Р Е Ш Е Н И Е
№ 1664
гр.Пловдив, 30 юли 2019год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, пети състав, в
публично съдебно заседание на девети юли,
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В.К., като разгледа докладваното
от председателя адм.
дело № 1403 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят - И.М.П., ЕГН **********,*** чрез адв.С.П. обжалва
принудителна административна мярка, обективирана в
Констативен протокол за принудително блокиране сериен № 0039213 от 09.05.2019
г., издаден от С. З. и С.П. към ОП „***“ към Община Пловдив, с който на осн. чл.26, ал.1 от Наредба за „реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив“ – взето с
Протокол № 1/19.01.2012 г. на Общински съвет
- Пловдив е извършено принудително блокиране на ППС на ул. „България“ –
север с ДКН № ***, с водач И.П.. Принудителното блокиране е извършено със скоба
№ 24 от водач на блокиращ автомобил С. З. и оператор С.П.. След заплащане с
касов бон № 203 автомобил марка „Хонда“, рег.№ ***е отблокиран.
В жалбата, както и в приложената писмена
защита /л. 39/ се твърди, че наложената
ПАМ е незаконосъобразна и нищожна, като се моли съдът да постанови решение, с
което да обяви за нищожна горната ПАМ , извършена на 09.05.2019 г., алтернативно,
моли да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразна,
неправилна и в противоречие с целта на закона принудителна административна
мярка. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът – С.П. счита жалбата за неоснователна. В о.з. на
09.07.2019 г. заявява, че си спомня за случая. Сочи, че проверяват колите,
като заявява, че „..няма есемес, няма талонче…“.
Моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по
делото доказателства , че заскобяването е било осъществено на 09.05.2019г., а жалбата
срещу процесната ПАМ е подадена на 10.05.2019 г. от
лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
и основателна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, установи следното:
На 09.05.2019 г.. в 11,55 ч. на
основание чл. 26, ал.1 от наредбата е било извършено принудително блокиране на
ППС със скоба №24, от бул. „България“
Север на -автомобил марка Х., цвят сив, с рег. № ***, водач И.П., с ЕГН **********,***.
Преписка по делото е представена в цялост.
В приложеният Констативен протокол за принудително
блокиране № 0039213 / л. 3/ е посочено, че се издава на основание чл.26
ал.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр.Пловдив – „взето с протокол № 1 от 19.01.2012г.
на ОбС-Пловдив“ и е извършено принудително блокиране
на ППС със скоба № 24. В протокола е отразено, че са направени 5 бр.
снимки, както и факта, че след заплащане с касов бон № 203 автомобилът е бил отблокиран.
Констативният протокол е подписан от
блокиращ оператор на първо място, след това от блокиращ водач и инкасатор – без
да са вписани имена на двете длъжностни лица.
Представени по делото са: Заповед №
12ОА680/23.03.2012 г. на Кмета на Община Пловдив / л.25/. Наредбата на ОбС Пловдив за реда за спиране, престой и паркиране на МПС
на територията на гр.Пловдив в редакция към момента на налагане на ПАМ.
Съдът като е взел предвид, че по силата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП във вр. с чл. 27, ал. 1 Наредбата е компетентен да наложи принудителната мярка е служител на общинското предприятие, на когото кметът на общината е делегирал властта за налагането на тази принуда, с разпореждане от 17.06.2019 г. е дал указания да се посочи „скобаря“ в настоящото съдебно производство. Това е сторено с нарочно писмо на л.32 по делото и съдът е конституирал С.П. като ответник в настоящото производство и го е призовал в съдебно заседание.
Представена са също длъжностна
характеристика на длъжността „скобар“ и Допълнително
споразумение № 129 от 19.02.2019 г. към
Трудов договор № 2 от 15.01.2014 г. и Допълнително споразумение № 128 от
19.02.2019 г. към Трудов договор № 25 от
19.02.2019 г. /л.12-15/.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 167 ал.
2 т.2 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99 ал. 3, до заплащане
на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство /т. 2/.
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните
предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.
Именно поради своя рестриктивен характер е
недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на
общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл.
99, ал. 3 ЗДВП до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на
техническото средство.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Без съмнение принудителното задържане
по см. на чл.167 ал.2 т.2 ЗДвП представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която се налага при условията, посочени в
специалния закон. В протокола за принудително блокиране е посочена разпоредбата
на чл.26, ал.1 от Наредбата за спиране,
престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив, която бе представена
по делото в надлежно заверена форма и в приложима редакция към дата на прилагане
на ПАМ.
В хода на делото не бе доказано
/чл.170 ал.1 АПК/ изпълнение на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
Съгласно практиката на ВАС , съдът
при постановяване на решението си следва да е надлежно доказана
опасността от правонарушение, която трябва да бъде реална и конкретна, т.е. съществуваща,
налична, а не абстрактна и предполагаема. Тежестта за доказване на такава
опасност е на органа. В този смисъл констативният протокол не се ползва от
обвързваща доказателствена стойност и опасността
трябва да бъде доказана от административнонаказващия
орган.
В случая, Съдът намира, че като
определено звено за контрол ОП „ПР“ няма
качеството на контролен административен орган по чл. 35, ал. 1 от Наредбата, в
който изрично е предвидено контролът по спазването й да се извършва от кмета на
общината или чрез определено с негова писмена заповед "звено на общината и
длъжностни лица". При наличието на изричен административен акт - заповед №
12ОА680/23.03.2012 г. на и. д. кмет на община Пловдив, по смисъла на чл. 167,
ал. 2, т. 2 във вр. чл. 172, ал. 1от ЗДвП, в случая
компетентни да прилагат мярката се определени от директора на общинското
предприятие служители.
Съдът съобрази Тълкувателно решение №
4/22.04.2004 г. по т. дело № ТР-4/2002 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС
и че никой не може да делегира правомощия, които не притежава, приема , че не
могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична
компетентност на съответния орган и органът, на когото са делегирани
правомощия, не може да ги предоставя другиму,
Съответно, за да е валидно
делегирането на правомощия, освен предвидено като възможност в правната норма,
следва да е извършено в надлежна писмена форма с акт на делегиращия орган,
който да сочи изрично правомощията, периода и случаите, за които се оправомощава съответното длъжностно лице.
Делегирането на компетентност е
възможно само по реда и в рамките, установени в съответната правна норма, по
отношение на поименно, длъжностно или структурно принадлежни
лица, които въз основа на изричен акт.
Според съдебната практика, компетентността на
административен орган не следва да бъде тълкувана разширително.
Визираната по-горе разпоредба на чл.
35, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 27 от
Наредбата, урежда именно материална компетентност, поради което е допустимо
само стриктно тълкуване, при отчитане на най - съществената специфика на
материалното оправомощаване – учредява се изрично и
по силата на правна норма.
По делото не са ангажирани
доказателства за такова оправомощаване, следователно
не се доказва компетентността на органа наложил принудителната административна
мярка.
В т. II от приложената заповед № 12ОА680/23.03.2012 г. на и. д. кмет
на община Пловдив са определени служителите от директора на предприятието на ОП
"***" които да използват техническо средство за принудително
задържане тип "скоба", на пътното превозно средство, за което не е
заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив,
до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Според Наредбата обаче е необходимо
не само определяне на звено от кмета на общината със заповед, което може да
извършва поставяне на "скоба" по смисъла на чл. 27, но и определяне на конкретни длъжностни
лица отново от кмета на общината /аргумент от чл. 35, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредбата/.
Изискването на чл. 167, ал. 2, т. 2
от ЗДвП е спазено, но то е относимо за определяне на
съответната служба за контрол, а в заповедта по чл. 27 от Наредбата не са
персонализирани конкретни длъжностни лица, които да използват техническо
средство за принудително задържане на пътното превозно средство. Разпоредбата
на чл. 35, ал. 1, т. 1 е еднозначна – контролът по наредбата се осъществява или
от Кмета на Община Пловдив или от определено с негова писмена заповед звено на
общината и длъжностни лица.
При недовършен фактически състав за
предоставяне на правомощия за контрол по наредбата и в частност по смисъла на
чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредбата– за
използване на техническо средство за принудително задържане на ППС, следва
извод за липса на компетентност на длъжностните лица, приложили оспорената ПАМ.
Наличието на длъжностна
характеристика и допълнителни
споразумения към трудовия договор не преодоляват посочената липса, тъй като
характеристиката на длъжност "скобар"
доказва факта на принадлежност на блокиращия оператор към звеното – ОП "***",
но не и определянето му като длъжностно
лице по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 3 от
Наредбата. Още повече, че никъде в КП не
е посочено именно кой е служителят, който е разпоредил прилагането на мярката.
Цитираната в заповедта разпоредба на
чл. 27 от наредбата, съгласно която определените от Директора на предприятието
служители на ОП "ПР" използват техническо средство за принудително
задържане тип "скоба", също не преодолява пропуска, тъй като касае
вътрешна организация в ОП "ПР".
Предвид изложеното, Съдът намира, че
не е налице оправомощаване с
изричен акт към П.. Делегирането следва да бъде точно, ясно и конкретно към
момента на налагането на процесната ПАМ с изрична
заповед. Следователно не се доказва
компетентността на органа наложил принудителната административна мярка.
Упълномощаването с властнически
правомощия с посочените функции следва да има изрично делегиране на права към
конкретно длъжностно лице с ясно посочване на конкретни правомощия.
Тези констатации обосновават
нищожност на ПАМ осъществена посредством
принудително блокиране автомобила на жалбоподателя, поради което
доказаната нищожност следва да се обяви, без да се изследва
незаконосъобразността на оспорената мярка.
С оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
10 лева – внесена ДТ, която сума се дължи от ответника.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на жалбоподателя възнаграждение за процесуалното
представителство по настоящото дело в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на принудителна
административна мярка, обективирана в Констативен
протокол за принудително блокиране сериен № 0039213 от 09.05.2019 г. издаден от
С. З. и С.П. към ОП „***“ към Община Пловдив, с който на осн.
чл.26, ал.1 от Наредба за „реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на гр.Пловдив“ – взето с Протокол №
1/19.01.2012 г. на Общински съвет -
Пловдив е извършено принудително блокиране на ППС на ул. „България“ – север с
ДКН № ***, с водач И.М.П..*** да заплати в полза на И.М.П., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 10 лева /десет лева/, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати в полза на
адвокат С.Ж.П., с посочен служебен адрес: ***, пл. „Съединение“, № 3, ет.4, офис 411 сумата в
размер на 500 лева /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство за извършената безплатна адвокатска помощ И.М.П.,
по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните.
Административен съдия :