РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2411
гр. Пловдив, 19 декември 2016
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и шестнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 433
по описа за 2016 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1. Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на О.В.П., ЕГН **********, с
адрес посочен в жалбата ***, чрез адв. В., против Решение №
2153-15-22/26.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба на П., срещу Разпореждане № **********/20.08.2015
г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Твърди се в тази
насока, че на 14.05.2015 г. П. е подала три заявления - вх. № 32786 за пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, вх. № 32789 за пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и професионално заболяване и вх. № 32790 за социална
пенсия за инвалидност, като две от тях са удовлетворени, а по това за пенсията
за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване няма
произнасяне. С приемане на заявление вх. № 32789/14.05.2015 г., според
жалбоподателя, за ръководителя на „ПО” е възникнало задължения да изясни всички
факти и обстоятелства от значения за случая, което не е сторено. Сочи се, че
административните актове са постановени при неизяснена фактическа обстановка и
в нарушение на чл. 101, ал. 3 КСО. В този смисъл се иска отмяна на решението на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив и на потвърденото с него разпореждане.
Претендират се сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения се излагат в писмена защита приложена по
делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването,
което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. Както
вече бе казано, с оспореното Решение № 2153-15-22/26.01.2016 г., Директорът на
ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение жалба на П., срещу Разпореждане № **********/20.08.2015
г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив.
За да постанови този
резултата, ответния административен орган е приел следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление (л. 85 по делото) от
14.05.2015 г., П. е направила следните искания: за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ), за възобновяване на лична пенсия за
професионално заболяване (ПЗ) и за отпускане на социална пенсия по инвалидност,
заведени в деловодството на ТП на НОИ съответно вх. № МП-32786/14.05.2015 г.,
вх. № МП-32789/14.05.2015 г. и вх. № МП-32790/14.05.2015 г., макар и
обективирани в едно общо заявление.
Към заявлението е приложено Експертно решение на ТЕЛК
№ 1319/058/22.04.2015 г. с определена оценка на трудоспособността - 77%
намалена работоспособност /позиция 9/; 67 % намалена работоспособност и дата на
инвалидизиране 19.02.2009 г. за общо заболяване и 50% за професионално
заболяване и дата на инвалидизиране 04.11.1990 г. със срок до 01.04.2016 г. С
Решение № 5424#1/021/27.05.2015 г., Медицинската
комисия при ТП на НОИ - Хасково е потвърдила цитираното експертно решение. На
страница 2 от същото е уточнено че по-късното преосвидетелстване не е по вина
на лицето.
След преглед на пенсионното досие е установено, че до
01.10.1998 г. П. е получавала лична пенсия за ПЗ по Експертно решение №
1292/198/23.10.1996 г. с дата на инвалидизиране 04.11.1990 г. С Разпореждане № **********/26.08.2009 г.
по ЕР № 0734/083/11.05.2009 г., считано от 19.02.2009 г. е отпусната лична
пенсия за ИОЗ. В цитираното ЕР е определена оценка на трудоспособността - 58% намалена работоспособност /позиция 7/; 54%
намалена работоспособност за общо заболяване с дата на инвалидизиране
19.02.2009 г., 20% намалена работоспособност за професионално заболяване и срок
до 01.05.2010 г.
По представените от П. заявления от 14.05.2015 г. е
постановено Разпореждане № **********/24.06.2015
г., в което считано от 02.05.2010 г. е възобновена лична пенсия за ИОЗ, от
22.04.2015 г. е възобновена лична пенсия за ПЗ и от 08.01.2014 г. е отпусната
лична социална пенсия за инвалидност. С оглед обстоятелството, че към
22.04.2015 г. размерът на лична пенсия за ИОЗ е по-благоприятен от размера на
лична пенсия за ПЗ с точка втора на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, във връзка
с чл. 101, ал. 2 от КСО е спряна лична пенсия за ПЗ. Разпореждането е изпратено
на лицето на 28.07.2015 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Към заявленията от 14.05.2015 г. П. е приложила
документи за стаж, по които редовно оформеният и стаж е в периода 14.07.1973 г.
- 04.11.1990 г. с обща продължителност 13 г. 10 м. 22 дни. Изплащаната, като
по-благоприятна от 22.04.2015 г. лична пенсия за ИОЗ е възобновена при
изходните данни към датата на отпускането й, от които стаж до датата на инвалидизиране
с обща продължителност 11 г. 11 м.13 дни.
Въз основа на тези данни, които не са били съобразени
при издаване на Разпореждане № **********/24.06.2015 г., от датата на подаване
на заявлението в ТП на НОИ Пловдив - 14.05.2015 г. с обжалваното от П. Разпореждане № **********/20.08.2015 г. на
основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е изменен размерът на личната пенсия за
ИОЗ при стаж до датата на инвалидизиране – 13 г. 10 м. 22 дни.
6. В хода на съдебното
производство към доказателствения материал са приобщени медицинското досие на
жалбоподателката, изискано от РКМЕ Хасково, както и данни за връчване на
Разпореждане № **********/24.06.2015 г.
ІV. За правото :
7.
Процесното Разпореждане № **********/20.08.2015
г.
е постановено на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Разпоредбата на чл. 99,
ал. 1 от КСО изчерпателно изброява предпоставките, при
които е възможно да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване
и възстановяване на пенсии, издадено от длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Такова разпореждане може винаги да бъде отменено, съответно изменено,
когато се установи, че то не е съобразено с правото и обуславящите го
релевантни факти в изрично посочените от закона случаи, като ал. 3 на чл. 99 КСО допуска възможността да бъде отменено или изменено и невлязло в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО, при положение, че в срока за обжалването му са
представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход,
гражданско състояние и други.
8.
В случая към момента на постановяване на процесното разпореждане №
**********/20.08.2015 г., измененото с
него разпореждане № **********/24.06.2015
г.
за определяне на пенсиите на жалбоподателката не е било влязло в сила с оглед
датата на издаването му и нормата на чл. 117, ал. 2 от КСО в приложимата
редакция, която предвижда, че разпорежданията за пенсии могат да се обжалват в
срок от три месеца от съобщаването им.
9. Както вече бе казано, към заявленията от 14.05.2015 г. П. е приложила документи за стаж, по
които редовно оформеният й стаж в периода 14.07.1973 г. - 04.11.1990 г. е с
обща продължителност 13 г. 10 м. 22 дни, а с Разпореждане № **********/24.06.2015
г. определената, като по-благоприятна от 22.04.2015 г. лична пенсия за ИОЗ е
възобновена при изходните данни към датата на отпускането й, от които стаж до
датата на инвалидизиране с обща продължителност 11 г. 11 м.13 дни (вместо 13 г.
10 м. 22 дни). Казано с други думи, новопредставените от П. документи за стаж към заявленията от 14.05.2015 г., не са били
съобразени при издавен на разпореждането от 24.06.2015 г. Това именно е дало
основание на осигурителният орган да издаден процесното Разпореждане № **********/20.08.2015 г., с което е изменен
размерът на личната пенсия за ИОЗ и социалната пенсия за инвалидност при стаж
до датата на инвалидизиране – 13 г. 10 м. 22 дни.
10. При тези данни, според настоящия съдебен състав, е
дадена неправилна правна квалификация на хипотезата, в която се е развило
производството по издаване на процесното разпореждане (от 20.08.2015 г.).
Първо, разпореждането от 24.06.2015 г. не е било влязло в сила към датата на
издаване на разпореждането от 20.08.2015 г. - обстоятелство, което не е спорно
между страните (така
становище вх. № 15290/27.09.2016 г. на ответния административен орган) и второ, последното е издадено по инициатива на
осигурителния орган, а не по заявление на лицето (по заявленията от 14.05.2015 г. е издадено само
разпореждането от 24.06.2015 г.), т.е. към
датата на издаване на процесното разпореждането - 20.08.2015 г., не са били
налице предпоставките на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, според който влязлото в
сила разпореждане по чл. 98 може да
се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера - когато същият представи нови
доказателства за: a) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди
пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 14; б) гражданското си състояние.
11. Конкретната хипотеза обаче, следва да бъде
приравнена на хипотезата на чл. 99, ал. 3 от кодекса, която каза се дава
възможност да бъде отменено или изменено и невлязло в сила разпореждане по
чл. 98 от КСО, в случай, че в срока за обжалването му са представени нови
доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и
други. Действително, такива нови доказателства за осигурителния стаж са
представени от П. още с подадените от нея заявления на 14.05.2015 г., но
доколкото същите не са били съобразени при издаване на разпореждането от
24.06.2015 г., според настоящия съдебен състав това не е пречка за издателя на
коментираното разпореждане преди влизане му в сила, да издаде ново разпореждане
(в случая разпореждането от 20.08.2015 г.), в което тези
документи да бъдат зачетени с цел да се охранят в максимална степен заявените
от лицето пенсионни права.
12. В настоящия случай, грешното посочване на правното
основание (чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, вместо чл. 99 ал. 3 от КСО) не може да
послужи като самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение и на
потвърденото с него разпореждане, доколкото този порок не е повлиял, нито е
могъл да повлияе върху съдържанието на тези актове (т.е.
ако не беше допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос). В този смисъл обсъжданото нарушение на
административнопроизводствените правила не е от категорията на съществените,
поради което не може да обоснове извод за незаконосъобразност на процесните
административни актове.
13. Относно наведените в жалбата възражения и тези изложени в
молба вх. № 6021/04.04.2016 г. по описа на съда (последен абзац
– л. 181) е необходимо да бъде съобразено още следното:
За пореден път
следва да бъде подчертано, че във връзка с подадените от жалбоподателката три
заявления на 14.05.2015 г. е издадено Разпореждане
№ **********/24.06.2015 г., с което считано от 02.05.2010 г. е възобновена
лична пенсия за ИОЗ, от 22.04.2015 г. е възобновена лична пенсия за ПЗ и от
08.01.2014 г. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност. С оглед
обстоятелството, че към 22.04.2015 г. размерът на лична пенсия за ИОЗ е
по-благоприятен от размера на лична пенсия за ПЗ с точка втора на основание чл.
95, ал. 1, т. 4 от КСО, във връзка с чл. 101, ал. 2 от КСО е спряна лична
пенсия за ПЗ.
Очевидно при това положение е, че твърдението на
жалбоподателката за липса на произнасяне по заявлението й за пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и професионално заболяване с вх. № 32789/14.05.2015 г., не почива на данните по делото и в този
смисъл се явява неоснователно.
Съществено за
спорните правоотношения е обстоятелството, че разпореждането от 24.06.2015 г. е
получено от О.П. на 03.08.2015 г. (така доказателства на лист 387 по
делото), не е обжалвано и същото
представлява влязъл в сила индивидуален административен акт. Следователно към
този момент е следвало да се прецени коя от двете пенсии - тази за инвалидност
поради общо заболяване или пенсията за ПЗ е по-благоприятна за пенсионера. В
случая при издавеното на процесното разпореждане (от 20.08.2015 г.) този въпрос
не е бил предмет на разглеждане, тъй като цитираното по-горе разпореждане от
24.06.2016 г. не е обжалвано нито по административен ред пред по-горестоящия
орган, нито по съдебен ред. (Така Решение № 5712 от 03.05.2010 г. на ВАС
по адм. д. № 15043 / 2009.г).
14. Ето защо, крайният извод е, че приобщените в хода на административното
производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно
производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение на установените
пенсионни права на П., няма причина
да не се приеме, че процесуалните действия на органите на НОИ в хода на
извършената й проверка са осъществени съобразно изискванията на закона.
Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от осигурителните
органи в издадените от тях разпореждане и решение, съотнесени са спрямо
останалите констатации направени в административното производство и въз основа
на това е определен нов размер на лична пенсия за ИОЗ и социална пенсия за
инвалидност на П. считано от 14.05.2015 г. Доказателства, които да подложат на
съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се
ангажираха в хода на настоящото производство. Впрочем от страна на жалбоподателката
не е оспорен нито размера на определените с процесното разпореждане пенсии,
нито продължителността на установения от пенсионния орган осигурителен стаж. При
извършената от съда служебна проверка, също не бе установено последните да са
неправилно определени.
15. При това положение,
ще следва да се приеме, че оспореният в настоящото производство резултат, е постановен
от компетентния за това административен орган в съответствие с материалния
закон. Не се констатират нарушения на процесуалноправните норми. Властническото
волеизявление е облечено в писмена форма, в която са обективирани фактическите
и правни основания за постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която
закона преследва с издаването на актове от категорията на процесните такива.
V. За
разноските:
16. При посочения изход на
спора, на ТП на НОИ - гр. Пловдив, се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита. Те се констатирах в размер на 350 лв.,
изчислени съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на О.В.П.,
ЕГН **********, с адрес посочен в жалбата ***, подадена чрез адв. В., против
Решение № 2153-15-22/26.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което
е оставена без уважение жалба на П., срещу Разпореждане № **********/20.08.2015
г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА О.В.П., ЕГН **********, с
адрес посочен в жалбата ***, да заплати на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - гр. Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: