Р Е Ш Е Н И Е
№
09.12.2020г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесет
и шести ноември две хиляди и двадесета година,в публично заседание в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:Донка
Табакова
като разгледа докладваното от районния съдия Пенчева
а.н.дело № 337 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано
е по жалба на Д.К.С., чрез адв. Благовест Петров – САК,
против Наказателно постановление №-33-0000169хот
31.10.2019г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация”-гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба, както следва: 1./ за нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33
от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България на Министъра на транспорта, в размер на 2 000 лв., на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП; 2./ за нарушение на чл.
89, т. 5 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България на Министъра на транспорта, в
размер на 2 000 лв., на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП; 3./ за нарушение на
чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България на Министъра на транспорта, в
размер на 2 000 лв., на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП; 4./ за нарушение на
чл. 26, § 1, т. (i), т. 6 от
Регламент на ЕС № 165/2014г., в размер на 1 500 лв., на осн. чл. 93в, ал. 17, т. 1от ЗАП.
Релевират се доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на издадения акт и се иска неговата отмяна. Оспорват са изводите на административнонаказващия орган, че се касае за обществен
превоз на товари, за което не били събрани доказателства, поради което не
намирали приложение разпоредбите на Наредба № 33 /1999 г. на МТ. Процесният влекач се ползвал по договор за наем и с него не
се извършвал обществен превоз на товари по смисъла на §1, т. 1 и т. 3 от ДР на
ЗАП. Жалбоподателят счита, че с налагане на наказание за всяко едно от
констатираните нарушения на цитираната наредба, неправилно е приложен законът. Излага,
че в този случай е следвало да се наложи само едно наказание, на осн. чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАП и прави искане в тази насока,
ако съда счете, че са нарушени посочените норми на Наредбата. По отношение на наказанието, наложено на основание чл.
93в,ал.17,т.1 от ЗАП, счета, че за даденото нарушение отговорност носят
транспортните предприятия, съгл. чл. 33,ал.3 от посочения Регламент.
Евентуално счита, че са налице предпоставките за прилагане
на чл. 28 ЗАНН, тъй процесните
деяния представляват маловажен случай.
Представител на ответника по жалбата не се явява. В писмено
становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира наказателното
постановление да бъде потвърдено, като съобразено с изискванията на материалния
и процесуалния закон.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя на 11.11.2019 г., а жалбата е подадена
на 18.11.2019 г. по пощата/, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Като прецени представените по делото писмени и гласни
доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, съдът
счита за установено следното от фактическа страна:
На 16.10.2019г. при изпълнение на задълженията си по контрол
за спазване на разпоредбите на ЗАП и
подзаконовите актове по прилагането му, служителите на ОО „АА“ в ГД „ИА“ гр.
Пазарджик ст. инспектор Т.Г. и инспектор Н.Р. спрели за проверка товарен
автомобил-цистерна с рег. № Е 3552 КН, с водач жалбоподателя Д.С.. Изискали от
водача карта за квалификация на водач, свидетелство за водач, извършващ превоз
на опасни товари, удостоверение за психологическа годност и тахографски
лист от датата на проверката и тахографски листове за
предходните 28 дена. Такива не били представено от С.. След извършена служебна
проверка в информационната система на ИААА установили, че към датата на
проверката водачът на притежава валидна карта квалификация за водач; не е
преминал курс и не се е явил на изпит за придобиване на карта ADR за превоз на
опасни товари; не притежава валидно удостоверение за психологическа годност,
управлявал превозното средство и без поставен тахографски
лист за деня,както и за предходните 28 дни. Пред проверяващите водачът обяснил,че
сина му се занимава с документите,а той само извършва превоз.
На същата дата бил съставен АУАН Серия А № 269945 на
жалбоподателя Д.К.С. за това,че на 16.10.2019г., около 11.00 часа, в
гр.Велинград, на изхода за с.Юндола, срещу хотел „Зора”, с посока за движение –
за с.Юндола, управлява товарен автомобил “МАН 26.480 ФНЛЛЦ”, цистерна за гориво с
рег.№ Е3552КС, от категория N3, собственост на „Сторум”ЕООД,Булстат
*********, гр.Сандански, като извършва обществен превоз на товари – дизелово
гориво Б6 от гр.Велинград за общ.Струмяни, обл.
Благоевград, по главен път Е79, местност „Пепелището”, гараж Струмяни 2825, видно
от акцизен данъчен документ с уникален № 0000000004878382/16.10.2019 г. и
извършва следните нарушения: 1./ водачът е без карта квалификация на водач, издадена по реда на
наредбата по чл. 7б,ал.5 от ЗАПр; 2./ водачът е без свидетелство за водач, извършващ превоз на
опасни товари; 3./ водачът е без удостоверение за психологична годност; 4./ водачът
извършва превоз, попадащ в Регламент /ЕО/561/06 с превозно средство, оборудвано
с аналогов тахограф
и е без тахографски
лист за текущия ден 16.10.2019 г. и тахографски листа за предходните 28 дни. Прието е, че е
нарушил чл. 89, т.4, т.5 и т.6 от Наредба 33 от 03.11.1999 г. на МТ и чл.36 § 1,т.
i от Регламент 165/2014г. Като
доказателство е иззето удостоверение за психологическа годност № 115640-
валидно до 15.11.2015 г. АУАН е подписан от жалбоподателят без възражение. Това удостоверение е приложено по
делото, вкл. и разпечатка на психологическите изследвания на водачите,от която е
видно, че издаденото удостоверение е валидно до 15.11.2015 год. От приложените
Доклад за товарене от 16.10.2019 г.; Експедиционна бележка от 15.10.2019 г. и
Документ № 4878382 от 16.10.2019 г. е видно, че гориво дизел е с начало на товарене База „БСБ ОЙЛ”ЕООД
София и край на товарене „Сторумс”ЕООД, гр.Сандански, както и че първото ЕООД е издало
контролния документ с получател – второто ЕООД.
В обжалваното Наказателно постановление №-33-0000169 от 31.10.2019 год. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация ”-гр. Пазарджик нарушенията са описани по идентичен начин с описанието им в АУАН, като е допълнено, че Д.К.С. не притежава карта за водач, като не е
преминал и курс на обучение, че свидетелството му за водач на опасни товари е с
годност до 20.09.2011 г.,както и че водача след посочените дати не се е явил на
нов курс и съответно изпит т.е към момента на проверката е бил без валидно ADR
свидетелство на водача, превозващ опасни товари. Прието е, че не намира приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Като нарушени законови разпоредби са посочени- чл. 89,т.4, т.5
и т.6 от Наредба 33 от 03.11.1999 г. на МТ и
на чл.36, § 1, т. i от Регламент /ЕС/ 165/. За всяко едно от нарушенията са
наложени административни наказания, както следва: глоба 2000 лева на основание
чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАП; глоба 2000 лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП;
глоба 2000 лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП и глоба 1500 лева на основание чл. 93в, ал.17,т.1 от ЗАП.
Така описаната фактическа обстановка, съдът установи от
показанията на свидетелите Р. и Г., които кредитира като
непротиворечиве, взаимно допълващи се и обективни, дадени от
позицията на незаинтересовани от изхода на спора лице.
По делото са
представени писмени доказателства:
-Заповед № РД-08-249 / 15.03.2015
година на Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията;
-Справка от Търговския регистър за фирма „Сторумс“
ЕООД град Сандански;
- Доклад за товарене № ********** от 16.10.2019 година;
- Копие от фактура
№ 2979 от 07.12.2018 година;
-Договор за наем и
експлоатация на МПС от 01.01.2018 година, с предмет 2
МПС, включително и управляваното от жалбоподателя в момента на проверката ,с
годишен наем 12000 лева и срок на действие 3 години,считано от датата на подписване
на договора. Договорът е сключен с наемодател „Сторум”
ЕООД Сандански, представлявано от Стоян Иванов Харизанов и наемател – „Сторумс” ЕООД Сандански, представлявано от Стоян Иванов Харизанов;
-Удостоверение за психологическа годност на Д.К.С. валидно до 15.11.2015 година;
-Справка в регистър за
психологическите изследвания на
водачите за явяване на водачите на
психологическо изследване;
-Система за преглед
на DQC картите , Справка за ADR изпити;
-Справка за
придобити модули , Документ № 3554 от
16.10.2019 година;
-Експедиционна
бележка № 042088 от 15.10.2019 година;
-Декларация за съответствие на качеството на течните горива № 11297 от 11.10.2019 година;
-Доклад за товарене № 5066 от 16.10.2019 година;
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Актът за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени
от компетентни органи, в кръга на правомощията им, съгласно чл. 189, ал. 1
ЗДВП, във р. чл. 166, ал. 1, т. 2 ЗДВП и чл. 189, ал. 12, във вр. със Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна и следва да се уважи, като наказателното постановление се
отмени в частта, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба, както следва: за нарушение на чл.
89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България на Министъра на транспорта, в
размер на 2 000 лв., на осн. чл. 93,ал. 1, т. 1 от ЗАП; 2./ за нарушение на
чл. 89, т. 5 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България на Министъра на транспорта, в
размер на 2 000 лв., на осн. чл. 93,ал. 1, т. 1 от ЗАП; 3./ за нарушение на
чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България на Министъра на транспорта, в
размер на 2 000 лв., на осн. чл. 93,ал. 1, т. 1 от ЗАП.
Съдът счита, че по отношение на т.1, т.2
и т.3 АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуални правила,
а именно в нарушение на чл. 42,т.4 от ЗАНН и съответно на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Липсва описание
на нарушението – и в АУАН, и в наказателното постановление се сочи,че
жалбоподателят в деня на проверката е
управлявал товарен автомобил, с който е извършвал обществен превоз на товари – дизелово гориво. Въпреки това не са
посочени обстоятелства, които да потвърждават по безспорен начин, че се касае
за „обществен превоз” по смисъла на пар.1,т.1 от ДР
на ЗАП, т.е срещу заплащане. По делото се установи, че в случая не се касае за
превоз срещу заплащане, като дори и да се приеме, че се касае за превоз за
собствена сметка, то това обстоятелство не е посочено нито в АУАН, нито в
наказателното постановление. Правилното и точно описание на деянието е от
съществено значение за квалификацията му, тъй като то определя дали в процесния случай намират приложение,посочените като
нарушени текстове от НАРЕДБА № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.В чл. 1 от тази наредба е определено в кои случаи
се прилагат разпоредбите й. При неточно описание на деянието не може да се
направи извода дали в случая се прилага разпоредбите на чл. 89 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България.
Поради
посоченото до тук е нарушено правото на защита на санкционираното лице, което
не е било в състояние да научи за какви нарушения са му наложени
административни наказания по т.1,т.2 и т.3 от АУАН и наказателното
постановление.
Следва да се посочи
също, че в настоящия процес не се установи по несъмнен и безспорен начин, че
водачът на инкриминираната дата е осъществявал обществен превоз на товари по
смисъла на пар.1,т.1
и т.2 от ДР на ЗАПр, тъй като в случая не е
установено заплащане. В този смисъл Решение № 450 от 11.10.2017 г. на АдмС Пазарджик по адм. дело №
334/2017 г.
В допълнение, чл. 89 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България вменява задължение на водачите, извършващи обществен превоз за товари
да представят при поискване от контролните органи посочените в т.1-т.6 документи, което предполага да
притежават издадени и валидни такива. В случая обаче се установи, че
жалбоподателят не е притежавал валидни квалификация на водач, свидетелство за водач,
извършващ превоз на опасни товари и удостоверение за психологическа годност и
съответно не е могъл обективно да изпълни задължението да ги представи, поради
което неправилно е ангажирана отговорността му тези текстове. В случая,
установените от контролните органи факти неправилно са подведени под
приложимата материалноправна норма, т.е. дадена е
неправилна правна квалификация на нарушението.
В частта, с която на С. е наложено
административно наказание глоба в
размер на 1500 лева, на основание чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.36, § 1,т.i от Регламент 165/2014г., жалбата следва да бъде
оставена без уважение и да се потвърди Наказателно
постановление №-33-0000169 от 31.102019 г.
От
събраните по делото доказателства е видно, че при проверката, извършена от
инспектори на ОО”АА” Пазарджик, водачът на превозно средство,оборудвано с
аналогов тахограф не е представил тахографски лист за
текущия ден и тахографски листа за предходните 28 дни,
т.е нарушил е разпоредбата на чл.36,пар.1,т.i от Регламент 165/2014, като този текст предвижда,че когато водачът
управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф,
трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган тахографските листа за
текущия ден и листовете, използвани от
водача през предходните 28 дни. Поради това правилно на водача е наложено
наказание на основание чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАП, който предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който при проверка от контролните
органи не представи тахографските листа от текущия
ден и тези от предходните 28 календарни дни. Безспорно е,че при проверка и
впоследствие жалбоподателят не е представил тахографски
листа на проверяващите.При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление в тази част не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Възражението на жалбоподателя,че за посоченото нарушение следва да носи
отговорност транспортното предприятие е
неоснователно – в чл. 97в,ал.17 е предвидена административно-наказателна
отговорност за водача, като и в чл.36,§ 1,т.i от Регламент 165/2014 също е
предвидено задължение за водача.
Съдът намира, че в
настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Въведеното
изискване, за представяне при проверка от контролните органи на тахографски лист, обезпечава сигурността и безопасността
при извършване на превоз на пътници и товари, с оглед спазване на нормативните
изисквания за време за почивка от водачите на превозни средства.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
Р ЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №-33-0000169
от 31.10.2019
г.. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация ”-гр.Пазарджик, в частта с която на Д.К.С. ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание глаба в размер
на 1500 /хиляда и петстотин / лева, на основание чл. 93в, ал.17, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за
нарушение на чл.36,пар.1,т.i/ от
Регламент/ЕС/№165/2014;
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление №-33-0000169
от 31.10.2019
год. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация ”-гр. Пазарджик, в частта с която на
Д.К.С. ***, с ЕГН **********,
са наложени административни наказания, както следва:
- глоба в размер на 2 000
лв. /две хиляди лева/ на основание чл.
93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози,
за нарушение на чл. 89,т.4 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България;
- глоба в размер на 2000
лв. /две хиляди лева/, на основание чл.
93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози,
за нарушение на чл. 89,т.5 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България и
- глоба в размер на 2000
лв. /две хиляди лева/, на основание чл.
93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози,
за нарушение на чл. 89,т.6 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета на Административно-процесуалния кодекс, пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението до страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева