. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в съппроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В заповедта са записани както вида на наложената ПАМ - временно отнемане на СУМПС [номер], така и нейния срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, който съответства напълно на предвидения в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. В този ред на мисли, не е и налице порок по чл. 146, т. 2 АПК - неспазване на установената форма.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направеното в тази връзка възражение в жалбата е абсолютно бланкетно, тъй като не съдържа каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция. Само за пълнота може да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. Неоснователни са и допълнително наведените от жалбоподателя доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в частност на разпоредбата на чл. 14 АПК. Съвкупната преценка на установените по делото факти сочи, че в случая липсва съществено нарушение, което да е основание за отмяна на акта. ЗППАМ, АУАН и талона за медицинско изследване са подписани от жалбоподателя, като е отбелязано, че е присъствал преводач, с посочени имена, който се е подписал. В нито един от изброените документи лицето не е отразило на своя или на друг език, че не разбира написаното. Следва също да се отбележи, във връзка с възраженията дали оспореният акт е преведен на жалбоподателя, че връчването на заповедта няма отношение към нейната законосъобразност, а към възможността адресатът на акта да упражни правото си на защита. В случая жалбоподателят е упражнил в срок правото си да оспори акта, упълномощил е адвокат, като в хода на съдебното производство лицето е било надлежно представлявано и е имало възможност да посочи всички свои възражения. С оглед изложеното, неоснователен в доводът за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ е в съответствие и с материалния закон. Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, който действително се явява приложим в случая, ПАМ временно отнемане на СУМПС се прилага на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. При анализа на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Следователно, при самостоятелното осъществяване на която и да е от тях административният орган следва да упражни властническата си компетентност за прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вж. напр. Решение № 15395 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 3911/2018 г., Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. д. № 4083/ 2016 г., Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм. д. № 12851/ 2014 г., всички по описа на ВАС.

В конкретния случай ПАМ е приложена във връзка с констатираното управление от жалбоподателя на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.02 промила, установена с техническо средство. Уместно е да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съставеният в случая редовно АУАН има обвързваща доказателствена сила за визираните в него факти до доказване на противното, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да я оборват. Освен това липсват данни за извършено изследване от кръвна проба, въпреки че е издаден талон, поради което и не са опровергани отчетените чрез техническото средство показания. При това положение следва да се приеме, че са налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, поради което обжалваният акт се явява постановен при правилно приложение на закона. Както се посочи по-горе, установените факти съставляват достатъчно и самостоятелно основание за законосъобразно прилагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС на водача, като определеният срок съответства напълно на предвидения в закона срок.

Накрая следва да се отбележи и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази, предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване и преустановяване на административните нарушения на правилата за движение по пътищата. Тя е израз на държавната политика, насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Крайният резултат от процесната ЗППАМ е именно осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на жалбоподателя да управлява МПС за определен период от време.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата е неоснователна, респ. обжалваната заповед е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А., със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Г. от АК - Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 25.05.2025г., издадена от Старши полицай при РУ Свиленград към ОДМВР Хасково – А. М. А..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.