№ 67
гр. Габрово , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Теленор България“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.6 ,чрез
адв. Н.Ш. и съдебен адрес гр. София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10 против Решение №
260044/05.02.2021г., постановено по гр.д. № 492/2020г. на ГРС в Частта, с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от „Теленор България“ ЕАД иск срещу Г. ИВ. П.
от гр. Габрово в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска над уважения размер от 806,69 лв. до
пълния предявен такъв от 1683,63лв.- главница. Твърди, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано.Мотивите на съдебният акт били непълни и не кореспондирали
с диспозитива, а и било необосновано, тъй като била направена неправилна преценка на
събрания по делото доказателствен материал.
Неправилно съдът отхвърлил сумите по вземането на ищеца за абонаментни такси,
използвани услуги и лизингови вноски.Това вземане било признато от ответницата.Освен
това в мотивите си съдът приел, че това вземане е в размер на 863,27 лв., а в диспозитива
присъдил сумата от 806,89 лв., приспадайки извършените от ответницата плащания, но без
да съобрази, че ищецът още при предявяване на исковата молба е приспаднал същите и за
тях иск не бил предявен.Неправилно съдът отхвърлил и сумите претендирани за доставени
мобилни устройства, тъй като по отношение на същите не е налице спор между страните.
Общият размер на това вземане е 438,27 лв. и не представлявал неустойка, както
неправилно приел съда. Неправилно съдът отхвърлил и искането за присъждане на
1
неустойка . Претендираните неустойки били в размер на три абонаментни такси и макар да
били отразени във фактурите като „неустойки предсрочно прекратяване на договори и
услуги“, то това общо формулиране на основанието, което било за счетоводни нужди, не
променяло характера на вземането. Освен това тези неустойки не представлявали
необосновано високо обезщетение, което да води до неоснователно обогатяване.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Ответницата по иска е взела становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност с оглед
доводите на страните, Габровският окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима,
а по същество за неоснователна по следните съображения:
Между страните се е развило заповедно производство , по което в полза на ищеца
спрямо ответницата е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 1683,86 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението-
20.11.2019г. и разноски по делото в размер на 393,86 лв.
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че
ответницата е сключила с ищеца общо 9 бр. договора и допълнителни споразумения за
предоставяне на мобилни устройства и услуги, по които е извършила частични плащания.Не
е спорен и размера на извършените частични плащания. С оглед взетото становище от
особения представител на ответницата, безспорно се явява и обстоятелството, че тя дължи
на ищеца определени суми по договорите, като е спорен размера им, както и дължимостта
на претендираната неустойка. От представените по делото фактури се установява, че
ищецът е издал 8 бр. фактури, в които е включил задължението на ответницата за лизингови
вноски, абонаментни такси и услуги, както и за неустойки в общ размер от 1683,86 лв. От
тази сума, съобразно записаното в приложените фактури за абонаментни такси, лизингови
вноски и услуги е начислена сума в размер на 863,27 лв. общо, а общият размер на
неустойката е -820,59 лв. Съобразно заявеното от ищеца ответницата е заплатила две суми : -
7.38 лв. и 49 лв. по две от представените към исковата молба фактури.
Правилно първоинстанционния съд е определил размера на дължимите на ищеца
суми, като е съобразил претенцията с представените по делото писмени доказателства,
които установяват нейната основателност и размер.От представените фактури е видно, че
по тях на ищеца се дължи сума в размер на 806,89 лв., след приспадане на заявените от
ищеца плащания. Неоснователен е довода в жалбата, че съдът повторно е намалил със
заявените като платени от ответницата суми, тези дължими на ищеца, тъй като самият той е
съобразил този факт при предявяване на иска . Това твърдение не се установява от
приложените по делото писмени доказателства, съпоставени с претенцията по исковата
молба. В крайна сметка съдът е присъдил на ищеца сумите по фактурите дължими от
ответницата за неплатени абонаментни такси, лизингови вноски и услуги, които правилно е
2
изчислил на 806.69 лв..
Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи, за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията
за неустойка.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай и с оглед
страните по приложените договори и допълнителни споразумения, се прилагат разпоредбите
на ЗЗП. Правилно разглеждайки клаузите за неустойка по всеки от договорите съдът е
приел, че те са нищожни, тъй като създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата, поради невъзможността потребителя
да прекрати договора, без това да влече задължение от негова страна да заплати неустойка,
която се равнява на месечните такси до края на срока или в случая - 24 месеца от
сключването му. Тази уговорка в договорите, носи на мобилния оператор имуществена
облага в размер, който би получил, ако договорът не е прекратен, но без да предоставя
услуга, което създава значително облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя
и от своя страна води до нищожност на клаузата за неустойка в договорите. На това
основание, правилно първоинстанционният съд не е присъдил претендираната от ищеца
неустойка.
Пред вид изложеното и тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези
на първоинстанционния съд , то на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съдебен акт, който счита , че следва да бъде потвърден.
На жалбоподателя , с оглед изхода на спора, не се дължат разноски за тази инстанция.
На основание изложеното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260044/05.02.2021г., постановено по гр.д. №
492/2020г. на Габровския районен съд в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3