Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.07.2020 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На петнадесети юни 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 239 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О.П. срещу решение № 373/24.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 84/2019г. по описа на РС-Търговище.
С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявения от О.П. ЕИК *********,
представлявана от кмета Л.В., действащ чрез заместник-кмета Е.Р.,
представлявана от адв. З.О.-САК, против
Асоциация по водоснабдяване и канализация на обособена територия,
обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр.Търговище, БУЛСТАТ
*********, представлявана от председателя М.С., отрицателен установителен иск
за несъществуване на членствено правоотношение на О.П. ***, като неоснователен,
на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 198а вр. чл. 198в, ал.4, т.7 от
Закона за водите. Присъдени са разноски. Постановено е, че решението има
установително действие в отношенията
между „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр.Търговище, БУЛСТАТ
*********, представлявано от Я.М. и О.П. ЕИК *********, представлявана от кмета
Л.В., действащ чрез заместник-кмета Е.Р.,
на осн. чл. 223, ал.1 от ГПК, а установеното в мотивите на решението е
задължително за „Водоснабдяване и канализация“ ООД- гр.Търговище, БУЛСТАТ *********, представлявано
от Я.М., в отношенията му с Асоциация по
водоснабдяване и канализация на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване
и канализация“ ООД-гр.Търговище, БУЛСТАТ *********, представлявана от
председателя М.С., на осн. чл. 223, ал.2 от ГПК.
Въззивникът счита, че решението е неправилно, поради нарушаване на
материалния закон, поради което моли за
неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника и на третото
лице помагач, че О.П. е прекратила членството си в Асоциация по водоснабдяване
и канализация на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД-гр.Търговище.
Във въззивната жалба е въведено основно оплакване за неправилност на извода
на първоинстанционния съд, че ответникът АВИК-Търговище е публично корпоративно
дружество, създадено с цел защита на публичен интерес. Като неправилен и
незаконосъобразен е намерен и извода на съда, че нито Законът за водите (ЗВ),
нито друг нормативен акт позволяват едностранно прекратяване на членството на
общината в АВИК, като прекратяването на членството може да стане само с
единодушното решение на общото събрание на АВИК; изложени са съображения, че
съдът е тълкувал приложимите към правния спор разпоредби от ЗВ в противоречие с
изискванията на чл. 46 ал. 1 от ЗНА и не е съобразено с разпоредбите на чл. 17
ал. 1, чл. 136 ал. 1, чл. 138 и чл. 140 от Конституцията (относно
конституционното правомощие на ОбС да определя начина, по който общината ще
управлява своято собственост, вкл. и върху ВиК системите и съоръженията), както
и с основните начала на правото на Република България – в подкрепа на което са
изложени подробни съображения, като счита, че разпоредбите на чл. 198в ал. 9
във вр. с ал. 4 т. 7 от ЗВ в частта им относно едностранното прекратяване от
общината на членството й в АВИК, противоречат на горецитираните норми на
конституцията и поради това не се прилагат на осн.чл. 5 ал. 1 от Конституцията.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Асоциация
по водоснабдяване и канализация на обособена територия, обслужвана от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр.Търговище“, представлявана от
председателя й М.С., със становище за неоснователност на въззивната жалба, по
подробно изложени съображения по основните възражения и доводи на въззивника.
Като обобщение - правилно районният съд е приел, че ответникът не е юридическо
лице с нестопанска цел на частното право (сдружение) по смисъла на ЗЮЛНЦ, а
корпоративно юридическо лице на публичното право, както и че компетентен орган да извършва промяна
на границите на обособената територия е ОС на АВИК, съгласно чл. 198в, ал. 9
във вр. с ал. 4 т.7 от ЗВ и чл. 14 ал. 2 от ПОДАВИК, като твърдението на жалбоподателя,
че ОбС има право да се разпорежда с ВиК системите и съоръженията, разположени
на територията на общината, не намира опора в закона. Моли решението да бъде
потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Третото лице-помагач „ВиК“ ООД Търговище не е упражнило правото си на
отговор по въззивната жалба.
Преценката за допустимост на жалбата е сторена от съда с определението по
чл. 267 от ГПК.
Въззивното производство е било спряно на осн.чл. 221 ал. 1 т. 4 от ГПК, и
след приключване на адм. д. № 239/2019г. по описа на Административен съд -Търговище
– възобновено.
В проведеното публично съдебно заседание
процесуалните представители и на двете страни поддържат доводите и
съображенията си, изложени съответно в жалбата и в отговора по нея. Претендират
разноски. Представител на третото лице-помагач не е присъствал, не е
представено и писмено становище по жалбата.
За да се произнесе по съществото на спора, в рамките на своите задължения и
компетентност, очертани от разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът съобрази
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В ИМ ищецът е твърдял, че е член на ответната АВИК, обслужвана от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр.Търговище (АВИК Търговище), като към
същата е присъединен след решение на Общински съвет гр.Попово – решение № 311
по Протокол № 24/28.09.2017г., с което ОбС дава съгласие за излизане от АВИК на
обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Разград (АВИК-Разград)
и присъединяване към АВИК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване
и канализация“ ООД-гр.Търговище. Излага, че с решение № 461 по Протокол №
36/25.10.2018г. ОбС гр.Попово е взел решение О.П. *** и да се присъедини отново
към АВИК- гр.Разград. След получаване на посоченото решение от ответника на 02.11.2018г.,
ответникът свикал заседание на Общото събрание, по чийто дневен ред под т.2, след проведено гласуване Общото събрание на
Асоциацията е взело решение против отпадането на О.П. от Асоциацията и е
подписано допълнително споразумение между Асоциацията и „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр.Търговище. Ищецът счита, че членството му в ответната
асиоциация е прекратено с достигането на
едностранното изявление на О.П. до асоциацията и излага теза, според която в
Закона за водите (ЗВ), както и в Правилника за организацията и дейността на
Асоциациите по водоснабдяване и канализация (ПОДАВИК) не се съдържа легална
дефиниция на понятието „отпадане” на общини от Асоциация, нито ред и начин за
напускане на една община от Асоциация, при което приема, че към тези отношения
следва да се приложат по аналогия разпоредбите на ЗЮЛНЦ и по-специално
разпоредбата на чл. 22, ал.1 т.1 от ЗЮЛНЦ,
считайки, че ЗВ се явява общ, а ЗЮЛНЦ -специален закон, приложим към
процесните отношения на страните. Излага и съображения за компетентността на
Общинския съвет, предоставени му по силата на чл. 21,ал.1,т.15 от ЗМСМА, за
вземане на решения за членуване на Общината в юридически лица. В обобщение,
ищецът счита, че с получаването на решението на ОбС Попово от ответната
Асоциация, членството на ищеца е прекратено, поради което в правомощията на ОС
на ответната асоциация е било единствено да гласува промяната в обособената
територия, като резултат от прекратяването на членството на О.П. Поради
изложените доводи и доколкото е налице отказ на ответника да признае
настъпилата по силата на решение № 461 по Протокол № 36/25.10.2018г. Общинският
съвет гр.Попово промяна, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за несъществуване на
членствено правоотношение на О.П. в ответната Асоциация.
Първоначално образуваното производство по така предявения иск – гр.д. №
185/2018 г. по описа на ОС-Търговище е прекратено и делото изпратено по
подсъдност на РС-Търговище.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен. Сочи, че Асоциацията по ВИК като
обединение на публичноправни субекти в качеството им на собственици на ВИК
системи и съоръжения, които са публична държавна, респ. публична общинска
собственост, има характер на корпоративно юридическо лице на публичното право
(корпорация на публичното право), възникващо по силата на закона и членството в
нея е задължително, като възникващо въз основа на закона, с първоначалното
определяне на обособените териториие; налице
е изрична законова регламентация по силата на специален закон - ЗВ И ПОДАВИК,
при което липсва основание за правоприлагане по аналогия, респ. е неприложима
регламентацията по ЗЮЛНЦ или ЗМСМА. Членството на ищцовата Община в Асоциацията
не може да бъде прекратено с едностранно изявление, а единствено при взето с
единодушие позитивно решение на Общото събрание на Асоциацията, поради което и
предявеният иск е неоснователен.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от третото лице
„Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр.Търговище, БУЛСТАТ *********,
представлявано от Я.М. -помагач на ответника, не е постъпил.
По отношение на фактите: няма спор.
С решение № РД-02-14-2234 от 22 декември 2009 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, на основание § 34 от ПЗР на ЗИД на Закона
за водите (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.) във вр. с чл. 198а от ЗВ е определено първоначалното разпределение на
общините в обособени територии на действие на В и К операторите, с обхват на
обособените територии и техните граници (обн.в ДВ бр.7/26.01.2010 г.) като О.П.
е включена в обособена територия,
обслужвана от друг ВиК оператор- „Водоснабдяване-Дунав“ Разград.
В последствие, с решение № 311 по Протокол № 24/28.09.2017г. на ОбС Попово,
ОбС дава съгласие О.П. да се отдели от обособената територия, обслужвана от
„Водоснабдяване-Дунав” гр.Разград, както и да се присъедини към обособената
територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Търговище.
С решение по протокол №
12/07.12.2017 г. на проведено заседание на общото събрание на АВИК на обособена
територия, ослужвана от „ВиК“-ООД Търговище е взето единодушно решение за присъединяване
на О.П. към Асоциацията.
С Решение № 461 по Протокол № 36/25.10.2018г. на ОбС Попово е дадено
съгласие О.П. да се отдели от обособената територия, обслужвана от
„Водоснабдяване и канализация” ООД , гр.Търговище, както и да се присъедини към
обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване -Дунав” гр.Разград, като
определя кмета на общината да представлява същата на общото събрание на АВИК
Разград, а при невъзможност да участва лично се определя негов заместващ
представител; определен е ред и начин за внасяне на позицията на О.П. в
заседанията на Общото събрание на АВИК Разград.
С писмо рег.№ 790/31.10.2018г., О.П. *** за взетото от Общинския съвет
решение за отделяне на Общината от АВИК Търговище, получено от Асоциацията на
02.11.2018г. Видно от представения Протокол № 14/04.12.2018г. от извънредно
Общо събрание на АВИК Търговище се установява, че по включеното под № 2 в
дневния ред приемане на решение за отпадане на О.П. ***, всички присъстващи
членове, с изключение на представителя на О.П. са гласували против това
отделяне; приложена е и документация, касаеща упълномощаването и становищата на
членовете на АВИК Търговище, относими към посоченото Общо събрание от
04.12.2018г.
В хода на производството по делото е установено, че преди настоящото
производство е било образувано т.д. № 161/2018г. по описа на ОС-Търговище по предявени
от О.П. *** установителни искове за
прогласяване нищожност, в евентуалност на
незаконосъобразност на 1/. решение по Протокол №14 от 04.12.2018г. на Асоциацията,
с което О.П. „не отпада” от Асоциацията и 2/. решение № 2 по Протокол №14 от
04.12.2018г. на Асоциацията за подписване на допълнително споразумение №1 между
Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Търговище и ВиК оператора „Водоснабдяване и канализация”
ООД гр. Търговище.
От извършените служебни справки ( видно и от приложените към В.ч.т.д. №
2/2020 г. на Апелативен съд-Варна искова молба и съдебни актове – л.13 и сл.) е
установено, че производството по това дело е прекратено с Определение №
38/5.2.2019 г. и делото е изпратено по
компетентност на Административен съд Търговище. Определението на ТОС е
потвърдено с определение от 24.04.2019г. по В.чтд № 132/2019 по описа на
Апелативен съд Варна. Въззивното определение не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 611/09.10.2019 г. и делото е изпратено на
Административен съд Търговище, пред който е образувано адм.д. № 239/2019г.,
прекратено поради недопустимост.
С определение № 4029/13.04.2020 г. по адм.д. № 14294/2019г. на ВАС е оставено
в сила прекратителното определение по адм.д. № 239/19г. на ТАС.
Основният спорен въпрос по делото е за това дали О.П. *** може да прекрати
членството си с едностранно изявление, достигнало до Асоциацията, респ.
приложими ли са по аналогия разпоредбите на ЗЮЛНЦ за едностранното прекратяване
на членството.
За да се отговори на този въпрос, следва да бъде даден отговор на въпроса
какъв е характерът на ответната асоциация.
Всъщност, този въпрос е бил в основата и на образуваните исково и
административно производство, обсъдени по-горе.
Обществените отношения във връзка с управлението на ВиК системи и за
предоставянето на ВиК услуги на територията на страната са регламентирани по
нов начин с влизането в сила на Глава XI, раздел I от Закона за водите (ДВ, бр.
47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) и съобразно разпоредбата на чл. 198а, ал.1
от ЗВ, територията на страната за нуждите на управлението, планирането и
изграждането на ВиК системи и за предоставянето на ВиК услуги, се разделя на
обособени територии, като границите на обособената територия могат да се
променят в зависимост от присъединяването или отпадането на общини от нея (ал. 2),
а решенията за промяна на границите на обособената територия се приемат от
общото събрание на асоциацията по ВиК или от общинския съвет (ал. З).
В изпълнение на законовата делегация по § 34 ПЗР на ЗИДЗВ(обн., ДВ, бр. 47
от 2009 г.) във връзка с чл. 198а от Закона за водите, с Решение №
РД-02-14-2234/22.12.2009г. на министъра на МРРБ ( обн. ДВ, брой 7, от 26.1.2010
г. ), са обявени обособените територии на действие на В и К операторите с
обхват на обособените територии и техните граници, като под № 45 е посочена Обособена територия на „В и К“ -
ООД, Търговище, включваща териториите на Община Търговище, Община Антоново и
Община Омуртаг, определени са и границите й. Организацията и дейността на
Асоциациите е регламентирана в Правилник за организацията и дейността на
асоциациите по водоснабдяване и канализация, (ДВ. бр.66 от 8 Август 2014г.-ПОДАВИК).
Предвид законовата регламентация Асоциациите по ВИК възникват по силата на
закона, както и първоначалното включване на съответните общини в рамките на
обособената територия на една АВИК. Съгласно разпоредбата на чл. 198а, ал. 2 и
ал. З от ЗВ са допустими промени в обособената територия, същите са поставени в
зависимост от присъединяване, респ. отпадане на общини от нея, като решението
за такава промяна е единствено в правомощията на Общото събрание (ОС) на
съответната АВИК. В конкретния случай в
АВИК Търговище членуват освен държавата и няколко общини, при което за вземане
на решение за промяна на обособената територия е необходимо решение на Общото
събрание, взето с единодушие- чл. 198в, ал.9 във вр. с ал.4,т.7 от ЗВ и чл.
14,ал.2 от ПОДАВИК. От разпоредбите на чл. 198в,ал.1 и ал.2 от ЗВ е видно, че
АВИК е юридическо лице със седалище и адрес в областната администрация на
съответната обособена територия, тя е публично корпоративно дружество, което възниква
по силата на специален закон, поради което и същата няма качество на гражданско
сдружение по смисъла на ЗЮЛНЦ, за да са приложими разпоредбите, касаещи
прекратяването на членство в такова дружество.
Поради изложеното не може да бъде споделена тезата на ищеца, че прекратяването
на членството му в АВИК Търговище е настъпило с получаването на 02.11.2018г. на
писмо рег.№ 790/31.10.2018г. на О.П. с което последната уведомява АВИК
Търговище за взетото от Общинския съвет решение за отделяне на Общината от
посочената обособена територия на АВИК Търговище. По своята правна същност това
решението на ОбС Попово би имало само
характер на искане за разглеждане в дневния ред на заседанието на ОС на АВИК
Търговище на въпроса за промяна на границите на обособената територия (аргумент
от разпоредбата на чл. 198в, ал. 9 във вр. с ал. 4, т. 7 от ЗВ и чл. 14, ал. 2
от ПОДАВИК), но, както се посочи по-горе, единствено единодушно решение на
Общото събрание на АВИК може да реши извършване на такава промяна, каквото не е
било взето на заседанието на Общото събрание на АВИК Търговище на 04.12.2018г.
Не намира опора в закона и тезата на ищеца, че в ЗВ липсва регламентация на
„общия случай на прекратяване на членство на община в Асоциация, без да се
прекратява съществуването на обособената територия”, какъвто счита, че е
настоящия, поради следното: Разпоредбата на чл. 198а, ал. 2 от ЗВ регламентира
възможност за промяна в границите на обособената територия в зависимост от
отпадането или присъединяването на общини към нея, т.е., тази територия се
разширява при присъединяване на община, с включването на територията на
последната, респ. се намалява при отпадане на община с присъединяване на
територията й към друга АВИК, а само в хипотезата на чл.198а, ал. 4 от ЗВ, при
присъединяване на всички общини към други АВИК, обособената територия
прекратява съществуването си. В този смисъл, отделянето на една община от
определена АВИК, без това да се отрази на територията на последната, е
изключено. На следващо място, в ЗВ е регламентирано правото на ОС на АВИК да
вземе решение по чл. 198в, ал.9 във вр. с ал.4,т.7 от ЗВ и чл. 14,ал.2 от
ПОДАВИК за промяна в границите на обособената територия, а не на решението на
ОбС на отделна община, членуваща в АВИК.
Общинският съвет управлява собствеността на общината според изричното
правомощие по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, като взетото решение от общинския
съвет за управление на общинската собственост трябва да съответства на принципа,
прогласен в чл. 140 от Конституцията, т. е. да се използва и управлява в
интерес на териториалната общност, но и да съответства на реда, установен със
специалните закони, относими към собствеността, какъвто е и настоящия случай,
т.е. ОбС следва да съобразява разпоредбите на ЗВ при приемане на решенията си,
а що се отнася до позоваването на разпоредбата на чл. 21,ал. 1, т.15 от ЗМСМА,
то тя касае участие на общината в сдружения на местни власти в страната и в
чужбина, както и в други юридически лица с нестопанска цел, поради което е
неотносима към настоящия спор.
В тази връзка въззивът изцяло споделя доводите на РС, че отношенията във
връзка с членството на общините в АВИК подлежат на регламентация от специален
закон-ЗВ, дерогиращ общия такъв, поради което и предявеният от ищеца иск,
обоснован с доводи за едностранно прекратяване на членството по силата на чл.
22 ал.1 т.1 от ЗЮЛНЦ, е неоснователен и следва да се отхвърли, като на осн.чл.
272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
В допълнение и обобщение следва да
бъде добавено следното:
АВИК се учредява и регистрира не по реда на ЗЮЛНЦ, а по реда на специалния
закон – ЗВ, поради което и същата няма качеството на сдружение по смисъла на ЗЮЛНЦ.
АВИК са създадени от специалния закон (Закона за водите) като средство за
провеждане на държавна политика в отрасъл
водоснабдяване и канализация. Съгласно чл. 198в ал. 2 от ЗВ АВИК не е
търговско дружество, не формира и не разпределя печалба, но това не я определя
като сдружение с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ. Съществуването на АВИК с
определена правосубектност, правомощия и членствен състав не произхожда от
волята на заинтеросованите страни, а е пряка последица от императивните норми
на закона. Целта на така създадените асоциаци, предвид разпоредбата на чл. 198б
т. 2 от ЗВ е управлението на ВиК системите на дадена обособена територия,
разпределена между няколко общини, респ. АВИК изпълнява функциите на общински съвет относно това управление,
когато обособената територия обхваща няколко общини. Нито възникването, нито
осъществяването на дейността на АВИК се извършва на плоскостта на частното право.
С оглед гореизложената регламентация относно функциите, статута и членския
състав на Асоцията по ВиК (държавата и една или повече общини), то същата не
може да се причисли към субектите на гражданското право, а има характеристиките
на административен орган, което е явно освен от членския й състав, така и от властническата
компетентност, която има – правомощията й са изчерпателно уредени в чл. 198в
ал. 4 от ЗВ и чл. 7 от ПОДАВИК. При упражняване на тази компетентност общото
събрание на АВИК приема решения с характер на административни актове – решения по
чл. 198в ал. 4 т. 7, т. 8 ЗВ. В тази връзка е и уредбата на правомощията й –
функциите на АВИК са идентични с функциите на Общинския съвет по управление на
ВиК, когато в границите на обособената територия попадат ВиК
системи-собственост само на една община
(чл. 198б ЗВ).
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ищеца относно
характера на АВИК и приложимостта по аналогия на разпоредбите на ЗЮЛНЦ и по-конкретно
– на чл. 22 ал. 1 т. 1 от ЗЮЛНЦ. Не са
налице основания сочената разпоредба да се приложи по аналогия – съгласно чл.
46 ал. 2 от ЗНА правоприлагането по аналогия предпоставя непълнота на
нормативния акт и наличието на сходство между уредения изрично случай и случая
, за който се цели прилагането на закона по аналогия . Корпорацията на
публичното право е юридическо лице с нестопанска цел, различно от сдруженията и
фондациите, тъй като дава израз на определени конституционни права,
реализирането на които предполага създадени от държавата структури, като тя
гарантира по този начин реализацията на дейността им, която е обществено
значима. Или спецификата на правата, както и прякото ангажиране на държавата с
тях, предопределя и особеностите в правното положение на организациите, които,
без да са държавни органи, дават израз на провеждането на определена политика в
съответната сфера на обществените отношения. От изложеното по-горе относно
нормативната уредба на АВИК не може да се направи извод за сходство между
създаването, устройството, уредбата на правата и задълженията на членовете на
сдружението с нестопанска цел на доброволен принцип (съгласно ЗЮЛНЦ) и
корпорация на публичното право, каквато е Асоциацията по ВиК, като създадена със
закон, с който са й възложени определени публичноправни функции, поради което и
правоприлагането по аналогия не може да се извърши (така и в Определение № 611/09.10.2019г.
на ВКС по т.д. № 1601/19г., ТК, ІІ отделение).
По отношение на оплакването за притиворечие с Конституцията.
На първо място, съгласно чл. 15 от ЗНА, съдът не е управомощен да не
приложи закон, който противоречи на Конституцията, независимо от предвиденото в
чл. 5 от нея пряко действие. От друга страна съдът не намира противоречие между
коментираните разпоредби от ЗВ и Конституцията. Въззивникът се позовава на
противоречие на тестовете от Закона за водите с
разпоредбите на чл. 17 ал. 1, чл. 136 ал. 1, чл. 138 и чл. 140 от КРБ.
Безспорно е, че коментираните разпоредби на ЗВ не противоречат на чл. 136 от КРБ,
доколкото той урежда устройството на общините като административно-териториални
единици. По-скоро може да се коментира противоречие с чл. 138 и чл. 140 в
тяхната съвкупност като текстове, които уреждат правото на общините да
използват своята собственост в интерес на териториалната общност и това става
чрез общинският съвет като орган на местното самоуправление. Съдът намира, че в
случая ЗВ не ограничава правата на общините в противоречие с посочените два
текста. В Конституцията са закрепени както общинската, така и държавната и
частната собственост. Всяка една от тях е гарантирана от конституцията и дава
право на носителя й да се ползва от нея по собствена преценка, но Конституцията
допуска ограничения на всяко такова ползване в обществен интерес. С именно
такъв обществен интерес са съобразени и текстовете на ЗВ. При ползването на
общонационалните ресурси, каквито са енергията, водата, подземните богатства е
оправдано законът да дава предимство на най-широкия обществен интерес, за
сметка на интересите на групи от населението, независимо на какъв принцип са
формирани тези групи, включително и на териториален. С приемане на решение от
страна на ОбС не следва безусловно и правото на едностранно напускане на такава
асоциация. Това следва именно от отчитане на обществения интерес. С формирането
на съответната асоциация се обособява и територията, на която ще се
осъществяват дейностите по чл. 198а и сл. от ЗВ. Това са дейностите по
управлението, планирането и изграждането на В и К системи и предоставянето на В
и К услуги. Тези дейности безспорно засягат всички граждани на посочената
обособена територия. Между участниците в асоциациите не се пораждат обикновени
дружествени или облигационни отношения. Техните действия в асоциацията засягат
интереса на всеки един от гражданите в тази територия. Асоциациите имат редица
права и задължения по закона. Основното е да приемат обща стратегия по
планирането и изграждането на В и К системи и предоставянето на В и К услуги. В
изпълнение на това те могат да изработват проекти, да изграждат обща В и К
инфраструктура, да кандидатстват за общо финансиране, или подпомагане от
държавата и т.н. В този смисъл след създаването на дадена асоциация и
формирането на обособената територия приемането на нови членове, или
напускането на членове ще се отрази на възможността за ползването на водите от
населението в цялата обособена територия,
а не само на населението на влизащия или напускащ участник. От гледна
точка за опазването на този легитимен, включително и според Конституцията, общ
интерес е допустимо ограничаване на възможностите за приемане и напускане на
членове и промяна на обособената територия. Приемането и напускането е
предвидено да става само с единодушие - чл. 198в, ал. 9 ЗВ. Във всички останали
случаи е предвидено решенията на АВИК да се приемат с мнозинство от три
четвърти от гласовете на присъстващите по ал. 7. В този смисъл коментираните
текстове от ЗВ не са противоконтитуционни, доколкото уреждат в обществен
интерес ползването на водите, като един от националните ресурси.
И в постановеното решение № 5/02.06.2020 г. по конституционно дело № 3/2019
г. Конституционният съд, макар и по друг конкретен повод, но в същата сфера - във
връзка с цената на водните услуги, в мотивите изрично набляга на горепосоченото
законодателно разбиране при уреждане на процесните отношения, а именно - че
водоснабдяването и канализацията са дейности от обществен интерес, обвързва
тези отношения с действащата Стратегия за развитие и управление на
водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 г. – 2023 г., с
консолидацията във В и К сектора, с въвеждането на принципа на солидарността чрез
единната цена на В и К услуги за обособена територия.
Същевременно съдът намира за неоснователни доводите за възможността за
директно позоваване на разпоредби от Конституцията на РБ, с оглед твърдяното
противоречие между разпоредбите на чл. 198б, т.2, чл. 198в ал. 1 и ал. 2 от ЗВ;
чл. 198в ал. 9 във вр. с т. 7 ал. 4 от ЗВ, като противоречащи на чл. 17 ал. 1 ,
чл. 136 ал. 1, чл. 138 и чл. 140 от Конституцията Конституцията. Съгласно чл. 149 ал. т. 2 от Конституцията на РБългария
установяването на противоконституционност на закон или на правна норма от закон
е от изключителната компетентност на Конституционния съд . След като дадена
правна норма от действащ закон не е отменена изрично или мълчаливо с друг закон
от НС и не е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд,
съдилищата са длъжни да я прилагат при наличието на предпоставките за това,
освен ако тя не противоречи на регламент на Европейския съюз- чл. 15 ал. 2 от
ЗНА. Съгласно чл. 15 ал. 3 от ЗНА съдът може да откаже приложение само на
подзаконов нормативен акт или на правна норма от подзаконов нормативен акт, ако
те противоречат на нормативен акт от по-висока степен, но не могат да откажат приложение на закон или правна норма от
закон, дори и те обективно да са в противоречие с конституцията (опр. №
140/14.02.2012 на ВКС по ч.гр.д. № 94/2012 г., ІІІ г.о., ГК). Освен това разпоредбата
на чл. 150 ал. 2 от Конституцията предвижда изрично, че ако установят
несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или
Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса
в Конституционния съд.
Предвид така изложените доводи и съображения, въззивната инстанция намира предявеният иск за неоснователен, обуславящ
отхвърлянето му. Районният съд е достигнал до същия краен извод и правен
резултат, поради което и решението му следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба основатено се явява искането
на ответната страна за присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер
на 2 520.00лв.- адв.възнаграждение, съгласно представения списък и
доказателства за заплащането им. Възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК
не е направено от въззивника.
Водим горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 373/24.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 84/2019г. по описа на РС-Търговище, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА О.П. ЕИК *********, представлявана от кмета д-р Л.В., да заплати на
Асоциация по водоснабдяване и канализация на обособена територия, обслужвана от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Търговище,
БУЛСТАТ *********, представлявана от
председателя й М.С., разноските по делото за възивната инстанция в размер на 2 520.00
лв.(две хиляди петстотин и двадесет лева) с ДДС, на осн. чл. 78,ал.З от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Търговище, представлявано от управител
Я.М..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл. 280
ал. 1 и 2 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.