Р Е Ш Е Н И Е № 57

гр. Сливен, 11.03.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Костова                                       и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от             съдията                 административно  дело №  498  по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.139а, ал.7 (предишна ал.5) от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) във връзка с чл.145 и с от АПК.

Образувано по жалба по жалба на К.А.К. – Л., против Разпореждане № 20/18.11.2019 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен, с което на основание чл. 139а, ал. 1 от ЗВМД, е разпоредено на Л. да бъдат отнети в полза на държавата и умъртвени на място три броя свине във връзка с АУАН № 68/17.09.2019 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е издадено без никакви законови основания, нарушение на материалния и процесуалния закон, като счита действията на административния орган за незаконосъобразни. Твърди, че законът изисквал всички разпоредителни действия да бъдат посочени в заповед на контролния орган. Липсвало заповед на Министъра на земеделието, храните и горите, която да дава основание за издаването на заповед от директора на ОДБХ – Сливен да издава друга заповед за реализиране на мерки за безопасност срещу африканска чума по свинете. Счита, че исканията не се прилагат на обект на физически лица, които отглеждат до 5 прасета за угояване, като заявява, че животновъдният обект отговаря на всички ветеринаромедицински изисквания съгласно Наредба № 44/20.04.2016 г. Твърди, че животните й не са болни или заразени от африканска чума по свинете, като нямало официално иззета проба дори в радиус от 20 км. Счита, че не се предвижда съобразно програмата за надзор и контрол на болестта африканска чума по свинете в България умъртвяване на животни. Въз основа на издадения АУАН било съставено НП № 60/24.09.2019 г., което била обжалвала пред Районен съд - Сливен. Счита, че действията на административния орган представляват тенденциозно отношение. Заявява, че Националната референтна лаборатория не разполагала със система за управление на лабораторната информация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното разпореждане.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се представлява от адвокат адв. Г.Х. ***. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява.   Вместо него се явяват адв. Л. А., която изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано от оспорващата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.09.2019 год. д-р А. И. А. съставил против К.А.К.  адрес *** АУАН № № 68 от 17.09.2019 г., за това че на 17.09.2019 г., в с. Б., общ. С., обл. С., при извършена проверка във връзка с прилагане на мерки за ограничаване разпространението на заболяването Африканска чума по свинете на територията на Община Сливен и създаване на 20 км. санитарна зона около индустриалните ферми, отглежда в личното си стопанство свине без индивидуална маркировка в нерегистриран обекти и недопуска контролните органи на БАБХ, с което е нарушила чл. 132 ал.1 т.18 от ЗВМД. АУАН е връчен на нарушителя при отказ удостоверен от лицето д-р В. Д. В.

На 17.09.2019 г., Директор на ОДБХ – Сливен, на основание чл.139а, ал.1, от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) във връзка с уведомление от д-р В. Д. В. гл. и. о. ЗХОЖ при ОДБХ – Сливен за нарушение на забрана по чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗВД, установено с АУАН № 68 от 17.09.2019 г., съставен от д-р А. И. А., издал Разпореждане за умъртвяване на животни на място и насочването им за обезвреждане № 15 от 17.09.2019 г., с което разпоредил да бъдат отнети в полза на държавата и умъртвени на място следните животни: три броя свине, без индивидуална маркировка, в присъствието на К.А. ***.

Разпореждането е връчено на отговорното лице К.А. К. при отказ удостоверен от лицата С. С. С. и Н. Г. К..

 На 18.11.2019 г., Директор на ОДБХ – Сливен, на основание чл.139а, ал.1, от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) във връзка с уведомление от д-р В. Д. В. гл. и. о. ЗХОЖ при ОДБХ – Сливен за нарушение на забрана по чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗВД, установено с АУАН № 68 от 17.09.2019 г., съставен от д-р А. И. А., издал Разпореждане за умъртвяване на животни на място и насочването им за обезвреждане № 20 от 18.11.2019 г., с което разпоредил да бъдат отнети в полза на държавата и умъртвени на място следните животни: три броя свине, без индивидуална маркировка, в присъствието на К.А. ***.

Разпореждането е връчено на отговорното лице К.А. К. при отказ удостоверен от лицата Б. М. Б. и Д. Д. С..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства и изявления на страните, доколкото същите не са в противоречие с представените по делото писмени доказателства.  

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице адресат на акта, поради което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Съгласно чл.139а ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), в относимата към датата на издаване на оспорената заповед редакция,  при установяване на нарушение по чл.139, ал.1, т.1, 2 и т. 4 – 9 официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

Според чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД (редакция ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) се забранява с отглеждането, придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.

От изложеното става ясно, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, а именно от Директора на ОДБХ Сливен, който е териториално компетентния орган по отношение ЖО на оспорващата, съгласно чл.139а ал.1 от ЗВМД.

От събраните по делото доказателства обаче се установява, че Директора на ОДБХ Сливен вече е упражнил правомощията си по чл.139а ал.1 от ЗВМД, като е издал Разпореждане за умъртвяване на животни на място и насочването им за обезвреждане № 15 от 17.09.2019 г., относно същото нарушение, за което е съставен с АУАН № 68 от 17.09.2019 г., послужил като основание за издаване и на административния акт предмет на настоящото производство.

Съгласно чл.27 ал.2 т.1 и т.2 от АПК административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, както и липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване.

Образуваното административно производство относно същия случай, а именно АУАН № 68 от 17.09.2019 г.,  със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна е недопустимо. Оспореният в настоящото производство административен акт е основан на идентични доказателства, които са представени към предходното Разпореждане за умъртвяване на животни на място и насочването им за обезвреждане № 15 от 17.09.2019 г.. Не се сочат нови факти и обстоятелства, които да отразяват промяна в обстоятелствата и да налагат издавен на нов административен акт. Директора на ОДБХ Сливен е следвало да констатира недопустимост на искането и да прекрати производството поради наличието на стабилен административен акт или висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, които се явяват абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт. За допустимостта на производството ответникът е длъжен да следи служебно. При наличие на издадена заповед между страните с идентичен предмет, независимо дали е влязла в сила или не, липсва компетентност на органа за последващо произнасяне. С издаване на Разпореждане за умъртвяване на животни на място и насочването им за обезвреждане № 15 от 17.09.2019 г.. Директора на ОДБХ Сливен изчерпва правомощието си да постанови административен акт по констатираното нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД с оглед правилото на чл. 27, ал. 1, т. 1 и т.2 АПК. След като е сезиран със същото уведомление от официалния ветеринарен лекар, без да се представят нови доказателства и без промяна на фактическите обстоятелства, при които е издадено предходното разпореждане, Директора на ОДБХ Сливен не е следвало да се произнесе по съществото. Като издава ново повторно разпореждане по същия въпрос, ответникът постановява административен акт извън своята компетентност, който следва да се обяви за нищожен. (В този смисъл Решение № 2269 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2018 г., II о.,)

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя се дължат разноски – за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за заплатена д.т. от 10 лв. и адв.възнаграждение в размер на 450 лв.. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адв. възнаграждение. Делото е без определен материален интерес и минималния хонорар съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лв.. Следователно заплатения от оспорващата хонорар не надвишава минималния и не е прекомерен. Предвид изложеното ОДБХ Сливен следва да заплати на оспорващата разноски възлизащи общо на 460 лева и представляващи 10 лева заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата и 450 лева заплатен адвокатски хонорар.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА нищожността на Разпореждане за умъртвяване на животни на място и насочването им за обезвреждане № 20 от 18.11.2019 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен, да заплати на К.А.К. – Л., ЕГН **********, с адрес *** направени по делото разноски в размер на 460 лв. (четиристотин и шестдесет лева.)

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: