Решение по дело №210/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Агро2019“ ЕООД, представлявано от управителя Р.М., подадена чрез пълномощник - адв. С.П., с посочен съдебен адрес:***, *, срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/5205 от 06.02.2023г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020, за кампания 2021г.

В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е нищожно, както и незаконосъобразно, поради немотивираността му и издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения за липса на материална компетентност на издателя. Наведени са доводи, че при издаването на оспорения акт били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради неспазване на изискванията на чл.26 и чл.35 от АПК. Оспорващият твърди, че не му била дадена възможност да участва в административното производство и в тази връзка да представя възражения и да прави искания, а актът бил издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са обсъдени обясненията и възраженията на страните. Сочи се също, че актът страдал от тежък порок във формата, тъй като не бил мотивиран, издаден при липса на фактически и правни основания. В същия липсвали каквито и да е мотиви относно наложените намаления. Посочени били кумулативно няколко основания за намаляване на исканото подпомагане, но не било конкретизирано кое от тях точно е причината за намаленията и за какъв размер от площта се отнася. Във връзка с наведените твърдения за постановяване на оспорения акт в противоречие с материалния закон, в жалбата се коментират нормативните актове, съдържащи условията и реда за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ, като се сочи, че в тях е предвидено прилагането и контрола на заявените площи да се извършва от ДФЗ в условията на съобразяване с актове, издадени от други администрации, както и с фактическите установявания от страна на администрацията, разглеждаща заявленията за подпомагане. Твърди се, че в писмото липсва позоваване на каквито и да е проверки от страна на ДФЗ, както и на издадени от МЗХГ/МЗм/ административни актове. Не било посочено дали стопанисваните от оспорващия блокове на земеделското стопанство /БЗС/ не отговарят на изисквания за подпомагане и кои са те, от кого е установено това, чрез какви методи и в кой период. В подаденото заявление за подпомагане били посочени БЗС, идентифицирани с номера и с посочена конкретна площ, но в оспореното писмо не присъствали нито БЗС, нито била посочена площ, за която е счетено, че не отговаря на изискванията за подпомагане и на кои конкретно изисквания не отговаря и по какъв начин е установено това. Не ставало ясно и по какъв начин били формирани намаленията.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли оспореното уведомително писмо да се прогласи за нищожно или да се отмени като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Ответната страна - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител в представена по делото писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото за възнаграждение за юрисконсулт. В случай, че се приеме жалбата за основателна и се претендира адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност.

Административен съд – Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата и становището на ответника, и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.05.2021г. от „Агро2019“ ЕООД, УРН ******, е подадено общо заявление за подпомагане с вх. №19549646 (л.24 гръб), а на 10.05.2021г. - Заявление за подпомагане 2021, форма за ЕТ/юридически лица, регистрирано с УИН 26/070621/17864 (л.33 гръб и сл.), с което жалбоподателят „Агро2019“ ЕООД, е заявил подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2021г. - първа година от последно поетия агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление “Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, с приложение в табличен вид за използваните парцели, с код на дейност АК19 .

Извършена е била автоматична проверка на въведените данни.

На 10.05.2021г. е подадено и Заявление за подпомагане 2021, форма за ЕТ/юридически лица, за редакция на схеми/мерки (л.54 гръб и сл.), с приложена Таблица на използваните парцели 2021, в която са коригирани вид култури и схеми/мерки за подпомагане за конкретни парцели в землището на * и *.

На 27.05.2021г. (л.74 и сл.) е подадено второ заявление за подпомагане, с приложена таблица на използваните парцели 2021.

Към административната преписка е приложен Доклад за проверка на площи (л.99 и сл.) за проверка на място чрез дистанционен контрол (ДК) с посочен период на извършване на проверката 05.11.2021 – 08.11.2021г.

Във връзка с издадена от Началник отдел на Регионален технически инспекторат заповед за извършване на проверка на място (л.133-134), от представител на ДФЗ е изготвен Доклад за проверка на площи. Видно от отразеното в доклада, проверката на място е извършена в периода 01.12.2021-06.12.2021г., като кандидатът не е присъствал.

С Уведомително писмо изх. №01-262-2600/1255/06.12.2021г. (л.139-140) дружеството е уведомено за извършената проверка за допустимост на декларираните площи, резултатите от която са описани в приложения към писмото доклад. Писмото е получено от управителя Румен Манов на 10.11.2021г., видно от приложеното известие за доставяне (л.141).

С оспореното Уведомително писмо изх. №02-260-2600/5205 от 06.02.2023г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г. за кампания 2021г., заместник-изпълнителният директор на ДФЗ уведомил „Агро2019“ ЕООД за оторизирана субсидия по мярка 10 “Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., в размер на 0.00 лева. В Таблица 1 към УП – Оторизирани суми (в лева) по направление ВПС 1, КПЕ и Сортове, е отразена заявената площ (ха) по код АК19 и наложеното за тази площ намаление и санкция за наддеклариране в размер на 31717.53 лева (колона 11).

По отношение съдържанието на колоните в таблицата от уведомителното писмо, в същото се съдържат пояснения, като за колона 11 е посочено, че намаление и санкция за наддеклариране в лева е сборът на колона 4 и колона 6 в (ха) умножен по ставката за съответната дейност.

В Таблица №2 – Извършени плащания (в лева) към УП е посочено, че е оторизирана сума – 0, прихваната сума – 0 и изплатена сума – 0.

Оспореният акт е изтеглен от СЕУ на 09.02.2023г., видно от известие за доставяне/връчване на уведомително писмо – л.22.

По делото, за изясняване на спора от фактическа страна, беше допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза. В заключението вещото лице е изложил подробни съображения, като във връзка с първия поставен въпрос е приел, че от представения по делото Доклад за проверка на площи на дружеството се установява, че е била извършена проверка на място чрез ДК (дистанционен контрол) от 05.11.2021г. до 08.11.2021г. на парцели, сред които са и част от процесните парцели (описани в заключението). За всеки от тях в доклада било посочено, че Парцела не може да бъде интерпретиран от сателитната снимка. Според код „С4“ тези парцели подлежат на бърза проверка на място. В заключението е посочено, че тази проверка се извършва от Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“, като се използват сателитни изображения с много висока и висока резолюция. За извършване на дешифрация/интерпретация на заявените за подпомагане парцели по тези сателитни изображения, Дирекция „Технически инспекторат“ използва лицензиран ГИС софтуер „GeoMedia”. На база сателитните изображения с много висока резолюция, заснети през определени периоди от време се извършва верификация/интерпретиране на избраните за проверка имоти чрез „Дистанционен контрол“. Това позволява прецизно дефиниране на границите на отделните обработки и допустимите площи, както и коректно установяване на заявените култури за подпомагане. Ако възникнат съмнения и липсва увереност за част от интерпретираните парцели се генерира „Проверка на място“. Отбелязано е, че експертизата не може да възпроизведе извършената проверка чрез „Дистанционен контрол“ от Техническия инспекторат, тъй като не разполага с необходимото за това оборудване и софтуер, както и със сателитни изображения с много висока резолюция. Поради това, не може да извърши проверка на констатациите на проверяващите чрез „Дистанционен контрол“ на процесните парцели. Такава проверка може да бъде направена само с ресурсите на Техническия инспекторат към ДФЗ. В заключението вещото лице е отбелязал и какво се установява от представения по делото Доклад за проверка на площи, като е посочил, че е била извършена Бърза проверка на място (БПнМ) чрез GPS измервания от 01.12.2021г. до 06.12.2021г. В заключението вещото лице подробно е описал установеното за всеки от процесните парцели, като е взел предвид картата на проверката на място, както и снимките, които са били предоставени от ДФЗ на CD. Приел е, че от предоставените от ДФЗ ортофото карти от проверката на място, както и от картите на Google Earth към месец 11.2021г., не може да се установи наличие или липса на следи от обработка на процесните парцели. Разделителната способност на тези карти не позволява това да стане с необходимата категоричност. Именно поради това според доклада от извършените проверки от РТИ София, не е било възможно процесните парцели да бъдат интерпретирани (дешифрирани) от сателитните снимки. По тази причина е била назначена и проверката им на място. В заключението е посочено също, че към настоящия момент няма практически смисъл експертизата да извърши проверка на място, тъй като състоянието на парцелите няма да съответства на състоянието им към 2021г. Поради това вещото лице сочи, че с посоченото в заключението по парцели се е постарал да извърши анализ с цел установяване на обработваеми площи извън заснетите контури при проверката на място, но данните се оказали недостатъчни за това.

По втория поставен въпрос е посочено, че в предвид посоченото в т.1 от заключението, от извършения анализ на наличните данни и материали, за процесните парцели не може да се установи наличие на обработваеми площи извън заснетите контури при проверката на място.

В отговор на третия поставен въпрос, вещото лице е отбелязало, че в предвид посоченото в т.1 от заключението, от извършения анализ на наличните данни и материали, за процесните парцели не може да се установи наличие на обработваеми площи извън заснетите контури при проверката на място. В този смисъл, такива площи не могат да бъдат включени към допустимата за подпомагане площ и съответно да се прецени как това би се отразило в процентно съотношение на допустима към недопустима площ.

В съдебно заседание вещото лице прави допълнителни пояснения по заключението във връзка с поставените му въпроси.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Оспорването е направено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, чийто права са засегнати него. Жалбата е подадена на 21.02.2023г., при дата на съобщаване (изтегляне) на акта на 09.02.2023г., т. е. в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и представлява същата. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. (л.221-222), изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", е делегирал на заместник-изпълнителния директор – В. И. К., правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Съобразно това, настоящият съдебен състав намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви (водещи до пълна липса на такива), при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

В конкретния случай, фактическите и правни основания за издаване на акта, съставляващи мотиви на административния орган, се съдържат в табличен вид в самия акт. Методът, трайно използван от ДФ "Земеделие" за мотивиране на уведомителните писма, е чрез таблично обобщаване на резултатите. В случая мотивите към оспореното уведомително писмо следва да се извеждат от разясненията, посочени от административния орган за всяка колона от Таблицата на стр. 3 от същото, относно отказа за финансово подпомагане. Като в конкретния случай следва да се акцентира върху това, че в оспореното уведомително писмо липсва изначално отразяване на парцелите, по отношение на които са налице твърдените от страна на органа неспазени изисквания.

В оспорения административен акт, като фактическо основание за издаването му е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от дружеството заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020г. Това според съда обаче не е достатъчно да мотивира акта, като дори не е цитирано или препратено към конкретен документ, обективиращ извършена проверка по реда на чл. 37 от ЗПЗП.

Освен това, в писмото не се съдържат конкретни фактически и правни основания, които да сочат на неспазени изисквания, които според органа са основание за приемане на конкретните 7.04 ха като недопустими за подпомагане. В пояснителен текст относно колона 3 - установената площ, на таблицата на стр. 3 от писмото, е посочено единствено, че това е площта, изчислена съгласно чл.2 параграф 1, т.23, буква „б“ от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, преди налагане на намаления за неспазени базови и други изисквания, различни от размера на площите, съгласно Наредба №7 от 24.02.2015г. и методика по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. Относно колона 5 е пояснено, че в същата е отразена недопустима площ, изчислена в проценти на основание чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014г. (процентно съотношение на наддекларираната площ (Колона 4) към установената площ (Колона 3). Това пояснение обаче е общо и бланкетно, и не дава ясна представа защо е отказано подпомагане.

Съдебната практика приема, че мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй като мотиви, обосноваващи волята на административния орган, не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт. Едва в хода на настоящото съдебно производство с писмено становище беше направен опит за мотивиране на уведомителното писмо. В становището са описани предприетите действия след подаване на заявлението, като е посочено, че след извършване на всички административни проверки и проверки на място, по заявлението на бенефициента е установена недопустима за подпомагане площ в размер на 7.04 ха или 22.92 % наддекларирана спрямо установената (определена) за подпомагане площ (30.72 ха), като резултатите са посочени в таблица. Отбелязано е също, че съгласно разпоредбите на чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014г., при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ над 20 % до 50 % - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината. В табличен вид в становището изрично са посочени парцелите със съответните им номера, отбелязана е декларираната площ, резултата от Пнм (ха.) и съответно допустимата площ (ха.) за всеки от тях. Възприемането на такъв подход за мотивиране на административен акт е недопустимо, тъй като така се ограничава правото на защита на земеделския стопанин и се възпрепятства съдебната проверка, а и по този начин се създава възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа.

Действително в случая може да се приеме, че уведомителното писмо е мотивирано със съдържащите се в Доклада за проверка на място констатации. Така визираните констатации обаче, които може да се тълкуват и като изводи, не са достатъчни, за да се установи какви са конкретните причини за определянето на площите за недопустими за подпомагане. Освен това, цитираните констатации и изводи в Доклада за проверка на площи не са обект на разглеждане в оспореното уведомително писмо, съответно не е налице както фактическо, така и правно обосноваване на същите. Не е налице и препращане в процесното уведомително писмо към Доклада за проверка на място, каквото е изискването на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС.

В случая само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от УП.

Непосочването в акта на фактически основания и обвързването им с относими правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да откаже финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Допуснатото в случая нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

В рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен акт. Такова допълване е недопустимо да се прави и от самия орган едва в хода на съдебното производството, в случая чрез представено в хода на съдебното производство становище и твърдения на процесуалния представител на издателя на уведомителното писмо, изложени в писмена молба.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че административният акт е немотивиран и не съответства на изискванията на закона. Липсата на относими мотиви за издаване на оспореното уведомително писмо не позволява да се провери правилно ли са посочени в същото като нарушени норми от националното и правото на ЕС или същите са посочени бланкетно. От данните от таблиците в уведомителното писмо може да се извлече извод за твърдение за неспазени изисквания, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложените към преписката доказателства, се посочва кои точно изисквания не са спазени от земеделския производител.

Отделно от това, недопустимо е чрез назначаване на съдебно –техническа експертиза и по „логика“ от съда да се правят изводи, кои са в действителност парцелите, по отношение на които са констатирани неспазени изисквания, съответно е отказано оторизиране на дължимата сума, тъй като посочването на такива въобще липсва в оспореното уведомително писмо. В случая органът явно е разчитал, както бенефициента, така и съда сами да достигнат до извода кои конкретно имоти е имал предвид при издаване на оспорения акт.

Възприетата форма на уведомително писмо не сочи конкретните за всеки случай относими правни норми с посочване на приложимите разпоредби и подвеждането им към съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на административния орган и съображенията при прилагане на закона за всеки конкретен случай. Това несъмнено затруднява жалбоподателя да разбере какви са причините за отказа или респ. за намалението на оторизираната сума, като така значително се затруднява и съда при проверка за законосъобразността на акта. В разясненията към колоните от таблицата за всяка колона са посочени заглавия на подзаконови нормативни актове, регламенти, съответно правни норми от различни нормативни актове и от делегирани регламенти, относими към различни хипотези, но така или иначе, липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да се разбира, защо е намалено финансовото подпомагане и защо то е намалено именно в тези размери. В повечето от изброените правни норми, от една страна се съдържат няколко различни хипотези, а от друга, поради своя абстрактен характер, същите уреждат множество житейски случаи, което налага при правоприлагането съответните факти от действителността да бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който е приложим. Независимо от факта, че оспореното уведомително писмо в някаква степен представлява автоматично генериран административен акт, в случая и от данните в таблиците, поясненията към тях и от материалите по преписката, не могат да се извлекат конкретните фактически и правни основания, които са мотивирали акта и постановения с него краен резултат, като в подкрепа на това следва да се посочи, че тези фактически, а и правни основания, не са конкретизирани и впоследствие. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо.

Липсата на мотиви води до незаконосъобразност на уведомителното писмо по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като издадено в нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за неговата отмяна. (Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г.; Решение № 5443 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2022 г.; Решение № 4455 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2022 г. Решение № 1487 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10488/2021 г. Решение № 6333 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3289/2022 г., ; Решение № 4860 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 440/2022 г., V и др.).

Не се констатираха нарушения, водещи до прогласяване нищожност на уведомителното писмо. На основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, уведомителното писмо следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната за ново произнасяне на административния орган по заявените от жалбоподателя суми по мярка 10 "Агроекология и климат" при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1150.00 лева, от които 50.00 лева - платена държавна такса за образуване на съдебното производство, 300.00 лева - платен депозит по СТЕ и 800.00 лева адвокатско възнаграждение, вместо претендираното по договор 2500 лв. Следва да се посочи, че съгласно чл. 8, ал.2, т.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за този вид дела е определено в размер на 800 лева. В тази връзка от ответната страна е направено възражение за прекомерност, съдържащо се в молба-становище, като съдът намира същото за основателно, тъй като делото не се отличава със съществена фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/5205 от 06.02.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020г., за кампания 2021г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ВРЪЩА преписката на административния орган - заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, за ново произнасяне по подаденото от „Агро2019“ ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2021г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020г., направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати в полза на „Агро2019“ ЕООД, ЕИК*********, разноски по делото в размер на 1150.00 (хиляда сто и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: