Решение по дело №20/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 480
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Антоанета Атанасова
Дело: 20224500100020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Русе, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20224500100020 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от КПКОНПИ, в която се твърди, че с решение №
2104/21.07.2021 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД София
уведомление от Специализирана прокуратура, вх. № УВ-847/09.09.2017 г., че срещу В.
Г. Г. е образувано ДП № 64/2016 г., по описа на ГДБОП, пр. пр. №570/2016 г., по описа
на Специализирана прокуратура, по което лицето е привлечено в качеството на
обвиняем за извършване на престъпление по чл.321, ал. 3 от НК - за това, че от
неустановена дата на месец юни, 2016 г. до 24.04.2017 г. в гр. Плевен и на територията
на Република България, участвал в организирана престъпна група - структурирано
трайно сдружение на повече от три лица с цел да върши съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години с участници: И.К. С., И.М. Б., И. В. М., К. К. Б., създадена с користна цел и с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 213а и чл. 214 от НК.
Престъпленията попадат в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 11 и т. 23 от ЗОПДНПИ
(отм.).
С обвинителен акт е подвигнато обвинение на лицето по горецитираното
престъпление, въз основа на което е образувано НОХД № 523/2018 г. по описа на
Специализирания наказателен съд.
Ищецът твърди още, че за отв. В. Г. е имало и образувана проверка по реда на
ЗОПДИППД(отм.) въз основа на постъпило уведомление по чл. 22, ал.1
1
ЗОПДИППД(отм.) с изх. № КЛ-5/04.03.2010г. на ОП Плевен за образувано ДП №
193/2008г., по което е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, вр. с
чл. 209, ал.1 от НК, вр. с чл. 29, ал.1, б. а, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл.316, вр. с чл.308,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Проверката е завършила с Решение за внасяне в съда на
мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност. С Решение № 99/23.04.2013 г. по в. гр. д. № 28/2013 г. на
Великотърновски апелативен съд, влязло в сила на 12.01.2015 г., предявените искове
на комисията са уважени.
Заявява, че с Протокол № ТД10СФ/УВ-4352/18.05.2017 г. е започнала проверка
за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето В. Г. Г..
Проверката е започнала на 18.05.2017 г. Периодът на проверката е от 18.05.2007 г. до
18.05.2017 г. С решение № 428/27.06.2018 г. срокът за извършване на проверката е
удължен до 18.11.2018 г.
В исковата молба е описано подробно установеното в хода на проверката и
проверяваните обстоятелства, визирани в чл. 28 ЗОПДНПИ (отм.).
В изпълнение на Решение № 649/17.03.2021 г. на КПКОНПИ в Окръжен съд
Плевен е внесено искане за обезпечение на бъдещ иск на Комисията. Производството е
образувано пред Окръжен съд Габрово на основание постановено от Апелативен съд
Велико Търново определение за изпращане на делото по подсъдност. С Определение
№ 3/28.05.2021 г. постановено по ч. гр. дело № 230 по описа за 2021 г. на ГОС е
допуснато обезпечение на иска на КПКОНПИ. Определен е тримесечен срок за
предявяване на иска за отнемане на незаконно придобито имущество. Обезпечителната
мярка е наложена на 01.06.2021 г.
С писмо изх. № ТД 10-СФ/УВ-7787/02.06.2021 г. е изпратена покана до В. Г. Г.
за попълване и представяне на декларация по чл. 136, ал. 1 от ЗОНПИ. Поканата до
проверяваното лице е получена лично и в законоопределения срок е представено
възражение, ведно с декларация по чл. 136, ал. 1 ЗОНПИ с вх. № ТД10-СФ/УВ-
08222/09.06.2021 г.
Във възражението си проверяваното лице твърди, че е проверяван много
обстойно от завършването на пълнолетието си до 2015 г., както и че по реда на
ЗОПДИППД (отм.) му е отнето имущество и не разполага с друго към настоящия
момент. Посочено е също, че след като е бил санкциониран веднъж до 2015 г. от
Комисията, е недопустимо по закон за едно и също нещо да бъде призоваван на съд.
В представената от лицето декларация не са декларирани нови факти и
обстоятелства, различни от установените в хода на проверката.
Според ищеца, изложените във възражението твърдения са неоснователни и
неотносими към настоящата проверка и не водят до корекции в събраните в хода на
2
проверката доказателства, както и в направените констатации и изводи, за което излага
подробни съображения:
Не оспорва, че по отношение на лицето е извършвана проверка от Комисията, но
по реда на ЗОПДИППД (отм.) по постъпило уведомление по чл. 22, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм.) с изх. №КЛ-5/04.03.2010 г. на ОП Плевен за образувано досъдебно
производство № 193/2008 г., по което е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл.
316, вр. с чл. 308, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Проверката е завършила с Решение за
внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност. С Решение № 99/23.04.2013 г. по в.гр.д. № 28/2013 г.
на Великотърновски апелативен съд, влязло в сила на 12.01.2015 г., предявените
искове на комисията са уважени. Извършената проверка по реда на ЗОПДИППД (отм.),
спрямо лицето, е за 25-годишен период.
По отношение на настоящата проверка, извършена по реда на ЗОПДНПИ
(отм.),установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице
е за проверяван период от 18.05.2007 г. до 18.05.2017 г. Имуществото е анализирано
като стойността на всички активи, придобити през целия проверяван период, а не като
„незаконно придобито имущество“ или „незаконно придобито налично имущество“,
тъй като преценката за наличие или липса на значително несъответствие по своята
същност е съпоставка на две стойности – разликата между придобитото имущество и
нетния доход през целия проверяван период. Правната норма според ищеца има
предвид придобитото имущество през целия проверяван период, а не само незаконно
придобито имущество в края на периода, тъй като индицията за незаконно придобито
имущество се прави от съпоставка между две величини – имущество и нетни доходи и
има ли установен законен източник на доход за придобиването му. Източникът на
средства за придобиване на имущество не е елемент от правопораждащия фактически
състав, защото този факт не се твърди и доказва от държавата. Източникът на средства
е правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда като твърдение и се доказва от
проверяваното лице. Аргумент за извода, че под „имущество“ се има предвид
придобитото имущество през целия проверяван период се съдържа и в нормата на чл.
151 от ЗПКОНПИ, която постановява отнемане на паричната равностойност на
имуществото придобито през целия проверяван период, което липсва в края на периода
и когато проверяваното лице не е доказало законен източник на средствата.
Следователно имуществото, придобито през целия проверяван период е релевантно
дори когато не е налично, защото подлежи на отнемане паричната му равностойност,
поради което следва да участва при изчисляването на „значителното несъответствие“.
Поради това намира, че въпреки подаденото възражение, крайният извод за наличие на
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и членовете на
семейството му остава непроменен.
3
В исковата молба е направен подробен анализ за определяне на значително
несъответствие по години, както и за целия проверяван период.
Съобразно него, КПКОНПИ счита, че е налице значително несъответствие над
150 000 лв. за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по
смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ и Решение № 1202/08.11.2023 г. на КОНПИ,
след допуснато от съда изменение на иска, претендира да бъде постановено решение, с
което на основание чл. 149 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. чл. 141 ЗОНПИ да бъде
отнето в полза на държавата имущество на стойност 24 895 лева от М. В. Г., ЕГН
**********, както следва:
ГАРАЖ № 2, находящ се в град Плевен, с административен адрес улица
“Мусала” №21, представляващ сграда с идентификатор 56722,660.1060.4 по КККР на
гр. Плевен, одобрени със заповед №РД-18-71 от 06.06.2006г. на Изпълнителния
директор на АГКК, предназначение на самостоятелния обект- хангар, депо, гараж,
брой етажи- 1, със застроена площ от 18.00 кв.м., при съседи на гаража съгласно
документ за собственост: улица "Мусала", двор на ЖСК и гаражна клетка на А. Б.,
заедно с припадащите се на сградата идеални части от правото на строеж, която сграда
е разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.1060 по КККР на гр.
Плевен, одобрени със заповед №РД-18-71 от 06.06.2008г на Изпълнителния директор
на АГКК, а по доказателствен акт за собственост в парцел VI-6102 в квартал 152 по
плана на гр. Плевен. Претендира разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. Г. чрез адв. О. Б. АК Плевен е
депозирал отговор на исковата молба, с която намира иска за недопустим, а по
същество за неоснователен. Възразява, че искът е недопустим, тъй като е налице
опорочено адм. производство, предхождащо правото на иск, което е протекло при
съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че тъй като бил с
постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, производството по този закон, съгласно чл.
24, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ е следвало да започне с акт на Директора на ТД Велико
Търново, а не на ТД София. Поради това заявява, че и сезирането на Комисията за
образуване на съдебно производство е направено от ненадлежен орган. Опорочаването
на адм. фаза на производството водело до опорочаване и на съдебната фаза. Възразява
и срещу редовността на исковата молба, като намира същата за нередовна, доколкото
Комисията според него искала да отнеме сторени разходи, а не придобити имущества.
Намира, че несъответствието между имуществото му и нетния доход следва да се
направи в съответствие с приетите данни в предходното съдебно производство между
същите страни за частта от проверявания период –от 18.05.2007 г. до 27.10.2010 г.
Въвежда възражения за изтекла погасителна давност по чл. 73 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.
152 ЗПКОНПИ в случай, че съдът приеме, че се касае до имущество, а не до разходи. Т.
4
е. заема позиция, че давността за вземанията на държавата от 18.05.2007 г. до
26.07.2011 г. е изтекла. Намира, че липсва връзка –пряка или косвена между
престъпната му дейност и твърденията, касаещи установени несъответствия между
приходите и разходите преди 2016 г. Оспорва и приетото от Комисията относно
източниците му на доход. Заема позиция, че с издадения РА № *********/11.04.2012 г.
органите по приходите са направили анализ на всички приходи и разходи на ответника
за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. и сумите, които са приели, че представляват
превишение на разходите са обложени с данък общ доход, т.е. тези суми са приети от
органите по приходите, че имат законен източник, но не са били отчетени по
съответния ред. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. Г., чрез адв. О. Б. АК Плевен, е
депозирала отговор на исковата молба, с който намира иска за недопустим, а по
същество за неоснователен. Възразява, че искът е недопустим, тъй като е налице
опорочено адм. производство, предхождащо правото на иск, което е протекло при
съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че тъй като бил с
постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, производството по този закон, съгласно чл.
24, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ е следвало да започне с акт на Директора на ТД Велико
Търново, а не на ТД София. Поради това заявява, че и сезирането на Комисията за
образуване на съдебно производство е направено от ненадлежен орган. Опорочаването
на адм. фаза на производството водело до опорочаване и на съдебната фаза. Намира, че
претенцията на Комсията за отнемане на собствения й недв. имот, представляващ
гараж № *в гр. П., ул. „М.“ № ** е неоснователна, тъй като с влязло в сила на
12.01.2015 г.решение № 15/25.10.2012 г., постановено по гр. д. № 25/2010 г. на ПОС е
отхвърлено мотивираното искане на Комисията срещу нея за отнемане на гараж № * в
гр. П., ул. „К. П.“ № **, приемайки че е придобит със законни средства. Гаражът, чието
отнемане се иска в настоящото производство, е придобит въз основа на замяна с гараж
№ 2 в гр. П., ул. „К. П.“ № *, т. е. чрез замяна със законно придобит имот. Намира, че
не била приложима разпоредбата на чл. 149 ЗПКОНПИ, тъй като по отношение на
законността на средствата, с които е бил придобит първият гараж, е постановено
влязло в сила решение на ПОС. Поради това и извършената впоследствие замяна на
гаражите е въз основа на средства със законен произход.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от Протокол № ТД10СФ/УВ-4352/18.05.2017 г., е започнала проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на отв. В. Г. Г. въз основа
на уведомление от Специализирана прокуратура, вх. № УВ-847/09.09.2017 г. в ТД
София за образувано срещу него досъдебно производство № 64/2016 г., по описа на
ГДБОП, пр. пр. № 570/2016 г., по описа на Специализирана прокуратура, по което
5
лицето е привлечено в качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. Престъплението попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1,
т. 23 от ЗОПДНПИ (отм.), сега в чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗОНПИ.
С Протокол № 747/25.05.2017 г. на КОНПИ е взето решение проверките по УВ-
847/09.09.2017 г. по пр. пр. № 570/2016 г. да бъдат извършени от ТД на НАП София.
Проверката е започнала на 18.05.2017 г. и е с период от 18.05.2007 г. до
18.05.2017 г. С Решение № 428/27.06.2018 г. срокът за приключване на проверката е
удължен до 18.11.2018 г.
Установява се, че за същото лице е имало образувана проверка по реда на
ЗОПДИППД(отм.) с постъпило уведомление по чл. 22, ал.1 от ЗОПДИППД(отм.) с изх.
№КЛ-5/04.03.2010г. на ОП Плевен за образувано досъдебно производство №
193/2008г., по което е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, вр. с чл.
209, ал.1 от НК, вр. с чл. 29, ал.1, б. а, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл.316, вр. с чл.308,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Проверката е завършила с Решение за внасяне в съда на
мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност, като с Решение № 99/23.04.2013 г. по в. гр. д. № 28/2013 г. на
Великотърновски апелативен съд, влязло в сила на 12.01.2015 г., предявените искове
на Комисията са уважени, като в полза на държавата са отнети три недв. имота,
придобити от отв. В. Г. през процесния за настоящото производство период, а именно:
ОФИС № 18, находящ се в гр. П., на третия етаж в пристройката към
реконоструираната сграда с адм. адрес ул. "Р."№ **, със застроена площ 30 кв.м, ведно
с 4,0328 % ид. части от общите части на сградата, представляващи 7,13 кв.м. и
съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ Ш-4895 в квартал 382 по
плана на гр. Плевен, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. П., ул. "Д." № *, целият с
площ от 265 кв.м., съставляващ поземлен имот № 5253 по плана на града, за който
поземлен имот е отреден УПИ № I-5253 в кв. 394 по плана на града, с площ от 270
кв.м., заедно с построената в поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от две самостоятелни жилища, както и всички подобрения в поземления
имот и АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в гр. П., ЖСК "С." на ул. "Р." №*, вх. "Б", със
застроена площ от 73 кв.м., с полагащата се част от стълбището и 40% от площта на
балконите, заедно с принадлежащите към това жилище избено помещение № 1 на
площ от 5 кв. м., както и таванско помещение № 4 на площ от 14 кв.м., заедно с 1/14
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна
земя, съставляваща УПИ I в стр.кв. 381 по плана на гр.Плевен.
Видно от приложените писмени доказателства, отв. В. Г. Г. е разведен, като има
три дъщери, една от които е отв. М. Г..
Установява се също така, че отв. В. Г. е бил регистриран като ЕТ „В. Г. - В.о“,
ЕИК ********* с решение № 1270 от 1992 г. на ОС Плевен и прекратен на 01.01.2012
6
г. на основание §5, ал 1 ТЗ.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период ответниците са придобили недвижими имоти за определянето на
пазарните стойности, на които по делото е приета съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице е дало заключение за пазарната им стойност към датата на придобиване,
както и към датата на отчуждаване, респ. към датата на предявяване на исковата молба
в съда. Така, от писмените доказателства и СТЕ, се установява следното по отношение
на недв. имущество на ответниците:
1. ЛИВАДА от 15,006 дка, десета категория, местността „С.“, ЕКАТТЕ 69523,
представляваща имот № 149046 в землището на с. Р., общ. Л., закупена с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том VIII, рег. № 6931, дело № 1135
от 28.12.2007 г., вписан под акт № 129,том 30, дело № 6493, вх.рег. № 9369 от отв. В. Г.
с пазарна стойност към датата на придобиване в размер на 1119,00 лв., а към датата на
депозиране на исковата молба - 2111,00 лв.
2. ПАСИЩЕ, МЕРА от 38,802 дка, пета категория, местността „Шаховец“,
ЕКАТТЕ 69523, представляващ имот № 146058 в землището на с. Р., общ. Л., закупена
от отв. В. Г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том VIII,
рег. № 6932, дело № 1136 от 28.12.2007 г., вписан под акт № 126, том 30, дело № 6490,
вх.рег. № 9359 с пазарна стойност към датата на придобиване в размер на 6870 лв., а
към 24.01.2008 г. /датата на отчуждаване/ - 7945 лв.
3. ПАСИЩЕ, МЕРА с площ от 16,720 дка., находящо се в землището на с. Е.,
община К., ЕКАТТЕ 27509, в местността „С. Л.“, шеста категория, съставляващ имот
№ 111021, закупена от отв. В. Г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 83, том VI, рег. № 4318, дело № 663 от 17.12.2007 г., вписан под акт № 131,
том V, дело № 981, вх. рег. № 2443, с пазарна стойност към датата на придобиване в
размер на 3385,00 лв., а към 26.09.2009 г. /датата на отчуждаване/ е в размер на 5330,00
лв.
4. 211/380 идеални части от УПИ, находящ се в гр. П., на ул. „Р. Ж.“ № **, целия
УПИ с площ от 380 кв.м., съставляващ УПИ № VII-3359, заедно с втори жилищен етаж
на масивна двуетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот, заедно с
принадлежащата към етажа таванска стая, ½ ид.ч. от таванското помещение – частта
откъм улица „Р.“, двете избени помещение в югоизточната част на мазето, а така също
и ½ ид.ч. от стълбището до тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата, закупен от
отв. В. Г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, том XV,
рег. № 15187, дело № 2236 от 10.12.2007 г., вписан под акт № 154, вх. рег. № 22844, с
пазарна стойност към датата на придобиване в размер на 96 632 лв., а към 16.06.2008 г.
/датата на отчуждаване/ – 116 146 лв.
7
5. АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. П., в триетажна масивна жилищна сграда
на ул. „Р.“ № 6, ет. 2, с обща застроена площ от 90 кв.м., заедно с прилежащите му
избено помещение в южната страна на мазето с площ от 16,60 кв.м. и таванско
помещение в югозападната страна на тавана с площ от 28 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общински УПИ,
съставляващ УПИ XI-4871, целия с площ от 690 кв.м., а също така и Гаражна клетка №
2, построена върху описаното УПИ към 31.10.2007 г., закупен от отв. В. Г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 179, том XIII, рег. № 13654,
дело № 1933 от 31.10.2007 г., вписан под акт № 92, вх. рег. № 19357, с пазарна
стойност към датата на придобиване в размер на 87 682 лв., а към 10.10.2008 г. /датата
на отчуждаване/- 109 599 лв.
6. АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в гр. П., на ул. „Г. Б.“ № **, в сграда,
построена от ЖСК „Ч.м.“, на трети етаж, с общо застроена площ с една втора част от
стълбището 105 кв.м., заедно с прилежащите на апартамента избено помещение № 2 от
22 кв.м. и таванско помещение № 3 от 24 кв.м., както и припадащите се 1/6 ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, отстъпено върху УПИ № I-4807 към
31.10.2007 г., закупен от отв. В. Г. с с пазарна стойност към датата на придобиване в
размер на 86073 лв., а към датата на подаване на исковата молба -26.07.2021 г. възлиза
на 159 958 лв. С постановление за възлагане на недвижим имот от 30.07.2014 г., вписан
под акт № 33, том 37, вх. рег. № 13101 имотът след изнасяне на публична продан е
възложен от ЧСИ Татяна Кирилова на Илиян Андронов за сумата от 78 150,00 лв.
7. 1/6 идеална част от УПИ, находящ се в гр. П., с административен адрес улица
"Радецки" № 22, целият с площ от 250 кв.м. по нотариален акт, а съгласно скица с
площ от 290 кв.м., съставляващ УПИ № VП-6140 в квартал 151 по плана на гр. П., при
съседи: улица "Р.", УПИ VI-6141 на В. Т. К., УПИ IХ-6138,6139 и УПИ VШ-6139,
заедно с ПЪРВИЯ ЕТАЖ от жилищната сграда, построена в същия урегулиран
поземлен имот, със застроена площ от 112 кв.м., ведно с таванско помещение № 2 с
южно изложение, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж на сградата, закупен от отв. В. Г. с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 126, том XI, рег. № 11632, дело № 1552 от 17.09.2007
г., вписан под акт № 123, том 30, вх.рег. № 14943, с пазарна стойност към датата на
придобиване в размер на 105944 лв., а към 05.03.2008 г. /датата на отчуждаване/- 111
448 лв.
8. ЛОЗЕ от 37.193 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Б. с
EKATTE 06690, общ. П., обл. П., в местността "З. Л.", съставляващ имот № 045022, по
плана за земеразделяне, придобито от отв. В. Г. с нот. акт № 182, том II, рег. № 1849,
дело № 170 от 07.03.2007 г. /преди началото на проверявания период/ и продадено от
него с нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 9, том VI, рег. №
8
4049, дело № 402 от 08.08.2007 г., вписан под акт № 157, том 35, вх. рег. № 13533, с
пазарна стойност към датата на отчуждаване в размер на 7539 лв., а към към датата на
подаване на исковата молба в съда -26.07.2021 г. в размер на 29 691 лв.
9. ЛОЗЕ от 7.037 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Б. с
EKATTE 06690, общ. П., обл. П., в местността "РАЙЧОВ ДОЛ", съставляващ имот №
511002, придобито от отв. В. Г. с нотариален акт № 183, том II, рег. № 1851, дело № 11
от 07.03.2007 г. /преди началото на проверявания период/ и продадено от него с
нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 9, том VI, рег. № 4049, дело
№ 402 от 08.08.2007 г., вписан под акт № 157, том 35, вх.рег. № 13533, с пазарна
стойност към датата на отчуждаване в размер на 1913 лв., а към датата на подаване на
исковата молба в съда -26.07.2021 г. в размер на 6782 лв.
10. НИВА с площ от 5.001 дка, четвърта категория, находяща се в местността "О.",
съставляваща имот № 338022 по плана за земеразделяне, придобита от отв. В . Г. с
Постановление за възлагане на недвижим имот акт № 234, том 15, рег. № 24821 от
28.12.2007 г., са пазарна стойност към датата на придобиване в размер на 1347 лв., а
към 05.02.2008 г. /датата на отчуждаване/ в размер на 1692 лв.
11. АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се гр. П., на третия етаж от жилищната сграда с
административен адрес ул. "К. О." № *, със застроена площ 100,10 кв.м., заедно с
принадлежащата му маза № 1 със светла площ 7,83 кв.м., както и припадащите се
10,3976 % ид. ч. от общите части на сградата, с обща площ 73,33 кв.м и същата идеална
част от правото на строеж на сградата, построена в УПИ, съставляващ № XIV-4405 в
квартал 78 по плана на гр. П., закупен от отв. В. Г. с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 51, том III, рег. № 2571, дело № 274 от 04.03.2008 г.,
вписан акт № 117, том 7, вх. рег. № 2911, са пазарна стойност към датата на
придобиване в размер на 107 744 лв., а към 07.08.2008 г. /датата на отчуждаване/ в
размер на 98 605 лв.
12. ОФИС № 18, находящ се в гр. П., на третия етаж в пристройката към
реконоструираната сграда с административен адрес ул. "Р."№ **, със застроена площ
30 кв.м., при съседи: изток-улица «Р.», запад-офис ****, север-стълбище, юг-УПИ IV-
4896, отдолу-офис 13 и 14-15, горе- покривна конструкция, ведно с 4,0328 % ид. части
от общите части на сградата, представляващи 7,13 кв.м. и съответните идеални части
от правото на строеж върху УПИ Ш-4895 в квартал 382 по плана на гр. П., закупен от
отв. В. Г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том VI, рег.
№ 4933, дело № 708 от 09.05.2008 г., вписан под акт № 134, том 18, вх.рег. № 7320, с
пазарна стойност към датата на придобиване в размер на 53 757 лв., а към датата на
подаване на исковата молба -26.07.2021г. в размер на 48 985 лв. С Решение №
99/23.04.2013 г. на Апелативен съд Великов Търново, влязло в сила на 12.01.2015 г.,
този имот е отнет в полза на държавата по реда на чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал.1 от
9
ЗОПДИППД (отм.).
13. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. П., ул. "Д." № **, целият с площ от 265
кв.м., съставляващ поземлен имот № 5253 по плана на града, за който поземлен имот е
отреден УПИ № I-5253 в кв. 394 по плана на града, с площ от 270 кв.м., заедно с
построената в поземления имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
състояща се от две самостоятелни жилища, както и всички подобрения в поземления
имот, закупен от отв. В. Г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
184, том VII, рег. № 6403, дело № 1008 от 18.06.2008 г., вписан под акт № 154, том 26,
вх.рег. № 10025, с пазарна стойност към датата на придобиване в размер на 80 806 лв.,
а към датата на подаване на исковата молба в съда 26.07.2021г. в размер на 119 146 лв.
С Решение № 99/23.04.2013 г. на Апелативен съд Великов Търново, влязло в сила на
12.01.2015 г., този имот е отнет в полза на държавата по реда на чл. 28, ал. 1, във вр. с
чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.).
14. АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр. П., жск "С." на ул. "Р." № *, вх. "*", със
застроена площ от 73 кв.м., с полагащата се част от стълбището и 40% от площта на
балконите, заедно с принадлежащите му избено помещение № 1 на площ от 5 кв. м.,
както и таванско помещение № 4 на площ от 14 кв.м., заедно с 1/14 идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, съставляваща
УПИ I в стр.кв. 381 по плана на гр. Плевен, закупен от отв. В. Г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 62, том IX, рег. № 7929, дело № 1257 от
23.07.2008 г., вписан под акт № 37, том 32, вх.рег. № 11979, с пазарна стойност към
датата на придобиване на имота в размер на 71 910 лв., а към датата на подаване на
исковата молба в съда 26.07.2021г. в размер на 97308 лв. С Решение № 99/23.04.2013 г.
на Апелативен съд Великов Търново, влязло в сила на 12.01.2015 г., този имот е отнет в
полза на държавата по реда на чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.).
15. АПАРТАМЕНТ № 1, на І-ви етаж, построен в жилищна сграда, находяща се в
гр. П., ул. „М.“ № **, с площ от 94 кв. м, както и прилежащото на апартамента избено
помещение в северната страна на мазата с площ от 18 кв.м., заедно с едно таванско
помещение в южната страна на тавана с площ от 22 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от
стълбището и 1/3 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху земята, съставляващо
парцел ІХ, в кв. 152 по плана на гр. Плевен, закупен от отв. М. В. Г., чрез нейния баща
и законен представител В. Г. Г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 156, том VІ, рег. № 4752, дело № 540 от 2007 г., с пазарна стойност към
24.08.2007 г. /датата на придобиване/ в размер на 106 565 лв., а към датата на подаване
на исковата молба в съда- 26.07.2021 г. в размер на 125 301 лв.
16. ГАРАЖ № 2 с площ от 18 кв. м., заедно със съответните ид. ч. от общите части
и от правото на строеж, който гараж е построен въз основа на допълнително отстъпено
право на строеж върху държавна земя, съставляваща поземлен имот, урегулиран в
10
УПИ ІV-6104 в кв. 152 по плана на гр. П., закупен от отв. М. В. Г., чрез нейния б. и
законен представител В. Г. Г. с нотариален акт от 01.11.2007 г. за покупко-продажба на
недвижим имот № 88, том VІІІ, рег. № 6709, дело № 684 от 2007 г., с пазарна стойност
към датата на придобиване в размер на 6 894 лв., а към 03.10.2014 г. /датата на
отчуждаване/ в размер на 11 609 лв.
17. ГАРАЖ № 2, находящ се в гр. П., ул. “М.” № **, представляващ сграда с
идентификатор 56722.660.1060.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., с предназначение на самостоятелния обект- хангар, депо, гараж, брой етажи- 1,
със застроена площ от 18.00 кв.м., заедно с припадащите се на сградата идеални части
от правото на строеж, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.660.1060, придобит от отв. М. В. Г., представлявана от законните си
представители В. Г. и Р.Т. с нотариален акт от 03.10.2014 г. за замяна на недвижими
имоти № 155, том № Х, рег. № 8181, дело № 1111 от 2014 г., с пазарна стойност към
датата на придобиване в размер на 11 609 лв., а към датата на подаване на исковата
молба в съда- 26.07.2021 г. в размер на 24895 лв. Гаражът по пункт 17 е придобит чрез
замяна с гаража по пункт 16.
Установява се също така, че през процесния пероид отв. В. Г. е придобил
безмъзмездно /чрез дарение/ следните недв. имоти:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том VI, рег. № 4168, дело
№ 792 от 22.12.2008 г., вписан под акт № 79, том VI, дело № 987, вх. рег. № 2659 ид.
части от имоти, находящи се в землището на гр. Искър, ЕКАТТЕ 55782, а именно:
12/24 ид.ч. от НИВА от 13,041 дка, трета категория, в местността „Обядището“,
представляваща имот № 016003;
12/24 ид.ч. от ЛОЗЕ от 1,185 дка, четвърта категория, в местността „Гладния
връх“, представляваща имот № 050237;
12/24 ид.ч. от Използв. ливада от 6,784 дка, трета категория, в местността
„Пукалица“, представляваща имот № 001248;
12/24 ид.ч. от Използв. ливада от 8,079 дка, трета категория, в местността
„Пукалица“, представляващ имот № 001321;
12/24 ид.ч. от Др. селскост. от 2,029 дка, трета категория, в местността
„Хаджийски мост“, представляващ имот № 142106;
12/24 ид.ч. от Др. селскост. от 1,491 дка, трета категория, в местността
„Хаджийски мост“, представляващ имот № 142107;
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том VI, рег. № 4169, дело
№ 793 от 22.12.2008 г., вписан под акт № 79, том VI, дело № 990, вх. рег. № 2662
следните недвижими имоти, находящ се в землището на с. Искър, ЕКАТТЕ 55782, а
11
именно:
12/48 ид.ч. от НИВА от 4,325 дка, шеста категория, в местността „П. п.“,
съставляваща имот № 103013;
12/48 ид.ч. от НИВА от 20,466 дка, трета категория, в местността „О.“,
съставляваща имот № 016002.
Установява се още, че с нотариален акт за покупко – продажба № 71, том 4, рег.
№ 2046 от 2016 В. Г., П. Г. и Й. Г. продават на П. Г. Гараж № 3, находящ се в гр. Пл.,
ул. К. П. №14 с идентификатор 56722.660.1058.4 с предназначение – хангар, депо,
гараж за сумата от 6 900 лв. Този имот е придобит преди проверявания период с
нотариален акт № 45, том 6, дело № 1045 от 22.05.1996 г., като отв. В. Г., в качеството
си на съсобственик е получил сумата от 2 300 лв.
Събраните в хода на извършената от ищеца проверка за имущественото
състояние на ответниците писмени доказателства, приложени към доказателствения
материал са анализирани и обобщени от вещото лице по назначената и изслушана
СИЕ.
Установява се, че отв. Г. е бил регистриран и като земеделски производител,
като е получавал субсидии от ДФ „Земеделие“ по години, както следва: за 2008 г. по
сметка в „Алианц Банк“ АД 71360,67 лева и в СЖЕ АД – 26434,57 лв., общо за
годината 97 795,24 лв.; за 2010 г. са постъпили в „Алианц Банк“ АД - 72 065,85 лв.; за
2011 г. са постъпили в „Токуда Банк“ АД 10 521,40 лв. и за 2012 г. са постъпили 12
497,65 лв. Или общо за процесния период по банковите сметки на В. Г. са постъпили от
ДФЗ 192 880,20 лв. Сумата е установена от вещото лице по назначената СИЕ въз
основа на писмените доказателства по делото.
От СИЕ се установява още, че по банковите сметки на В. Г. Г. в началото на
процесния период е имало налични 146,62 лв. С Договор за посредничество от
06.01.2008 г. между „Агро Финансис“ АДСИЦ, с възложител Р. К. и отв. В. Г. е
договорено В. Г. да осигури контакти и да посредничи при закупуване на недвижими
имоти. Договорена е комисионна 5000 лева, изплатена в брой на 26.01.2010 г.
При анализа на банковите сметки експертът установява, че за 2007 г. отв. В. Г. е
получил кредити от „Юробанк България“ ЕАД в швейцарски франк и евро,
представени в левова равностойност за 398324,16 лева; за 2008 г. са получени кредити
за 5438012,51 лева; за 2009 г. са получени кредити за 80 400 лева и за 2010 г. за 2297,48
лева. Общо за целия период е получил кредити за 1 024 834,15 лева. За получените
кредити през 2007 г., 2008 г. и 2010 г. отв. Г. е получил от банката кеш бонус в размер
на 24 986,05 CHF с левова равностойност 30 222,25 лв.
С Договор за аренда на недвижим имот-земеделска земя от 12.08.2011 г., вписан
под акт 48, том IV, вх.рег.№ 2201, В. Г. Г. отдава под аренда на ЕТ „Г. Б. **“ дарените
12
му имоти за срок от 10 години с общо дължимо арендно плащане 503,75 лева за
стопанска година. Получил е аренда за 2011/2012 г., 2012/2013 г.,2013/2014 г.,
2014/2015 г. и 2015/2016 г., общо за 5 стопански години в размер на 2518,75 лв.
От приложените по делото множество договори за аренда и преаренда, отв. В. Г. е
получил от преотдаване на недвижими имоти следните суми: по договори от 2009 г. за
2010/2011 г. 322,64 лв.; за 2011/2012 г. са получени 322,64 лв.; за 2012/2013 г. са
получени 5026,30 лв.; за 2013/2014 г. са получени 9527,29 лв.; за 2014/2015 г. са
получени 13 454,13 лв. и за 2015/2016 г. са получени 21315,15 лв., или общо за целия
период 49 968,15 лв.
Установява се също така, че през 2007 г. е платил 50,83 шв. франка с левова
равностойност 60,49 лв. за застраховка, също през 2007 г. са платени на AIG LIFE 8,51
лв. застраховка кредит Живот и 190,03 лв. на „АРМЕЕЦ“.
По данни на РД № 1101779/04.11.2011 г. отв. В. Г. е платил към МДТ за 2008 г. 819
лв. и за 2010 г. 691,44 лв.
По банкова сметка с IBAN BG52BPBI79231065657601 в „Юробанк България“ АД е
получил 67 483,35 лв. за покупка на земя. От тези средства са платени имоти за 28
753,37 лв., а останалата сума в размер на 38 729,98 лв. е върната от В. Г. в брой на
05.01.2010 г.
След анализ на приложените договори за аренда и преаренда вещото лице е
установило платените от отв. В. Г. суми за аренда, а именно: по договори от 2007 г. са
платени за стопанската 2007/2008 г. 9596,37 лв.; за 2008/2009 г. са платени 16216,92
лв.; за 2009/2010 г. са платени 22032,32 лв.; за 2010/2011 г. са платени 24944,36 лв.; за
2011/2012 г. са платени 27987,80 лв.; за 2012/2013 г. са платени 36858,68 лв.; за
2013/2014 г. са платени 62497,63 лв.; за 2014/2015 г. са платени 65793,34 лв. и за
2015/2016 г. са платени 79 666,04 лева, общо за целия период 345 593,46 лева.
Видно от писмо изх. № 139104/09.08.2017 г. от „ЦКБ“ АД, отв. В. Г. е имал
банкова сметка в лева с IBAN BG81IEIB97901095242700, открита на 23.06.2008 г. и
закрита на 28.03.2013 г. По сметката са получени суми от „Грант инвест“ ООД през
2008 г. в размер на 39 020 лв.; от Роза Коджебашева през 2008 -38 880 лв., през 2009 г.-
1 098 612 лв., през 2010 г. 71 697 лева, общо 1 209189 лева; от „Бостън ленд Фънд“
през 2008 г. 260307 лв.; от „В. Пауър“ АД – през 2009 г. 90 175 лв. и 2010 г. 3100 лв.,
общо 93275 лв.; от Г. С. през 2010 г. 9500 лв. и от „Агро консулт“ АД през 2010 г. –
12300 лв. Сумите, получени от Роза Коджебашева са свързани с покупка на земя от В.
Г. като посредник. Останалите суми, според експерта, са с неустановено основание.
Установява се също така, че по сметка на отв. В. Г. в „Сосиете Дженерал
Експресбанк“ АД са му били изплатени суми от ЧСИ Ц. Н. по изпълнително дело
357/06 г. за 2007 г. в размер на 150 лв., за 2008 г. в размер на 204 лв.
13
След анализ на банковите сметки вещото лице дава заключение за погасените
кредити към банки от отв. В. Г. по години, както следва: за 2007 г. - 5 287,71 лв.; за
2008 г. - 510 749,53 лв.; за 2009 г. - 72 941,75 лв., за 2010 г. са погасени 114 710,75 лв.,
или общо за периода са погасени 703 689,74 лв.
Сумите, внесени в брой от отв. В. Г. по банковите му сметки възлизат общо на
988,39 лв.
Сумите, постъпили от трети лица без основание по години по банковите му
сметки са: за 2007 г. 93 500 лв.; за 2008 г. 214 391,37 лв.; за 2009 г. 90 175 лв. и за 2010
г. 24 900 лв.
От писмо вх. № ТД10-СФ/УВ-5180/23.06.2017 г. от ТД на НАП Велико Търново,
офис Плевен се установява, че отв. В. Г. е подал ГДД по години, както следва:
- за 2007 г. е декларирал сумата в размер на 46 000 лв. представляваща доход от
продажба на произведена непреработена растителна продукция – слънчоглед.
- за 2008 г. е декларирал сумата в размер на 46 000 лв. представляваща доход от
продажба на произведена непреработена растителна продукция – слънчоглед.
- за 2009 г. е декларирал сумата в размер на 43 320 лв. представляваща доход от
продажба на произведена непреработена растителна продукция – ръж.
- за 2010 г. е декларирал сумата в размер на 2 850 лв., получена от доходи от
друга стопанска дейност – посредническа дейност при покупко-продажба на земя.
Дължимият данък е в размер на 285 лв. Доходът след данъчно облагане е 2 565 лв.
От писмо изх. № 9511#316/16.06.2017 г. от ТД на НАП В. Търново, офис Плевен
се установяват изплатените на отв. В. Г. Г. суми по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от
ЗДДФЛ. За 2009 г. отв. В. Г. е получил 1450 лв. за отдадени под наем земи; за 2012 г. в
размер на 29 770 лв.; за 2013 г. 19 000 лв.; за 2015 г. 50 лв., общо за периода 50 270
лв.
От приложените писмени доказателства се установява, че на отв. В. Г. е
извършена ревизия от ТД на НАП В. Търново за периода 2007 г.-2010 г., завършила с
Ревизионен доклад № 1101779/04.11.2011 г. и Ревизионен акт № *********/11.04.2012
г. Извършена е втора ревизия с обхват 2010 г., завършила с Ревизионен доклад № Р-15-
1201882-092-001/18.08.2011 г. и Ревизионен акт № Р-1201882-091-001/21.09.2016 г. За
проверяваният от НАП период са установени недекларирани доходи от различни
източници, които са обложени с данък по ЗДДФЛ и са начислени осигуровки.
Определена е данъчна основа като земеделски производител за 2007 г. 46 000 лева,
декларирани от В. Г. с данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; за 2008 г. е определена
данъчна основа като ЗП – 46 000 лв., също декларирани; за 2009 г. е определена
данъчна основа като ЗП – 43 320 лв., декларирани с ГДД по чл. 50; за 2010 г. е
определена данъчна основа като ЗП – 18 079,80 лв. Общо за процесния период е
14
определена данъчна основа като земеделски производител 153 400 лв.
С посочените по-горе Ревизионни доклади и Ревизионни актове са установени
доходи от стопанска дейност/продажба на недвижими имоти/: за 2007 г. в размер на 12
631,53 лв.; за 2008 г. – 69 089,72 лв.; за 2009 г. – 5350,40 лв. Общо за периода данъчната
основа от дейността продажба на НИ е в размер на 87 071,65 лв.
Със същите Ревизионни доклади и Ревизионни актове са установени и доходи от
извършване на услуги с личен труду както следва: за 2007 г. 75 344,27 лева; за 2008 г.
60419,61 лв.; за 2009 г. 32292,04 лв. и за 2010 г. 2878,10 лв. Общо за периода е
определена данъчна основа от услуги, извършени с личен труд в размер на 170 934,02
лв.
Установени са и доходи от суми, постъпили по банковите сметки на В. Г. с
неустановен произход, обложени с ревизионен акт. За 2007 г. са установени 153 500
лв.; за 2008 г. са установени 211 639 лв.; за 2009 г. 150 175 лв. и за 2010 г. са установени
24 900 лв. Общо за периода е определена данъчна основа от други източници в размер
на 540 214 лв.
Констатирани са и доходи от отдаване под наем на земеделска земя в размер на
1450 лв. за 2008 г.
Приетата по делото съдебно–икономическа експертиза дава заключение в два
варианта – по въпроси на ищеца и по въпроси на ответника. Според варианта по задачи
на ищеца несъответствието между имуществото и нетния доход на ответника възлиза
на – 1 087 185,50 лв. /след корекцията, направена в о. с. з. на 09.11.2023 г. от вещото
лице/, а според варианта по задачи на ответника това несъответствие е 795 063,70 лв.
Разликата произтича от включването като приход във втори вариант на сумите,
съгласно съдебно-оценителната експертиза, получени от продажбата на имоти,
закупени в периода на проверката, данъчните основи от доходи като земеделски
производител, от дейността продажба на недвижими имоти, от услуги, извършвани с
личен труд, от доходи от други източници/суми постъпили по банковите сметки с
неустановен произход, обложени с издадения ревизионен доклад и обложени с
ревизионния акт на В. Г. и данъчната основа от доходи от отдаване на земеделска земя
под наем без тези суми да са включени като приход в първия вариант. Така нетният
доход във вариант 1 възлиза на – 1302292,44 лв. /след корекцията, направена в о. с. з.
на 09.11.2023 г. от вещото лице/, а във вариант 2 на 2712405,88 лв. Разлика има и при
формиране на имуществото, което в първия вариант- на Комисията включва и вноски
по банкови сметки, вноски по банкови сметки от трети лица, свързани с покупка на
земи и изплатени суми по справка чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ. Така във
варианта на ищеца имуществото възлиза на 2389477,94 лв., а във варианта на
ответниците- 1917342,18 лв.
Настоящият състав счита, че и двата варианта на заключението са проекция от
15
защитните тези на страните и не съответстват на установеното фактическо положение
от материалите по делото, поради което не могат да бъдат възприети безусловно, а
следва да се направи корекция според приетото от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Искането на КОНПИ по реда на чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане на незаконно
придобито имущество от ответницата М. Г. в периода на проверката /18.05.2007 г. до
18.05.2017 г./ е процесуално допустимо. Спазена е процедурата, регламентирана с
разпоредбите на ЗОНПИ относно фазите, в които се развива производството и
участието на проверяваните лица в тях посредством подаването на декларацията по чл.
136 ЗОНПИ. С оглед заявените от страна на ответниците възражения в депозираните от
тях отговори на исковата молба, следва да се посочи, че установената съдебна практика
приема, че евентуално допуснатите вътрешнопроцесуални пороци в производството
пред Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (напр.
продължаване на производството, след като са налице предпоставки за неговото
прекратяване, служебно събиране на доказателства, внасяне на мотивирано искане за
отнемане на имущество по чл. 28 от закона за престъпление, различно от посоченото в
решението на комисията по чл. 13, ал. 1 от закона и други) не водят до неотстранима
нередовност на мотивираното искане за отнемане на имуществото по чл. 28 от
ЗОПДИППД (отм.), което да прави сезирането на съда ненадлежно и да обуслови
недопустимост на произнасянето (в този смисъл Решение № 106 от 14.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1074/2012 г., III г. о. и Решение № 368 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1129/2010 г., III г. о. и др). Поради това, неоснователни се явяват възраженията за
недопустимост на предявения иск поради това, че проверката била извършена не от ТД
на НАП по пост. и наст. адрес на ответника, а от ТД на НАП София, още повече, че е и
надлежно взето решение за това, приложено по делото.
Основателността на предявения иск предполага установяването на следните
предпоставки:
На първо място, ответникът следва да е привлечен като обвиняем за
престъпление, включено в предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ.
На следващо място, следва да се установи по делото, че е налице несъответствие
между придобитото от ответника в проверявания период имущество и нетния му
доход, което следва да е "значително" по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. е.
да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
На последно място – и тази предпоставка за основателност на иска представлява
отрицателен факт - за придобиването на имуществото, предмет на претенцията за
отнемане, следва по делото да не се установява законен източник на средства.
16
Доказването на първите две предпоставки е изцяло в тежест на ищцовата страна,
доколкото именно тя, като процесуален субституент на държавата, упражнявайки
нейното потестативно право на отнемане, черпи от установяването им положителни за
себе си правни последици. Това е така, защото по силата на чл. 107, ал. 2, вр. ал. 1
ЗОНПИ, когато Комисията установи посоченото значително несъответствие, се
прилага презумпцията /обоснованото предположение/, че даденото имущество е
незаконно придобито и тогава Комисията образува производство за отнемане на
незаконно придобито имущество. А за незаконно придобито по смисъла на чл. 5, ал. 1
ЗОНПИ се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен
източник.
Тази презумпция обаче е оборима. Ето защо, при установяване по делото на
"значително несъответствие" в посочения по-горе смисъл, в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че конкретното имущество, чието отнемане се претендира, е
придобито със средства от законен произход, с които лицето е разполагало към
момента на придобиването.
Наличието на първата предпоставка се установява от приложените писмени
доказателства – ответникът В. Герогиев е бил привлечен като обвиняем за
извършването на престъпление, посочено в чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗОНПИ.
За установяването на втората предпоставка по делото са събрани писмени
доказателства и са изслушани заключения на вещи лица, анализирани по-горе.
Изхождайки от нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, за да се направи извод
дали е налице значително несъответствие, следва да се извърши съпоставка между
имуществото на ответника и нетния му доход, при отчитане дадените легални
дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с разпоредбите на § 1, т. 4 и §
1, т. 8 вр. § 1, т. 2 и т. 9 от закона.
При установяване на релевантните за спора обстоятелства, съдът възприема
значението на термините "доходи", "приходи", "разходи", "източници на
финансиране", "брутен доход", "нетен доход", така, както са разяснени с постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV
ГО. В тази връзка, съдът приема, че "доход са имуществените блага, с които се
увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна
дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите
могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност,
която може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е
подчинена на особен режим, който позвО.ва само на определени лица да я извършват
или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Само
доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са
изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони).
17
Всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са
неизброими).
Придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е
притежавал, а отчуждено имущество е придобито имущество, което впоследствие е
напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго
лице (чрез сделка, по давност или публичен акт с отчуждително действие).
Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се
намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е
потребено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало.
Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало
патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в
т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното имущество
има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото
придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е
получен при отчуждаването му (след приспадане на разходите за подобрения).
Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в
края на този период. За придобито от проверяваното лице се счита и имуществото,
придобито от трети лица за негова сметка, а за налично в края на изследвания период
се счита и отчужденото имуществото, когато отчуждаването е непротивопоставимо на
държавата.
При постановяването на съдебния акт, съдът съобразява и възприетите в ТР №
4/2021 г. отговори на поставените въпроси, а именно, че:
1. Не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ
и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т.
3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период.
2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на
получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество.
Доколкото ищецът твърди, че в края на проверката има налично имущество на
ответниците, а отнемането му е в зависимост от това дали то е незаконно придобито,
18
следва да бъде извършен анализ на имущественото състояние на ответниците с цел
установяване дали е налице значително по смисъла на закона несъответствие между
това имущество и нетния доход.
Установява се от данните по делото, че в началото на проверявания период отв.
В. Г. е притежавал следното имущество:
- 146,62 лв. начално салдо по банкови сметки;
- 1/3 ид. част от гараж № 3, находящ се в гр. П., ул. „К. П.“ № ** с идентификатор
56722.660.1058.4, с предназначение – хангар, депо, гараж;
- ЛОЗЕ от 37.193 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Б. с
EKATTE 06690, общ. П., обл. П., в местността "З. Л.", съставляващ имот № 045022, по
плана за земеразделяне;
- ЛОЗЕ от 7.037 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Б. с
EKATTE 06690, общ. П., обл. П., в местността "Р. Д.", съставляващ имот № 511002
Нито се твърди, нито се установява отв. М. Г. да е притежавала имущество в
началото на проверявания период.
За проверявания период ответниците са получили следните доходи, приходи и
средства от източници на финансиране:
І. Доходи – общо 198 785,15 лв., от които:
А. Доход от договор за посредничество - 5000 лв.;
Б. Доходи по чл. 57 ЗОДФЛ и чл. 73 ЗДДФЛ50 270 лв.;
В. Доход от бонуси по отпуснати кредити – 30 222,25 лв.;
Г. Доходи от изплатени суми от ЧСИ Ц.Н. по изпълнително дело 357/06 г.
354 лв., от които за 2007 г. 150 лв. и за 2008 г. 204 лв.;
Д. Доходи от продажба на недв. имоти, придобити през процесния период и
отчуждени през него в размер на 50300 лв.
На първо място настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че изцяло
кредитира заключението на приетата СТЕ относно пазарната стойност на процесните
недв. имоти към датата на придобиването им, респ. отчуждаването. Посочената в
договорите за покупко-продажба цена е непротивопоставима на Държавата, чрез
нейния процесуален субституент КОНПИ и не установява с обвързваща я сила
стойността на продаваните имоти - арг. от Решение № 471/06.07.2010 г. по гр. д. №
641/2009 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС.
От доказателствата по делото и от СТЕ се установява, че през процесния период
отв. В. Г. е придобил недв. имоти, подробно описани в СТЕ – съответно от № 1 до № 7,
както и от № 9 до № 13 на експертизата. През изследвания период този ответник е
19
отчуждил имотите по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 9 и т. 10. Съгласно Решение №
97/18.05.2018 г., постановено по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV Г.О. когато придобито
през изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат
да имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната стойност и
стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-висока, разликата е
разход, а ако стойността при отчуждаването е по-висока, разликата е доход. При
съобразяване на това, както и на обстоятелствоот, че всички имоти без този по т. 10 са
продадени на цени по-високи от тези, на които са били закупени, то само разликата
между двете стойности следва да участва във финансовия анализ за изследвания
период като доход, без отчуждаването им да се отчита като приход за ответника, нито
пък придобиването им да се отчита като разход. Така доходите от отчуждаване на
недв. имоти възлизат на:
1075 лв. за пасище, мера, имот № 146058 по т. 2 от СТЕ;
1945 лв. от пасище, мера, имот № 111021 по т. 3 от СТЕ;
19514 лв. от 211/380 ид. ч. от УПИ по т. 4 от СТЕ;
21917 лв. от апартамент № 4 по т. 5 от СТЕ;
5504 лв. от 1/6 ид. част от УПИ по т. 7 от СТЕ;
345 лв. от нива, имот № 338022 по т. 9 от СТЕ, или общо 50300 лв.
От доказателствата по делото и от СТЕ се установява, че през процесния имот
отв. М. Г. е придобила недв. имот по т. 15 от СТЕ- гараж № 2 с площ от 18 кв. м., който
отново през проверявания период отчуждила, заменяйки го с гараж № * на ул. „М.“ №
** по т. 16 от СТЕ. Видно от приетата СТЕ пазарната стойност на двата гаража към
датата на замяната е една и съща, т. е. те са равностойни. Отделно от това нито се
твърди, нито се доказва при замяната да е заплащано уравнение. Поради това липсва
относим за настоящия анализ доход на отв. М. Г. от възмездно отчуждения в периода
гараж № 2 с площ от 18 кв. м.
Е. Доходи от продажба на недв. имоти, придобити преди началото на
процесния период – 12 452 лв., от които
- 7 539 лв. от лозе от 37,193 дка /т. 8 от СТЕ/,
- 1913 лв. от лозе от 7,037 дка /т. 8 от СТЕ/ и
Ж. Доходи от аренди на недвижими имоти, придобити чрез дарение -2518,75
лв.
З. Доходи от договори за аренда и преаренда - 49 968,15 лв.
Относно доходите по т. Ж. и т. З следва да се отбележи, че размерът им е
установен единствено въз основа на приложените по делото договори. Липсват
доказателства за получаването на тези суми от отв. Г., но не се и оспорват от ищцовата
20
страна. Обратното, изрично са признати в исковата молба. Получаването на тези суми
от отв. Г. представлява неизгоден за Комисията факт, който обаче същата е признала,
поради което и с оглед всички останали обстоятелства по делото съдът намира, че
следва да бъдат зачетени при определяне на размера на несъответствието.
Съдът намира още, че не следва да бъдат включвани при анализа на нетния
доход определените в резултат на извършената данъчна ревизия данъчните основи за
облагане, включени като доходи във варианта на СИЕ на ответниците. Констатациите
на органите на НАП, направени в ревизионното производство, са за нуждите на
данъчното облагане. Не могат да бъдат градени изводи въз основа на тях, още повече
при липса на ангажирани по делото доказателства, установяващи реално реализирани
такива доходи от ответниците. Тези суми биха били относими при оборване на
презумпцията /обоснованото предположение/, че дадено имущество е незаконно
придобито, като установяващи законен източник на доходи за придобиването му в
случай обаче, че преди това от страна на ищеца се докаже „значително несъответствие“
по смисъла на Закона.
Получени парични суми в размер на 96729,98 лв., включени и във двата
варианта на СИЕ като доход също не следва да участват при определяне на
несъответствието, тъй като това противоречи на приетото по т. 1 в ТР № 4/18.05.2023 г.
по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК.
ІІ. Приходи – общо 138 031,62 лв., от които:
А. Начално салдо по банковите сметки – 146,62 лв.;
Б. Приходи от дейността като земеделски производител – 135 320 лв.,
декларирани от отв. Г. с данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009
г.
В. Приходи от посредническа дейност при покупко-продажба на земя след
приспадане на дължимия данък- 2 565 лв., декларирани от отв. Г. с данъчна декларация
по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г.
ІІІ. Източници за финансиране общо 1 217 714,35 лв.
А. Суми от получени кредити през процесния период- 1 024834,15 лв.;
Б. Субсидии от от ДФ „Земеделие“ - 192 880,20 лв.
ІV. Разходи- общо 942 546,21 лв.
През проверявания период ответникът В. Г. и семейството му са направили
разходи в следния размер:
ІV. А. Обичайни разходи – 113 370 лв.
И в двата варианта на приетата по делото СИЕ вещото лице дава заключение,
че сторените от ответниците обичайни разходи по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на
21
ЗОПДНПИ /отм./, респ. § 1, т. 9 от ДР на ЗОНПИ от ДР са в размер на 113 370 лв.
Вещото лице е използвало показателя „Паричен разход за издръжка на домакинство“
по групи разходи и брой на децата в домакинството от системата „ИНФОСТАТ“. Този
размер се възприема изцяло от съда.
ІV. Б. Извънредни разходи – общо 829 176,21 лв., от които:
ІV. Б. 1. Разходи за придобиване на недв. имоти – 123 717 лв., от които
от ответника В. Г. – 10 258 лв.
При съобразяване на изложеното по-горе по т. І. Д и доколкото от
доказателствата по делото и от СТЕ се установява, че през процесния период
ответникът В. Г. е придобил и отчуждил имота по т. 10 /апартамент № 8/ от СТЕ, като
придобивната стойност – 107 744 лв. е по-висока от стойността му при отчуждаването
– 98605 лв., то разликата между тези две стойности – 9139 лв. следва да участва във
финансовия анализ за изследвания период като разход без отчуждаването да се отчита
като приход за ответника, нито пък придобиването му да се отчита като разход.
Тук следва да се отнесат и сторените от този ответник разходи за закупуване на
ЛИВАДА от 15,006 дка, представляваща имот № 149046, която е придобита в
проверявания период без да има данни да е била отчуждена. Нейната пазарна стойност
към датата на придобиване е в размер на 1119,00 лв., съгласно заключението на вещото
лице.
От отв. М. Г. – 113 459 лв.
През процесния период същата е придобила и не е отчуждила апартамент № * в
гр. П., ул. „М.“ № **, ет. * с площ от 94 кв. м. с пазарна стойност към датата на
придобиване 106 565 лв.
Придобит от тази ответница през проверявания период е и гараж № * от 18 кв.
м. с пазарна стойност към датата на придобиване 6 894 лв. Действително той е
отчужден възмездно също през относимия период, но чрез замяна с равностойно
имущество, за което по-горе бяха изложени съображения. Поради това съдът намира,
че придобивната стойност на първоначално придобития гараж, за който са сторени
разходи от ответниците /платена е цената му/ следва да участва в анализа на
имущественото им състояние.
ІV.Б. 2 Разходи за платени данъци – 1510,44 лв.
ІV.Б. 3 Разходи за платени застраховки- 259,03 лв.
ІV.Б.4 Вноски за погасяване на отпуснати заеми – 703 689,74 лв., съгласно
табл. 12 от експертизата.
Така, при приети от съда доходи 198 785,15 лв., приходи 138 031,62 лв.,
източници на финансиране 1 217 714,35 лв. и разходи 942 546,21 лв. нетният доход по
22
смисъла на §1, т. 7 ДР на ЗПКОНПИ на ответниците за проверявания период е
положителна величина, а именно 611 984,91 лв.
Съдът не възприема заключението на вещото лице по СИЕ по т. 4 - относно
размера на придобитото от ответниците имущество по вид за всяка година от
проверявания период и с натрупване в нито един от двата варианта.
При съобразяване на дадените в ТР № 4/2021 г. разяснения и установеното по
делото, в края на изследвания период ответниците притежават следното възмездно
придобито имущество:
Ответникът В. Г. притежава ЛИВАДА от 15,006 дка, десета категория,
местността „Сорил“, ЕКАТТЕ 69523, представляваща имот № 149046 в землището на с.
Радювене, общ. Ловеч с пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба в
съда 2 111 лв., а ответницата М. Г. АПАРТАМЕНТ № 1, на І-ви етаж, построен в
жилищна сграда, находяща се в гр. Плевен, ул. „Мусала“ № 21, с площ от 94 кв. м,
както и прилежащото на апартамента избено помещение в северната страна на мазата с
площ от 18 кв.м., заедно с едно таванско помещение в южната страна на тавана с площ
от 22 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от стълбището и 1/3 ид.ч. от отстъпеното право на строеж
върху земята, съставляващо парцел ІХ, в кв. 152 по плана на гр. Плевен с пазарна
стойност към 26.07.2021 г. в размер на 125 301 лв. и ГАРАЖ № 2, находящ се в гр.
Плевен, ул. “Мусала” № 21, представляващ сграда с идентификатор 56722.660.1060.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, с предназначение на
самостоятелния обект- хангар, депо, гараж, брой етажи- 1, със застроена площ от 18.00
кв.м., заедно с припадащите се на сградата идеални части от правото на строеж, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.1060 с пазарна
стойност към 26.07.2021 г. в размер на 24 895 лв. Или общо притежаваното от двамата
ответници имущество възлиза на 152 307 лв.
Останалите имоти, посочени и в двата варианта на СИЕ, като част от
имуществото на ответниците в края на периода, не са част от техния патримониум и не
следва да бъдат включвани в тяхното имущество. За никой от тях не са изложени
твърдения, че е отчужден по непротивопоставим на държавата начин. Само в този
случай пазарната стойност на неналични в патримониума на ответниците имущества е
допустимо да бъдат съобразявани при определяне на „значителното несъответствие“.
Имотите, придобити от отв. В. Г. преди началото на проверявания период – по
т. 8 от СТЕ са отчуждени на 08.08.2007 г., придобитите през проверявания период
имоти по т. 2, 3, 4, 5, 7, 9, 10 и т. 15 на СТЕ са и отчуждени през проверявания период,
като получените разлики между придобивна стойност и стойност при отчуждаване са
съобразени по-горе като доходи, респ. разходи. Имотът по т. 6 от СТЕ – апартамент №
5, находящ се в гр. Плевен, на ул. „Г.Б.“ № ** е бил изнесен на публична продан и
възложен от ЧСИ Т. К. с постановление за възлагане на недвижим имот от 30.07.2014
23
г., вписан под акт № 33, том 37, вх. рег. № 13101. Що се отнася до имотите по т. 11, 12
и 13, то същите са отнети от отв. Г. с Решение № 99/23.04.2013 г. на Апелативен съд
Великов Търново, влязло в сила на 12.01.2015 г. в полза на държавата по реда на чл. 28,
ал. 1, във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) и от този момент не са част от неговия
патримониум, а на този на ищеца.
При определяне на наличното в края на проверявания период имущество не
следва да бъдат включвани никакви парични средства, доколкото нито се твърди, нито
се установява да са налични като натрупан актив в притежание на ответниците в сейф,
в каса или в трето лице, нито да са налични по банкови сметки, нито същите да са
преобразувани в друго налично имущество, което да подлежи на отнемане. Още
повече, че това противоречи и на изрично приетото в ТР № 4/18.05.2023 г. по т. д. №
4/2021 г. на ОСГК.
Поради това не следва да бъдат отчитани като имущество в края на
проверявания период включените и в двата варианта на СИЕ върнати парични суми в
размер на 38 729,98 лв., както и посочените във варианта на Комисията 988,39 лв.
вноски в брой по банкови сметки и 420 877,37 лв. вноски по банкови сметки от трети
лица, свързани с покупка на земя.
Не следва да бъдат отчитани при определяне на размера на наличното в края на
проверявания период и 703 689,74 лв. –вноски за погасяване на кредити /и по двата
варианта/, тъй като тези суми от една страна не са налични, а от друга следва да
участват в икономическия анализ като разходи, където и са отнесени от съда.
По същите съображения сумата от 50 270 лв. не представлява имущество /няма
данни тези суми да са налични/, а доход по чл. 57 ЗОДФЛ и чл. 73 ЗДДФЛ, в която част
на анализа е и съобразена.
Неправилно и напълно необосновано към имуществото на отв. В. Г. е отнесена и
в двата варианта на СИЕ сумата в размер на 345 593,46 лв., представляваща платени
арендни вноски. Липсват доказателства тази сума да е налична в края на проверявания
период. Отделно от това, вещото лице е дало заключение за изплатените от този
ответник арендни вноски, анализирайки само и единствено многобройните приложени
по делото договори за аренда и преаренда. Липсват каквито и да било доказателства
тези суми реално да са били изплатени. Независимо от това, доколкото плащането им е
признато от ищеца в исковата молба и не е оспорено от ответника в отговора към нея,
би могло да се приеме, че такива разходи действително са били направени. Касае се до
разходи, свързани с осъществяваната от ответника дейност, които биха могли да бъдат
относими към настоящия спор само при оборване на презумпцията /обоснованото
предположение/, че дадено имущество е незаконно придобито, като евенутално
установяващи законен източник на доходи за придобиването му и то едва след
доказано от страна на Комисията „значително несъответствие“ по смисъла на Закона.
24
При така установеното по-горе, се налага извод, че не е налице несъответствие, а
напротив положителна разлика в размер на 459 677,91 лв. между нетните доходи в
размер на 614 284,91 лв. и придобитото имущество в размер на 152 307 лв.
Следователно, не се установява втората предпоставка за основателност на
предявения иск, а именно наличието на "значително несъответствие" по смисъла на §
1, т. 3 ЗОНПИ. При това положение разглеждането на третата предпоставка се явява
безпредметно. Искът е неоснователен и следва се отхвърли изцяло.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи още следното:
Общата стойност на наличното имущество на ответниците в края на
проверявания период възлиза на 152 307 лв.. Дори да се приеме, че стойността на
наличното у ответниците имущество към датата на започване на проверката е 0 /нула/
лв. /а то е положително число, тъй като отв. В. Г. е притежавал 3 недв. имота,
придобити преди проверявания период и с малка сума по банкова сметка – 146,62 лв./,
то разликата между двете стойности – на имуществото в началото и в края на
проверявания период, възлиза най-много на 152 307 лв. Признатият от ищеца нетен
доход на ответниците за периода на проверката възлиза на 1 491 135,36 лв. /стр. 130 от
исковата молба/. Очевидно е /въпреки, че не са установени по делото пазарните
стойности на притежаваните от отв. Г. в началото на проверявания период недв.
имоти/, че не е налице разлика в стойността на имуществото в началото на
проверявания период с тази в края на периода, надвишаваща 150 000 лв., още по-малко
е налице "значително несъответствие" по см. на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, предвид
установяването, че ответниците са придобили и разполагат към края на периода на
проверката с налично имущество на стойност значително по-малка от установените от
комисията нетни доходи за същия период. При това положение се оказва безпредметно
/независимо, че съдът е изложил подробни изводи по-горе/ да се изследва дали
ответниците не са разполагали с по-гО.м нетен доход от посочения от комисията в
исковата молба щом дори и при възприетата от ищеца стойност доходите им се
оказват достатъчни за придобиването на установеното налично имущество в края на
периода. На практика изводът за наличие на „значително несъответствие“ в
имуществото на проверяваното лице е изведен след неправилното и необосновано
включване в него от страна на Комисията на пазарните стойности на имоти, които не са
в неговия патримониум /отчуждени, в т. ч. и в полза на Държавата/, както и на суми,
които не са налични понастоящем, което противоречи на житейската и правна логика,
на приетото в мотивите на решение № 13/13.10.2012 г. на Конституционния съд и с ТР
№ 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 157, ал. 2
ЗПКОНПИ разноски се следват само на ответниците, като искане за присъждане на
25
такива е заявено единствено от отв. В. Г.. Претендираните от него разноски съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, както и при съобразяване на приложените по делото
доказателства, удостоверяващи плащането им, са в общ размер на 1506 лв., от които
500 лв. платено адв. възнаграждение и 1006 лв. платен депозит за вещо лице.
Доколкото с постановеното решение искът на Комисията е отхвърлен, на
основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, тя следва да бъде осъдена да заплати в полза на
Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 995,80 лв. Съгласно установената
практика на ВКС /Определение № 13 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020
г., IV г. о., ГК; Решение № 54 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2016 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК;
Решение № 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о и др / на осн.
чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ /идентичен на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) при
отхвърляне на исковете на Комисията, се присъжда дължимата държавна такса по
делото. От нормата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ следва, че при завеждане на иска
държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът
е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в
случай, че искът е неоснователен.
Съдът като съобрази, че с Протоколно определение № 664/23.11.2023 г.
производството по предявените против отв. В. Г. Г. искове за сумите от 238 693,97 лв.
– представляваща изплатени аренди и 48 820 лв. – представляваща декларирани
изплатени суми за ренти, аренди или други възмездно предоставени за ползване на
земеделска земя е прекратено на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от исковете, то
на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда и държавна такса в размер на 11 500,55 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК ********* иск за отнемане в полза
на държавата от М. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 149 във връзка с чл. 142,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 141 от ЗОНПИ на имущество на стойност 24 895 лв., както следва:
ГАРАЖ № 2, находящ се в град Плевен, с административен адрес улица “М.” №
**, представляващ сграда с идентификатор 56722.660.1060.4 по КККР на гр. П.,
одобрени със заповед №РД-18-71 от 06.06.2006 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, предназначение на самостоятелния обект- хангар, депо, гараж, брой етажи- 1,
със застроена площ от 18.00 кв. м., при съседи на гаража съгласно документ за
собственост: улица "Мусала", двор на ЖСК и гаражна клетка на А. Б., заедно с
26
припадащите се на сградата идеални части от правото на строеж, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.1060 по КККР на гр.
Плевен, одобрени със заповед №РД-18-71 от 06.06.2008г на Изпълнителния директор
на АГКК, а по доказателствен акт за собственост в парцел VI-6102 в квартал 152 по
плана на гр. Плевен.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК
*********, гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Г., ЕГН
********** от гр. П., ул. „М.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 1506 лв. съдебно – деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК
*********, гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РОС държавна такса в размер на 12 496,35 лв., на
основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
27