Р А З П О
Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 21.04.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на двадесет и първи април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като
се запозна с т. дело № 1027 по описа на СГС, ТО за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С разпореждане от 22.03.2017 г. на ищеца
е дадена възможност да отстрани нередовности на исковата молба по чл. 127, ал.
1, т. 4 и т. 5 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението. Указанията касаят уточняване на основанието /като на ищеца е указано да изложи
фактически твърдения за него/, на което се иска осъждане на ответника да
заплати сумата, доколкото изложените в исковата молба фактически твърдения не
попадат в хипотезата на чл. 452, ал. 3 от ГПК. Тези указания са съобщени на
ищеца на 06.04.2017 г. В отговор на тези
указания е подадена молба от 07.04.2017 г., с която се твърди, че основание на
иска не е хипотезата на чл. 452, ал. 3 от ГПК, тъй като няма плащане от страна
на банката към длъжника. Поддържа, че за банката липсва основание да откаже да
преведе сумата по запора по сметката на съдебния изпълнител, поради което иска
от съда да осъди банката да му заплати сумата, върху която е наложен запор.
Съдът приема, че в рамките на срока, изтекъл
на 13.04.2017 г. липсва изпълнение на указанията, касаещи уточняване
основанието, на което се иска осъждане на ответника да заплати процесната сума
на ищеца. В случая не е налице хипотезата на чл. 452, ал. 3 от ГПК, при
наличието на която взискателят по изпълнително дело има право да иска пряко от третото задължено лице по запора,
наложен от съдебния изпълнител, заплащане на сумата, с която третото лице се
разпоредило в полза на длъжника след налагане на запора. Не са изложени никакви
фактически твърдения относно обстоятелствата, от които може да възникне право
на ищеца да търси пряко от банката заплащане на сумата, която му дължи длъжника
по изпълнителното дело. Всичко това прави невъзможно за Съда да изпълни задължението си да администрира делото, като определи предмета
на искането, с което е сезиран и изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК, съответно да определи
кои са релевантните за спора факти и
доказателства и предостави възможност на ответника да организира и
проведе защитата си.
Предвид неотстраняването на пречките за
движение на процеса, Съдът намира, че
исковата молба следва да бъде върната. Администрирането на исковата молба от
Съда, във връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл.
127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на повторна възможност за
отстраняване на нередовността й. Отстраняването следва да се извърши в дадения
от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. След като
ищецът не е направил това и не е отстранил пречките за администриране на
процеса, то исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА, на основание
чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба с вх. № 36028/17.03.2017 г., във връзка с
която е образувано т. дело № 1027/2017
г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: