Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
гр.Пловдив, 20.02.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 6848 по описа за 2019 година на ПРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 19-0333-000550/10.10.2019г. на Началника на РУ-Стамболийски с
което на С.Г. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 и чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП му са наложени административни наказания:
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалба от С.Г.Г. се
прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и
неправилност, както и за представяне съображения по същество на искането в
съдебно заседание.
Жалбоподателят Г. редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Х.Р. който която поддържа
жалбата и искането за отмяна на НП. В пледоарията си излага доводи за
неизвършителство на твърдяното в НП нарушение, тъй като автомобила е бил с
временно разрешително, както и за несъобразяване от наказващия орган с
разпоредбите на Наредба № I-45/2000г. на МВР за регистрацията, отчета,
пускането и спирането на ППС.
Въззиваемата страна редовно
призована не изпраща представител и не представя становище относно жалбата на С.Г..
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
На 10.09.2019г. полицейски
служители от РУ-Стамболийски, при изпълнение на служебните им задължения в
гр.Кричим спрели за проверка водач на МПС л.а.“Хюндай Туксон“ с ре.№ ***. Била установена самоличността на
жалбоподателя Г. като водач на автомобила. При проверката било представено свидетелство
за временна регистрация на управляваното от жалбоподателя МПС № ***, с
валидност на регистрационните номера до 05.09.2019г. За управление на МПС след
срока на валидност на регистрационните номера е бил съставен на 10.09.2019г.
против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
АА бланков номер 406685 за това, че на 10.09.2019г. около 12,35 часа в
гр.Кричим, по ул.“Райко Даскалов“ срещу № 9 в посока север-юг управлява
л.а.“Хюндай Туксон“ с рама № ***и
поставени транзитни табели № *** видно от разрешение за временно разрешение №
*********, като същите са валидни до 05.09.2019г. и извършва следното
нарушение: 1. Като водач управлява МПС –во, което не е регистрирано по
надлежния ред. 2. Не носи КТ към СУМПС с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 и
чл.100, ал.1, т.1. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след
запознаване със неговото съдържание е вписал „не“ в акта в графата за
възражения/обяснения. На датата на съставянето на акта е връчен препис на
жалбоподателя, удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта. На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по
идентичен с акта начин са описани нарушенията, както и са посочени нарушените
правни норми от ЗДвП. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на
24.10.2019г. В срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитан в съдебно
заседание актосъставителят А.В.Т. осочи че е установил нарушението, при
извършена проверка заедно с друг служител от полицейското управление, в
изпълнение на служебните му задължения. Свидетелят посочи, че другия свидетел
посочен в акта е курсант от полицейската академия който е бил на стаж при тях. Свидетелят
посочи, че при проверка е бил представен талон за временна регистрация на лек
автомобил, внос, както и че срока на това разрешително е бил изтекъл.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А.Т. – актосъставител. Съдът кредитира
показанията им като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите
доказателства по делото. Описаната и възприета фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства по делото – АУАН и заповед № 8121з-515/14.08.2018г.
на МВР. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в
нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са
издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове
или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното
ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е
този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно
тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в
акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не
бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй
като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по
установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по
съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административно наказателното производство и самите актове и да нарушават
правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са
посочени обстоятелствата, при които са извършени. Актът е съставен от
компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл.44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административно наказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че от страна на жалбоподателят С.Г. е осъществено нарушение, но не по
визираните в АУАН и НП нарушения, а по чл.175, ал.3, пр.1 по ЗДвП, доколкото
съгласно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, след изтичане на срока за временна валидност
регистрационните табели не могат да се използват. За да приеме, че е
осъществено нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съдебният състав анализира
разпоредбите на чл.140, ал.1, чл.141, ал.1 и чл.175, ал.3 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване,
включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или
по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. Разпоредбата
на чл.141, ал.1 от ЗДвП гласи, че за всяко регистрирано моторно превозно
средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с
временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи,
което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл.140, ал.2.
От своя страна съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
От така цитираните правни
норми се установява, че разпоредбите на чл.140, ал.1 и чл.141, ал.1 от ЗДвП не
въвеждат никакви задължения за водачите на МПС, а единствено сочат, че по
пътищата могат да се движат само регистрирани превозни средства, както и се
определят видовете регистрации на превозните средства.
За разлика от тях
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП въвежда такива задължения, като въвежда
забрана за управление на МПС, което не е регистрирано или макар да е
регистрирано се управлява без регистрационни табели. Следва да се има предвид и
това, че след изтичането на временната регистрация на едно МПС то се явява
нерегистрирано такова, ако не е било регистрирано с постоянна регистрация в
срока на временната такава, поради което и същото не следва да бъде
управлявано. Доколкото се установява безспорно, че лекият автомобил е бил
управляван от жалбоподателят Г. на 10.09.2019г., а временната му регистрация е
изтекла на 05.09.2019г. то настоящия съдебен състав приема, че е било извършено
нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Същевременно обаче по административното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя Г. и са основание за отмяна на
НП в частта му относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Такива нарушения са
разминаванията между описаните фактически положения както в АУАН, така и в НП и
дадената цифрова квалификация на нарушението. Както вече се посочи,
жалбоподателят С.Г. не е осъществил нито нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП
както е посочено в АУАН и НП, нито по чл.141, ал.1 от ЗДвП. Доколкото обаче и
квалификацията на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП не отговаря на описаните факти, то отново
следва да се счита, че е нарушено правото на защита на нарушителя. Освен това
не може да намери приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото
същата визира само допуснати нарушения при съставянето на АУАН, а не и на НП.
Ето защо, макар и да е доказано осъществяване на нарушение с оглед на
допуснатите процесуални нарушения, обжалваното НП следва да бъде отменено в
частта му относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По отношение нарушенията на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съгласно точка 2 от издаденото НП съдът счита,
че от събраните по делото доказателства се установява и доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят С.Г. от субективна и обективна страна е извършил
административните нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като водач на лек
автомобил на процесната дата и място не е носил контролния талон към СУМПС.
Описаното в НП нарушение е подведено под правилната квалификация, съответно по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С оглед извършеното административно
нарушение, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП съответно за нарушението по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като е наложено административно наказание глоба в предвидения
от закона фиксиран размер, който не подлежи на корекция от страна на съда. Установеното
нарушение на ЗДвП посочено в НП като т.2 не разкрива по ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за този вид нарушение, поради което е неприложима
нормата на чл.28 от ЗАНН, предвиждаща маловажен случая. Спрямо същото настоящата инстанция не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на АУАН и
издаването на НП, които нарушения да водят до отмяна или изменение на НП в тази
част.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0333-000550/10.10.2019г.
на Началника на РУ-Стамболийски В ЧАСТТА МУ
с която на С.Г. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №19-0333-000550/10.10.2019г. на Началника на РУ-Стамболийски В
ЧАСТТА МУ с която на С.Г. ***, ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.