О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260819
17.12.2020г,
гр.Пловдив
Пловдивски окръжен
съд, въззивно гражданско
отделение, девети граждански
състав, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин
Иванов
като разгледа
докладваното от съдията Рабчева в.ч.гр.д.№ 2887/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.423,
ал.1, т.1 ГПК.
Постъпило
е Възражение вх.№269965/ 20.12020г. от В.Д. Х. от гр.Пловдив, чрез
адв.Л.П.,*** против Заповед № 4244 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.08.2020г. , издадена по
ч.гр.д.№ 7671/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІV гр.с., с която
молителката е осъдена да заплати на
С.Д.П. *** сумата 5 000 лева - непогасена главница по договор за
заем, предоставен на 18.02.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата
от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.07.2020г. до окончателното й
погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 100 лева
и за заплатено адв.възнаграждение в размер на 300 лева. По изложени
обстоятелства в депозираното възражение се иска приемането му от въззивния съд , спиране на принудителното изпълнение,
връщане на делото с указания по чл.415, ал.1 ГПК и присъждане на разноски за
държавна такса и адв.възнаграждение.
Постъпил е писмен
отговор от адв.В.Б. ***, като пълномощник на С.Д.П.,***, с който отговор по
изложени съображения се оспорва основателността на искането за приемане на
възражението от окръжния съд , като се иска същото да се остави без уважение,
да не се спира принудителното
изпълнение, както и да не се уважава искането за връщане на делото на
ПРС с указания по чл.415 ГПК.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с изложените
доводи на страните, намира следното:
С разпореждане от 23.09.2020г. е прието наличието на редовно
връчване на длъжника на издадената по чл.410 ГПК ЗИ, чрез лице от адреса на
10.08.2020г., съгласно чл.46, ал.1, и ал.2 ГПК, поради кето
при непостъпване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК е прието влизането в сила на
издадената ЗИ на 11.09.2020г. и на основание чл.416 ГПК разпоредено
издаването на изпълнителен лист.
Съгласно чл.423, ал.1 ,
т.1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е
бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение
пред въззивния
съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
С депозираното
възражение пред въззивния съд се посочва момент на узнаване – 23.10.2020г.,
към който счетоводител на фирма, в която длъжницата по издадената ЗИ работи /
„……..“ …- гр…………/ и
й били показани документи – Запорно съобщение
изх.№ 28492/ 22.10.2020г. и писмо до фирмата с изх.28493/ 22.10.2020г.,
изготвени по изп.д.№ 20208190400637 по описа на ЧСИ
Л.М., с рег.№…., район на действие ОС-Пловдив, от които длъжницата се уведомила
за наложения запор върху секвестеруема част на
трудовото й възнаграждение. Към горното изложение се оспорва от длъжницата
наличието на описаните приложения в придружителното
писмо изх.№ 28493/ 22.10.2020г. – ПДИ – 2 бр. и Постановление за разноски. След
проверка по ч.гр.д. № 7671/ 2020г. по описа на ПРС- ХІV гр.с. било установено,
че по заявление № 37554/ 02.07.2020г. на лицето С.Д.П. *** е била издадена процесната ЗИ по чл.410 ГПК. Със заявлението приложена
покана до длъжницата за заплащане на сумата от 10 000 лева като дължима на
заявителката, за която покана се възразява, че е с достоверна дата и без
доказателство за нейното получаване. По същото ч.гр.д.№ 7671/ 2020г. е
приложена справка за постоянния и настоящ адрес , видно от която считано от 06.01.2020г., съответно към датата
на подаване на заявлението адресът на длъжницата е : гр………….,
ул.“ ………………….“, № …. Независимо от това съдът е взел предвид посочения в
заявлението адрес на длъжницата – с…………, об.щ……….., обл……,
ул.“…………….“, №…, на който същата била регистрирана и живяла по време на брака си, прекратен с развод по
бр.д.№ 9079/ 2019г., влязло в сила на13.11.2019г. На този адрес се сочи, че
живее съпругът на длъжницата – А. Д. О., който получил и съобщението за
издадената заповед за изпълнение като се подписал в качеството на
„съквартирант“ и не съобщил на молителката за издадената заповед за изпълнение.
Иска се да се вземе предвид, че към момента между молителката и съпругът имало
висящо дело за делба на движими и недвижими вещи, придобити по време на брака /
гр.д.№ 1870/ 2020г. по описа на ПРС – VІ гр.с./, както и обстоятелството, че
бившият съпруг на молителката е брат на заявителката С.Д.П., видно от
приложеното по ч.гр.д.№ 7671/ 2020г. справка за родствени връзки. С оглед на
това се оспорва правилността на приетата от районния съд приложима разпоредба
на чл.46, ал.1 и 2 ГПК чрез лице на адреса , както и неправилно е издадена
заповедта срещу молителката с имена В.Д.О., тъй като след бракоразводното дело
същата е с фамилия – Х.. Така описаните
фактически обстоятелства се сочат
като причини за лишаване от възможността молителката да подаде възражение в законоустановения двуседмичен срок по чл.414 ГПК срещу
издадената ЗИ, в резултат на което и наложени запор върху трудовото й
възнаграждение и банкова й сметка.
С депозирания отговор по
възражението ответницата по него оспорва основателността на искането за
приемане на възражението въз основа на обстоятелствата за неоспорване от страна
на молителката дължимостта на получена в заем сума от
10 000 лева, по повод на което били отправени множество покани и с
последно заявление, че сумата ще бъде върната на две вноски; от направената
разпечатка на личната банкова сметка *** С.П. /?/ се установило, че молителката
била приела сумата в размер на
10 000 лева, от които след надлежна покана от 22.07.2019г. на 09.12.2019г.
молителката погасила част от заема в размер на 4 950 лева; твърди се,
че молителката знае за остатъка от заема
в размер на 5 000 лева, тъй като била получавала нееднократни
покани за погасяване, като била съобщила, че същата може да бъде търсена и на
двата адреса, вкл. в с………….. поради извършване на делбени
процедури с бившия й съпруг; твърди се, също, че молителката знае много по-рано
за ЗИ от посочената дата, поради което ако не иска образуване на изпълнително
производство следва да погаси остатъка от пет хиляди на С.П..
Видно от комплектованото по делото заповедно производство по чл.410 ГПК се установява, че съобщението за издадената ЗИ по чл.410 ГПК е получена от
лицето А. Д. О.в качеството едновременно на „син“ и „съквартирант“. Не се
оспорва по делото обстоятелството, че посоченото лице има качеството на бивш
съпруг на молителката, видно и от представеното по делото съдебно решение №
4326/ 08.10.2019г. постановено по бр.д.№ 9079/ 2019г. по описа на ПРС – ІІІ
бр.с., по силата на което решение с влизането му в сила на 13.11.2019г. бракът
между тези лица е прекратен. Следователно дори и да би могло да се приеме, че
макар и с вписаното нееднозначно
качество на посоченото лице А. Д. О./ син , съквартирант/ формално всяко от
тези качества покрива изискването на чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК като лице живеещо
на адреса или лице от домашните, то тези признаци не съответстват на
установеното качество на това лице като бивш съпруг, което лице да е изпълнило задължението за
предаване на съобщението за издадената заповед за изпълнение. С оглед на това и
се кредитира изложението на молителката относно обстоятелствата, при които
същата е узнала за издадената заповед по чл.410 ГПК , а именно след получаване
на запорното съобщение изх.№28492/ 22.10.2020г. по описа на ЧСИ
Л.М., с рег.№ 819, район на действие ОС-Пловдив, а именно на веднага на следващата дата –
23.10.2020г. При тези обстоятелства
следователно подаденото чрез РС-Пловдив възражение с вх.№ 276051/ 30.10.2020г
се явява в преклузивния едномесечен срок по чл.423,
ал.1 ГПК, поради което и като основателно подлежи на приемане от въззивния съд.
Останалите обстоятелства
във връзка с материалното правоотношение между страните не подлежат на
разглеждане и обсъждане в настоящото производство, а в исковото производство,
което следва да се инициира след постановяване на настоящото определение.
По така изложените
съображения и на основание чл.423, ал.3 ГПК, въззивният
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА Възражение
вх.№269965/ 20.12020г. от В.Д. Х., егн:********** от
гр.Пловдив, чрез адв.Л.П.,*** против Заповед № 4244 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 04.08.2020г. , издадена по ч.гр.д.№ 7671/ 2020г. по
описа на Пловдивски районен съд – ХІV гр.с., с която молителката е осъдена да
заплати на С.Д.П. *** сумата 5 000
лева - непогасена главница по договор за заем, предоставен на 18.02.2019г.;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 02.07.2020г. до окончателното й погасяване, както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 100 лева и за заплатено
адв.възнаграждение в размер на 300 лева.
СПИРА изпълнението по
образуваното изп.д.№20208190400637 по описа на на ЧСИ Л.М., с рег.№ 819, район на действие ОС-Пловдив.
ВРЪЩА делото на заповедния съд за продължаване на съддопроизводствените действия по чл.415, ал.1 и сл ГПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: