РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря З.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 195/2016 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени с кумулативно обективно съединени искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца С.А.П., упълномощил като проц. представител адв. М.Д. от Адвокатска колегия – гр. Русе, за
1.1. признаването за незаконно и отмяната на
уволнението й,
удостоверено със Заповед № 1/28.04.2016 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ;
1.2. възстановяването му основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата
преди уволнението длъжност „Оператор производствена линия”;
1.3.
Твърди се, че правоотношението
му било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - тъй като ищецът не
притежавал необходимото образование за изпълняваната работа.
1.4.
Ищецът твърди,
че на 01.04.2014 г. по силата на трудов договор № 2 от 31.03.2014г. постъпил на
работа в ответното дружество на длъжност „Началник производство” с уговорено
ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 2 560 лв. С управителя на
дружеството се запознал през 2013 г. в Италия. След няколко разговора между страните,
след като ответникът се бил запознал с личността и професионалните възможности на
ищеца и въпреки че знаел, че той нямал средно образование, ответникът му поверил
най - отговорната длъжност в предприятието си, а именно: „Началник производство”.
1.5.
Твърди се, че трудовите
му задължения и отговорности се изразявали в ръководство на работниците, заети
с производствената дейност, организация на трудовия им процес, следене за
наличности от необходимите за производството материали, организация на
пласмента на готовите изделия. В самото начало, преди още да стартира
производственият процес, лично ищецът, с помощта на ответникът програмирали и
подготвили за работа всички машини, с които се извършва металообработката, а
впоследствие извършил и обучението на наетите лица за работа с машините и
обработката и сглобяването на детайлите. Изпълнявал работата си съвестно и
качествено, производственият процес вървял гладко, поръчките на клиентите се
изпълнявали в срок и се ползвал с доверието на работодателя си, който нямал
никакви забележки или упреци към ищеца.
1.6.
Твърди се, че
задълженията на „Личен състав” в ответното дружество се изпълнявали от лицето П.
Г.. По непонятни за ищеца причини тя непрекъснато търсела поводи да се
конфронтира с него и често казвала, че ще направи всичко възможно, за да го
отстрани от работа. Междувременно нейните колегиални отношения с ищеца - г-н Б.,
преминали в лични такива и от позицията на негова интимна приятелка, тя
вероятно го е убедила, че ищецът трябва да бъде отстранен от работа.
1.7.
Твърди се, че на
31.03.2016г., под предлог, че нямал средно образование и това, съгласно
нормативните актове (по думите на г-жа Г.) било пречка да продължавал да заема
ръководна длъжност, бил склонен да подпише допълнително споразумение №
4/01.03.2016г. към трудовия му договор, с което бил преназначен на длъжност: „Оператор
производствена линия”. Бил запазен обаче размерът на трудовото му
възнаграждение, а наред с новите задължения, ищецът продължих да изпълнява и
предишните си функции на административен ръководител на персонала и организатор
на производството. Това неимоверно много дразнело П. Г. и довело до
освобождаването му от работа на 28.04.2016 г.
1.8.
Твърди се, че
няколко дни преди тази заповед му било връчен екземпляр от нова длъжностна
характеристика за длъжността „Оператор производствена линия”, като му направило
впечатление, че единствената промяна в нея спрямо предходната длъжностна
характеристика било въведеното изискване за средно образование. Ищецът считам,
че новото изискване е въведено единствено с цел освобождаването му от работа.
1.9.
Твърди се, че подписът
положен под заповедта за уволнението му не е на управителя на дружеството и
вероятно е подписан от лице без представителна власт.
1.10.
Като
основания за незаконосъобразност на уволнението се сочат:
1.10.1.
злоупотребата с
право и въвеждането на изискването за образователен ценз от работодателя
единствено с цел ищецът да бъде уволнен, като изискването не е свързано с
трудовата функция;
1.10.2.
заповедта за
уволнение не е подписана от Д. Б. и от лице без представителна власт;
1.11.
Ищецът
признава, че не е завършил средно образование.
2. Ответникът „И” ЕООД гр. Тутракан, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез адв. Т.Н. (л. 57).
2.1. Ответникът признава, че назначил ищеца на длъжността „Началник производство”, която той е изпълнявал в периода 31.03.2014 г. – 01.03.2016 г.
2.2. На 29.02.2016 г. той въвел нови изисквания за заемане на длъжностите „Началник производство”, „Отговорник качество” и „Оператор, производствена линия”, приемайки нови длъжностни характеристики.
2.3. На 01.03.2016 г. ищецът бил преназначен на длъжността Оператор, производствена линия”, без да отговаря на нововъведеното изискване за заемана на длъжността - завършено средно или средно техническо образование. Ответникът твърди, че не е знаел, че ответникът не отговаря на изискванията. Ищецът твърдял, че има такава диплома, но била в Италия.
2.4. На 25.04.2016 г. на ищецът бил поканен да представи такава диплома, в отговор на което ищецът посочил, че не разполага с такава.
2.5. Ответникът признава, че заповедта за уволнение не е подписана от управителя Д.Б., а от пълномощник - П. Г..
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
3. По делото са разпитани свидетелите Е. . (която живее на семейни начала с ищеца - л. 90), И. Т. (бивш служител на ответното дружество л. 91), Б. Т. (бивш служител на ответното дружество - л. 92), К. В. („Главен инженер” в ответното дружество в - л. 92), К. А. („Ръководител качество” в ответното дружество в - л. 93), П. Г. („Директор мениджър човешки ресурси” в ответното дружество в - л. 113).
4. Преди началото на 2014 г. според свид. Е. . между нея, ищеца и управителя на ответното дружество в Република Италия е проведен разговор по повод на намерението на г - н Д.Б. да започне производство в Република България и нуждата му да ангажира служители, говорещи италиански или английски език. По време на разговора на управителя било разяснено, че ищецът има опит в организацията на производството, но като ръководител в месарски цех и съответно няма опит в металообработването. Също така бил обсъден и факта, че ищецът не е завършил средно образование, тъй като от 16-годишен живеел в Република Италия.
5. Между страните е сключен Трудов договор № 02/31.03.2014 г. (л. 5), съгласно който ищецът е назначен на длъжността „Началник производство”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 560 лв.
6. На същата дата между ответника и свид. Е. . е сключен Трудов договор № 1/31.03.2014 г. (л. 21), с който последната е назначена на длъжността „Мениджър логистика”.
7. На 13.10.2014 г. между ответника и свид. П. Г. е сключен Трудов договор № 7/13.10.2014 г. (л. 88), с който последната е назначена на длъжността „Директор мениджър човешки ресурси”.
8. На 08.11.2014 г. управителя на ответното дружество е издал Пълномощно с peг. № 7339/2014 г. на Нотариус И. К. (л. 40), с което е предоставил на свид. П. Г. широк набор от права, включително и да сключван и прекратява трудови договори от името на дружеството.
9. През м. април 2015 г. свид. К. В. представил на управителя на ответното дружество презентация относно въвеждането на система за управление на персонала и качеството в предприятието.
10. На 22.06.2015 г. ищецът е изготвил декларация до ответника (л. 70) относно факта, че не е предоставил диплома за образование, медицинско свидетелство и автобиография. Не са ангажирани доказателства относно момента на представянето на декларацията на ответника, но същата декларация е включена в личното трудово досие на ответника, представено в проведеното на 19.09.2016 г. открито съдебно заседание.
11. На 23.11.2015 г. между ответника и свид. К. В. е сключен Трудов договор № 9/23.11.2015 г. (л. 34), с който последният е назначен на длъжността „Главен инженер, предприятие”. След назначаването си последният започнал работа по въвеждане на системата за управление на персонала и качеството. Част от тази система било и изготвянето на нови длъжностни характеристики на част от служителите в предприятието.
12. През м. януари 2016 г. свид. К. В. изготвил длъжностните характеристики и след съгласуването им с управителя на дружеството пристъпил към проверката документите, налични в трудовите досиета на засегнататите длъжности заедно със свид. П. Г.. Констатирано било, че диплома за завършена образователна степен не е приложена към досието на ищеца. В тази връзка свид. К. В. е приел, че ищеца не е подходящ за заемането на длъжността „Началник производство”, като е предложил на управителя на дружеството и свид. П. Г. за длъжността друго лице, работещо в същото предприятие и разполагащо с въведеният с новата длъжностна характеристика образователен ценз - висше образование.
13. Със Заповед № 05/29.02.2016 г. на Управителя на „И” ЕООД (л. 28) е „регламентирано изменението на длъжностните характеристики”. Не са представени доказателства относно това в какво се състои регламентацията и как заповедта е сведена до знанието на работниците служителите на дружеството.
14. Със Заповед № 06/29.02.2016 г. на Управителя на „И” ЕООД (л. 28) са утвърдени нови длъжностни характеристики за длъжностите: „Началник производство”, „Отговорник качество”, „Оператор, производствена линия”. Не са представени доказателства относно това как заповедта е сведена до знанието на работниците служителите на дружеството.
15. В края на м. февруари 2016 г. според свид. К. А. било проведено събрание с работниците и служителите на предприятието, на което от страна на работодателя било обявено, че ще има нови длъжностни характеристики за някои длъжности.
16. С Допълнително споразумение № 4/01.03.2016 г. към Трудов договор № 02/31.03.2014 г. (л. 7) ищецът е преназначен на длъжността: „Оператор производствена линия”, като е запазен размера на трудовото му възнаграждение.
17. На 25.04.2016 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжността: „Оператор, производствена линия” (л. 33). В длъжностната характеристика е въведено изискването работникът да разполага със средно или средно техническо образование.
18. Заповед № 1/28.04.2016 г. на Управителя на „И” ЕООД (л. 8) трудовото правоотношение е прекратено, тъй като ищецът не разполагал с нужното средно образование, изискващо се за длъжността.
19. Във връзка с отношенията между ищеца и свид. П. Г. се установява следното:
19.1. Според свид. И. Т. между ищеца и свид. П. Г. са се породили конфликтни отношения, като през м. март 2015 г. (първата или втората седмица след като е започнал работа) двамата са пътували до гр. Русе. По време на пътуването свид. П. Г. заявила, че е налице такъв конфликт и че свид. И. Т. следва да „избере страна”.
19.2. Тези показания се потвърждават от твърденията на свид. Б. Т., който твърди, че в основата на конфликта е застъпването на ищеца за работниците от цеха, във връзка с получаването на допълнително възнаграждение под формата на „тринадесета заплата”. Такова възнаграждение било получено през 2014 г., като за следващата година свид. П. Г. се противопоставила на изплащането на допълнителното възнаграждение, но благодарение на усилията на ищеца такова отново било получено от работниците.
19.3. Свид. П. Георгиев категорично отрича да е била в конфликти отношения с ищеца до момента на промяната на длъжностните характеристики.
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
20. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
II.
По възражението за липса на представителна власт на лицето, подписало заповедта
за уволнение
21. По делото не се спори, че Заповед № 1/28.04.2016 г. е подписана от свид. П. Г., а не от законният представител на ответното дружество - Д.Б..
22. В тази част съдът намира, че заповедта представлява неавтентичен документ, тъй като не е издадена от лицето, посочено като негов автор (Д.Б.).
23. Същевременно обаче се установява, че документът е подписан от лице, надлежно упълномощено да сключва и прекратява трудови правоотношения съгласно Пълномощно с peг. № 7339/2014 г. на Нотариус И. К..
24. В Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че делегирането на работодателската власт е допустимо, поради което съдът приема, че волеизявлението е изхождало от лице, упълномощено да прекратява трудови правоотношения от името на дружеството, с оглед на което възражението на ищеца в тази насока се явява неоснователно.
III.
По възражението за злоупотребата
с правото на работодателя да определя образователните изисквания за заемането
на длъжностите в предприятието.
25. Изискванията
за заемането на определена длъжност може да са определени от самият работодател
или в нормативен акт. Когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация работодателят въпреки това може да
сключи трудов договор с него, като правните възможности за последващото
прекратяването на договора са различни в зависимост от това къде са предвидени
изискванията:
25.1. Когато
изискванията са въведени от самият работодател, последният е сключил
трудов договор с работника или служителя, знаейки или трябвайки да знае, предвид представените му документи за
завършено образование и квалификация, че последният не удовлетворява тези
изисквания. В този случай той не би могъл да прекрати законосъобразно трудовото
правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Това е така,
доколкото приемайки, че и без да отговоря на тях, работникът би се справил с
възложената работа, работодателят на практика в конкретния случай сам се е
отказал от своеобразната гаранция, която му дават поставените от него (а не от
законодателя) изисквания, и се е съгласил, че притежаваните от работника
образование и квалификация са достатъчни. При това положение впоследствие той
не би могъл да черпи благоприятни за себе си последици от това свое поведение,
респективно да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение (Решение № 207 от 2.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2355/2014 г., III г. о.).
25.2. Когато
изискванията са предвидени в нормативен акт и работникът не е имал
изискуемото образование или професионална квалификация още при сключването на
договора, работодателят би могъл да прекрати законосъобразно трудовото
правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Неправилно би било
в този случай да му се отказва възможността да прекрати трудовоправната връзка
на горното основание, доколкото поставянето на съществуващите изисквания е
извън волята му. В този случай без значение е и причината, поради която при
назначението той е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания (Решение № 207 от 2.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2355/2014 г., III г. о.;Решение № 134/17.06.2013 по г. д. № 1041/2012 г.
на ВКС, III г. о., Решение № 436 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 441/2009 г., IV г. о.).
26. В конкретният случай изискванията за
заемането на длъжността „Оператор производствена линия” не са въведени в
нормативен акт, което налага изследването на факта, дали работодателя е знаел
или е трябвало да знае, предвид представените му документи за завършено
образование и квалификация, че ищеца не удовлетворява тези изисквания за
заемането на длъжността.
27. По
делото не се спори, че ищецът е назначен на длъжността „Началник производство”
след проведени със управителя на дружеството разговори в Република Италия. В
тази връзка на ищеца и свид. Е. . е възложена и организацията на производство и
логистиката в новоучреденото (в края на 2013 г.)[1]
„И” ЕООД. Поради тази причина последните двама са и първите служители на
дружеството (трудовите им договори са с номера „1” и „2”).
28. При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че неминуемо г - н Б. се
е осведомил подробно относно професионалният стаж, образователният ценз,
езиковите и др. умения на тези двама служители, които е предстояло да
организират основната част от дейността
на дружеството на територията на страната. В тази връзка показанията на свид. Е.
. се явяват логични и последователни в частта, касаеща съобщаването на
управителя на дружеството на факта, че ищеца се е занимавал до този момент с организацията
на производството в месарски цех и няма никакъв образователен ценз.
29. Тези
показания кореспондират и с обстоятелството, че в длъжностната характеристика
за длъжността „Началник, организация и управление на производството” (към
01.04.2014 г.) липсва изискване за завършена образователна степен.
30. Дори да се приеме, че към момента на назначаването управителя на ответното дружество не е знаел каква образователна степен е придобил ищеца, към личното трудово досие на ищеца е приложена декларация от 22.06.2015 г., в която С.П. изрично заявява, че не е представил на работодателя диплома за завършено образование. Това е доказателство е представено от самият ответник, който не е оспорил и не е ангажирал доказателства за антидатирането на документа. Поради това съдът приема, че този документ е представен на работодателя на датата на издаването - 22.06.2015 г., т. е. към този момент работодателя е следвало вече да положи усилия да се снабди с информация относно образованието на ищеца, още повече, че към този момент свид. К. В. вече е бил презентирал на управителя на ответното дружество системата си за управление на персонала и качеството в предприятието.
31. Дори да се приеме, че и към този момент работодателя е бил в неведение относно образователната степен на ищеца, през м. януари 2016 г. свид. К. В. и П. Г. са прегледали трудовото досие на ищеца и са установили, че диплома за завършено образование липсва. Именно във връзка с липсата на нужната образователна степен свид. К. В. е счел, че ищеца не е подходящ да заема длъжността „Началник производство” и е предложил длъжността да бъде заета от друго, по - квалифицирано лице.
32. Следователно към 01.03.2016 г., когато е било сключено споразумението за преназначаването на ищеца на длъжността „Оператор производствена линия”, работодателя е знаел, че ищеца не разполага с диплома за завършено образование. Ако се приеме, че работодателя е бил в неведение относно завършената образователна степен от ищеца, то това е възможно само в следните хипотези:
32.1. Работодателят е имал изискване за образователен ценз за длъжностите „Началник производство” и „Оператор производствена линия”, но не е положил елементарни усилия да се снабди с документ, удостоверяваш завършената образователна степен на ищеца, нито при назначаването му като „Началник производство”, нито към момента на декларацията от 22.06.2015 г. , нито към момента за назначаването му като „Оператор производствена линия”.
32.2. Втората хипотеза е работодателя въобще да е нямал изисквания за образователен ценз, което пък налага извода, че изискванията са включени в длъжностните характеристики единствено и само за да се освободи ищеца от длъжността „Началник производство” и впоследствие от „Оператор производствена линия”.
33. В обобщение следва да се отбележи, че преназначавайки ищеца на длъжността „Оператор производствена линия” работодателят вече е бил наясно с професионалните качества на ищеца и не е имал намерение да се ползва от гаранция, която му дават поставените от него изисквания за образователен ценз. Ищецът почти две години е заемал длъжност, свързана с организацията на цялото производство, на която длъжност „Оператор производствена линия” е йерархически подчинена. От събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че в този период е произведена некачествена продукция, за което вина да има ищеца. В тази връзка едва ли у работодателя е имало съмнение относно възможностите на ищеца да се справи със задълженията, свързани с длъжността „Оператор производствена линия”. Целта на работодателя очевидно е била да запази ищеца като кадър, поради което е запазен и размерът на трудовото му възнаграждение при преназначаването му. В тази връзка изключително красноречиво е становището на свид. П. Г. „Никой не е искал да го уволнява или да го гони”.
34. Още веднъж следва да бъде акцентирано върху факта, че интересът на работодателя е свързан с назначаването на работници и служители, които могат да изпълняват вменените им трудови задължения. Изискванията за заемане на длъжността се въвеждат от работодателя, именно за да се гарантира последния, че назначените лица ще могат да изпълняват възложената им работа, т. е. въвеждането на изискванията не е самоцел. Именно поради тази причина, след като работодателя е назначил работник или служител, имайки поглед върху професионалните му качества, тази негова преценка изключва приложението на въведените от работодателя изисквания.
35. Съдът
приема това обстоятелство за доказано и на основание чл. 176, ал. 3 от ГПК. С
Определение № 587/31.10.2016 г. управителя на ответното дружество е задължен да
се яви лично в насроченото съдебно заседание и да отговори на въпроси, свързани
с наемането на ищеца и обстоятелствата, наложили промяната на длъжностните
характеристики. Определението на съда не е изпълнено, като вместо това г- н Д.Б.
е представил писмена Доброволна декларация (л.
103).
36. В
тази връзка съдът намира, че към момента на преназначаването на ищеца на
длъжността „Оператор производствена линия” ищецът е отговарял на изискванията
за заемане на длъжността, тъй като работодателя, знаейки, че ищеца е сключил Допълнителното
споразумение № 4/01.03.2016 г., знаейки, че ищеца не отговаря на изискването за
образователен ценз или дори да не е знаел и бил длъжен да направи този с оглед
многобройните констатации относно факта, че диплома за завършено образование
липсва в личното трудово досие на ищеца.
37. Достигайки до този извод, съдът не намира за нужно да обсъжда останалите, събрани, по делото доказателства, създаващи сериозни индикации за превратното въвеждане на изискванията за образователен ценз, с единствената цел да се уволни ищеца. В тази насока могат да бъдат упоменати следните факти:
37.1. Лицето, което е било „по - подходящо” за заемането на длъжността „Началник цех” е било назначено според свид. К. В. още преди ищеца да бъде преназначен на друга длъжност, като за известен период от време и двамата са изпълнявали функции по ръководство на производството. Дублирането на функциите на „Началник производство” противоречи на икономическата и производствената логика.
37.2. Системата за оптимизиране на управлението на човешките ресурси включва промени в изискванията за заемане три длъжности, от които две са заемани от ищеца.
37.3. Не е ясно какви изменения се въвеждат със Заповед № 05/29.02.2016 г. и Заповед № 06/29.02.2016 г. и кога са включени изискванията за образователен ценз в длъжностните характеристики. Тази неяснота буди сериозни съмнения и в светлината на факта, че длъжностната характеристика за длъжността „Оператор, производствена линия” е връчена на ищеца почти два месеца, след като последния е назначен на длъжността.
37.4. Между ищеца и лицето, извършило уволнението в качеството му на пълномощник, са били налице конфликтни отношения.
38. С
оглед гореизложеното съдът намира, че уволнението е незаконно, което налага
отмяната му и възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност.
Разноски
39. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
40. Съобразно уважената част от исковете от ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде събрана държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в за всеки от кумулативно съединените искове в общ размер на 100 лв.
41. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ищеца С.А.П., с ЕГН **********, с
посочен адрес: ***, извършено със Заповед
№ 1/28.04.2016 г. от ответника
„И” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.А.П., с ЕГН **********, на предишната работа, на длъжността „Оператор производствена линия”, при „И” ЕООД, с ЕИК ********.
ОСЪЖДА ответника „И” ЕООД, да заплати на ищеца С.А.П., с ЕГН **********, направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 300 лв. (триста лева).
ОСЪЖДА ответника „И” ЕООД, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата от него част от държавната такса за разглеждането на делото в размер на 100 лв. (сто лева), както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че таксата не бъде внесена в срок.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: