Решение по дело №503/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 306
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230200503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. с., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – с., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200503 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на В. Й. К. против НП №22-
0804- 000371/22.02.2022г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- с., с което на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. Моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят своевременно призован за съдебно заседание се явява
лично. Поддържа жалбата като счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява.
Изпраща писмено становище като счита жалбата за неоснователна и моли да
се потвърди наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.01.2022г. св. Р.Й. съставил на жалбоподателя В.К. акт за
установяване на административно нарушение като приел, че е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Свидетел по съставянето
и връчването на акта станал колегата му М.И.. Впоследствие, въз основа на
този акт началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- с. издал
1
обжалваното наказателно постановление като приел същите констатации. На
основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение актосъставителят е описал нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП
като приел, че то е извършено от жалбоподателя. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е придобил
въпросното моторно превозно средство. Доказа се по несъмнен начин, че
жалбоподателят е придобил товарен автомобил с рег. №А 3035 МТ.
Въпросното моторно превозно средство не е било регистрирано от
жалбоподателя, тъй като същото е аварирало и не е могло да бъде
придвижено до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- с..
Съгласно разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП „приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба“. В разпоредбата на чл.145, ал.4 от ЗДвП е
предвидено, че „разпоредбата на ал.2 се прилага и при придобиване на
собствеността на пътно превозно средство извън Република България или при
придобиване на собствеността чрез публична продажба“. Видно е, че от
наказателното постановление не става ясно кога е придобито въпросното
превозно средство от жалбоподателя В. Й. К.. Не е посочено на коя дата е
придобито това превозно средство, а е посочено единствено датата, на която е
съставен акта за установяване на административно нарушение. Едва след
датата на придобиването следва да тече този едномесечен срок, в който да е
длъжен приобретателят да регистрира придобитото пътно превозно средство.
Жалбоподателят по този начин е поставен в условия да гадае за това
съществено обстоятелство, което е недопустимо и по този начин драстично се
засяга правото му на защита. В случая даже не може да се пресметне
2
едномесечния срок, тъй като датата на придобиване не е посочена и
респективно, че нарушението е довършено на съответната дата. Не може да се
изисква от наказаното лице по пътя на формалната логика да извлича
обстоятелства, които са съществени, обективни елементи на вмененото
административно нарушение, какъвто в случая е изтичането на 1- месечния
срок за регистрация на едно МПС и бездействието на неговия приобретател в
същия този срок. Само това е достатъчно да се отмени обжалваното
наказателно постановление, тъй като е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушението, което
му е вменено във вина, то неправилно е издадено наказателно постановление.
Следвало е наказващият орган да се съобрази с предишната деятелност на
жалбоподателя, а именно че няма никакви нарушения и освен това да се
съобрази с факта, че жалбоподателят е бил болен от Ковид 19, т. е. налице са
били обективни причини, поради които да не може да се изпълни в срок
задължението за регистрация на закупения от него товарен автомобил. Съдът
счита, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК и наказателното
постановление следва да се отмени. Следвало е наказващият орган да не
издава наказателното постановление, а единствено да предупреди
жалбоподателя, че при следващо нарушение от същия вид ще му бъде
наложено наказание.
Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 000371/22.02.2022г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- с., с което на В. Й. К. с ЕГН ********** е
наложено на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.145, ал.2
от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- гр. с. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – с.: _______________________
3
4