МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №6/14.03.2018г.
по НОХД №1272 по описа на РС – Ловеч за 2018
година
Срещу подсъдимата Г.С.П. *** е било предявено обвинение за престъпление
по чл.201 ал.1 във вр. с чл.2, ал.1 от НК за това, че за времето от 15.06.2015 година
до 06.11.2015 година в гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление,
като длъжностно лице - кредитен консултант във фирма „Провидент
Файненшъл България” ООД, ЕИК *********, офис
гр.Плевен, присвоила чужди пари на обща стойност 1 182 лева, собственост на
дружеството, връчени й в това й качество и поверени да ги пази и управлява.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението така, както е повдигнато, като счита, че следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на основание чл.58а от НК бъде
намалено с една трета. Изпълнението на така определеното наказание, на
основание чл.66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за срок от три години.
Според прокурора, гражданският иск е своевременно предявен, основателен е и
следва да бъде изцяло уважен, а направените разноски в хода на досъдебното
производство по двете експертизи да бъдат внесени по сметка на ОД на МВР –
Ловеч от подсъдимата. В този смисъл моли за съдебен акт.
Предявен
е и граждански иск от пострадалия от
престъплението „Провидент Файненшъл България” ООД
с ЕИК ********* за
причинените имуществени вреди в размер на 1 182 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението до
окончателното й изплащане. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и дружеството е конституирано като граждански ищец. В
съдебно заседание гражданският ищец редовно призован, не изпраща представител и
не взема становище по иска.
Подсъдимата
Г.С.П., редовно призована се явява лично и с назначената в хода на досъдебното
производство за служебен защитник адвокат В.Н. от Ловешка адвокатска колегия,
като правят искане за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и
следващите от НПК. П. се признава за виновна и признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Признава, че е работела като кредитен консултант
във фирма за отпускане на бързи кредити към офис в град Плевен, търсили хора от
града, които да изпълняват тази дейност и седмично е минавал човек, на който се
отчитали. Признава, че нейната задача е била да събира вноските по отпуснатите
кредити, като е издавала квитанции за взета от нея сума в два екземпляра –
единият за клиента, другият за фирмата, като събирала средствата. Отчитала е
всички суми, които е събрала. Твърди, че е имало хора, които плащали за месец,
а тя е задържала сумите, за да ги плаща седмично, въпреки, че те си давали за
месец. Това било така, защото й казали, че ако клиентът си плаща седмично губел
някакви права – било отдавна, не си спомня. Признава, че не е внесла всички
получени суми. Изразява съжаление за това. Защитникът й адвокат Н. моли съда, в
случай, че признае подсъдимата за виновна, да определи наказание в границите на
минималното, предвидено в закона. Като аргументи за това излага на първо място
факта, че тя признава изцяло вината си, като съдейства за разкриване на
обективната истина. Моли също, съдът да вземе предвид и факта, че тя е с чисто
съдебно минало – неосъждана е и работи към настоящия момент. Излага, че
подзащитната й е положила усилия за възстановяването на имуществените щети, но не
е имала финансовата възможност да го направи. Счита предявения граждански иск за
основателен и доказан като размер, поради което следва да бъде уважен така,
както е предявен.
С
оглед признаване на вината от подсъдимата и изразеното от нея съгласие, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти /чл.371,т.2 от НПК/, съдът след одобряване на направените от подсъдимата самопризнания разгледа
и реши делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
От
събраните по време на досъдебното производство доказателства, от направеното от
подсъдимата самопризнание относно изложените в обвинителния акт обстоятелства и
съгласието й да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата
Г.С.П. живеела и работела като учител в град Ловеч.
На
05.12.2014 год. П. сключила граждански договор, по силата на който започнала
работа като кредитен консултант в фирма „Провидент Файненшъл България”. Работата й се изразявала в сключване
на договори за кредит от името на дружеството с лица, които желаят да получат
кредит. След сключването на договора за кредит, П. имала задължението всяка
седмица да посещава клиентите по домовете и да събира от тях седмичните вноски
по кредитите им. За получените суми им издавала квитанции, в които вписвала
сумата, която получавала от клиентите, подписвала се лично в нея и предоставяла
на клиентите оригинала на квитанцията, а индигираните
екземпляри оставали в нея. Подсъдимата Г.П. имала задължението веднъж месечно
да отчете в дружеството събраните суми от клиентите, като за целта представяла
в дружеството индигираните екземпляри от квитанциите.
В последствие П. напуснала дружеството, след което се установило забава на
голям брой от плащанията на длъжниците в следствие на
заплатени по-малки суми от тях. Това предизвикало проверка от страна на
дружеството, с оглед подадените до тях сигнали от клиентите им за направени
пълни плащания и коректно погасяване на задължението. Установени били
нередности в отчитането на подсъдимата. В тази връзка е бил разпитан свидетелят
Б., който е на длъжност Мениджър Сигурност във фирма „Провидент
Файненшъл България”. Същият заявил, че в хода на
личната им проверка установили механизма на извършеното от подсъдимата. При
събиране на съответната сума от даден клиент, П. му издавала разписка
/квитанция/. Квитанциите били с различен номинал, като тези, които са с реалния
номинал е давала на клиентите, а подправените индигирани
квитанции с по-малък номинал, отчитала в дружеството. Така се получила и
разликата в сумите между отчетените и получените от клиентите. Свидетелят Б.
заявил, че дружеството „Провидент Файненшъл
България” в последствие било продадено на нов собственик, а именно фирма „Файненшъл България” ЕООД и нов едноличен собственик на
капитала от 03.07.2017 год., а именно: „Изи Асет Мениджмънт” АД. Новото дружество е било уведомено,
като пострадало лице и в тази връзка е изпратило пълномощно по досъдебното
производство. Във връзка с извършеното от подсъдимата е бил разпитан свидетелят
Н.Д.. Същият заявил, че през лятото на 2015 година сключил договор за кредит с
горепосочената фирма, чрез кредитен консултант. През октомври вноските от него
започнала да ги събира подсъдимата. Платил й няколко вноски, за което от нея
получил квитанции. За проблема с парите научил в полицията, като на една от
квитанциите му имало разминаване в сумата. Отчетена била по-малка сума в
фирмата от реално платената от него. Разпитана била и свидетелката М.П., която
сключила договор за кредит през октомври на 2015 година в размер на 800 лева
чрез П., в качеството й на представител на фирмата. Платила на подсъдимата само
първата вноска в размер на 116 лева, тъй като й се обадили от дружеството и я
уведомили, че друг служител ще събира парите вместо подсъдимата П.. Свидетелката
В.П. заявила, че като клиент на кредитната фирма заплащала вноските си на подсъдимата.
Нямала съмнения в нея. Плащала и получавала от П. квитанции. В последствие
разбрала в полицията, че имало разминаване в платената от нея сума и отчетената
от служителката. Представила две от квитанциите, които пазела на органите на
реда. Свидетелката П.С.изтеглила също парична сума, която подсъдимата й
предоставила в качеството на кредитен консултант. Внасяла различни суми, но за
тях получавала квитанция от П., която полагала своя подпис в тях пред нея. В
последствие свидетелката С.разбрала за стореното от подсъдимата. Предоставила
наличните в нея квитанции за нуждите на разследването. Свидетелката Н.И. през
2015 година изтеглила парична сума чрез подсъдимата. Близо година плащала на
ръка вноските на подсъдимата П.. В последствие получила нов кредит от 400 лева.
Свидетелката И. попитала за нов по-голям кредит, чрез който да погаси двата
предишни. Подсъдимата П. й обяснила, че това можело да стане, ако погаси малкия
кредит от 400 лева. Свидетелката И. събрала сумата и заплатила лично на подсъдимата
414 лева за погасяването му. За това получила от нея квитанция. В последствие
друг консултант на фирмата започнал да събира вноските. Именно той уведомил свидетелката
И., че имала неплатени вноски по малкия кредит и трябвало да се изплатят.
Дължимата сума била в размер на 120 лв. Свидетелката И. обяснила за направеното
пълно плащане на малкия кредит. Веднага се срещнала с подсъдимата и потърсила
обяснение за станалото. Подсъдимата П. й заявила, че всичко било наред. В
последствие представител на Кредитното Дружество се свързал с пострадалата.
Поискал информация от нея за плащането, направено на подсъдимата. Уверили свидетелката
И. да не се притеснява. Тя предоставила квитанцията за платената от нея сума.
Свидетелката Г.Д. била редовен клиент на фирма „Провидент
Файненшъл България”. Имала кредит, по който внасяла
сума от 54 лв. Получавала за това квитанция. Подсъдимата П. започнала да я
посещава на по-късен етап, след като предходния служител, с който контактувала напуснал. Получавала квитанция за платените от нея
суми, като в последствие от представител на дружеството разбрала за станалото и
отчетените по-малко пари. Свидетелката А.П. изтеглила кредит през месец март на
2015 година. Посетила я подсъдимата с още една жена от гр.Плевен. Запознали я с
условията на фирмата. Документите по отпускане на кредита били изготвени от подсъдимата.
Същата започнала да получава и вноските, като издавала квитанции с отразената
получена сума. Свидетелката П. в последствие била потърсена от служител на
кредитната фирма. Била запозната със случилото се и помолена да представи
квитанциите. След като сравнили сумите в оригиналната и индигираната
квитанция се установило разлика. През 2015 година, свидетелката В.К.изтеглила
два кредита от „Провидент Файненшъл
България”. Двата кредита подписала чрез кредитния консултант – подсъдимата П..
Първият кредит бил за сумата от 1 000 лева, а вторият – за сумата от 250 лева.
Първият кредит погасила чрез плащане на
две-три вноски. Първите вноски били по 50 лева, а последната в размер на 936 лева.
Получила квитанция за платеното и уверение от подсъдимата, че големият кредит е
погасен изцяло. Втория заем погасила с една вноска от 284 лв. /с лихвата/. Отново
уточнили, че всичко е платено. Подсъдимата взела парите е издала квитанция №
072450/25.08.2015 год. и за големия кредит квитанция № 072449/25.08.2015 год. През
лятото на 2016 год., свидетелката К.решила да изтегли кредит от банка. След
като кандидатствала й казали, че имала непогасен кредит. Свидетелката К.се
обадила в централата на „Провидент Файненшъл България” в гр.София. Получила отговор, че по
двата й отпуснати кредита от фирмата, дължи вноски. На единия кредит дължимата
сума била в размер на 936 лева, а на другия 284 лева. Свидетелката К.обяснила,
че всичко е платено на подсъдимата П.. Опитала се многократно да се свържи с
нея, но не успяла. Разбрала, че същата е злоупотребила с изплатените от нея
пари. Свидетелката К.представила на разследването процесните
квитанции. На 13.05.2015 год., свидетелката Б.изтеглила сума в размер на 600
лева чрез кредитния консултант, в лицето на подсъдимата. Вноските по него
плащала лично на подсъдимата П.. Получавала в замяна квитанции. Няколко месеца
след това, свидетелката Б.срещнала пред детската градина на пазара П.. Същата я
помолила да изтегли кредит вместо нея, като тя щяла да заплаща вноските. Свидетелката
Б.се съгласила и в уговорения ден подписала документите за кредит. Сумата била
в размер на 250 лева, а погасителните вноски в размер на 10 лева на месец.
Първите месеци, подсъдимата П. плащала вноските редовно, после ги забавяла, а
накрая изпаднала в просрочие. Свидетелката Б.започнала
да плаща вноските, тъй като й се обадили от кредитната институция. За нуждите
на разследването, Б.предала кредитния си договор, ведно с квитанциите по
направените плащания /договор № ********* и 12 бр. квитанции/. През октомври на
2015 година, свидетелката Р.К.изтеглила кредит от „Провидент Файненшъл България”.
При нея в дома й пристигнал кредитния консултант – подсъдимата П.. Подписали
договор за кредит в размер на 500 лева. Всяка седмица след отпускането на
кредита, подсъдимата ходела в дома й и получавала вноските в размер на по 30 лева.
Издавала квитанции за тях на длъжника, като лично попълвала сумите и полагала
подпис. Два месеца след това започнала да идва друга служителка на дружеството да
събира вноските. В хода на разследването от заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза бил установен периода и размера на
присвоените от подсъдимата парични средства, а именно в периода от 15.06.2015
год. до 06.11.2015 год., подсъдимата П., като кредитен консултант на „Провидент Файненшъл България” не
е отчела дължимите седмични вноски по сключените договори за потребителски
кредит в размер на 1 182.00 лв. Сумата е установена в резултат на представените
квитанции, подробно описани като размер и имена на длъжници
в Приложение 1 от предоставената от вещото лице експертиза. В хода на
разследването е била назначена и съдебно почеркова и
техническа експертиза, която е установила осъществените поправки в индигираните квитанции и разликите от отразените суми в
оригиналните квитанции по номера, отразени и описани подробно в експертизата и
квитанциите обект на изследването с номера №327853/07.10.2015г., №327885/12.10.2015г.,
№177960/06.07.2015г., №116179/16.07.2015г., №177927//22.06.2015г., №312618/15.06.2015г.,
№177961/06.07.2015г., №116178/16.07.2015г., №202594/29.08.2015г., №524805/23.10.2015г.,
№510061/31.10.2015г., №072449/25.08.2015г., №072450/25.08.2015г., №072433/26.08.2015г., №524804/23.10.2015г., №405686/21.10.2015г., №510071/02.11.2015г.,
№405679/20.10.2015г., №510083/05.11.2015г.,
№327900/20.10.2015г., №524827/26.10.2015г.,
№072184/07.08.2015г., №405672/17.10.2015г., №510084/06.11.2015г., №327240/28.09.2015г.,
№327265/02.10.2015г. и 405657/16.102015 година.
От
приложената към делото справка за съдимост се установява, че подсъдимата П. не
е осъждана.
При
така изяснените фактически обстоятелства се установява, че с извършеното от нея
деяние подсъдимата Г.С.П. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл.201 ал.1 във вр.
с чл.26 ал.1 от НК, като за времето от 15.06.2015 година до 06.11.2015 година в
гр.Ловеч при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице -
кредитен консултант във фирма „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК: *********, офис гр.Плевен,
присвоила чужди пари на обща стойност 1 182.00 лв., собственост на дружеството,
връчени й в това й качество и поверени да ги пази и управлява.
От
субективна страна, П. е действала виновно, при пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала
тяхното настъпване.
Разпитана
по предявеното й обвинение, обвиняемата П. е дала обяснения по случая, като е
признала вината си и е изразила съжаление за стореното от нея.
Описаната
и приета за установена фактическа обстановка се изяснява от гласните
доказателства - свидетелски показания, от писмените доказателства, приложени
към дознанието и от заключението на вещите лица по назначените съдебно почеркова и техническа експертиза и съдебно счетоводна
експертиза.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимата за
виновна и я осъди.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата, настоящата инстанция съобрази
като смекчаващи вината обстоятелства сравнително ниската стойност на предмета
на престъплението, признаването на вината и критичното отношение към
извършеното, поради което определи наказанието при смекчаващи
вината обстоятелства в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. С оглед
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК намали така определеното наказание лишаване
от свобода при условията на чл.58а от НК с една трета, или П. следва да изтърпи
наказание лишаване от свобода в размер на 4 /четири/ месеца.
Като взе пред вид, че наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимата не е осъждана на
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер, настоящата
инстанция прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдената не е наложително изпълнението на наказанието, поради
което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Настоящата инстанция прие, че приетият
за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск е
основателен, тъй като причинената имуществена вреда произтича именно от извършеното
от П. престъпление. Освен това искът е доказан и по размер, тъй като от
писмените доказателства и заключението на счетоводната експертиза се
установява, че размера на неотчетените и присвоени парични средства възлиза на 1 182
лева. При тези съображения, съдът уважи гражданския иск изцяло, като осъди подсъдимата
Г.С.П. да заплати на „Файненшъл България” ЕООД /с
предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/ с ЕИК ********* сумата от 1 182 лева обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 06.11.2015 година до окончателното й изплащане,
както и сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение.
При
този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата
Г.С.П. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 436.90 лева разноски по делото и на
Ловешки районен съд сумата от 50 лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :