Решение по дело №1751/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2016 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20163100501751
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./……………………. година,

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 06.12. .2016 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                               СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                

 

при участието на секретаря Е.И.

разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

въззивно гражданско дело № 1751 по описа за 2016 год. и  

за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 ГПК,

 Образувано е по въззивна жалба депозирана от Г.С.И., ЕГН **********,чрез процесуалния му представител адв.Г.Т. против решение № 2484/22.06.2016 годз постановено от ВРС по гр.д. 1549/2016 год, в частта в която се  ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.И., ЕГН **********,*** срещу БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ за разликата над присъдената сума от 2 528, 03 лв.  до пълния претендиран размер от 4 250, 40 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа, считано от 09.05.2016г. до 26.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че решението в тази част е нищожно,тъй като такава претенция не е била предявявана,като се моли да се постанови решение,с което да се обяви нищожността на решението в тази част.

Депозиран е отговор от БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната от Г.И. жалба

Депозирана е въззивна жалба и от  БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна,чрез процесуалния представител на дружеството, адв. М.Т. против решение № 2484/22.06.2016 годз постановено от ВРС по гр.д. 1549/2016 год, в частта в която се:

-  ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Г.С.И., ЕГН **********,***, извършено със заповед № 275/26.01.2016г. на Изпълнителния директор на БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна, с което е прекратено трудовото правоотношение, на осн. чл. 71, ал. 1 КТ и го ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

 

- ВЪЗСТАНОВЯВА на работа на длъжността „оператор поточна линия” в БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна Г.С.И., ЕГН **********, на осн. чл. 344, ал.1, т.2 КТ.

 

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., ЕГН **********, от 2 528, 03 лв. , представляваща обезщетение за оставяне без работа, считано от 26.01.2016г. до 08.05.2016г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ. 

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., ЕГН **********, сумата от 162, 71 лв., представляваща остатък от неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ.

 

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., ЕГН **********, сумата от 163, 91 лв., представляваща остатък от неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ.

 

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., ЕГН **********, сумата от 824, 24 лв. представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 350, 88 лв., представляваща следващите се за производството такси и разноски, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Твърди се,че решението в тази обжалвана част е  неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,тъй като незаконосъобразно не са събрани доказателства поискани от ответната страна, поради което се моли отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго,с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

 

                 Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност,  съдът съобрази следното

Производството по делото е образувано по предявени от Г.И. срещу БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК *********, гр. Варна в условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 224 КТ за отмяна като незаконно уволнението, извършено със заповед № 275/26.01.2016г. на работодателя, за възстановяване заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на сумата от 4 250, 40 лв., претендирана като обезщетение за времето през което служителят е останал без работа, считано от 26.01.2016г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 041, 30 лв., от която 468, 40 лв., претендирана като остатък от неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2015г. и сумата от 572, 90 лв., претендирана като неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 404, 40 лв., претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 12 дни за времето от 06.04.2015г. до 26.01.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че ищецът Г.И. е заемал въз основа на трудов договор 211/06.04.2015г. със срок на изпитване длъжността „оператор на пакетажна машина” при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 600 лв., ведно с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Преди изтичане на уговорения в полза на работодателя срок на изпитване, трудовият договор е бил окончателно сключен с допълнително споразумение 278/15.06.2015г. с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 700 лв., ведно с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Поддържа се, че през месец януари 2016г., обемът на работата в предприятието значително намалял. Вместо да прекрати трудовото правоотношение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, което би удовлетворило и служителя, по предложение на работодателя Г.И. изразил съгласие, въз основа на допълнително споразумение 343/21.01.2016г., да изпълнява длъжността „оператор на поточна линия” при уговорен срок на изпитване в полза на работодателя. Служителят фактически не е изпълнявал трудови функции съответстващи на новата длъжност „оператор на поточна линия”, нито е изпълнявал функциите на старата „оператор на пакетажна машина”.

В срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя с допълнително споразумение 343/21.01.2016г., трудовото правоотношение било прекратено без предизвестие, със заповед № 275/26.01.2016г., на осн. чл. 71, ал. 1 КТ.

Ищецът счита, че клаузата за изпитване съгласно споразумение 343/21.01.2016г., с което е променена и длъжността на служителя, е недействителна, поради заобикаляне на закона и в нарушение на чл. 8 КТ, задължаващ всяка страна по правоотношението да упражнява добросъвестно трудовите права и задължение, използвайки допустими от закона средства за постигане на една неправомерна цел – прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния служител Г.И..

Настоява за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа, но за не повече от шест месеца. 

Твърди, че работодателят БУЛМИНЕРАЛ АД, не е заплатил за положения от служителя труд брутното трудовото възнаграждение за месец декември 2015г. в пълния му размер, както и за месец януари 2016г., поради което се настоява за уважаване на претенцията по чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ.

Работодателят не е заплатил и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 дни за времето от 06.04.2015г. до 26.01.2016г., поради което се иска осъждането му да заплати сумата от 404, 40 лв. по чл. 224 КТ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът БУЛМИНЕРАЛ АД признава, че страните са били обвързани от трудово правоотношение със срок на изпитване по трудов договор № 211/06.04.2015г., че между страните е сключено допълнително споразумение № 278/15.06.2015г., както и споразумение № 343/21.01.2016г., с което е променен характера на работата, както и че правоотношението е прекратено в уговорения нов срок за изпитване в полза на работодателя.

Поради намаляване броя на поръчките през месец януари 2016г., поети от БУЛМИНЕРАЛ АД, на осн. чл. 119 КТ, по взаимно съгласие между страните е изменена длъжността, заемана от Г.И. от „оператор на пакетажна машина” в „оператор на поточна линия”.

Разписаните права и задължения в новата длъжностна характеристика са изисквали проверка годността на служителя, поради което в полза на работодателя е уговорен срок за изпитване. В срока за изпитване работодателят е упражнил правото си да прекрати без предизвестие договора. Претендира за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Работодателят поддържа, че дължимият размер на нетното трудово възнаграждение за месеците декември 2015г. и януари 2016г., е заплатен на служителя на 17.02.2016г., ведно с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ, чрез банков превод по сметка на Г.И..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. и т. 4 ГПК, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор № 211/06.04.2015г. със срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя БУЛМИНЕРАЛ АД, по силата на който Г.И. е приел да изпълнява длъжността „оператор на пакетажна машина” с място на работа - фабрика, отдел „Игнатиево” с код по НКПД – „машинен оператор опаковане увиване” при петдневна работна седмица и осем часова продължителност на работния ден. Посочено е основно трудово възнаграждение в размер на 600 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 7, 20 лв. и доплащане за ефективност от 0% до 25 % върху брутното трудово възнаграждение, платимо до края на месеца следващ месеца, за който се отнася възнаграждението /л. 5/.

В срока на изпитване, с допълнително споразумение № 278/16.06.2015г., страните са сключили окончателен договор за неопределено време, по силата на който Г.И. е приел да изпълнява длъжността „оператор на пакетажна машина” с място на работа - фабрика, отдел „Игнатиево” с код по НКПД – „машинен оператор опаковане увиване” при петдневна работна седмица и осем часова продължителност на работния ден при основно трудово възнаграждение от 700 лв. и допълнително възнаграждение от 0, 6 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит и доплащане за ефективност от 0% до 25 % върху брутното трудово възнаграждение, платимо до края на месеца следващ месеца, за който се отнася възнаграждението /л.6/.

С допълнително споразумение № 343/21.01.2016г. /четвъртък/, считано от 22.01.2016г. /петък/ трудовото правоотношение е изменено, като от длъжността „оператор на пакетажна машина” ищецът Г.И. е преминал на длъжността „оператор на поточна линия”, отдел: ЦЕХ ПЕЛЕТЕН, код по НКПД – оператор производствена линия, с уговорена клауза за срок на изпитване от 6 месеца, в полза на работодателя, запазвайки вече уговорения размер на основното и допълнително трудово възнаграждение по трудов договор № 211/06.04.2015г. и допълнително споразумение № 278/16.06.2015г.

Със заповед № 275/26.01.2016г. в срока на изпитване, работодателят, действащ чрез представителя си Александър Усачев, считано от 26.01.2016г., е прекратил трудовото правоотношение, на осн. чл. 71, ал. 1 КТ. Заповедта е връчена на служителя на 26.01.2016г. и с нея е разпоредено и заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 дни по чл. 224 КТ.

Настоящият състав ,с оглед изложеното от страните в исковата молба и  отговора на исковата молба ,приема че безспорно се установява обстоятелството че е налице  намаляване броя на поръчките в началото на календарната 2016г,поради което и работния процес в производствено звено „Игнатиево”, е бил затруднен.

Установява се от приложените писмени доказателства, че  работодателят е прекратил съществуващите трудови правоотношение с 10 служители, заемащи длъжността „оператор поточна линия” /л. 86/ по взаимно съгласие, на осн. чл. 325 КТ или в срока на изпитване по чл. 71 КТ и сам признава, че е забавил изплащане на трудовите възнаграждения /  молба- л. 80-81/.

Към 18.02.2016г. служители заемащи длъжността „оператор поточна линия” са А. Д. и Д. Д., които са заемали тази длъжност и към края на месец януари 2016г./ л.88 /

Не се оспорва обстоятелството, че за периода- 06.04.2015г. до 21.01.2016г., - Г.И.  е изпълнявал установените с  длъжностна характеристика/ подписана от него/, трудови задължения за длъжността „оператор на пакетажна машина”, пряко подчинена на „Началник цех” /л. 19/: 1./ да следи за правилното пакетиране на продукцията; 2./ да подготвя работното място и настройва опаковачната машина за работа; 3./ да следи за изправността на режещите ножове и бигове; 4./ да обслужва организационно и технически опаковачната машина; 5./ да следи качеството на готовата продукция, да отговаря на изискванията и при отклонение да го коригира; 6./ да подрежда готовата продукция по установения технологичен ред; 7./ да се грижи за безаварийната работа; 8./ да участва в оценката на риска, обхващаща опасностите при управление и обслужване на машината и около нея; 9./ да отговаря за собствената си безопасност и безопасността на хората, с които работи или пребиваващи /преминаващи / на обекта; 10./ да носи отговорност за настъпили вреди от виновно причинено неопазване имуществото на дружеството; 11./ да работи само с лица инструктирани за техника на безопасност на труда; 12./ да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността; 13./ да спазва инструкциите за пожарна и аварийна безопасност „Досие за пожарна и аварийна безопасност” на БУЛМИНЕРАЛ АД; 14./ да спазва инструкции за безопасност при работа; 15./ да спазва технологична дисциплина като с действията си предотвратява възникване на аварии и злополуки.

Задълженията установени в длъжностна характеристика за длъжността „оператор на поточна линия”, която е връчена на ищеца на 21.01.2016г. /л. 20/, служителят, пряко подчинен на „Началник цех”,  включва : 1./ да следи по време на работа за правилното закрепване и разположението на материала; 2./ да управлява поточната линия чрез автоматизирана система, да следи контролните уреди и извършва действия, съобразно технологичния процес; 3./ да отговаря за собствената си безопасност и безопасността на хората, с които работи или пребиваващи /преминаващи/ на обекта; 4./ да носи отговорност за настъпили вреди от виновно причинено неопазване имуществото на дружеството; 5./ да работи само с лица инструктирани за техника по безопасност на труда; 6./ да подготвя работното място и настройва линията за работа и контролира технологичния процес; 7./ да следи за състоянието на съоръжението и извършва поддръжка. Да участва в демонтажа, отремонтиране и монтаж на отделни детайли, възли и машини на цялата поточна линия, както и да извършва настройка, пробни изпитвания и пуск на същите; 8./ да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността; 9./ да спазва инструкциите за пожарна и аварийна безопасност „Досие за пожарна и аварийна безопасност” на БУЛМИНЕРАЛ АД; 10./ да спазва инструкции за безопасност при работа; 11./ да спазва технологична дисциплина като с действията си предотвратява възникване на аварии и злополуки.

Настоящият въззивен състав възприема извода на ВРС, че  е допустимо със споразумение между страните, сключено в рамките на договор за неопределено време, да се преуредят отношенията им така, че договорът да се промени  в договор с клауза за изпитване или по-конкретно: уговаряне на срок за изпитване по отношение на нова длъжност, различна от тази, която служителят е заемал продължително време преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност.

Както ВРС правилно е посочил, трудовият договор със срок за изпитване е самостоятелен вид трудов договор и се сключва  съгласно  чл  70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, поради което и окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Клауза за изпитване цели  страните по трудовото правоотношение да преценят в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор. Ограничението,което е въведено от КТ е , че за една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.

Като всеки договор,включително и договорите по КТ , по взаимно съгласие, страните могат да изменят съдържанието на сключения между тях трудов договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване.  Това  изменение може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Съобразно разпоредбата на чл.119 КТ, с оглед действителността на договора, съответно и за неговото изменение,  изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. , като изменението на трудовия договор  може да се  отнася и  до повече от една клауза.

След като в писмено споразумение между страните по трудовия договор е постигнато изрично съгласие  работникът да заеме на нова длъжност, различна от тази по първоначалния трудов договор, включително и да се  договори срок за изпитване за тази нова длъжност, което не е в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ, това споразумение е действително и поражда действие между страните .  Няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител, който вече е работил при същия работодател, ако договорът се сключва за нова трудова функция, такава каквато до този момент работникът не е изпълнявал.

Безспорно е, че при промяната на съдържанието на трудовото правоотношение, което  представлява сключване на нов договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата.

Настоящият въззивен състав приема, преценявайки естеството на работата, свойствените задължения за длъжността извода, че  е налице съществена промяна в трудовите функции на длъжността „оператор на поточна линия” и „оператор на пакетажна машина”. Различни са основните трудови функции по двете длъжности – при едната е правилното закрепване и разположение на материала, качеството на готовата продукция и евентуалното й коригиране, както и подреждането й, а при другата - правилното пакетиране на продукцията и управление на поточната линия. Това различие съществено, независимо от  сходство в изискването за закрепване и разположението на материала, както и спазване инструкции за пожарна и аварийна безопасност, тази при работа с всяка една от машините и технологична дисциплина, както и подчинеността на служителите, изпълняващи различни трудови функции на двете длъжности на началника на цеха.

С оглед на горното и въз основа на събраните по делото доказателства,  съдът приема, че Г.И. и БУЛМИНЕРАЛ АД са сключили по взаимно съгласие, по реда на чл. 119 КТ нов договор № 343/21.01.2016г. за изпитване за нова трудова функция, такава каквато до този момент работникът не е изпълнявал, поради което същият в частта относно клаузата за изпитване, не е недействителен.

Следващият спорен по делото въпрос е възложил ли е работодателят за времето от 22.01.2016г. до 26.01.2016г. или в рамките на два работни дни, изпълнението на трудови функции на длъжността „оператор на поточна линия”, във  връзка с което са разпитани свидетели. .

Следва да се посочи, че доказването на този факт е в тежест на работодателя,който следва да установи при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, безспорно се установява, че ищецът Г.И. е работил на длъжност „оператор на пакетажна машина” . Безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели,че тази длъжност ищецът Г.И. е изпълнявал до 21.01.2016 год.

Установява се от показанията на разпитания по делото свид. Н. Д., че  в периода от 20.01.2016г. до 26.01.2016г. , че той и  Г.  И. посещавали всеки ден ръководството на предприятието, с цел провеждане на разговори за удовлетворяване на техните искания – за съкращаване и „отиване на борсата”. На 26.01.2016г. работниците се срещнали с юрисконсулта на предприятието, който предложил на свидетеля трудовото му правоотношение да бъде прекратено от работодателя по чл. 71 КТ. Тъй като договорът на г – н И. не съдържал клауза за изпитване, предложението до него било в рамките на три дни да премине на друга длъжност, т.е. на длъжност „оператор на формовачна машина”, т.е на машината преди пакетажа със срок на изпитване, в рамките на който правоотношението му да бъде прекратено едностранно от работодателя.

Свидетелят установява, че Г.И. е работил само на пакетажна машина до 20.01.2016г. От 21.01.2016г. до 26.01.2016г., ищецът не е работил на друга машина,тъй като за същия период от време нито един служител не е полагал труд при работодателя си. Предприятието не е функционирало след 20.01.2016г. Не функционира и към настоящия момент.

Свид. Ф.Ф. сочи, че е работил в ответното предприятие до март 2016 год, като  е работил  като главен енергетик  и е изпълнявал  задълженията на началник смяна. Твърди,че му е било известно извършеното преназначение на ищеца по делото, но последният не се е явил на работа.

Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Когато срокът е уговорен в полза и на работника, той разполага със същите права – да провери доколко възложената му работа е подходяща за него и да прекрати трудовия договор с едностранно волеизявление. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора. Без правно значение е и дали в заповедта за уволнение е отразено по чие искане е прекратено трудовото правоотношение - въпросът дали страната по трудовия договор е разполагала с правото да го прекрати по чл. 71, ал.1 КТ е въпрос по съществото на трудовия спор за незаконно уволнение.

За да провери годността на служителя да изпълнява трудовите функции на съответната длъжност работодателят следва да предостави на служителя възможност да изпълнява трудовите функции на заеманата длъжност, в случая „оператор на поточна линия”.

Настоящият въззивен състав възприема изводите на ВРС, че от събраните по делото доказателства, включително и от разпита на разпитаните по делото свидетели, не се установява работодателят да е предоставил на работника възможност да изпълнява трудовите си задължения. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Н. Д., независимо от неговата принципна заинтересованост, с оглед воденото от самия него трудово дело, които в частта относно намаляване броя на поръчките в предприятието през месец януари 2016г. съответстват на изложеното от самия работодател в отговора на исковата молба. Въз основа на тях съдът приема, че за времето от 21.01.2016г. до 26.01.2016г., Г.И., не е полагал труд при работодателя си и същият не му е предоставил възможност да изпълнява функциите съответстващи на заеманата от него нова длъжност „оператор на поточна линия”.

Настоящият въззивен състав не кредитира показанията на разпитания по делото свид Ф. Съдът счита, че свид. не е  имал информация  за точната дата на сключване на допълнителното споразумение с ищеца Г.И./  свид. Сам сочи че не е пррисъствал на предлагането и подписването на договора/,  не му са известни новите задължения,които е следвало да изпълнява по допълнителното споразумение,, поради което и показанията на свидетеля, че ищецът не се е явил на работа  след неговото назначаване не могат да бъдат кредитирани.  Работодателят, чиято е и доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал други доказателства установяващи  твърдението ,че е предоставил възможност на ищеца да изпълнява трудовите функции и поради  обстоятелството, че е извършил проверка на качествата на работника е прекратил трудовия договор,още повече че неявяването на работника на работа съставлява дисциплинарно провинение,  а не е възможност за прекратяване на трудовия договор  след  изпитване на качествата  на работника.

Предвид изложеното, съдът като съобрази, че за времето от 22.01.2016г. до 26.01.2016г., БУЛМИНЕРАЛ АД не е осигурил на Г.И. възможност да изпълнява трудовите функции съответстващи на длъжността „оператор поточна линия” работодателят не е имал възможност изобщо да наблюдава и оцени неговите професионални качества, за да реши дали да сключи окончателен договор или да прекрати едностранно трудовото правоотношение, поради което и уволнението е незаконно, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, основателни.

Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „оператор на поточна линия” в БУЛМИНЕРАЛ АД.

С оглед съвпадащите изводи на настоящия въззивен състав с изводите на ВРС, решението на ВРС в тази обжалвана част следва да се потвърди.

Настоящият въззивен състав счита, че решението на ВРС  в която за разликата над присъдената сума от 2 528, 03 лв. до пълния претендиран размер от 4 250, 40 лв. за времето от 09.05.2016г. до 26.07.2016г., предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 К Т е отхвърлен,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, е НЕДОПУСТИМО и следва да се обезсили.

Видно от петитума на исковата молба,което е уточнено от ищеца и в с.з. исковата претенция е за период до 09.05.2016 год. Претенция за периода от 09.05.2017 год до 26.07.2016 год от ищеца не е предявявана .

По исковете с правно основание чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 224 КТ,настоящият  въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС и препраща към тях без да ги преповтаря,като в тази обжалвана част  решението на ВРС следва да се потвърди. Искът следва да се уважи за сумата от  162, 71 лв., представляваща разлика между брутното трудово възнаграждение за месец декември 2015г. от 752, 87 лв., платения на 17.12.2015г. аванс от 240 лв. и платения остатък от 350, 16 лв. на 17.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,както и че работодателят дължи разликата между БТВ за месец януари 2016г. и платената сума или 163, 91 лв. до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва.

При този изход на спора в полза на въззивника Г.И. следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на  720 лв. Съдът счита за неоснователно възражението на въззиваемата страна за  прекомерност на адвокатското възнаграждение,  тъй като се касае за обективно съединени искове и адв.възнаграждение е уговорено за всички обективно съединени искове, по които жалбата на въззиваемата страна е оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2484/22.06.2016 год постановено от ВРС по гр.д. 1549/2016 год, в частта в която се

-  ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Г.С.И., ЕГН **********,***, извършено със заповед № 275/26.01.2016г. на Изпълнителния директор на БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна, с което е прекратено трудовото правоотношение, на осн. чл. 71, ал. 1 КТ и го ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

 

- ВЪЗСТАНОВЯВА на работа на длъжността „оператор поточна линия” в БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна Г.С.И., ЕГН **********,***, на осн. чл. 344, ал.1, т.2 КТ.

 

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., ЕГН **********,*** сумата от 2 528, 03 лв. /две хиляди петстотин двадесет и осем лева и три ст./, представляваща обезщетение за оставяне без работа, считано от 26.01.2016г. до 08.05.2016г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ. 

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., ЕГН **********,*** сумата от 162, 71 лв. /сто шестдесет и два лева и седемдесет и една ст./, представляваща остатък от неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ.

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., ЕГН **********,*** сумата от 163, 91 лв. /сто шестдесет и три лева и деветдесет и една ст./, представляваща остатък от неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ.

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., ЕГН **********,*** сумата от 824, 24 лв. /осемстотин двадесет и четири лева и двадесет и четири ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

- ОСЪЖДА БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 350, 88 лв. /триста и петдесет лева и осем и осем ст./, представляваща следващите се за производството такси и разноски, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 2484/22.06.2016 годз постановено от ВРС по гр.д. 1549/2016 год, в частта в която се  ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.И., ЕГН **********,*** срещу БУЛМИНЕРАЛ АД, ЕИК **********, гр. Варна иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ за разликата над присъдената сума от 2 528, 03 лв.  до пълния претендиран размер от 4 250, 40 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа, считано от 09.05.2016г. до 26.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

В ОСТАНАЛАТА част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: