№ 5411
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507753 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7753/2024 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на Б. С. А. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №16382 от
11.10.2023 г постановено по гр.д.№34480/2022 г на СРС , 140 състав ; в частта , с която
въззивникът е осъден да заплати на основание чл.150 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 1071,10 лева – цена на
незаплатена топлинна енергия за апартамент №9 в гр.София ул.******* , аб.№******* за
периода м.05.2019 г – м.04.2021 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от
05.09.2022 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 37,08 лева за дялово
разпределение за периода м.08.2019 г – м.04.2021 г , ведно със законната лихва върху
посочената главница от 05.09.2022 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от
717,68 лева разноски пред СРС ;
-и по частна жалба на Б. С. А. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №12610 от
22.03.2024 г по гр.д.№34480/2022 г на СРС , 140 състав , с което е оставено без уважение
материализираното във въззивната жалба искане за изменение на посоченото решение на
СРС в частта за разноските .
Във въззивната жалба въззивникът доводи за неправилност на решението на СРС в
обжалваната част . Счита , че :
1
не е в договорни отношения с ищеца , защото няма индивидуален писмен договор
между страните за доставка на топлинна енергия ;
не е доказана реална доставка на топлинна енергия , а извлеченията от сметки са
частни документи и са оспорени от въззивника;
сметките за начислявани „на база“ и е нарушена Директива 2006/32/ЕО за отразяване
на действителното потребление;
ищецът не е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба .
В частната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС
по чл.248 ГПК . Уважен е отрицателния установителен иск на въззивника , поради което се
дължат от „Топлофикация София „ ЕАД разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. Не е налице хипотеза на чл.78 ал.2 ГПК като
ответникът по ОУИ е дал повод за завеждане на делото – приканвал е А. да заплати погасени
по давност суми .-
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 08.11.2023 г, поради което въззивната жалба от 16.11.2023 г е подадена в срок
. Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 03.04.2024 г и е обжалвано в
срок на 17.04.2024 г в указания от СРС двуседмичен срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС , както и на определението на СРС по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . В случая
ответникът е оспорил размера на дължимата /присъдената/ главница поради извършени
плащания .
Решение на СРС е правилно в обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно нормата
на чл.153 ЗЕ , като ответникът не оспорва , че е собственик на процесния топлофициран
имот . Сключване на индивидуален писмен договор не е предвидено в ЗЕ или в друг
2
действащ нормативен акт .
В случая реално доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ и с
представените от ищеца писмени доказателства . Експертизата е работила по писмени
доказателства съставени от ищеца , защото такава е действащата законова уредба . Не става
ясно по какви други писмени доказателства би следвало според въззивника да работят
вещите лица . Няма данни да е нарушена Директива 2006/32/ЕО за заплащане от
потребителя на действителното потребление.
Ирелевантно е оспорването на извлечения от сметки , тъй като тяхната истинност като
частен свидетелстващ документ не е предмет на делото .
СТЕ и ССЕ доказват извършване на дялово разпределение от третото лице . Ищецът е
легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение съгласно чл.22 ал.2 и чл.36
ал.1,2 ОУ на ищеца .
Налага се изводът , че решение на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната
част .
Определението по чл.248 ГПК е правилно .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК
, защото ответникът по ОУИ не е дал повод за завеждане на делото касаещо топлинна
енергия за периода м.10.2012 г – м.12.2012 г т.е. от преди почти 10 години преди подаване
на исковата молба . Съгласно трайната практика на ВКС - определение №95 от 22.02.2018 г
по ч.гр.д.№510/18 г на ВКС , IV ГО, определение №420 от 16.11.2018 г по ч.гр.д.№3300/18 г
на ВКС , III ГО, пределение №549 от 29.11.2018 г по ч.гр.д.№4317/18 г на ВКС , IV ГО
изготвянето на фактури , справки и дори извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори
със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки , не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска
до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при
отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или
вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от
страна на длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност. Не е без значение и обстоятелството, че
кредиторът има установена практика за процедиране при направено извънсъдебно
възражение за давност, още повече ако по силата на задължителни за него правила той е
длъжен, и прилага адекватна процедура в подобна ситуация .
В случая няма данни жалбоподателят /ищец пред СРС по ОУИ / да се е позовал на давност
извънсъдебно , нито срещу него да са предприети съдебни мерки , нито исковете са били
оспорени от ответника . Налице е хипотеза на чл.78 ал.2 ГПК и разноските пред СРС
правилно възложени на ищеца по ОУИ / въззивник и жалбоподател в настоящото
производство/ .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100 лева
3
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16382 от 11.10.2023 г постановено по гр.д.№34480/2022 г на
СРС , 140 състав ; в частта , с която Б. С. А. ЕГН ********** от гр.София е осъден да
заплати на основание чл.150 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
******* , гр.София сумата от 1071,10 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за
апартамент №9 в гр.София ул.******* , аб.№******* за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г ;
ведно със законната лихва върху посочената главница от 05.09.2022 г до окончателното
изплащане на сумата ; сумата от 37,08 лева за дялово разпределение за периода м.08.2019 г
– м.04.2021 г , ведно със законната лихва върху посочената главница от 05.09.2022 г до
окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 717,68 лева разноски пред СРС .
ПОТВЪРЖДАВА определение №12610 от 22.03.2024 г по гр.д.№34480/2022 г на СРС , 140
състав .
ОСЪЖДА Б. С. А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4