№ 5259
гр. С., 24.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110140574 по описа за 2021 година
като разгледа гр.д. № 40574 по описа на СРС за 2021 година, намери, че следва да
съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД
вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищцата Т. В. ДЖ., ЕГН **********, твърди, че на 18.05.2021 г. около 15:30-16:00 ч. се
е движила по десния тротоар на ул. “Е.Й.”, гр. С., с посока от бул. “К.М.Л.” към Женския
пазар, в участъка преди пресечката с ул. “В.”, когато пред търговски обект, носещ № 17 на
посочената улица, е стъпила с единия си крак на нестабилна плочка, чието покритие било в
лошо техническо състояние, вследствие на което е паднала и изпитала силни болки в
областта на дясната мишница и дясното рамо. Сочи, че се е движила с необходимото
внимание, с умерени крачки, била обута с удобни обувки с равни подметки, но тротоарът
бил неравен и нестабилен, като в отделни места плочките не били споени, а основата на
тротоарната настилка била разрушена. Пояснява, че с помощта на свой близък приятел се е
прибрала вкъщи, но поради продължилите болки, които станали нетърпими, била
придружена от своя брат до УМБАЛСМ “Н. И. П.”, където била прегледана в 20:53 ч.
Твърди, че след установяване на счупване на горния край на дясната раменна кост (хумерус)
й е назначена медикаментозна терапия и е извършено обездвижване на дясната раменна
става с ортеза за фиксиране (бандаж на Дезо), поставена на дясната мишница и
предмишница.
Ищцата поддържа, че полученото увреждане й е причинило трайно затруднение на
движенията на горния десен крайник, продължило повече от 60 дни, като към момента на
подаване на исковата молба същите не са възстановени напълно. Сочи, че не е омъжена, а
живее със 78-годишната си майка, която полага грижи не само за дома и за нея самата
поради полученото увреждане, но и за дъщеря й (нейната внучка), която е ученичка.
Навежда, че все още не може да работи, доколкото за изпълнение на трудовите й
задължения на длъжност “касиер” е необходимо използването на двата горни крайника, а
дори след свалянето на ортезата при движение продължавала да изпитва болки. Поради това
твърди да се намира в продължителен болничен отпуск, последният до 02.07.2021 г., като
уточнява, че получава и обезщетение за неработоспособност значително по-малко от
предходните си трудови доходи, което й създава притеснения дали ще може да посрещне
нуждите си за издръжка, още повече че натоварва околните да извършват ежедневни грижи,
1
които са неин ангажимент.
Сочи, че съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗДвП дейността по поддържане на тротоарите в
границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община, а когато
общината не предприеме предписаното от закона действие или го предприеме без да положи
дължимата грижа и от това настъпят вреди, същата дължи обезщетение. С оглед изложеното
претендира такова в размер на 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на настъпилото увреждане на 18.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.05.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът С.О. оспорва предявените искове. Оспорва настъпването на посоченото
събитие, тъй като липсвал снимков материал, установяващ нестабилната настилка, както и
свидетели очевидци. Навежда твърдение, че падането и получаването на описаните травми
може да бъдат причинени по други причини, свързани с общото здравословно и
емоционално състояние на ищцата, като счита, че не е доказана причинно-следствената
връзка между твърдяната злополука и виновно поведение на длъжностни лица от
администрацията на С.О., изразяващо се в действие или бездействие. Оспорва размера на
неимуществените вреди като силно завишен, както и процесуалната си легитимация като
страна по иска.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина),
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Ищцата е представила към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Следва да бъде назначена съдебно – медицинска експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
Искането за изискване на клип от камера за трафик монтирана на ул. “Е.Й.”, за
периода на 18.05.2021 г. от 15:00 ч. до 17:00 ч., е неконкретизирано – не е посочено от кого
да се изиска клипа, на коя точно камера, като съдът ще се произнесе по искането след
евентуалното отстраняване на нередовността.
Искането на ищцата за приемане на веществено доказателство – флаш памет със
съдържащ се видеоклип, на който ищцата е заснела мястото на инцидента, следва да се
остави без уважение, доколкото не се явява относимо към предмета на спора.
На ищцата следва да бъдат допуснати двама свидетел при режим на довеждане за
установяване на сочените обстоятелства в исковата молба, като разпитът на втори свидетел
не се явява необходим на този етап от производството на основание чл.159, ал.2 ГПК.
2
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2021 г. от
11.30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за приемане на веществено
доказателство – флаш памет със съдържащ се видеоклип, на който ищцата е заснела мястото
на инцидента.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – медицинска експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице К.С., като вещото лице да се уведоми за възложената
експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СМЕ в размер на 320 лева, вносим от ищцата в
едноседичен срок от съобщението.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетел при режим на довеждане от ищцата за установяване на сочените в исковата молба
обстоятелства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3