№ 1291
гр. Варна, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100502136 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. А. С. против Решение №
2593/09.07.2025 г. по гр.д. № 826/2025 г. по описа на ВРС, LI състав, с което е
отхвърлен иска й против ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на
действие ВОС с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане
на ЧСИ да заплати сумата от 2 584,28 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ЧСИ Д. П.-
Я. по изп. д. № 20127110400747/2012 год., свързани с налагане на запор и
удръжка върху частично несеквестируема част от пенсията, получавана от Ж.
А. С. за периода м. 12.2023 год. до м. 10.2024 год.; сумата от 400 лева -
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева - заплатена
държавна такса по в.гр.д. № 460/2024 год. по описа на Окръжен съд-Варна, по
което са обжалвани действията на ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711, ведно със законна
лихва за забава от датата на входиране на исковата молба в съда – 23.01.2025г.
до окончателното му плащане като неоснователен.
Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост и
1
незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Към въззивната жалба се прилагат писмени
доказателства вече приложени в първоинстанционното производство. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да
се уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 45
от ЗЗД, а в случай, че претенцията бъде отхвърлена поради заплащане в хода
на производството, то се претендира присъждане на разноски. Претендират се
разноски.
Въззивницата ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие
ВОС в срока по чл. 263 от ГПК депозира отговор, с който се оспорва
въззивната жалба и се отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора,
като всяка претендира присъждане на разноски.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263,
ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с правно основание
чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД са допустими, тъй като ищецът твърди, че за
него е възникнало неудовлетворено вземане за обезщетение за претърпени
имуществени вреди във връзка с противоправни действия на ЧСИ.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по искове на Ж. А. С. против
ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС с правно
основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ЧСИ да заплати,
както следва: сумата от 2 584,28 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ЧСИ Д. П.-
Я. по изп. д. № 20127110400747/2012 год., свързани с налагане на запор и
удръжка върху частично несеквестируема част от пенсията, получавана от Ж.
А. С. за периода м. 12.2023 год. до м. 10.2024 год.; сумата от 400 лева -
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева - заплатена
държавна такса по в.гр.д. № 460/2024 год. по описа на Окръжен съд-Варна, по
което са обжалвани действията на ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711, ведно със законна
лихва за забава от датата на входиране на исковата молба в съда – 23.01.2025г.
до окончателното му плащане като неоснователен.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата
ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
От фактическа страна настоящият съдебен състав установява следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищцата е да установи по делото при условията на пълно и
главно доказване всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, извършено от ответницата в качеството й на ЧСИ, а именно:
наличие на противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразно
принудително изпълнение, настъпили имуществени вреди за ищцата, които се
намират в причинно-следствена връзка с незаконосъобразното принудително
изпълнение. Вината на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до
установяване на противното.
Противоправността, като елемент от фактическия състав на деликта, се
състои в процесуалната незаконосъобразност на действията или бездействията
3
на съдебния изпълнител. В случая твърденията за противоправност са
свързани с насочване на изпълнение върху имущество на длъжника, което е
несеквестируемо.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта
защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на
длъжника и неговото семейство. Несеквестируемостта на паричните вземания
е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично
вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а
когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение за
труд или пенсия/, какъвто е настоящият случай, наложеният запор обхваща
само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на
съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата
част на длъжника. Когато длъжникът реализира несеквестируемото си
вземане, то се погасява и на негово място в имуществото на длъжника влиза
съответната парична сума. Наличните пари в брой са секвестируеми, но
длъжникът – физическо лице може да се позове на несеквестируемостта на
съответната част от тях, която съставлява несеквестиумата част от трудово
възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия за
текущия месец, получена издръжка за текущия месец или друго социално
плащане. Задължението на съдебния изпълнител да зачете
несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на
постъпленията по сметката, било от банката /трето задължено лице/, било от
длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере
незабавно необходимата информация от банката /за източника на
постъпленията и техния размер/ и да върне на длъжника несеквестируемата
част от преведената му сума.
Съобразно приетата след тълкувателното решение разпоредба на чл.
446а от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на
помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на
запора. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на
помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до
размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те
представляват възнаграждения за работа или пенсия, банката не изпълнява
4
запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за
издръжка.
Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите
суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал.
1 от ГПК причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка
на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа. В
едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от
възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният
изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда
съгласно чл. 446 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че по сметката на ищцата
постъпват суми за пенсия. Още с молба от 11.12.2023 г. ищцата е уведомила
ЧСИ с нарочна молба, че постъпилата по изпълнителното дело сума за
горницата над 148 лева е несеквестируема, тъй като представлява плащане на
пенсия.
От събраните писмени доказателства /Разпореждания на ТП на НОИ –
Варна/ се установява, че към датата 01.07.2023 г. размерът на пенсията и
добавката към нея, които получава С. е в общ размер на 1224.29 лева, а от
датата 01.07.2024 г. общият размер е 1404.66 лева. От сметката й ежемесечно
са правени удръжки, поради което не са налице спестени от длъжника
средства, тъй като не е изминал един месец от постъпването им по сметката.
Задължение на ЧСИ, съгласно чл. 446а, ал. 5 от ГПК е да установи характера
на паричните постъпления по сметката на ищцата, което е и направено.
Въпреки това ЧСИ не е уважил молбата на същата за възстановяване на
получените суми, при това без да изложи никакви мотиви, изготвил е
ежемесечни разпределения без да уведоми страните за датата на
предявяването им и още преди разпределенията да влязат в сила е превел
сумите в полза на ЧСИ за такси по изпълнението и в полза на взискателя
„ЕОС Матрикс“ ЕООД за частично погасяване на дълга. По този начин ЧСИ е
нарушил разпоредбата на чл. 446а, ал. 5 от ГПК, изискваща от него в
едноседмичен срок от възражението на длъжника за наличие на
несеквестируем доход да извърши необходимата проверка и да уведоми
третото задължено лице за размера на секвестиуемия доход, ако има такъв,
респективно да върне постъпилите несеквестируеми суми по сметка на
5
длъжника. Допуснал е нарушение и на чл. 462, ал. 1 от ГПК, според който
следва да призове страните за деня, в който ще предяви разпределението,
както и на чл. 426, ал. 2 от ГПК, като е превел сумите по разпределението
преди да изтече срока за обжалването му. В този смисъл съдът приема, че
действията на ЧСИ по насочване на изпълнението към несеквестируемите
вземания на длъжника за пенсия са противоправни и представляват
незаконосъобразно принудително изпълнение.
С. е обжалвала действията на ЧСИ досежно насочване на изпълнението
чрез налагане на запор върху пенсията и добавката към нея по ИД №747/2012
г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я., които смята за частично несеквестируеми. С
Решение № 1065/22.10.2024 г. по в.гр.д. № 460/2024 г. по описа на ВОС, Vа
състав, ГО е отменено действие на ЧСИ, изразяващо се в налагане на запор с
постановление от 03.11.2023 г. върху получаваната от длъжника пенсия за
месец декември 2023 г. за сумата над 148,01 лева до размера на направената
удръжка в размер на 408,10 лева и за месеците през 2024 г. за сумата над 97,01
лева до размера на направената удръжка в размер 291,29 лева, като
незаконосъобразно. Т.е. безспорно установен е общият размер на
неправомерно удържаната сума от 2588.29 лева. Вината при непозволеното
увреждане се презумира съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а по делото липсват
доказателства, които да оборват тази презумпция.
Следователно ответницата в качеството си на ЧСИ е извършила
незаконосъобразно принудително изпълнение, което е предпоставка за
ангажиране на имуществената й отговорност за вредите, които неправомерно
е причинила на длъжника.
Макар по делото да са установени противоправни действия на ЧСИ във
връзка с принудителното изпълнение, не е налице втората изискуема
предпоставка на непозволеното увреждане, а именно настъпване на
имуществени вреди за длъжника. Имуществената вреда под формата на
претърпяна загуба представлява неоснователно намаляване на имуществото
на длъжника. В случая обективно имуществото на ищеца не е намаляло, тъй
като с принудителното събиране на процесната сума частично е погасено
парично задължение, дължимо от него въз основа на редовно от външна
страна и валидно изпълнително основание в полза на взискателя, част от
задълженията му, както и разноските по изпълнението, също дължими от
6
него. Обезщетение по смисъла на чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74, ал.
1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД се дължи само за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Това са тези вреди, които
увреденият не би претърпял, ако не беше незаконосъобразното принудително
изпълнение. С погасяване на задължението С. не е претърпяла имуществена
вреда, тъй като дори сумата да беше принудително събрана от секвестируемо
имущество, неговото имущество би намаляло със същата сума, която е
дължима от него.
Още повече, че безспорно е установено по делото, че преди датата на
предявяване на исковете в съда – 23.01.2025 г. с писмо с изх.№
32495/29.10.2024 г. на ЧСИ, Ж. А. С. е уведомена, че постъпилите суми от
наложения по изп. дело запор на пенсия са преведени на взискателя – „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, като на същия е изпратено съобщение да възстанови
същите, с оглед превод по посочена от С. банкова сметка. С преводно
нареждане от 29.01.2025 г., на ЧСИ Д. П. – Я. и с получател адв. С. П. П. –
довереник на ищцата, е възстановена на последната сумата в размер на 2
588,29 лева. Т.е за горепосочената сума иска с правно основание чл. 441, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД се явява неоснователен.
В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., Решение № 143 от
25.10.2017 г. по гр. д. № 4666/2016 г., III г. о. и други.
В исковата молба обаче са налице твърдения за причиняване и на други
вреди от провеждането на принудително изпълнение върху
несеквестируемото вземане, извън изпълнението на съществуващия дълг,
изразяващи се в заплащане на сумата от 400 лева - договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение и 25 лева - заплатена държавна такса по в.гр.д. №
460/2024 год. по описа на Окръжен съд-Варна, по което са обжалвани
действията на ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711. По неправомерно удържане на
несеквестируеми суми. По горецитираното в.гр.д. са представени договор за
правна защита и съдействие от 18.12.2023 г. /лист 9/, подписан от Ж. А. С. и
адв. С. П. с договорено възнаграждение от 400 лева, заплатено изцяло в брой и
преводно нареждане от 18.12.2023 г. /лист 25/ от адв. С. П. със задължено лице
- ищцата по сметка на ВОС за сумата от 25 лева с основание за плащане -
обжалване действията на ЧСИ Д. Я., рег. № 711 по изп.д. № 747/2012 г.
Обжалваните действия на ЧСИ са отменени именно с Решение №
7
1065/22.10.2024 г. по в.гр.д. № 460/2024 г. по описа на ВОС, Vа състав, ГО,
като са приети за незаконосъобразни. Както беше прието по горе по делото да
установени противоправни действия на ЧСИ във връзка с принудителното
изпълнение.
В настоящия случай е безспорно установено и настъпването на
имуществени вреди за длъжника в общ размер на 425 лева. Имуществената
вреда е под формата на претърпяна загуба и представлява неоснователно
намаляване на имуществото на длъжника, която е пряка и непосредствена
последица от увреждането. Във воденото производството по чл. 435 от ГПК не
се възлагат разноски в тежест на съдебния изпълнител, а такива следва да се
търсят от страната именно по реда на чл. 441, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 74, ал.
1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД. С оглед изложеното искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 425 лева е основателен.
Предвид изхода на спора по главния иск, основателен се явява и
акцесорния по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата
от 425 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
23.01.2025 г. до окончателното й плащане.
Предвид частичното съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде частично отменено
в частта, с която исковете на С. с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД са отхвърлени за сумата от 400 лева -
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и за сумата от 25 лева -
заплатена държавна такса по в.гр.д. № 460/2024 год. по описа на Окръжен съд-
Варна, по което са обжалвани действията на ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711, като
вместо него бъде постановено друго, с което горните сума да бъдат
присъдени, ведно със законна лихва върху главницата от 425 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.01.2025 г. до
окончателното й плащане. В останалата му част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено за сумата от 2 588,29 лева.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
2593/09.07.2025 г. по гр.д. № 826/2025 г. по описа на ВРС, LI състав следва да
бъде ревизирано.
За първоинстанционното производство с оглед изхода на правния спор
на ищцата Ж. А. С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да й се присъдят
8
разноски, съобразно уважената част от исковете като ответникът ЧСИ Д. П.-
Я., рег. №711, район на действие ВОС следва да бъде осъдена да й заплати
сумата от 108.74 лева, представляваща заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
За първоинстанционното производство с оглед изхода на правния спор
на ответника ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711, район на действие ВОС, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да й се присъдят разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете, като ищцата С. следва да бъде осъдена да заплати сумата от
429.48 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
За въззивното производство с оглед изхода на правния спор на ищцата
Ж. А. С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да й се присъдят разноски,
съобразно уважената част от исковете, като ответникът ЧСИ Д. П.-Я., рег.
№711, район на действие ВОС следва да бъде осъдена да заплати, както
следва: на процесуалния представител на ищцата - адв. Понлелисис сумата от
84.63 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА и
на С. сумата от 8.60, представляваща заплтена държавна такса за въззивно
обжалване.
За въззивното производство с оглед изхода на правния спор на
ответникът ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711, район на действие ВОС, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да му се присъдят разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете, като ищцата С. следва да бъде осъдена да заплати сумата от
429.48 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2593/09.07.2025 г. по гр.д. № 826/2025 г. по описа
на ВРС, LI състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Ж. А. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д.Ч., община Д.Ч., ул. „К.“ № ***** против ЧСИ
Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС с правно основание
чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ЧСИ да заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени
9
от незаконосъобразни действия по изп. д. № 20127110400747/2012 год.,
свързани с налагане на запор и удръжка върху частично несеквестируема част
от пенсията, получавана от Ж. А. С. за периода м. 12.2023 год. до м. 10.2024
год., както следва: сумата от 400 лева - договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 25 лева - заплатена държавна такса по в.гр.д. №
460/2024 год. по описа на Окръжен съд-Варна, по което са обжалвани
действията на ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711, ведно със законна лихва за забава от
датата на входиране на исковата молба в съда – 23.01.2025г. до окончателното
му плащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС,
с адрес: гр. Варна, бул. „В.В.“ № ***** да заплати на Ж. А. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д.Ч., община Д.Ч., ул. „К.“ № ***** сумата от 425
/четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия по изп. д. №
20127110400747/2012 год., свързани с налагане на запор и удръжка върху
частично несеквестируема част от пенсията, получавана от Ж. А. С. за периода
м. 12.2023 год. до м. 10.2024 год., както следва: сумата от 400 лева -
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 25 лева -
заплатена държавна такса по в.гр.д. № 460/2024 год. по описа на Окръжен съд-
Варна, по което са обжалвани действията на ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 23.01.2025 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 441 от
ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2593/09.07.2025 г. по гр.д. № 826/2025 г.
по описа на ВРС, LI състав В ЧАСТТА, с което са отхвърлени исковете на Ж.
А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.Ч., община Д.Ч., ул. „К.“ № *****
против ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС с правно
основание чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД за осъждане на ЧСИ да заплати сумата от 2588.29 /две хиляди петстотин
осемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни
действия по изп. д. № 20127110400747/2012 год., свързани с налагане на запор
и удръжка върху частично несеквестируема част от пенсията, получавана от
Ж. А. С. за периода м. 12.2023 год. до м. 10.2024 год., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
10
23.01.2025 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие
ВОС, с адрес: гр. Варна, бул. „В.В.“ № ***** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. А. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д.Ч., община Д.Ч., ул. „К.“ № *****, както следва:
сумата от 108.74 /сто и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ лева –
разноски за първоинстанционното производство и сумата от 8.60 /осем лева и
шестдесет стотинки/ лева – разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.Ч., община Д.Ч., ул.
„К.“ № ***** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на
действие ВОС, с адрес: гр. Варна, бул. „В.В.“ № *****, както следва: сумата от
429.48 /четиристотин двадесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/
лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 429.48
/четиристотин двадесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева –
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЧСИ Д. П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие
ВОС, с адрес: гр. Варна, бул. „В.В.“ № ***** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. П. П.,
л.н. ********** при ВАК, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Георги Живков“
№ 41 сумата от 84.63 /осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/
лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11