Решение по дело №18125/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15914
Дата: 4 октомври 2023 г. (в сила от 31 октомври 2023 г.)
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110118125
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15914
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110118125 по описа за 2023 година
Предявени са от ищците от Г. Б. Г. , ЕГН **********, с адрес: *****, В. Г. Г. ,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ***** и Р. Б. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower,
отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищците не дължат
на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност,
следните суми: сумата 1698 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от
02.03.2016 г. до изплащане на вземането; 255 лв. договорна лихва за периода от
18.03.2011 г. до 26.10.2011 г.; 38,46 лв. държавна такса по ч.гр.д. № 12035/2016 г. на
СРС и 39,06 лв. разноски по исковото производство, за които суми са издадени
изпълнителен лист от 10.11.2017 г. по ч.гр.д. № 12035/2016 г. по описа на СРС, 28 с-в и
изпълнителен лист от 28.08.2020 г. по гр.д. № 43530/2016 г. по описа на СРС, 28 с-в
срещу общия им наследодател **** починал на 12.09.2017 г., за събирането на които е
образувано изпъл. д. № 20218380407703 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838
и за които всеки от ищците отговаря, съобразно наследствения си дял – по 1/3.
В исковата молба ищците твърдят, че срещу общия им наследодател ****–
починал на 12.09.2017 г., е издаден изпълнителен лист от 10.11.2017 г. по ч.гр.д. №
12035/2016 г. по описа на СРС, 28 с-в в полза на ответното дружество за следните
суми: 1698 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 02.03.2016 г. до
изплащане на вземането и 255 лв. договорна лихва за периода от 18.03.2011 г. до
26.10.2011 г., както и изпълнителен лист от 28.08.2020 г. по гр.д. № 43530/2016 г. по
описа на СРС, 28 с-в за сумите: 38,46 лв. държавна такса по ч.гр.д. № 12035/2016 г. и
39,06 лв. разноски по исковото производство. Ищците твърдят, че за събирането на
посочените суми е образувано изпълнително дело № 20218380407703 на ЧСИ Милен
Бъзински, рег. № 838, по което били конституирани като длъжници, като от всеки от
тях се претендира по 1/3 ид. част от вземанията, в качеството им на наследници на ****
1
Твърдят, че общият им наследодател е починал на 12.09.2017 г., а единствените
действия по изпълнителното дело са изпратени до тях покани за доброволно
изпълнение, които не прекъсвали давността. Излагат доводи, че изпълнителното
производство е било образувано срещу починал субект, поради което предприетите по
него действия не били годни да прекъснат погасителната давност. Считат, че
посочените вземания са погасени, поради изтекла 5-годишна погасителна давност.
Молят исковете да бъдат уважени и претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който оспорва исковете. Поддържа, че давността за
процесните вземания е 5-годишна и е започнала да тече от 19.05.2017 г. - с влизане в
сила на съдебното решение, като към настоящия момент не е изтекла, тъй като била
прекъсната с молба на взискателя от 15.06.2021 г. за образуване на изпълнително дело,
съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия. Твърди, че след
образуване на изпълнителното дело регулярно е искал извършване на изпълнителни
действия, с което е прекъсвал давностния срок. Излага аргументи, че перемпцията е
ирелевантна за прекъсването на давността и че изпълнителният лист обвързва и
наследниците на починалия длъжник. Моли исковете да бъдат отхвърлени и
претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложените към
настоящото дело писмени доказателства, че на 10.11.2017 г. е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 12035/2016 г. по описа на СРС, 28 с-в, в полза на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД срещу ****за сумата 1698 лв. главница, ведно със законната лихва за
периода от 02.03.2016 г. до изплащане на вземането и сумата 255 лв. договорна лихва
за периода от 18.03.2011 г. до 26.10.2011 г., както и че на 28.08.2020 г. е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 43530/2016 г. по описа на СРС, 28 с-в, в полза на
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу ****за сумата 38,46 лв. държавна такса по
ч.гр.д. № 12035/2016 г. на СРС и 39,06 лв. разноски по исковото производство.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че за установяването на
вземането по издадената по ч.гр.д. № 12035/2016 г. по описа на СРС, 28 с-в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се е развило исково производство
по реда на чл. 422 ГПК, приключило с решение, което е влязло в сила на 19.05.2017 г.
От приложения към настоящото дело препис от изпълнително дело №
20218380407703 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ се установява,
че ответникът е „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 15.06.2021 г. е подал молба за образуване на
изпълнително дело срещу ****за събиране на сумата 1698 лв. главница, ведно със
законната лихва за периода от 02.03.2016 г. до изплащане на вземането и сумата 255 лв.
договорна лихва за периода от 18.03.2011 г. до 26.10.2011 г., въз основа на
изпълнителен лист от 10.11.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 12035/2016 г. по описа на
СРС, 28 с-в, в която молба е посочил способ за принудително изпълнение и е
упълномощил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 ЗЧСИ.
Съдебният изпълнител е изготвил справка за гражданското състояние, адрес и
наследници на длъжника **** от която е видно, че същият е починал и са установени
неговите наследници, а от изисканото удостоверение за наследници е установена
датата на смъртта – 12.09.2017 г., както и неговите наследници – ищците В. Г. –
2
съпруга, Г. Б. Г. – дъщеря и Р. Б. Г. – син.
На 07.06.2022 г. ответникът като взискател по изпълнителното дело е поискал
съдебния изпълнител да се снабди с удостоверение за наследници, както и за
конституиране на неговите наследници.
С Разпореждане от 01.07.2022 г. на съдебния изпълнител ищците са
конституирани като длъжници по изпълнително дело № 20218380407703 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ, в качеството си на наследници на ****
На 25.07.2022 г. ответникът като взискател по изпълнителното дело е подал
молба за изпращане на покани за доброволно изпълнение на конституираните
наследници.
На 12.10.2022 г. ответникът е поискал към изпълнителното дело да бъде
присъединен и изпълнителен лист по гр.д. № 43530/2016 г. по описа на СРС, 28 с-в, в
полза на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу ****за сумата 38,46 лв. държавна
такса по ч.гр.д. № 12035/2016 г. на СРС и 39,06 лв. разноски по исковото производство.
На 09.11.2022 г. е ответникът е подал молба за извършване на изпълнителни
действия срещу ищците, в качеството им на длъжници.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищците се позовават на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, а именно настъпила
погасителна давност за вземането след влизане в сила на решението.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. В конкретния случай решението, с което е
установено вземането на ответника и с което съдът е разпределил отговорността за
разноските е влязло в сила на 19.05.2017 г., от който момент започнала да тече
погасителната давност за вземането.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки.
Въз основа на събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че
погасителната давност за вземането срещу ищците е настъпила на 28.07.2022 г., когато
са изтекли 5 години и 70 дни, през които давността е била спряна по силата Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, счита от датата на влизане
на решението в – 19.05.2017 г. Ответникът съобразно разпределената му
доказателствена тежест не е ангажирал доказателства, въз основа на които съдът да
приеме, че през този период давността е била прекъсвана. За да достигне до този извод
съдът изходи от събраните по делото доказателства, въз основа на които беше
установено, че по молба на ответника от 15.06.2021 г. е било образувано изпълнително
дело срещу вече починалия длъжник - ****(починал на 12.09.2017 г.), респективно
срещу неправосубектен длъжник. Поради това и въпреки че с молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия,
съдът не би могъл да приеме, че давността е била прекъсната. Изпълнителното дело е
3
било образувано срещу правосубектни длъжници, респективно срещу наследниците на
****едва на 01.07.2022 г., като молбата на визскателя не е прекъснала давността за
вземането, доколкото искането за конституиране на наследниците не е придружено с
искане за извършването на изпълнителни действия спрямо тях, а и такива не са
извършени от съдебния изпълнител въз основа на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.
Първото искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия срещу
длъжниците – ищци е направено на 09.11.2022 г., в който момент петгодишната
давност за вземането е била изтекла.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че процесното
вземането на ответника спрямо ищците, като наследници на **** е погасено с
изчитането на петгодишна давност, поради което искът се явява основателен.
Предвид изхода на делото право на разноски имат ищците, които са направили
своевременно искане за присъждането им съгласно представени списъци по чл. 80
ГПК, съгласно които всеки от ищците претендира разноски в размер на по 50 лв. за
платена държавна такса, по 1,22 лв. банкова такса и 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност
на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и приключването му в
рамките на едно открито съдебно заседание, поради което същото следва да бъде
намалено до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за всеки от предявените искове, а именно на 400 лв. за
всеки ищец. Не следва да се присъждат платени банкови такси, доколкото същите не
представляват разноски за водене на делото и същите могат да бъдат спестени, чрез
плащане в касата на съда.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищците Г. Б. Г. , ЕГН
**********, с адрес: *****, В. Г. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, ***** и Р. Б.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6,
Matrix Tower, че ищците не дължат на ответника чрез принудително изпълнение,
поради погасяването им по давност, всеки от тях по 1/3, съобразно наследствения дял
следните суми: сумата 1698 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от
02.03.2016 г. до изплащане на вземането; 255 лв. договорна лихва за периода от
18.03.2011 г. до 26.10.2011 г.; 38,46 лв. държавна такса по ч.гр.д. № 12035/2016 г. на
СРС и 39,06 лв. разноски по исковото производство, за които суми са издадени
изпълнителен лист от 10.11.2017 г. по ч.гр.д. № 12035/2016 г. по описа на СРС, 28 с-в и
изпълнителен лист от 28.08.2020 г. по гр.д. № 43530/2016 г. по описа на СРС, 28 с-в
срещу общия им наследодател **** починал на 12.09.2017 г., за събирането на които е
образувано изпъл. д. № 20218380407703 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Б. Г. , ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 450 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, *****, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 450 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, ет. 6, Matrix Tower ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Б. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 450 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5