О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито на
деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като изслуша докладваното от съдия Павлова в.ч.х.д. №674 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Подадена е частна жалба
№5053/22.04.2019 г. от Г.М.Г., с ЕГН: **********, чрез адв. Б.П.П. - САК, със
съдебен и служебен адрес: ..........против съдебно определение от 19.06.2019 г.
по гр.д. №312/2018 г. на Тетевенски районен съд. Посочва, че 04.05.2018 г. в
Районен съд - Тетевен е подадена искова молба срещу ,.Банка Пиреос
България" АД, ЕИК ..........Н.В.Н. и И.Н.Н., с която бъде постановено
решение за заличаване на тежащата върху собствения на ищеца Г.М.Г. недвижим
имот договорна ипотека, вписана в Службата по вписванията под вх. per. № 272 от 02.03.2006 г. акт 2, том I, дело № 189/2006 п, включително и нейното подновяване,
вписано в Службата по вписванията под хв. Per. № 314 от 15.02.2016 г, акт № 15, том I, дело № 196/2016 г. Към исковата молба били приложени платежен документ за
платена държавна такса по банковата сметка на Районен съд - Тетевен в размер на
30 лв. (тридесет лева). Заявява, че по предявената искова молба било образувано
гражданско дело № 311/2018 г. по описа на Районен съд - Тетевен и били дадени
указния за довнасяне на държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева),
което изпълнил в срок. Заявява, че на
31.07.2018 г. по делото било проведено открито съдебно заседание и с
протоколно определение от заседанието, съдът оставил исковата молба без движение,
като дал указания да се посочи цената на предявения иск. В предоставения
седемдневен срок депозирал пред съда молба с вх. № 4570/2018 г, с която
изпълнил указанията на съда да бъде уточнена цената на предявения иск, да бъдат
изложени подробни аргументите, че цената на иска следва да бъде определена на
основание чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК - съобразно данъчната оценка на недвижимия
имот, тъй като ипотеката в съдебната практика и правната теория ипотеката се
определя като вид вещно право. Алтернативно ищецът поискал от съда да определи
цена на иска, като вземе предвид специфичните особености на предмета на делото,
а именно - обстоятелството, че ищецът Г.М.Г. е само ипотекарен длъжник, който
със свой имот обезпечава чуждо задължение - задължението на „Орхание 1"
ООД, а не и страна по Договора за инвестиционен кредит №273/2005 от 08.08.2005
г, вземането по който обезпечава процесната ипотека, както и обстоятелството,
че в случая са ипотекирани 25 отделни жилищни сгради и в Анекс № А1 -
279/2016г. от 21.02.2006 г. към Договора за инвестиционен кредит е посочено и
каква част от дълга се обезпечава с всеки един от имотите.Жалбоподателят се
позовава на чл. 5 от Анекса № А1
-279/2016 г. при извършването на продажби на жилищните сгради, построени в УПИ
11-34, кредитополучателят ще погасява главницата по Договора за инвестиционен
кредит в размер на левовата равностойност на минимум 210 евро за кв.м., но не
по-малко от равностойността на 23 100 евро за жилищна сграда., срещу което
банката-кредитодател се задължава да предоставя нотариално заверено съгласие за
частично заличаване на ипотеката върху продадената жилищна сграда. Твърди, че
това е и размерът, до който ипотеката, чието заличаване се иска, тежи върху
имота, собственост на ищеца. В жалбата се изтъква, че посочената клауза от анекса
поражда облигационно задължение за банката да извършва частично заличаване на
ипотеките върху съответните продадени жилищни сграда. Жалбоподателя Г.
твърди,че има правен интерес да докаже
плащането на уговорената в чл. 5 от № А1 - 279/2016 г. цена по отношение на
неговата жилищна сграда, поради което цената на иска, предявен от Г.М.Г.,
следва да бъде 23 100 евро и да бъде прието, че е неоправдано да се счита ,че
процесната ипотека, тежаща върху имота на му, обезпечава целия размер на
задължението на „Орхание 1" ООД, ЕИК ...... (към настоящия момент в
несъстоятелност. За жалбоподателят основният въпрос, предопределящ подсъдността
е този дали се касае до облигационно или вещно право, което ищецът претендира.
В жалбата се заявява, че ищецът е
заплатил посочената сума от 23 100 евро в полза на ипотекарния кредитор,а от
друга страна, с плащането на сумата е отпаднало основанието за продължаване
съществуването на учредената ипотека върху закупения от ищеца имот.
Жалбоподателят разсъждава върху правилата на специалната местна подсъдност по
искове с предмет вещни права върху недвижими имоти и се позовава на чл.109 от ГПК . Приема, че предвид
обстоятелството, че се иска заличаване на ипотека, която е вид вещно
право върху недвижим имот, приложима е специалната местна подсъдност по чл. 109 ГПК и местно компетентен да разгледа
иска е Районен съд Тетевен. Изтъква се по жалбата и друг аргумент, подкрепящ
тезата, че в случая е приложима специалната местна подсъдност по
местонахождение на недвижимия имот, а не общата местна подсъдност по чл. 105,
респ. по чл. 108 ГПК-обстоятелството, че сделките с които се учредяват или
прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, включително учредяването на
ипотеки, се сключват пред нотариус, в чийто район на действие се намира
имота.Според жалбоподателят определянето на същата местна подсъдност способства
за облекчаване на доказването в процеса и утвърждаване на принципа на
процесуалната икономия, тъй като доказателствата във връзка със сделките
обикновено се събират по местосключването им. В допълнение Г.Г. счита за
неправилно правното становище, че цената на процесния иск следва да се определи
по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл е и Определение № 44 от 15.01.2010г. по ч.гр.д. №
725/2009 г., Четвърто гражданско отделение, ВКС, според което съгласно чл. 68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Обсъжда се действието на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, размерът на
цената на иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и
за прекратяването на договор е стойността на договора, т.е. паричната оценка на
насрещните престации. Жалбоподателят твърди, че ако една от насрещните престации по договора съставлява права върху
недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на
вещното право, а ако няма такава - пазарната цена на правото. В по-новата си
практика, ВКС доразвива тази теза и приема, че даденото с Определение №
44/15.01.2010 разрешение е относимо не само към исковете за установяване
недействителност на договор за ипотека, но и към всички други искове, чрез
които се цели установяване несъществуването на ипотечно право с източник
договор за ипотека, независимо от съществуването на обезпеченото с ипотеката
вземане (в този смисъл Определение № 15 от 16.01.2015г. по ч.т.д. № 3456/2014,
Второ търговско отделение, ВКС; Определение № 291 от 22.06.2016г. по ч.гр.д. №
2494/2016г., Четвърто гражданско отделение, ВКС). Изложени са доводи, че в производства по установяване
съществуването или несъществуването на ипотечно право в полза на ипотекарния
кредитор, валидността на договора относно обезпеченото вземане е извън предмета
на делото, поради което неговият размер няма отношение при определяне цената на
иска. Обсъжда се
действието на нот.акт № 180/13.09.2007 г. по който ищецът Г. е придобил имота
от ответниците Н. и Н. за сумата от 30 000 евро и счита че компетентен да
разгледа делото е Окръжен съд Ловеч по правилата на чл. 104, т. 3 във вр. с чл.
109 от ГПК.Моли да бъде отменено определение от 19.06.2019 г., постановено от
Районен съд -Тетевен по гр.д. № 312/2018 г., като неправилно, и да бъде
постановено, че компетентен да разгледа иска е Окръжен съд Ловеч.
Подаден е писмен отговор №
5876/20.11.2019 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписвания под ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ......, представлявано от законните представители чрез
пълномощника З.И.К.надлежно упълномощена с нотариално заверено пълномощно със
заверка на подписите рег.№ 5353 и заверка на съдържанието рег.№ 5354, том 3,
№128 от 26.09.2018г. от Маргарита Гечева - нотариус с район на действие Районен
съд - гр. София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №303. Заявява,
че следва да бъде конституирана като страна по делото, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания под ЕИК ……… със
седалище и адрес на управление: гр. ......, като правоприемник чрез вливане на
„Банка Пиреос България" АД ЕИК ..........Посочва се, че Ловешки окръжен
съд е имал възможността да се произнесе
по идентична претенция като с определение от 1.04.2019г. по т.д.№30/2019г на
Окръжен Съд-Ловеч, което препратено по подсъдност на Софийски Градски Съд.
Заявява се,че определението е потвърдено от Апелативен съд гр. Велико Търново/
в.ч.т.д.№223/2019г./, като делото в момента е висящо пред Софийски Градски Съд
дело под номер №11444/2019г., ГО 1-10 състави на 10.10.2019г. ищецът е изпълнил
указания за представяне на вписана искова молба. Изтъква се, че с определение
№884/05.12.2018г. по ч. гр.д. 548/2018 г съдът в мотивите си е определил, че
цената на иска е 30000 евро с левова равностойност 58 647,90 лв. и по правилата
на родовата подсъдност, а именно чл. 104 т.4 от ГПК родово компетентния съд е
Софийски градски съд. Посочва се, че изводът, че Софийски градски съд е родово
и местно компетентният съд е правилен и законосъобразен, тъй като претенцията
на ищеца насочва към отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК- иска
се да се установи, че вземането не съществува (е погасено), във вр.с
чл.179,ал.1,пр.2-ро от ЗЗД- по отношение на следващата се последица -
заличаване на ипотечно право. В тази насока се цитират изявленията в частната
жалба-стр.2 „ищецът настоява, че е заплатил посочената сума от 23 100 евро в
полза на ипотекарния кредитор,”с плащането на сумата отпада основанието за
продължаване съществуването на учредената ипотека.." Не се споделят от
банката твърденията на ищеца, че са касае за вещно право, а не за облигационно,
тъй като ипотеката не е вещно право, а облигационно и конкретната претенция не
е касае вещно правен спор, а облигационен-несъществуване на вземане, обезпечено
с ипотека. В писмения отговор се посочва, че по отношение на местната
подсъдност, е налице приложението на чл.105 от ГПК-искът е подсъден на съда по
седалището на ответника, и не е налице основание за приложението на
изключението от този принцип, визиран в чл.109 ГПК. Изтъква се, че
процесуалната разпоредба на чл.109 ГПК е ясна и безпротиворечива, не подлежи на
разширително тълкуване, като исковете относно ипотечни права не са част от
приложното й поле- Определение №988/31.10.2012г. по ч.т.д.№692/12г. на ВКС, ТК,
II ТО/. Моли частната жалба против
определение от 19.06.2019г., постановено от PC Тетевен, по гр.дело№312/2018г. без уважение и да потвърдите определението.
Тетевенски районен съд се произнесъл с определение от
№249/19.06.2019 г. по гр.д.№312/2018г., с което е прекратил производството по
делото, като приел,че компетентен да се произнесе е Софийски градски съд.
Посочил е, че в мотивите на определение №316/18.04.2019 г. по гр.д. №157/2019
г. на ОС-Ловеч е вписано,че т.д. №30/2019 г. на ОС –Ловеч идентично досежно исковите претенции и следва да се
приложат правилата на чл. 213 от ГПК, за да се избегне произнасянето с
противоречиви решения.
Жалбоподателят е уведомен за
съдебния акт на 12.07.2019 г., а жалбата е подадена по пощата с клеймо от
19.07.2019 г. Следователно е спазен законоустановения по чл. 275,ал.1 от ГПК
едноседмичен срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд отчете
значението на представените писмени доказателства, обсъди доводите на
жалбоподателя и извършените процесуални действия и счита, че подадената частна
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
От фактическа страна съдът
съобрази, че е постъпила искова молба № 1749/05.04.2018 г. от Г.М.Г.
против понастоящем „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД /правоприемника на „Банка Пиреос
България”АД-София/, Н.В.Н. и И.Н.Н. с петитум да бъде постановено заличаването
на договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията под вх. № 272 от
02.03.2006 г. ,н.а. №21,т.1 ,н.д. 189/2006 г. ,вкл. и нейното подновяване вписано в Службата по
вписванията под вх. рer. № 314 от 15.02.2016 г., акт №
15, том I, дело № 196/2016 г. по отношение
на имот: еднофамилно двуетажно жилище № 1-а,ляво от жилищна група Б-2, обозначено
с пореден № 21, със застроена площ 54,10 кв.м. и РЗП от 110,80 кв.м., подробно
индивидуализирано, ведно със съответното вещно право на строеж върху
собствения, находящ се в м.”Стара Рибарица” и съответстващ на парцел ІІ, пл.№
34 в кв.129 по ПУП на с.Рибарица, Ловешка област, и при описаните в акта
граници. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /правоприемник на Банка Пиреос
България”АД/, е направила възражение за местна подсъдност и посочила,че компетентния е районен съд –София. Тетевенски
районен съд е постановил определение №972/07.05.2019г./ на основание
указанията по определение №316 от 18.04.2019г постановено по
ч. гр.д.№157/2019г. на ЛОС/, като е
задължил ищеца по чл.129 ал.4 от ГПК в 7 дневен срок от съобщението да отстрани
нередовностите си на исковата молба, а именно:
да конкретизира петитум като определи искането а/
обезпеченото с ипотека вземане не съществува или б/не съществува самото
ипотечно право.
Подадена е искова молба вх. №
1748/ 05.04.2018 година Г.М.Г., против понастоящем „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
/правоприемник на „Банка Пиреос България” АД/ и „Орхание
Г.М.Г. е
представил писмена молба № 3083/12.06.2019 г. в която е конкретизирал петитум
на иска, а именно да бъде установено, че частта от вземането на
„Банка Пиреос България" АД по Договор за инвестиционен кредит № 273/2005
г., за обезпечаването на което е учредена Договорна ипотека, вписана 8 Службата
по вписванията под вх. Per. № 272 от 02.03.2006г., акт №21, том I,
дело №189/2006, както и на нейното подновяване, вписано в Службата по
вписванията с дв. вх. per. №314/15.02.2016г., том I, акт №15, върху
ЕДНОФАМИЛНО ДВУЕТАЖНО ЖИЛИЩЕ № 1-а (едно „а") - ляво от жилище група „Б - 2" обозначено с пореден № 21 със застроена
площ от 54.10 кв.м. и разгърната застроена площ от 110.80 кв.м., ведно със
съответното вещно право на строеж върху собствения, находящ се в местността
„Стара Рибарица" и съответстващ на парцел II (втори) с планоснимачен номер
№ 34 (тридесет и четири) в квартал 129 (сто двадесет и девет) по подробния
устройствен план на с. Рибарица, утвърден със заповед № 228 от 27.05.2004 г. на
Кмета на Община Тетевен за одобряване на подробен устройствен план -план за
регулация и застрояване, е погасено чрез плащане (не съществува), и
на това основание и във връзка с чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД като последица
да бъде заличена тежащата върху описания недвижим имот, собственост на ищеца Г.М.Г.,
Договорна ипотека, вписана в Службата по вписванията под вх. Per. № 272 от
02.03.2006г., акт №21, том I, дело №189/2006, както и на нейното подновяване,
вписано в Службата по вписванията с дв. вх. per. №314/15.02.2016г., том I, акт №15.
Ловешки окръжен съд приема,че е сезиран
за произнасяне по чл.121 от ГПК относно подсъдност на делото по жалба на
заинтересована страна-ищеца Г.Г.. Настоящият състав намира, че компетентен да се произнесе по исковата
молба е Софийски градски съд. С
допълнителната писмена молба при условията на чл. 129,ал.2 и 3 от ГПК ищецът е
конкретизирал петитум относно несъществуване на вземането по договора за
кредит. Предвид вида на иска отрицателен иск по чл. 124 от ГПК за установяване
на погасяване на обезпеченото задължение,
компетентен е да се произнесе е съда по адреса на ответниците. Местната
подсъдност е относителна процесуална предпоставка, т.е. не се следи служебно, а
заинтересованата страна следва да се позове на нея в законоустановения
срок–срока за подаване на отговора-чл. 119,ал.3 от ГПК. В казуса ответникът е
направил възражение за местна подсъдност в писмения отговор своевременно и
съдът правилно е съобразил обстоятелствата по делото и по приложение на закона.
Размерът на вземането възлиза на сумата 30000 евро с левова равностойност 58 647,90 лв.,конкретизирана в определение №884/05.12.2018г по ч. гр.д. 548/2018г на
Р.С.Ловеч. Предвид цената на иска на
основание чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК родовата подсъдност се определя по чл.
104,т.4 от ГПК, а местната подсъдност при приложение на чл. 105, чл. 108 от ГПК. В такава насока е
неприложима хипотезата на чл. 109 от ГПК и възраженията на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни.
Ловешки окръжен съд намира,
че атакуваното определение №249/19.06.2019 г. по гр.д.№312/2018г. на ТРС е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При тези мотиви съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно определение №249/19.06.2019 г. по гр.д.№312/2018г., на Тетевенски
районен съд.
Определението е обжалваемо в
едноседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд-Велико
Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.