ОПРЕДЕЛЕНИЕ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН ,
20.09.2018г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,търговско отделение, в закрито
заседание на двадесети септември , през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН
ДАНЧЕВ
при секретаря….……..и в присъствието на
прокурора............………като разгледа докладваното от съдията Данчев т.д.№ 72 по
описа за 2018г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от ЗК“***„ със седалище и адрес на управление в с.***, Община Никопол срещу
„***„ ЗАД със седалище и адрес на
управление гр.София , бул***, с която са
предявени иск по чл. 405 от КЗ
с цена на иска 74 151,60 лв. и иск по чл. 409 от КЗ с цена на иска
3007,24 лв.
С особено искане
заявено накрая на исковата молба ищецът обосновава подсъдност на предявените от
него искове на Плевенски окръжен съд ,като се позовава на нормата на чл. 113 от ГПК ,считайки ,че има качеството потребител на услуга по смисъла на § 13 т.1 във вр. с т.14 от ДР на Закона за
защита на потребителите .
Ответникът в писмения
си отговор изразява становище ,че ищецът не може да се ползва от нормата на чл. 113 от ГПК ,тъй като
не е потребител по нейния смисъл и по смисъла на §13 т.1 от ЗЗП ,тъй като е
юридическо лице , а не физическо лице ,каквото има предвид посочената
норма.Поради това счита ,че към настоящия спор следва да намери приложение чл.
105 от ГПК според която искът се предявява пред съда в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника, а в конкретния случай седалището
на ответника е в гр.София ,което обосновава подсъдност на спора на СГС. Прави се изрично възражение за неподсъдност
на спора на ПлОС.
Плевенски окръжен
съд намира ,че възражението на ответника
за неподсъдност на спора на Плевенски окръжен съд е основателно ,поради което
производството по делото пред ПлОС следва да бъде прекратено и делото да се
изпрати по подсъдност на СГС.
Плевенски окръжен
съд намира ,че нормата на чл. 113 от ГПК /дори
и след изменението в бр. 65/2018 г./ се отнася само до потребител
–физическо лице , а не и за юридическите лица ,каквото безспорно е ЗК“***„ със
седалище и адрес на управление в с.***,
Община Никопол . Този извод се налага на първо място от редакцията на самата
норма на чл. 113 от ГПК в която изрично се говори за постоянен и настоящ адрес
на потребителя , а тези понятия / постоянен и настоящ адрес / се отнасят само и
единствено до физическите лица ,тъй като представляват елементи от гражданската
регистрация на физическите лица ,които са уредени в чл. 89 -94 от Закона за
гражданската регистрация,който урежда гражданската регистрация именно на
физически лица. Неслучайно в чл. 113 от ГПК не се употребяват понятията
седалище и адрес на управление на потребителя ,доколкото понятията седалище и
адрес на управление са характерни само за търговците /вкл. ЕТ и търговските дружества
,както и за кооперациите ,които също така подлежат на изрична регистрация в
търговския регистър / и които се
индивидуализират и чрез тези
елементи,освен чрез тяхното наименование. В подкрепа на този извод е и
сравнението между нормата на чл. 113 от ГПК ,където се говори само за постоянен
и настоящ адрес на потребителя, и
нормата на чл. 105 от ГПК ,където се говори освен за постоянен адрес на
ответника ,така също и за седалището на ответника,което сочи ,че целта на тази последната
норма е да уреди положението не само на ответници - ФЛ ,но така също и на
ответници –юридически лица ,докато целта на нормата на чл. 113 от ГПК е
уреждане само на положението на ищци / а след изменението и в бр. 65/2018 г. и на ответници / ,които обаче са физически лица , а не и на
юридически лица. Това разбиране се
подкрепя и от нормата на чл. §13,т.1 от ДР на ЗЗП ,която сочи ,че „потребител е
всяко ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ ,което придобива
стоки или ползва услуги ,които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност , и всяко физическо лице ,което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Целта на ЗЗП във вр. с който следва да
се изясни смисъла на понятието потребител е да се гарантира засилена защита именно на физическите лица /
вкл. и ФЛ ,което е регистрирано като търговец , но което е сключило даден
договор не като част от своята търговска дейност / ,доколкото се предполага ,че
тези физически лица ,сключвайки договори в определени области не са така добре
запознати с тяхната специфика ,както търговците ,които са техни контрагенти , и
за които се предполага пък ,че познават много добре съответната материя и които
по тази причина биха могли да злепоставят интересите на потребителя- физическо
лице,което няма тези знания. За търговците / вкл. и за кооперациите / ,обаче
,такава засилена защита не е нужна ,доколкото самите те се занимават с
търговска дейност и предлагат стоки и услуги на потребителите , поради което се
презюмира ,че познават добре тази дейност и техните интереси по –трудно биха
могли да бъдат злепоставени от друг търговец.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че в случая не може да намери
приложение чл. 113 от ГПК за да се обоснове местната подсъдност на спора на
Плевенски окръжен съд в чийто район се намира седалището и адреса на управление на ищеца ,който не е
физическо лице и няма качеството потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК във
вр. с § 13 т.1 от ДР на ЗЗП .Поради това съдът приема ,че възражението на
ответника относно местната подсъдност на
спора е основателно и следва да бъде уважено .Водим от горното , ПлОС
ОПРЕДЕЛИ :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 72 / 2018 г. на
Плевенски окръжен съд, образувано по искова молба от ЗК“***„ със седалище и
адрес на управление в с.***, Община
Никопол срещу „***„ ЗАД
със седалище и адрес на управление гр.София , бул***, с която са предявени
иск по чл. 405 от КЗ с цена на иска 74 151,60 лв. и иск по чл. 409
от КЗ с цена на иска 3007,24 лв. и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на осн. чл. 105 от ГПК
на Софийски градски съд ,в чийто район е седалището на ответника.
Определението
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Велико Търново с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :