Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 261028
гр.Пловдив, 07.07.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в
закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
АПЕЛАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ БР.
като разгледа докладваното
от съдия Емилия БР. в. т. д. N 47/2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.406 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №264559/06.07.2021г. от адв. В.А. – пълномощник
на жалбоподателя – ищец К.П.Т., с която моли съда да издаде изпълнителен лист
за разноските, сторени в производството пред двете инстанции, касаещи нейното
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира молбата за неоснователна относно присъдените на адв. В.А. с адрес: ***-а разноски - сумата 2630 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна защита и
съдействие на ищеца К.П.Т. в производството и сумата 2930 лева - разноски в производството пред
окръжния съд.
В тази част, касаеща присъдените разноски, решението има характер на
определение и докато не влезе в сила самото решение, то не подлежи в тази част
на самостоятелно принудително изпълнение. Не е налице осъдително въззивно
решение, нито влязло в сила определение, за да бъде издаден изпълнителен лист
на някое от основание по чл.404 от ГПК. Към настоящия момент е налице
касационна жалба против въззивното решение, която е върната, но не е изтекъл
срока за обжалване на разпореждането за връщането и. Ето защо към настоящия момент молбата, с която
се иска издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила решение
на въззивния съд по в.т.д. №47/2021г. в частта потвърждаваща
първоинстанционното решение относно присъдените разноски и в частта, с която са
присъдени такива пред въззивния съд, следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.406 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ молбата вх.
№264559/06.07.2021г. на адв. В.А. –
пълномощник на жалбоподателя – ищец К.П.Т., с
която се иска издаване на изпълнителен лист въз основа на
невлязлото в сила решение на въззивния съд по в.т.д. №47/2021г. в частта
потвърждаваща първоинстанционното решение относно присъдените разноски в
размер на 2930 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената и отхвърлена част от
исковете, както и в частта, с която е присъдена сумата 2 630
лева – адвокатско
възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна защита и съдействие на
ищеца К.П.Т. пред въззивната инстанция.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в двуседмичен срок от връчване на разпореждането на молителя, а за
ответника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
АПЕЛАТИВЕН
СЪДИЯ: