Р Е Ш
Е Н И Е №1022
гр.
Бургас, 31.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ІV
състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При
секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
АХД № 3073 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Ипар-2015“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Просеник,
местност „Азмака“, база „Ипар-2015“ ЕООД, представлявано от М.М.К., против
Решение № 1 от 06.02.2019 г., на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Руен,
в частта, касаеща поземлен имот с пл. № 044003 по КВС на с. Просеник, общ. Руен,
в частта, в която е определен размера на обезщетението.
Жалбоподателят иска отмяна на акта, в обжалваната част,
поради материална незаконосъобразност. Твърди, че определената оценка е
занижена, постановена в противоречие със закона. Претендира присъждане на
разноски в размер на 850в., за които представя списък.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по оспорването – Община Руен, чрез процесуалния си
представител адв. Ж., намира оспорването
за неоснователно и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмена защита.
Заинтересованата страна – "Електроенергиен
системен оператор" ЕАД се представлява от юрисконсулт М., редовно
упълномощена. Представя по делото писмено становище, в което застъпва тезата за
неоснователност на оспорването.
Съдът намира
жалбата за допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от
оспорването- жалбоподателят е собственик на поземлен имот с пл. № 044003 по КВС
на с. Просеник, общ. Руен. Оспорването е реализирано в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ (л.13). По силата
на чл. 210, ал.3 ЗУТ, решението на
комисията по ал. 1 на текста представлява индивидуален административен акт,
който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
І. ФАКТИТЕ:
„Ипар 2015“ ООД е придобило правото на собственост върху
поземлен имот с пл. № 044003 по КВС на с. Просеник, общ. Руен с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том ІІ, рег. № 1445, дело № 228 от
2015 г.
Заповед № РД-02-15-42/14.07.2018 г. на заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройство, с която е одобрен ПУП- парцеларен план
на обект: “Нова въздушна електропроводна линия 400 kV п/ст „Варна“ –
п/ст „Бургас“ била публикувана в ДВ бр.61/2018г., стр. 48.
На 10.08.2018г., с писмо изх. № АУ14-4, зам.министърът на
регионалното развитие и благоустройство, уведомил „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, за липсата на постъпили жалби по обнародваната в ДВ Заповед №
РД-02-15-42/14.072018 г. и влизането в сила на същата на 08.08.2018 г. (л.48).
На 18.10.2018г. "Електроенергиен
системен оператор" ЕАД подало искане № УТ-379-6 за определяне на
размера на еднократни обезщетения, които трябва да се изплатят на собствениците
на засегнатите имоти при изпълнение на обект: "Изграждане на нов
електропровод ВЛ 400 kV п/ст „Варна“ – п/ст
„Бургас (л.59).
На 05.02.2019г. кметът на Община Руен издал Заповед №
РД-08-85, с която във връзка с процедурите по изграждане на нова въздушна
електропроводна линия и учредяване на сервитути върху чужди поземлени имоти, на
осн. чл.64 от ЗЕ и чл.210 от ЗУТ, назначил комисия, която да изготви оценки за
размера на обезщетенията за сервитут, в засегнатите от електропровода имоти.
С Решение № 1 от 06.02.2019г., назначената със Заповед №
РД-08-85/05.02.2019г. комисия определила размера на еднократните обезщетения,
които трябва да се изплатят на собствениците на засегнатите имоти, при
изпълнение на обекта.
Според приложения списък към решението, за поземлен имот с
пл. № 044003 с площ 21,001 дка и площ на сервитута 3,597 дка, била определена
цена на обезщетението в размер на 2 588 лева, платими на „Ипар 2015“ ООД.
Обезщетението било определено на база изготвена от независим оценител пазарна
оценка на правото на прокарване през поземлен имот – частна собственост (л.14 –
24 от делото).
С писмо с изх. № УТ-379-311 от 14.11.2019 г. Община Руен
уведомила на „Ипар 2015“ ООД за определеното с Решение № 1 от 06.02.2019 г. на
Комисията по чл. 210 от ЗУТ, обезщетение и реда за получаването му. Писмото
било връчено на адресата му на 29.11.2019г.
В хода на съдебното производство е допусната и приета без
възражения съдебно-оценъчна експертиза.
Според заключението на вещото лице, пазарната стойност на
имот № 044003, м. "Землище Доброван", землище с. Просеник, общ. Руен
с площ от 21, 001 дка е в размер на 18 490, 12 лв., на засегнатата от сервитута
площ от 3, 597 дка - 3 166, 94 лева, включваща цена на сервитута без стъпка 3,
497дка на стойност 3 078,90 лева и цена на стъпка стълб от 0,100дка в размер
на 88, 04 лева. Размерът на дължимото
обезщетение за учредяване на определеното сервитутно право за имот № 044003 по
КВС на с. Просеник, общ. Руен, за 3,597дка е 3 014, 00 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при определяне
на оценката е включило и трети метод –
разходен метод, относно насажденията с лавандула, защото те са многогодишни растения,
с дълготрайна поддръжка. Относно средно претеглена цена на имоти при метода на
пазарните аналози, пояснява, че са обследвани реални сделки със сходни имоти,
изповядани на данъчна оценка и една офертна цена за конкретната категория земя.
ІІ.ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, назначен със
заповед № РД-08-85/05.02.2019 г.на кмета на Община Руен по предвидения в чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, ред.
В хода на производството по издаването му съдът не намери
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По приложението на материалния закон:
Според чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, при разширение
на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на
надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа
енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза
на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути.
Последните са право на прокарване на въздушни и подземни
електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал.1-чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ .
Ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ сочи, че
сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен
устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и
2. титулярът на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на
имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права
върху засегнатия имот, а ал. 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на
размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на ЗУТ или по
взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
По делото е доказано, че за процесния имот има влязъл в сила
план.
Оспореният акт е издаден при хипотезата на чл. 64, ал.6 от ЗЕ във
вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ.
Последната норма сочи, че изготвянето на оценки и
определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в
закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на
искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от
комисията, а според чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, размерът на
обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при
прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в
границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на
ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
която попада в границите на сервитута.
В случая безспорно е налице първото основание за възникване
на сервитут, предвидено в нормата на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, а именно
наличието на одобрен ПУП-Парцеларен план на обект "Нова ВЛ 400 кV п/ст
"Варна" –п/ст "Бургас".
Процесната оценка е определена във връзка с изпълнението на
второто предвидено основание за възникване на сервитута - изплащане на
еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот. Това обезщетение е
определено от комисията по чл. 210 от ЗУТ, към който ред
препраща нормата на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ.
Жалбоподателят не е съгласен с определеното му с решението
обезщетение в общ размер на 2 588, 00 лева и го оспорва, като занижен с
твърдението, че същото не е определено по пазарни цени.
Съдът намира възражението за основателно и приема за
законосъобразна пазарната стойност така, както е посочена от вещото лице.
При определянето й последното използва три метода: 1. на
пазарните аналози, като са ползвани две сделки - покупко-продажба на земи в
землището на с. Просеник, вписани в Агенция по вписванията и офертна цена на
един имот, посочени в нарочна таблица; 2. на капитализиране на бъдещи рентни
приходи, като са взети в предвид годишната рента, норма на възвращаемост,
очаквано нарастване на поземлената рента и разходите направени за отглеждане на
засятото трайно насаждение – лавандула и 3. разходен метод, включващ
ресурсоразходите за създаване на лавандуловото насаждение, което е многогодишно
растение и изисква дълготрайна поддръжка.
Вещото лице се позовава на действително извършени сделки,
намерени в Службата по вписванията гр. Айтос и една офертна цена, което дава
по-голяма достоверност и обективност на изследването, в сравнение само с
офертните цени, ползвани от оценителя в административното производство.
Експертът посочва, че за да се постигне обективна пазарна
цена на имота, следва да бъдат съобразени и неговите подобрения. На място са
установени трайни насаждения – лавандула, чиито разходи за отглеждане на 1 дка,
по метода на натрупаните разходи са оценени от експерта на 1 000, 00 лева.
Сервитутът сам по себе си няма да засегне насажденията, но
пазарната стойност следва да отчете тези подобрения, защото в условията на
свободно и независимо договаряне подобренията неминуемо повлияват цената на
имота, а пазарната стойност е именно тази, която се постига при такова свободно
и независимо договаряне.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 64, ал. 3, т. 2, б.
"а" от ЗЕ, не допуска в засегнатите поземлени имоти извършване на
застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена
в Наредбата по ал. 9. След като в целия сервитут не се допуска засаждането на
трайни насаждения, то при определяне на справедливата пазарна цена на
съответната част от имота, следва да бъдат взети предвид и съществуващите в нея
трайни насаждения.
В случая вещото лице отчита не само аналозите на действително
осъществени сделки на имоти със сходни характеристики, но и прилага коефициент,
отчитащ вида на сервитута в зависимост от ограниченията,
които същия налага на собственика на земята за ползването й според разпоредбата
на чл. 14 от Наредба № 16 от
9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.
Затова съдът изцяло възприема заключението му.
С оглед на изложеното обжалваното решение, в оспорената част
следва да бъде изменено, като стойността на определеното на жалбоподателя
паричното обезщетение се увеличи от 2 588, 00 лева на 3 014, 00 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят в пълен размер своевременно поисканите, направени по
делото разноски, които са доказани в размер на 850лв. (държавна такса в размер
на 50, 00 лева; възнаграждение на вещото
лице в размер на 300, 00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600лв).
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от ответника, съдът намира за неоснователно.
Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Минималния размер на възнаграждението, определен при
хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията действала към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, и образуване на настоящото съдебно производство, е
411,16 лева.
Договореното възнаграждение в размер на 600лв. не надвишава
значително тази сума и е съобразено с процесуалното поведение на пълномощника.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172 АПК, Административен съд – град Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ решение от
06.02.2019 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Руен,
отразено в протокол № 1/06.02.2019 г., В ЧАСТТА, в която е определено
еднократно обезщетение във връзка с възникване на сервитути при изграждане на
обект: "Нова ВЛ 400 kV" от п/ст "Варна" до п/ст
"Бургас" върху имоти в землището на с. Просеник, засегнати от
трасето, за поземлен имот с пл. № 044003
по КВС на с. Просеник, м. "Землище – Доброван" общ. Руен, с площ от
21, 001 дка, собственост на „Ипар-2015“ ООД, ЕИК *********, КАТО УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението
от 2 588, 00 лева на 3 014, 00 лева
(три хиляди и четиринадесет лева).
ОСЪЖДА Община Руен да
заплати в полза на "Ипар – 2015" ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление с. Просеник, общ. Руен, м. "Азмака", база
"Ипар-2015" ЕООД, представлявано от М.М.К., сума в размер на 850, 00
(осемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България, в 14- дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: