Определение по дело №308/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

154

Година

14.9.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.14

Година

2012

Председател:

Секретар:

С определение № 517/11.07.2012г. е потвърдено постановление на ВТРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 397/2009г. на РУП В.Т..

Подадена е въззивна жалба от В. Д. С. против определението. Направено е оплакване за неправилност. Моли да се отмени определението на ВТРС и постановлението за прекратяване на наказателното производство, като делото се върне на прокурора.

Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните доказателства, прие за установено средното:

Подадената жалба е основателна. Видно от материалите по делото е, че е образувано досъдебното производство на 10.05.2009г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”Б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на разследването са събрани гласни и писмени доказателства, както и са изготвени множество експертизи. С последващо постановление е повдигнато обвинение на Т. И.за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква „а”, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 от НК, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установява, ¸е жалбоподателят С., обвиняемият Т. И. и св.П. И. са с постоянен адрес в г.К.. Същите са съученици, като се познават от много години. Обвиняемият И. и св.П.И. са братя-близнаци. Жалбоподателят бил правоспособен водач на МПС. Същият си закупил л.а. „Фолксваген Голф 3” с рег. № ВТ 0284 ВМ.

На 09.05.2009г. вечерта жалбоподателят и двама братя били в заведение в гр. К. заедно с други лица. Около полунощ тримата решили да отидат на дискотека в с. П. с останалите свои познати. Тримата се придвижили с л.а., собственост на жалбоподателя и управляван от него. След известно време решили да се прибират в гр.К.. Тримата се качили в л.а. на жалбоподателя. Същият заел мястото на водача. До него отпред на дясната седалка бил обвиняемият Т. И., а П. И. бил на задната седалка. Потеглили с автомобила. По време на пътуването обвиняемият Т. И. провел разговор по мобилния си телефон с приятелката си. Жалбоподателят управлявал автомобила по пътя от с.Плаково към гр. Дебелец. Същият искал първо да вземе от там приятелката си – св. Б. Т.. Обвиняемият И. настоявал жалбоподателя да му предостави управлението на автомобила. Последният се съгласил. Двамата си разменили местата. Обвиняемият заел мястото на водача, а жалбоподателят седнал на дясната седалка. В този участък имало много последователни завои.

Около 01,50 часа на 10.05.2009 г. по път №ІІІ-551 между с. Плаково и гр. Дебелец водачът изгубил управление върху автомобила. В резултат на това превозното средство напуснало платното за движение и се ударило в дърво вляво от пътя, след което се завъртяло и преустановило движението си, заставайки почти перпендикулярно на пътя. П. и Т. И. били почти без поражения. Същите излезли от автомобила. Жалбоподателят С. изпаднал в безсъзнание и лежал по средата между двете предни седалки в купето. Св.П.И. позвънил по мобилния телефон на РУП и Спешна помощ. Първи на местопроизшествието пристигнал автопатрул на РУ на МВР – В. Т., в състава на който били св. Г. М. и св. В. След това пристигнал екип на Спешна помощ. В него бил св. М. Св.М и М. извадили от автомобила жалбоподателя и го транспортирали до ЦСМП при МОБАЛ – В. Т.. По-късно същият изпадналия в кома и бил приет в ОАРИЛ и след това в НХО на болницата с диагноза – контузия на мозъка. Впоследствие жалбоподателят се възстановил от нараняванията си и бил изписан за домашно наблюдение.

По делото са назначени химически експертизи. От заключенията на същите е установено, че Т. И. е бил с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,78 промила, В. С. – 0.15 промила, а при П. И. не е констатиран такъв.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява, че на жалбоподателя са причинени охлузни рани по челото и пръстите на лявата ръка, както и контузия на мозъка с последвала кома. Последната се явява временно разстройство на здравето с опасност за живота, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

По делото са назначени техническа и автотехническа експертизи, изготвени от вещото П. П.. От заключението на първата се установява, че автомобилът към момента на настъпване на ПТП е бил технически изправен. От заключението на автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение на автомобила при навлизане в завоя е била около 90-95 км/ч. Опасната зона за спиране е била 34.10м. Водачът е загубил управление върху автомобила. Същият напуснал траекторията на завоя и се ударил в дървото с дясната се странична част. Под въздействие на инерцията се е завъртял, като се спрял напречно и по средата на платното за движение. Причина за произшествието са както неправилната преценка, така и неумелото управление на автомобила от страна на водача.

По делото е изготвена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д. Г., д-р Н. Г. и В. К.. От заключението към същата е видно, че в резултат на ПТП В. С. е получил закрита черепно-мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, охлузни рани по челото и лявата ръка. Т. И. е получил контузия на меките тъкани в областта на гръдния кош. П. И. е получил контузия на меките тъкани в областта на лявото рамо, гръдния кош и главата. В заключението си вещите лица обсъждат събраните данни от травматичните увреждания на тримата и пластичните деформации, получени по автомобила. Същите достигат до извод, че В. С. е бил на предната дясна седалка, Т. И. е управлявал автомобила, а П. .И. е бил на задната седалка. Констатираните увреждания по тялото на първия и механизмът на получаването им изключва друго съприкосновение и друго местоположение вътре в автомобила.

Изготвени са две съдебно-медицински експертизи и една повторна такава от вещото лице д-р П. Л. Същият приема, че на В. С. е причинено мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание /травматична кома/. Същото се явява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещото лице приема, че в медицинските документи от прегледа на П. И. не е отразено наличие на травматично увреждане. Същият съобщава за болки в гръдния кош и лявото рамо. Същите може да са получени в резултат от травми в тези области от удари в части на купето на автомобила. При прегледа на Т. И. не са констатирани данни за увреждане на коремни органи черепно-мозъчна травма, както не са описани и външни увреждания. Същият съобщава за рани по главата и за болки по цялото тяло. Същите може да са получени от удари в части в купето на автомобила при инцидента.

Изготвена е тройна автотехническа експертиза от вещите лица Ц. М., Т. Ф. и С. С.. От заключението към същата се установява, че скоростта на движение на автомобила преди произшествието е била 87.43 км/ч., а към момента на удара е 76.6 км/ч. Опасната зона за спиране е 70.7 м. Критичната пътна ситуация за водача настъпва, когато автомобилът се намира в пиковата точка на десния завой и е бил на 52 м от мястото на удара, което разстояние е по-малко от изчисленото такова като опасната зона. Според вещите лица механизмът на ПТП е следният: Водачът навлиза в десен завой с 87.4 км/ч. Преодолява кривата на същия, като му предстои навлизане в кривата на последващия ляв завой със значително по-малък радиус. По субективни причини водачът предприема маневра аварийно спиране. Колелета на автомобила блокират, като става неуправляем. Вследствие променената траектория на движение в ляво и блокиране на колелата автомобилът започва движение на транслация и ротация обратно на часовниковата стрелка. Удря се странично в дървото, като първоначално съприкосновение с дървото влиза дясната страна на автомобила в района на предната дясна колона. Причини за ПТП са неправилна преценка на пътната обстановка от водача, високата скорост на движение и неправилно боравене със системите и уредите за управление. Вещите лица са направили извод, че при така установеният механизъм на ПТП водачът може да получи телесни увреждания в гръдната област при съприкосновение с волана. Возещият се на дясната предна седалка може да получи удар в областта на главата, който да доведе до черепно-мозъчна травма.

Изготвени са допълнителна комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза от вещите лица д-р Н. Г. и П. П.. В заключението към същата са обсъдени обективните данни за травматичните увреждания на трите лица, намиращи се в автомобила, както и установените деформации на същия вследствие на удара. Обсъдени са какви травматични увреждания следва да се получат от лицата, съобразно местоположението им в автомобила към момента на удара. Вещите лица с голяма вероятност предполагат, че В. С. е бил на предната дясна седалка, а Т. И. е бил водач на автомобила. Считат, че не е възможно да се направи категоричен извод за разположението на лицата в купето, поради липсата на специфични или характерни травматични увреждания на пътниците и водача на автомобила или налични биологични следи по купето.

По делото е изготвена комплексна медико-автотехническа експертиза от вещите лица П. Л., Б. И., В. И. и С. Ш.. Същите много подробно и аналитично са обсъдили установените данни по делото от протокола за оглед на местопроизшествие, медицинската документация и показанията на разпитаните свидетели, както и са направили множество изчисления. Вещите лица са отговорили на поставените въпроси, като са посочили каква е била пътната обстановка преди ПТП, механизмът и причините за настъпването му, разположението на лицата в автомобила и какво е действието на инерционните сили спрямо всеки от тях след удара в дървото. Същите като са обсъдили получените травматични увреждания, установените пластични деформации на автомобила и действието на силите при удара в дървото са достигнали до категоричен извод за разположението на трите лица. На предната лява седалка, т.е. водач е бил Т. И.. На дясната предна седалка е бил В. С., а на задната такава се е намирал П. И..

След анализ на така събраните докаþателства наблюдаващият прокурор е приел, че не може да се даде се категоричен отговор кой от двамата Т. И. или В. С. е управлявал лекия автомобил, като е прекратил досъдебното производство. Първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на прокурора, като се е позовал на силно ограничените си правомощия за контрол по законосъобразността на атакувания акт. Въззивният съд не споделя изводите нито на прокурора, нито на първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин настъпването на ПТП. Липсва противоречие каква е била пътната обстановка, механизмът и причините за настъпването му и относно лицата, пътуващи в автомобила. Налице е противоречие относно обстоятелството кой е бил водач на автомобила към момента на настъпване на ПТП. В тази насока са формирани две твърдения. От една страна в показанията си В. С. сочи, че водач е бил обвиняемият Т. И.. От друга страна в показанията си св.П. и Т. И. и в последствие обясненията на последния сочат, че водач е бил В. С.. За изясняване на това обстоятелства са разпитани свидетели, както и са назначени и изготвени множество експертизи. Налице са единични медицинска, техническа и автотехническа такива. В последствие е назначена комбинирана медицинска и автотехническа експертиза. След изготвяне на заключението по същата, са назначени три медицински и тройна автотехническа експертизи. След тях е назначена допълнителна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. В постановлението не се сочи на коя от предходните е допълнителна и как са определени двете вещи лица, които да отговорят на поставените въпроси. Допълнителната експертиза е последвана от нова четворна комплексна медико-автотехническа такава. При изготвянето й вещите лица са обсъждали установените данни от огледа на местопроизшествие, медицинската документация, показанията на свидетелите, получените травматични увреждания, установените пластични деформации на автомобила и действието на инерционните силите при удара в дървото. По отношение напътната обстановка, механизмът и причините за настъпването на ПТП няма съществени различия в констатациите и изводите, достигнати от предходните автотехническите експерти. На вещите лица е поставян въпросът за разположението на лицата в автомобила. Всички с изключение на двамата, изготвили допълнителната комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза достигат до категоричен извод какво е било разположението на лицата в автомобила, т.е. че водач е бил Т. И., а В. С. е бил на дясната предна седалка към момента на удара. За разлика от предходните експертизи последната четворна комплексна такава дава много подробен и аналитичен отговор на този въпрос. В подкрепа на същия са и показанията на жалбоподателя и св.Г. М.. В постановлението на прокурора се обсъжда например заключението на „втората експертиза” с описаните травматични увреждания на трите лица с елементи на разсъждение. Според прокурора св. В. С. е получил само охлузна рана по челото, което не предполага пряк и силен удар на главата. Такава можело да се получи единствено при кос удар. Положението на тялото на В. С., при което е намерен сочи, че е паднал назад от високо при по-продължителен полет на тялото, като е получил нараняванията в областта на главата си при вторичен удар. По делото липсват данни, от които да се установят посочените обстоятелства особено относно продължителния полет на тялото на В. С.. Това становище е застъпено в постановление за прекратяване на предишен наблюдаващ прокурор, което се преповтаря и в настоящото такова.

По отношение заключението на четворна комплексна експертиза прокурорът коментира, че изводите на вещите лицаотносно местоположението на водача и на пътниците в лекия автомобил се базират на дадените свидетелски показания и по конкретно на Т. И., който е обвиняем по делото. По-горе в мотивите съдът коментира подробния и аналитичен характер на експертизата и какви са обсъдените от тях обективни данни, гласни и писмени доказателства и предхождащи заключения.На следващо място в постановлението се акцентира върху показанията на св.П. И. и обясненията на Т. И., както и на първоначалната несигурност на В. С. относно управлението на автомобила. Съдът счита, че показанията на първия и обясненията на втория не следва да се възприемат безкритично, както и възниква съмнение относно достоверността им. Същите не са възползвали от привилегията на чл.121 НПК, но следва да се отчита обстоятелството, че двамата са братя, като Т. И. е придобил в последствие качеството на обвиняем. На следващо място се обсъждат показания на св.В. Г. и Б. Т.. Същите не са очевидци на инцидента. От показанията им се извеждат косвени факти със съмнителна достоверност относно шофьорските умения на В.С. и предоставяне собствения му автомобил на друго лице.

По тези съображения съдът счита атакуваното постановление за незаконосъобразно и необосновано. От събраните по делото доказателства се установява конкретна фактическа обстановка. Въз основа на същата в логическа последователност се извеждат съответни констатации и се налагат правни изводи относно извършването на деянието, авторството и вината му. Достигнатите такива от представителя на прокуратурата са в логическо противоречие с посочената по –горе фактическа обстановка. От тук е налице необоснованост на атакуваното постановление, което е довело до неправилно приложение на материалния закон с оглед достигнатия краен извод за липсата на категоричен извод относно установяване водача на автомобила при настъпването на ПТП, както и до прекратяване на досъдебното производство. По тези съображения въззивният съд счита постановлението на ВТРП за прекратяване на наказателното производство за незаконосъобразно, както и определението на ВТРС, с което е потвърдено. Същите следва да се отменят, като делото се върне на прокурора за доразследване.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 517/11.07.2012г. по ЧНД № 1177/2012г. на ВТРС, както и ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 28.05.2012г. на ВТРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-397/2009г. по описа на РУ „Полиция” – В. Т..

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. В. Т..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: