№ 124
гр. Плевен, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430202189 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-003485 от
23.09.2022 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 1 т.5 ЗДП на К. В. К. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
административно нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат П. В., Адвокатска колегия ***.
Последният изтъква доводи за нарушения на процесуални правила и
материалният закон, а именно: нарушения на разпоредбите на чл. 42 т. 4
ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН – липсва пълно описание на всички
релевантни за ангажирането отговорността на доверителя му обстоятелства;
противоречие между словесното описание на нарушението и неговото
цифрово изразяване; нарушения по чл. 40 ал. 3 ЗАНН – актът е съставен от
лице, което не е очевидец на нарушението, а липсват данни за извършването
на същото действие в присъствието на двама други свидетели. Процесуалният
представител на жалбоподателя счита, че наказателното постановление е
1
издадено при липса на задълбочено изясняване на спорните обстоятелства по
преписката, с което е нарушено правото на защита на доверителя му. По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление, както и да присъди на жалбоподателя
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег.№ 316000 -41132/ 15.11.2022
година ангажира становище, че жалбата е неоснователна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли съда да съобрази размера на присъдените разноски с
предвидения в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения минимален
такъв.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено
ксерокопие Заповед № Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на
Министъра на вътрешните работи е, че Началниците на сектор ПП при ОД на
МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДвП.
Жалбоподателят К. В. К. работи като *** в ***, представлявано от ***.
На същият било възложено да извършва превоз на работници от и към завод „
***“ в *** с автобус марка „ „*** с рег. № ***.
На 18.08.2022 година горният автобус бил паркиран на паркинг на завод
„ ***“, находящ се на *** в ***. Между 22:30 часа и 23:00 часа в същия ден,
жалбоподателят отишъл при автобуса на паркинга, за да изпълни
ежедневните си задължения по превоз на работници, работили втора смяна,
от посочената фирма до различни населени места, където живеели. Тогава
видял, че капакът на един от страничните багажници на автобуса бил
натиснат или ударен и вследствие на това огънат. Жалбоподателят К. веднага
2
се обадил по телефона на свидетеля П. ***, който бил собственик на автобуса
и уведомил за констатираната повреда.
Свидетелят *** пристигнал на място на около 22:40 часа и на свой ред
също констатирал повредата. Разговарял с един от охранителите на фирма,
разположена в съседство и от него се сдобил с телефонен номер на водача на
товарен автомобил - влекач *** с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***, по
който установили следи от съприкосновение с автобуса. Свидетелят ***
осъществил телефонен разговор с водача на товарния автомобил *** и го
помолил да дойде на място, за да се разберат. Той от своя страна отказал и
съобщил, че в момента се намирал в питейно заведение в ***. Тогава
свидетелят *** го уведомил, че ще сигнализира за станалото по – рано през
деня ПТП на 112, както и направил.
В отговор на обаждането от свидетеля П. ***, на паркинга на завод „
***“ бил изпратен полицейски патрул от съответното управление,
обслужващо района. *** констатирали щетите по двете превозни средства,
направили снимки с телефоните си. Уведомили жалбоподателя и свидетеля
***, че не могат да вземат отношение по ПТП- то, тъй като не са част от
сектор ПП при ОД на МВР- Плевен. Обадили се на дежурния по КАТ екип в
лицето на свидетелите Г. Д. и М. ***. Свидетелят Г. Д. уведомил колегите си,
че не могат да се отзоват веднага, тъй като следва да посетят сигнал за друго
ПТП със смъртен случай.
В около 23:15 часа работниците от завода започнали да излизат от
работното си място и да се качват в автобуса с водач *** К.. Свидетелят ***
попитал *** как за процедират – да тръгват или да останат на място. Бил
посъветван да тръгват, тъй като скоро екип на сектор ПП обективно нямало
как да дойде. Жалбоподателят *** К. стартирал двигателя на автобуса и
потеглил по маршрута си заедно със свидетеля П. ***. Около 00:15 часа ***
бил потърсен по телефона от свидетеля Г. Д.. *** обяснил за съвета, даден им
от други *** и че вече не се намират на мястото на произшествието.
На 19.08.2022 година *** – управител на *** депозирала жалба до Н- ка
на сектор ПП при ОД на МВР- Плевен и потърсила съдействие за реализиране
на административно- наказателната отговорност на водача на влекач *** с
рег. № *** и полуремарке с рег. № ***. Въз основа на същата жалба била
образувана преписка, възложена за работа на свидетеля Д..
3
На 12.09.2022 година в *** на жалбоподателя К. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, за това, че на 18.08.2022
година, около 19:30 часа в ***, на улица *** след подаден сигнал за
настъпило ПТП на паркинга на завод „ ***“, като *** марка „ „***“ с рег. №
***, собственост на *** и при друг участник - влекач *** с рег. № *** и
полуремарке с рег. № ***, уведомява полицейските органи на ЕЕН 112 за
настъпило ПТП, като не изпълнява техните разпореждания да остане на
мястото на пътно – транспортното произшествие и го напуска – нарушение по
чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В от ЗДП. Актът за административно нарушение бил
съставен от свидетеля *** Д. и негов колега М. Г.. Жалбоподателят подписал
акта без възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП на К. В. К. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
административно нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите в хода на
въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 22-0938-003485 от 23.09.2022 година на Началник сектор в
ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; акт за установяване на
административно нарушение № 629345 от 12.09.2022 година на *** при
ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; справка за нарушител на името на
жалбоподателя К. В. К. и заверено копие от Заповед № 8121з - 1632 от
02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи; писмо от Първо РУ -
Плевен с регистрационен № 177200¬1389 от 31.01.2023 година, входящ №
2923 от 01.02.2023 година на Районен съд - Плевен, както и изпратените с
писмо от ОД на МВР - Плевен с регистрационен № 316000-4516 от 01.02.2023
година писмени материали, а именно: заверено копие от докладна записка
относно извършване на проверка № 316р-32125 от 16.09.2022 година от Г. Д.;
заверено копие от жалба от *** с входящ № 316000-45609 от 03.12.2022
година; заверено копие от докладна записка от *** от 19.08.2021 година;
заверено копие от сведение от *** от 25.08.2021 година; заверено копие от
сведение от *** от 25.08.2021 година; заверено копие от сведение от К. К. от
03.09.2021 година; заверено копие от сведение от *** от 30.08.2022 година;
заверено копие от декларация за предоставяне на информация във връзка с
4
разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 08.09.2022 година, подписана от К. К.;
заверено копие от декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 11.09.2022 година, подписана от ***;
заверено копие от молба от *** с входящ № 316000-30013 от 19.08.2022
година; заверено копие от докладна записка от Г. Д. от 19.08.2022 година.
В подкрепа на изложените по горе факти са и показанията на
свидетелите Г. Д., *** и П. ***, разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалния закон.
Наказателното постановление, като краен санкционен акт на
наказващият орган цели реализирането на административно наказателна
отговорност за субектите, извършили административно нарушение по
смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие,
което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област
, обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на
вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват
правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава
когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е
забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от
закона последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в последвалото
го наказателно постановление следва да бъде направено подробно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В този
смисъл, изисква се единство в словесното описание на нарушението,
посочено както в акта, съставен на жалбоподателя и отразеното в
наказателното постановление, както и прецизното подвеждане на фактите под
конкретна правна норма, определена в специалния закон като правило на
поведение.
5
Разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. в ЗДП, за неизпълнението на която е
санкциониран жалбоподателят К., задължава водачът, участник в ПТП, когато
от произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната
служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило същото и да
изпълнява дадените му указания.
Словесното описание на нарушението и в обжалваното наказателното
постановление, и в акта за административно нарушение е противоречиво,
непълно и неясно, не съдържа обективни признаци от състава на
нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП, вменено във вина на
жалбоподателя. Липсва описание за наличието на повече от един от
участниците в ПТП- то, липсват данни за другия участник в пътно
транспортното произшествие, дали е имало и какви разногласия между
участниците в него, липсва и описание за това какви точно указания и на кои
контролни органи не са били изпълнение от страна на жалбоподателя. Ето
защо съдът прие, че е налице нарушение по чл. 57 т. 5 ЗАНН, което накърнява
в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и реално го
препятства да разбере в какво всъщност е обвинен.
В процеса на проверка назаконосъобразността на наказателното
постановление съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство е нарушена и разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Съгласно
последната наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката
да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да
прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо и да
извърши разследване по спорните обстоятелства. Това свое задължение
наказващият орган в конкретният случай, не е изпълнил.
Възприетата от страна на наказващият орган фактическа обстановка не
отговаря на действителната такава, установена в хода на съдебното следствие
посредством всички допустими доказателствени способи. Доказателствата по
делото, обективирана в показанията на всички свидетели, както и писмените
такива като част от административната преписка установяват, че
действително на 18.08.2022 година е възникнало ПТП в ***, ул. *** между
автобус марка „ „***“ с рег. № ***, собственост на *** и товарен автомобил
6
влекач *** с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***; пътнотранспортното
произшествие било резултат от неправомерно поведение на водача на
товарният автомобил, който напуснал произшествието, както и че същото
било установено от жалбоподателя няколко часа след фактическото му
осъществяване. Безспорно по делото е и че веднага след като установил
повредата по автобуса жалбоподателят уведомил прекият си началник –
свидетеля ***, той от своя страна органите на полицията, след неуспешен
опит да осъществи реален контакт с другия участник в произшествието.
Показанията на свидетеля *** установяват по категоричен начин, че
жалбоподателят К. установил щета по управляваният от него автобус около
22:30 часа на посоченият в акта и наказателното постановление ден -
18.08.2022 година, когато отишъл на паркинга пред завод „ ***“ в ***, на
място друг участник не е имало, което обективно прави невъзможно да
възникнат каквито и да е разногласия между двамата. Същият свидетел е
категоричен и относно това, че жалбоподателят К. се отправил по
предварително определеният му за същата вечер маршрут след уверение от
страна на други ***, че екип на „Пътна полиция“ няма как да посети
произшествието веднага. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля *** и
ги възприе като достоверни. Същите кореспондират пряко и с показанията на
актосъставителя по преписката свидетелят Г. Д..
При така събраните доказателства съдът прие, че в случая липсва и
субективния елемент от състава на описаното в акта и наказателното
постановление нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДвП. Липсват
доказателства за извършено от страна на жалбоподателя деяние при
наличието на умисъл за извършването му. Тук следва да се отбележи и
обстоятелството, че е налице противоречие относно часа на извършване на
нарушението. Всички доказателства по делото установяват, че
жалбоподателят К. установил повредата по управляваният от него автобус
марка „ „***“ с рег. № ***, собственост на *** около 22:30 часа на 18.08.2022
година, а в акта и наказателното постановление е изписано „ на 18.08.2022
година, около 19:30 часа“.
Съдът констатира, че в при издаването на наказателното постановление
е нарушена и разпоредбата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН. Съгласно тази разпоредба
при липса на свидетели, присъствали при извършването на нарушението, или
7
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той си съставя в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. Видно от приложената по делото административно наказателна
преписка, Акт за установяване на административно нарушение № 629345 от
12.09.2022 година на *** при ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен е
съставен от свидетеля Г. Д. и в присъствието само на един свидетел – М. Г.. И
двамата не са очевидци на извършване на нарушението.
При така изложените съображения съдът прие, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати нарушения на
материалния и процесуалният закон. Констатираните пороци водят до
накърняване правото на защита на нарушителя, който има право да узнае
какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото
на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение и налага пълната отмяна на
наказателното постановление.
По така направеното искане за присъждане на разноски съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото
адвокатско пълномощно е, че на адвокат П. В. е заплатено възнаграждение за
оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 400 лева. Горната сума
следва да бъде присъдена изцяло, доколкото същата не надвишава
предвидения минимален размер. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е съответно на действителната правна и фактическа сложност
на делото. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представляващо
направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка с разглеждането на
НАХД № 2189/2022 година по описа на РС - Плевен в размер на 400 лева
следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата.
8
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОД на МВР- Плевен, представлявана от *** следва да бъде
осъдена да заплати на К. В. К. от ***, ЕГН ********** сумата от 400 лева,
представляваща направените по НАХД № 2189/2022 година по описа на РС -
Плевен разноски за възнаграждение на адвокат П. В., ПлАК.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0938-003485 от 23.09.2022
година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което
на основание чл. 175 ал. 1 т.5 ЗДП на К. В. К. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
административно нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП.
На основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР- Плевен,
представлявана от *** да заплати на К. В. К. от ***, ЕГН ********** сумата
от 400 лева, представляваща направените по НАХД № 2189/2022 година по
описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на адвокат П. В., ПлАК.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9