№ 169
гр. София, 25.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503679 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 121 и чл. 274, и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба срещу първоинстанционно определение,
с което е прекратено първоинстанционното производство пред сезирания
Софийски градски съд и е изпратено делото по правилата за родова и местна
подсъдност, съответно на Софийски районен съд и на Районен съд –
Панагюрище.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваното определение, иска се отмяната му и връщането на делото на
първоначално сезирания първоинстанционен Софийски градски съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира
следното:
Частната жалба е подадена от страна в производството, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения в срок, и се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
1
Предявени са установителни искове за собственост срещу две лица, и
върху два недвижими имота, намиращи се съответно в гр. София и гр.
Панагюрище.
Установителният иск за собственост е такъв за вещно право върху
недвижим имот по см. на чл. 109, изр. 1 от ГПК и се предявява винаги по
местонахождението на имота.
Подсъдността по чл. 109 от ГПК е специална, прилага се винаги в
случаите, в които е предявен иск за вещни права върху недвижим имот, и
изключва общите правила за определяне на подсъдността.
Без значение е при това, че искът е предявен срещу повече от едно
лице, имащи различно местожителство – в случая чл. 116 от ГПК е
неприложим, освен в случай, че самият недвижим имот се намира в повече от
един съдебен район, какъвто процесният случай /разглеждан поотделно за
двата, процесни имота, по отношение на всеки от който е приложим
императивът на чл. 109, изр. 1 от ГПК, не е/.
Правилно е определена от първоинстанционния съд и родовата
подсъдност на делата като такива за вещни права върху имот с данъчна
оценка под 50000 лв. – чл. 104, т. 2 от ГПК.
При така изложеното налага се извод за допустимост, но
неоснователност на частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана,
поради което и обжалваното със същата определение, като валидно,
допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в настоящата въззивна инстанция на
основание чл. 272, по препращане от чл. 279 и чл. 278, ал. 4 от ГПК,
настоящият състав препраща и към мотивите на обжалваното определение.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 270386, постановено от Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав по гр.д. № 12837 по описа на
съда за 2020 г.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на
2
Република България, в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3