№ 223
гр. Ловеч, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500110 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба вх.№651/9.02.22 г. от „А1 България“ ЕАД –София чрез
юриск.Петър Петров срещу Разпореждане №20525.01.22 г. постановено по ч.гр.д.№1063/21
г. по описа на ТРС в частта, с която е отхвърлена претенцията му досежно сумите 298,60 лв.
общ размер на неустойки и прилежащата към тази сума мораторна лихва в размер на 94,57
лв, с оплаквания за неправилност.
Твърди, че ТРС е приел, че е няма данни договорът да е бил развален и абонатът да е
бил уведомен за това, поради което кредиторът няма право да претендира неустойка. Счита,
че кредиторът няма задължение да уведомява нарочно своя длъжник за това, че при
изпълняването на определена хипотеза в ОУ на договора, а именно неплащане, продължило
повече от 124 дни, ще се счита договора за прекратен по вина на абоната и ще начисли
неустойки, чиито размер е предварително определяем по начин, подробно описан в
договора.
По ради това счита, че неправилно съдът е отхвърли заявлението и неустойка е
дължима, поради което моли да бъде отменено и да бъде разпоредено да се издаде заповед за
посочените суми, да бъдат признати разноските в претендирания размер и сторените в
настоящето производство.
.Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 8.02.22 г, а частната
жалба е подадена на 9.02.22 г. т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима .
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление, подадено до РС-Тетевен от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника М.
1
С. АБ. с ЕГН ********** от с.Градешница, общ.Тетевен, 5732, ул.”Косовец“ №32 за сумата
544,67 лв, мораторлна лихва върху цялата сума в размер на 94,57 лв, както и законната
лихва върху цялата сума, от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на
вземането. В т.12 заявителят пояснява, че вземането произтича от неплатени суми, дължими
по договор сключен между М.А. и А1 България ЕАД/предишно наименование Мобилтел
ЕАД/, како следва за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден
номер М5617836 като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********, задълженията за периода от 12.11.2019 г. до 3.05.20 г. на обща стойност 544,67
лв, формирани, както следва неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 211,08 лв, отделно дължимата сума за закупено
устройство в размер на 34,99 лв. Посочено е, че съгласно чл.54.12 от ОУ във вр. с
разпоредбите на договора , при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за
плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната и
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната са начислени и неустойки
в общ размер на 298,60 лв. Подробно са изброени счетоводните документи, въз основа на
които са начислени горепосочените суми, като се претендира и присъждане на дължимата
ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Приложени към заявлението са
договор №*********/29.10.18 г. приложение към договора от 5.12.2019 г, приложение към
договора от 22.12.2017 г, и ОУ.
ТРС е оставил без движение заявлението с разпореждане №2406/14.12.21 г. като е
указал на заявителя да посочи в т.12 от заявлението размера на месечната абонаментна такса
по договора за електронни съобщителни услуги, като уточни цитираната в заявлението сума
в общ размер от 544,67 лв, колко абонаментни такси включва и в какъв размер и колко
ползвани услуги включва и в какъв размер, като и кога е прекратен договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, на кое основание от договора, уведомен ли е
длъжникът и по какъв начин, за да може съдът да прецени дали на настъпили последиците
от предсрочното прекратяване, една от които е и исканата неустойка в размер на 298,60 лв.
От страна на заявителя е подадена уточнителна молба, в която се сочи, че
претендираната от тях сума в общ размер на 544,67 лв. е формирана като сбор от сумите
211,08 лв цена на предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, като това са 2
бр.такива, и за всяка една от тях се претендира следното: 110,54 лв комплексна мобилна
телефонна услуга, предоставяна на мобилен № ********** с МАТ от 15,99 лв първоначално
и в последствие предоговорена на промоционална МАТ 22,99 лв и сумата е сбор от 2 МАТ
по 15,99 лв /31,98, 3 МАТ по 22,99 лв./68,97/ и 9,59 лв. други начисления за услугата; 88,62
лв. претендирни за услуга мобилен интернет, предоставяна н мобилен №********** с
промоционална МАТ от 10,50, а след изтичане срока на договора за тази услуга МАТ от
20,99 лв, като сумата е сбор от 2 МАТ по 10,50/21 лв./ 3 МАТ по 20,99 лв./62,97/ и 4,65 лв.
други начисления за услугата и 11,92 лв такси за събиране на дължими суми, начислена във
фактура №********* от 12.02.2020 г.; 34,99 лв. претендирана за закупено устройство и
298,60 лв, сума, претендира като неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната.
2
Изтъква, че договорът е прекратен на 10.04.20 г. на основание чл.54.12 от ОУ-едностранно
от страна на А1 поради неплащане от страна на абоната повече от 124 дена, като договорът е
прекратен за просрочване на задължение с падеж до 2.12.2019 г. и не се изисква
уведомяване на абоната.
ТРС е оставил повторно без движение заявлението с разпореждане №94/11.01.22 г.
като е указал на заявителя, че следва да посочи в т.9 от заявлението мораторната лихва в
размер на 94,57 лв. за какъв период е начислена с посочване на начална и крайна дата; да
уточни посочените суми в допълнителната молба до съда сумата от 9,59 и 4,65 и двете
посочени като други начисления за услугата, какво включват и уговорени ли са в договора с
длъжника и да уточни сумата от 11,92 лв. в допълнителната молба до съда какво включва и
уговорена ли е в договора с длъжника.
Подадена е в срок втора уточнителна молба от страна на заявителя, с която той
посочва, че сумата от 9,59 лв претендирана за комплексна мобилна телефонна услуга,
предоставяна на мобилен №********** представлява допълнителни МАТ за допълнителни
пакети/екстри/ към основната услуги и не са включени в основния тарифен план, които да
договорени с допълнителни приложения към приложение №1 за услугата, сумата от 4,65 лв
претентдирана за комплексна мобилна телефонна услуга, предоставяна на мобилен
№*********, представлява допълнителни МАТ за допълнителни пакети/екстри/ към
основната услуга и не са включени в основния тарифен план, които да договорени с
допълнителни приложения към приложение №1 за услугата. Уточнява, че сумата от 11,92 лв,
претендирана като такса за събиране на дължими суми, начислена във фактура №*********
от 12.02.20 г. представлява 8% от неплатените просрочени суми по фактури за съответните
услуги и/или закупени устройства към момента на издаване на фактурата и таксата е
предвидена в актуалната ценова листа на А1, към която реферират разпоредбите на
договора и на приложенията.
С разпореждане №205/25.01.22 г. постановено по ч.гр.д.№1063/21 г. ТРС е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД срещу
длъжника М. С. АБ. с ЕГН ********** от с.Градешница, общ.Тетевен, 5732, ул.”Косовец“
№32 за следното вземане:главница в размер на 246,07 лв, законна лихва върху главницата от
14.12.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 1,67 лв мораторна лихва за
периода от 12.11.2019 г. до 6.12.2021 г. и за разноски в размер на 75 лв, като е отхвърлена
молбата на А1 България“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника М. С. АБ. с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Градешница, общ.Тетевен,
5732, ул.”Косовец“ №32 за следното вземане: неустойка в размер на 298,60 лв, за разликата
над определения размер на мораторната лихва и до сумата от 94,57 лв. и за разликата над
определения размер на разноските и до сумата на претендираните разноски от 175 лв. В
мотивите на разпореждането ТРС е посочил, че уговорката за неустойка, така както е
описана в заявлението не поражда задължения за длъжника, тъй като няма данни той да е
уведомен за предсрочното прекратяване на договора, а мораторната лихва е уважена до
размер на сумата 51,67 лв съобразно уважената част от претенцията, изчислена с помощта
3
на „Калкулатор БГ“.
Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Тетевен правилно е отказал да издаде
заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираната неустойка. За да
бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави,
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е
с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно
разпоредбата на чл.411 от ГПК. В казуса се установява, че ТРС е оставил без движение
заявлението, с даване на конкретни указания за отстраняването им, но заявителят не е
отстранил всички нередовности с уточнителната си молба. В текста на договор №*********
за мобилни услуги от 5.12.2019 г. към мобилен номер ********** е посочено, че
потребителя дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер, без
отстъпка/включително и за допълнителния пакет, ако е активиран такъв/ до изтичане на
съответния срок на ползване, като когато абонатът е ФЛ, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратният
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срока на абонамента по техния
стандартен размер без отстъпка. В чл. 54.12 от Общите условия е предвидено, че А1 има
право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на
плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дена. Претендира се и
неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство в размер на 180,80 лв, без обаче да са
представени доказателства и да се твърди, че е закупено такова и по силата на кой договор.
Няма и информация относно цената на това устройство без преференциите. В някои от
приложенията е вписано, че операторът има право да получи от абоната обезщетение в
размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора, но
такъв също не е представен, нито е цитиран. Твърди се, че за прекратяването не се изисква
уведомяване на абоната, но не се посочва дали е уведомен или не за предсрочното
едностранно прекратяване на договора, което по своята същност е разваляне.
Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне
на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал
на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги на дата
10.04.20 г. само по силата на чл.54 т.12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Не са изпълнени указанията на
заповедния съд по чл. 129 от ГПК и жалбоподателят не е посочил кога и по какъв ред е
уведомил абоната А. за прекратяването на договорните отношения съгласно разпоредбата на
чл. 87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмен договор и изявлението за
прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна.
Съдът приема, че с оглед непосочване на данните относно връчване на съобщение до
4
абоната за предсрочното прекратяване на договора от заявителя при условията на чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК, жалбата е неоснователна. Като последица от приетата неоснователност на
процесните неустойки е невъзможността да се индивидуализира размерът на обезщетението
за забава по всяко от вземанията, тъй като е посочено общо, поради което не може да бъде
определено в заповедното производство и също следва да се отхвърли в обжалваната част,
тъй като за част от претенцията заявлението е уважено.
В диспозитива на разпореждането е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като
е отразен и отказ да се издаде изпълнителен лист, което обаче не е от компетентността на
въззивната инстанция и следва да се поправи от ТРС по реда на чл.247 от ГПК.
С оглед изложеното, разпореждането на Тетевенския районен съд е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №205/25.01.22 г. постановено по
ч.гр.д.№1063/21 г по описа на РС-Тетевен в частта, с която е отхвърлена молбата за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника М. С. АБ. с ЕГН ********** с настоящ адрес
с.Градешница, общ.Тетевен, 5732, ул.”Косовец“ №32 за следното вземане: неустойка в
размер на 298,60 лв, за разликата над определения размер на мораторната лихва и до сумата
от 94,57 лв. и за разликата над определения размер на разноските и до сумата на
претендираните разноски от 175 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5