№ 27
гр. , 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20211860200222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по е по жалба на Г. Т. К., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „И.К.“ №14,
подадена чрез адв.Е.Г. от АК-Пловдив, срещу Наказателно постановление /НП/ №
************** от 20.12.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-
София в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателката е наложена „Глоба“ в
размер на 400.00 (четиристотин) лева на основание чл. 185, ал.2 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно, необосновано и постановено в
противоречие с материалноправните и процесуалноправни разпоредби на закона. Изразено е
несъгласие с изложените в обжалваното НП факти. На първо място, нарушена била
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 ЗАНН, тъй като не е посочен точен адрес и дата на раждане
на единия свидетел по Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/. Също
така АУАН бил съставен в отсъствието на жалбоподателката. Твърди се, че след извършване
на проверката актосъставителят З.П. взел личната карта на жалбоподателката и заедно със
свидетелката Венета Ночева се отправили към ресторант „Галерия“, където съставили акта и
по-късно жалбоподателката била извикана в двора на ресторанта, за да подпише акта. Това
представлявало нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН. В АУАН липсвал реквизитът, предвиден в
чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН, а именно: описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Този извод се прави заради факта, че описанието на обстоятелствата в АУАН е
абсолютно нечетливо и неразбираемо. Правото на защита на жалбоподателката било
1
ограничено от съставянето на АУАН в нейно отсъствие и нечетливостта му. Такова
възражение било отбелязано още в самия АУАН. Сочи се, че съдебната практика приема, че
връчването на нечетлив и неясен АУАН е абсолютно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно, дори без да е наобходимо разглеждане и обсъждане на казуса по
същество. На второ място, на жалбоподателката било вменено осъществяването на две
различни нарушения- неиздаване на касов бон и липса на фискално устройство, свързано с
НАП. С НП наказващият орган бил наложил наказание на жалбоподателя за едно от тях.
Прието било, че липсата на ЕКАФП- инсталиран и въведен в експлоатация, е била
установено по повод извършена контролна покупка, при която Г.К. не е издала документ за
заплатената й сума, но не било изложено в обстоятелствената част на постановлението, че
именно Г.К. е имала задължението в даден момент да инсталира и въведе в експлоатация
фискалното устройство. Наказващият орган бил допуснал необоснованост при преценка на
фактите и доказателствата по случая. Визираната като нарушена норма на чл.7, ал.1 от
Наредба № ***/*********г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, изисквала от лицата по чл.3 от същата наредба да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП Фискални устройства от
датата на започване на дейността в обекта. Не било обаче категорично видно, че
жалбоподателката се явява лице по чл.3, ал.1 от Наредбата, длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби и услуги в търговския обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ. Изглеждало, че К. е наказана не защото не е издала касов бон или
друг документ за заплатената й сума, не защото е предоставила услугата в обекта и не
защото стопанисвала обекта и е данъчно задължена, а защото не е установен търговецът,
който е стопанисвал обекта, както и в какво качество жалбоподателката е извършила
услугата и е приела плащането. Не били събрани от наказващия орган никакви
доказателства относно субекта на нарушението. Сочи се в жалбата, че административно
нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № ***/*********г. на МФ във вр. чл.118 ЗДДС се явява
недоказано, още повече, че е от съществено значение за съставомерността на стореното
началният момент на започване на дейността, от който именно момент се въвежда чл.7 от
наредбата и задължението за субекта да монтира, въведе в експлоатация и да използва
регистрирано в НАП фискално устройство. На следващо място жалбоподателката счита, че
настоящия случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28
ЗАНН - с оглед на наличните по делото много и само смекчаващи административната
отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и
нарушителя като незначителни. Сочи се, че административното нарушение се явява първо за
жалбоподателката и няма доказателства за друго извършено от нея нарушение на
изискванията на ЗДДС или друг нормативен акт по неговото прилагане, за което да е
предприето търсене на административна отговорност. Смекчаващо отговорността
обстоятелство било и това, че Г.К. е пенсионер, а закупената вещ- сувенир, е на стойност 1
лв. Сочи се, че дори и минимално предвидения размер на административното наказание в
санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 ЗДДС от 300 лв. се явява несъответен на
незначителната обществена опасност на деянието и извършителя. Във връзка с изложеното
2
се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП. Претендират се и
разноски.
В проведеното открито съдебното заседание по делото жалбоподателката Г. Т. К. не се
явява и не се представлява.
Районна прокуратура-Пирдоп, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Въззиваемата страна - ЦУ на НАП, не изпраща представител в съдебно заседание, но
депозира писмена защита, с която се иска от съда да остави без уважение жалбата срещу НП
№ ************** от 20.12.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“- София в Централно управление на НАП и да потвърди същото. Жалбата бива
считана за неоснователна, а издаденото НП – за правилно и законосъобразно. Сочи се, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП не били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосновават отмяна. Сочи се, че АУАН е станал достояние на
нарушителя и тя е имала възможност да наведе възраженията си срещу него, а и лицето е
упражнило правото си на защита в пълен обем. По делото било безспорно установено, че
лицето осъществявало стопанска дейност, без да е въвело в експлоатация и регистрирало в
НАП фискално устройство. Като не сторило това то осъществило състава на
административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № ***/*********г. на МФ и
законосъобразно била ангажирана отговорността му по чл.185, ал.2 ЗДДС. Доказателства,
които да опровергават констатациите на проверяващия орган не били представени от
търговеца. Конкретни възражения срещу установените факти санкционираното лице не било
противопоставило нито пред административнонаказващия орган, нито при съдебното
обжалване. Спазена била разпоредбата на чл.27 ЗАНН. Въззиваемата страна възразява
срещу искането за разноски от насрещната страна и на свой ред претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С АУАН серия АА № ******/*********г. е констатирано, че на 29.06.2019г., в 11:00
часа, при извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 ЗДДС- сергия,
находяща се в гр.К., площад „**********“, стопанисвана от Г. Т. К., се установило, че за
извършена контролна покупка от служител на НАП на стойност 1,00 лв. /магнит-сувенир/,
не е издаден фискален бон, нито бележка от кочан при плащане на стоката. В хода на
проверката се установило и че в търговския обект няма монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, т.е. ЗП извършва търговска дейност, без да отчита
оборотите чрез издаване на фискални бонове от монтирано в обекта, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. Посочено е, че това се
потвърждава от писмени обяснения от ЗП- Г. Т. К. от датата на проверката. Посочено е, че с
описаното е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № ***/*********г. на МФ.
АУАН е съставен на 29.06.2019г. от З. З. П.- старши инспектор по приходите към НАП,
който е подписал АУАН-ът. Същият е подписан и от свидетеля по АУАН- В. Д. Н.-
3
инспектор по приходите към НАП, както и от соченото за нарушител лице- Г. Т. К.. В
графата за „обяснения и възражения“ К. собственоръчно е записала: „Не се съгласявам със
съдържанието“. АУАН е написан ръкописно и трудно се разчита написаното.
Представен е и Протокол за извършената проверка от 29.06.2019г. Към този протокол
има приложен Опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката, според който наличните парични средства на търговския обект са били в размер
на 4.40 лв. (четири лева и четиридесет стотинки). На гърба на описа Г. Т. К. ръкописно е
записала: „Декларирам, че към 29.06.2019г. продавам сувенири, без да съм закупила
фискално касов апарат“ и се е подписала.
Въз основа за акта за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление № ************** от 20.12.2019 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“- София в Централно управление на НАП, с
което на жалбоподателката на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена „Глоба“ в размер на
400.00 лв. за това, че „На 29.06.2019г., в 11:00 часа е извършена проверка на търговски обект
по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- сергия, находяща се в гр.К., площад „**********“,
стопанисвана от Г. Т. К., с ЕГН: **********, при която е извършена контролна покупка,
преди легитимация от проверяващите, на стойност 1.00 лв., за която не е издаден фискален
бон или касова бележка от кочан. При проверката се установява, че задълженото лице Г. Т.
К. не е изпълнило задължението си да въведе в експлоатация и да използва регистрирано в
Национална Агенция по приходите фискално устройство от датата на започване на
дейността. Като доказателство за извършената проверка е съставен протокол №
********/29.06.2019г., на основание чл.110, ал.4 ДОПК във вр. чл.50, ал.1 ДОПК. Като не е
монтирало и въвело в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство, задълженото
лице Г. Т. К. е нарушило разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № ***/*********г. на МФ“.
Посочено е още в НП, че нарушението е за първи път; че АУАН е редовно предявен и
връчен на лицето на 29.06.2019г., както и че нарушението води до неотразяване на приходи.
Видно от разписката, цитираното НП е връчено на Г.К. на 31.08.2021г.
Разпитани са като свидетели актосъставителят З. З. П. и свидетелката по АУАН- В. Д.
Н..
Актосъставителят си спомня процесния случай. Сочи, че в хода на контролното
действие, свързано с проверка на търговски обект- сергия за продажба на сувенири,
извършили контролна покупка на 1 бр. сувенир на стойност 1.00 лв., за което не бил издаден
фискален бон, нито касова бележка от кочан. В хода на проверката било установено, както и
при снемане на обясненията на задълженото лице, че в обекта няма монтирано фискално
устройство, с което се отразяват продажбите от извършената дейност. Актосъставителят
поддържа констатациите, които е отразил в акта и заявява, че лицето Г.К. е била продавач на
сергията. Казва, че не си спомня с точност, но при всички положения са проверили дали има
монтиран касов апарат. Актосъставителят заявява, че при липса на фискално устройство
няма как да се издаде касов бон, освен ако не се издават касови бележки от кочан, чрез които
да се осчетоводяват приходите на физическо лице, но в случая не били представени такива.
4
Актосъставителят няма спомен Г.К. да е казвала, че работи за някой друг. Признава, че
АУАН е съставен в ресторант „Галерия“, тъй като сергията била много малка и нямало къде
да се пише там. Категоричен е, че г-жа К. е присъствала на съставяне на АУАН и екземпляр
от него й бил връчен.
Свидетелката В. Д. Н. също си спомня за съставения на 29.06.2019г. АУАН срещу Г.К.
от гр.К. и потвърждава, че е присъствала на проверката. Поддържа констатациите от АУАН.
Сочи, че нарушението било за неиздаден фискален бон, тъй като госпожата нямала касов
апарат, а извършвала търговска дейност в центъра на гр.К.. Колегата й си купил магнитче и
не му бил издаден фискален бон. АУАН бил съставен в присъствие на г-жа К., но за мястото
на съставяне свидетелката не е съвсем сигурна. Не си спомня К. да е имала възражения,
дори написала собственоръчно, че няма касов апарат.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 31.08.2021 година,
като жалбата срещу НП е изпратена чрез куриер на 07.09.2021г. (установимо от справка със
системата на Еконт по баркода на пратката), поради което съдът намира, че е бил спазен
срокът по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все още действалата към датата на подаване на жалбата
редакция на разпоредбата от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). В този смисъл, жалбата е допустима,
като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
По делото е представена заповед № **********/17.05.2018 година на изпълнителния
директор на НАП, с която са упълномощени лица, заемащи определени длъжности, да
издават наказателни постановления по посоченото по-горе нарушение, сред които са и
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. За актосъставители пък са
определени органите по приходите, какъвто се явява актосъставителят, заемаща длъжността
„инспектор по приходите“. Следователно АУАН и НП са издадени от оправомощени лица в
кръга на техните правомощия.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като са налице всички реквизити на АУАН и НП,
включително поставения под въпрос реквизит „описание на нарушението и обстоятелствата,
5
при които е извършено“. Посочени са и имената и адреса на свидетелката по АУАН и не е
съществено, че не е посочена дата на раждането й или ЕГН.
Не са описани състави на две различни нарушения, тъй като според чл.7, ал.1 от
Наредба № ***/*********г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ лицата по чл.3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. В АУАН и НП изрично е описано, че Г.К. не е монтирала
и въвела в експлоатация ФУ, което тя е декларирала и писмено. От своя страна разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредбата предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ, т.е. посочването, че се извършва търговска
дейност без монтирано ФУ и отразяването на конкретно заплатени суми, за които не са
издадени фискални касови бележки, представляват част от белезите на нарушението по чл.7,
ал.1 от Наредбата, а не описание на друго нарушение. При липсата на фискално устройство
за търговеца възниква забрана изобщо да извършва продажби, т.е. установените факти сочат
на нарушение на чл.7, ал.1 от Наредбата, което по арг. от чл.7, ал.2 изключва издаването на
фискални касови бележки като самостоятелно нарушение (в подобна насока Решение № 412
от 11.03.2020г. по КНАХД № 374/2020г. по описа на Административен съд Бургас). При
това положение всички описани факти попадат в приложното поле на нарушение на чл.7,
ал.1 от Наредбата и не са описани факти, които да сочат на друго нарушение.
Съдът не счита, че е налице визираното в жалбата нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, тъй
като и двамата свидетели от НАП разпитани по делото са категорични, че АУАН е съставен
в присъствието на Г.К.. Жалбоподателката не ангажира доказателства, оборващи техните
показания, поради което заявеното от нея, че АУАН е съставен в нейно отсъствие остава
само в сферата на твърденията.
Спазена е и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, що се отнася до правилата за свидетелите по
АУАН. В случая фактът, че свидетелят по АУАН е само един не се отразява на
законосъобразността на същия, тъй като свидетелят е и очевидец на установяване на
нарушението.
АУАН е съставен преди изтичане на давностните срокове по чл.34, ал.1 ЗАНН, поради
което административнонаказващият орган е имал право да накаже дееца, извършил
административното нарушение. Между момента на издаване на АУАН и на съставяне на НП
не е изтекъл и 6-месечният срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, поради което наказването е
законосъобразно реализирано. Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне от страна на наказващия орган е инструктивен, като не представлява
процесуално нарушение произнасянето след изтичане на едномесечния срок.
Основно възражение на жалбоподателката е, че връченият й АУАН е бил нечетлив и
това е нарушило правото й на защита. Копието е представено и същото е нечетливо
доколкото е написано на ръкописен текст, трудно разчитащ се. Няма никакви доказателства
обаче, че към датата на съставяне на акта, жалбоподателката по един или друг начин е
6
възразила, че връченият й препис е нечетлив. В АУАН тя е записала, че не е съгласна със
съдържанието, следователно е била запозната с него. Дори да се приеме, че на
жалбоподателката е връчен нечетлив препис, свидетелските показания са в насока, че
жалбоподателката е била запозната със съдържанието на АУАН още при съставянето му.
Няма данни жалбоподателката да е подала възражение за това, че АУАН е нечетлив и да е
изискала от административнонаказващия орган четлив екземпляр. Ако е считала, че
връченото копие/препис от акта е нечетливо, то за нея не е съществувала никаква пречка да
поиска от актосъставителя да се запознае с по-четлив екземпляр или да поиска предоставяне
на препис чрез трансформиране на ръкописния текст в печатен. Ръкописният текст, с оглед
спецификата на почерка на актосъставителя, в действителност трудно се разчита, но
предвид, че съдът успя да разчете текста, то такава възможност съществува и за останалите
субекти. В този смисъл, възражението, че правото на защита на жалбоподателката е било
накърнено, се явява неоснователно.
Настоящият състав като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че описаното в НП нарушение се установява от доказателствата по
делото. Според чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства лицата по чл.3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване на дейността на обекта. От фактическа страна по делото безспорно се
установи, че в открит търговски обект – „сергия“, стопанисван от жалбоподателката, в който
се осъществява дейност по продажба на стоки и услуги, не е монтирано фискално
устройство. По смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС „Търговски обект“ е „всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под
навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, ….“ От фактическа
страна безспорно се установи, че на Площад „**********“ в центъра на гр.К.,
жалбоподателката е продавала на сергия сувенири. Следователно обособеното от нея място
отговаря на понятието „търговски обект“. Следва да се приеме за установено, че
жалбоподателката е стопанисвала този обект, тъй като тя е осъществявала конкретната
търговска дейност в него, не е изложила твърдения да действа от името на друго лице, а
дори е вписала писмени обяснения, в които е декларирала, че не си е закупила фискално
устройство. Ето защо всички доказателства са еднопосочни и са в насока, че именно
жалбоподателката е осъществявала търговска дейност в стопанисвания от нея търговски
обект. При това положение жалбоподателката безспорно не е изпълнила задължението си по
чл.7, ал.1 от Наредбата, тъй като не е осигурила монтирането и въвеждането в експлоатация
на фискално устройство.
Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл.185, ал.2
ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал.1,
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по
неговото прилагане. В чл.118, ал.4 ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на
7
финансите да издадена наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание
чл.118, ал.4 ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - арг. от пар.11 от ПЗР към
Наредбата. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба задължения (в
това число и на чл.7, ал.1) се наказват точно по реда на чл.185, ал.2 ЗДДС, тъй като
представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл.118
ЗДДС. Наказващият орган е наложил на търговеца глоба в размер на 400 лв., като е счел, че
в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.1 ЗДДС. В
настоящия случай е констатирано, че в обекта не е монтирано фискално устройство. Липсата
на фискално устройство води до нерегистрирането на паричните средства, преминаващи
през търговския обект. По този начин жалбоподателката не отразява своите приходи.
Самото естество на нарушението е такова, че същото води до неотразяване на приходи. С
поведението си жалбоподателката е нарушила правилата за отчетност на паричния поток,
преминаващ през търговския обект. В подобна насока е постоянната практика на
касационните инстанции – напр. Решение № 636 от 12.06.2020г. по КНАХД № 686/2020г. по
описа на Административен съд Бургас.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, както се твърди в жалбата, тъй като не е налице маловажност
на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази
чл.93, т.9 НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе
предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в
търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като
такова с ниска обществена опасност. Налага се извод, че липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на данни за други нарушения на
данъчното законодателство не е такова обстоятелство, което само по себе си да обоснове
приложението на чл.28 ЗАНН. Не е такова обстоятелство и фактът, че физическото лице-
нарушител е пенсионерка. С оглед важността на обществените отношения, които се
охраняват от нормата на чл.7, ал.1 от Наредбата, настоящият случай не е „маловажен“ по
смисъла на чл.28 ЗАНН.
Както вече се посочи, на физическото лице е наложена глоба в размер на 400 лв.,
която е в размер по-висок от минимума, предвиден в чл.185, ал.2, изр.1 ЗДДС. При
определяне на наказанието при условията на чл.27, ал.2 ЗАНН, съдът достигна до извод, че
справедливото наказание, което следва да се наложи на лицето, е глоба в минималния
предвиден размер в санкционната норма - 300 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на
отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона
8
минимум се явява необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице
смекчаващи вината обстоятелства, а именно - липсата на данни за предходни нарушения на
данъчното законодателство и това, че нарушителят е пенсионерка. При наличието
единствено на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание
в случая е „Глоба“ в размер на 300.00 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено
в санкционната му част, като наложеното на жалбоподателката наказание следва да бъде
намалено до „глоба“ в размер на 300 лв.
При този изход на спора, с оглед изричното искане на процесуалния представител на
наказващия орган, в негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно с потвърдената
част от НП. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се
има предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН). По
смисъла на чл.143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от
мотивите на ТР, в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл.78,
ал.8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл.63д, ал.5 ЗАНН препраща към
чл.37 ЗПП. Според чл.37, ал.1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е.
съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед
факта, че юрисконсулта не се е явявал по делото, а е депозирал единствено писмена защита,
съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената
санкция от 400 на 300 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от
НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
60 лв. (арг. от чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.144 АПК вр. чл.78, ал.3 ГПК). Присъждането на част
от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на
ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди
измененията в чл. 63 ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм.
9
дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на Национална
агенция по приходите.
От жалбоподателката също е поискано присъждане на разноски и са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., поради което и
на нея следва да се присъдят разноски в размер на 75 лв., съразмерно на намалението на
глобата.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ************** от 20.12.2019 г., издадено
от Началник на Отдел „Оперативни дейности“- София в Централно управление на НАП, с
което на Г. Т. К., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „И.К.“ №14, на основание чл.185, ал.2,
изр.1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр.
чл.118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400.00 лв., като НАМАЛЯВА
размера на наказанието „Глоба“ от 400.00 лв. на 300.00 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН, Г. Т. К., ЕГН: **********, адрес:
гр. К., ул. „И.К.“ №14, ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ,
ЕИК / БУЛСТАТ: ***********, сумата от 60.00 лв. /шейсет лева/, представляваща
направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
потвърдената част от НП.
ОСЪЖДА, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ, ЕИК / БУЛСТАТ: *********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. К., ЕГН: **********,
адрес: гр. К., ул. „И.К.“ №14 сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
направени по делото разноски – за адвокатско възнаграждение, съразмерно на изменената
част от НП.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10