№ 1915
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110211895 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на осми март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 11895 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. М. Т. срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-640
от 29.07.2021 г., издадено от зам.председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност", с което на жалбоподателя на основание чл. 221, ал. 1, т. 4 от
Закона за публично предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 114б, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗППЦК.
Жалбоподателят счита, че НП е издадено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, като декларацията е била подадена предварително, а в посочения в НП
срок жалбоподателката е била в болничен, поради което алтернативно следва да намери
1
приложение хипотезата на маловажен случай, с оглед на което се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 17.03.2021 г. свидетелят Е.С. – младши експерт в дирекция „Надзор на
инвестиционна дейност“ на КФН, след извършена проверка съставила акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) за извършено на 30.01.2021 г. нарушение по чл.
114б, ал. 1 от ЗППЦК в присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Представител
на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН без възражения. В тридневния
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били изложени възражения, съдържащи се и във въззивната
жалба.
Въз основа на АУАН на 29.07.2021 г. М.Филипова -заместник-председател на КФН
издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 222, ал. 1 от
ЗППЦК, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна
на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
Към 2020 г. "фирма“ АД било публично дружество по ЗППЦК.
На 18.12.2020 на КФН била представена покана за свикване на извънредно общо
събрание на акционерите на дружеството за 22.01.2021г. с включена 1 точка в дневния ред –
избор на Г.Т. за нов член на СД. Към поканата била представена изходяща от Г.Т.
декларация от 09.12.2020 г. по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК.
На 22.01.2021 г. на общото събрание на акционерите на дружеството Г.Т. била
избрана за член на СД на дружеството.
Към този момент и до 05.02.2021 г. Г.Т. била в отпуск по болест поради вирусна
инфекция.
При извършена проверка на жабоподателя от КФН било прието, че е нарушен
ЗППЦК, за което и му бил съставен и процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. Е.С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в
своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят не е
2
осъществил състава на нарушение по чл. 114б, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗППЦК.
Съгласно въпросната разпоредба членовете на управителните и контролните органи
на публично дружество са длъжни да декларират пред КФН информация за: юридическите
лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание
или върху които имат контрол; за юридическите лица, в чиито управителни или контролни
органи участват, или чиито прокуристи са и за известните им настоящи и бъдещи сделки, за
които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица. Срокът за предоставяне на
тази информация съгласно чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК е седем дни от избирането им. Съставът
на това нарушение се осъществява чрез бездействие и неподаване на декларация в
посочения в закона срок. За нарушение на тази разпоредба в чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЦК, е
предвидена глоба в размер от 7 000 до 10 000 лв.
По делото се установи, че жалбоподателят е избран за член на СД на публично
дружество на 22.01.2021 г., поради което в срок до 29.01.2021 г., е следвало да подаде
декларация до КФН с обстоятелствата, посочени в чл. 114б, ал.1 от ЗППЦК, което не е било
сторено. С оглед на това съдът приема, че Г.Т. от обективна страна е извършила вмененото
й нарушение.
От субективна страна според настоящата инстанция обаче не се установява виновно
поведение от страна на жалбоподателката, доколкото в посочения в НП времеви период тя е
била в отпуск по болест от вирусно заболяване при пик в страната на пандемия от covid.
Бездействието на жалбоподателката и неподаването на декларация не е съзнателно и
целенасочено поведение, поради което липсва умисъл. Не се установява жалбоподателката
да е могла да предвиди последиците от своето поведение, доколкото същата преди, а и към
момента на избирането си се е намирала в отпуск, ограничаващ изпълнението на
служебните и задължения, респективно липсва и небрежност като форма на вина.
Изразеното от АНО становище в НП, че въпреки заболяването и независимо от сериозните
затруднения в нормалното функциониране на българското общество към януари 2021 г.,
жалбоподателката е можела да подаде лично декларацията си в КФН, звучи като призив към
извършване на престъпление по чл. 355 от НК, което разбира се не може да е очакваното
поведение от адресатите на ЗППЦК. Съгласно чл. 6. от ЗАНН административно нарушение е
това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, поради което при липса на
виновно поведение от страна на жалбоподателя, липсва и административно нарушение и НП
следва да бъде отменено.
Дори и да се приеме, че поведението на жалбоподателката е виновно и респективно
осъществява състава на вмененото и нарушение, същото се явява маловажен случай.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН при маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова
на основание чл. 11 от същия закон субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т.
9 НК, съотнесен към ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В настоящия казус
съдържащата се в чл.114б от ЗППЦК информация е била декларирана от жалбоподателката
пред КФН, но това е станало преждевременно, като по делото липсват данни и твърдения за
невярност в подадената декларация, чието съдържание е било потвърдено от нея и с
подадените писмени възражения срещу АУАН. Липсват и данни и твърдения за настъпване
на каквито и да е вредни последици от несвоевременното деклариране на посочените
обстоятелства, като здравословните проблеми на жалбоподателката следва да бъдат
отчетени като фактор, засягащ и обществената опасност на деянието и. Разгледани в
съвкупност тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този вид административни нарушения, респективно е следвало да намери
приложение чл. 28 от ЗАНН и на жалбоподателя да не се налага наказание дори и само на
това основание, като съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК – ВКС,
3
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав
приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № Р-10-640 от 29.07.2021 г., издадено от
зам.председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с
което на Г. М. Т. на основание чл. 221, ал. 1, т. 4 от Закона за публично предлагане на ценни
книжа /ЗППЦК/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 7000 лева за
нарушение на чл. 114б, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗППЦК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4