Р Е Ш Е Н
И Е
град
София, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и осми май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 6181 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 2 от Граждански процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 3143 от 12.04.2019 г., подадена от С.Г.М. – длъжник по изпълнително дело № 20198380401356 по описа на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) М.Б., срещу изпълнителни действия на ЧСИ Бъзински,
изразили се в налагане на запор върху вземане, което длъжникът счита за
несеквестируемо.
В жалбата са наведени оплаквания, че длъжникът С.М. не бил уведомен от ЧСИ
за наложения запор на сметката му в ”У.Б.“АД, а узнал за този запор едва с
връчване на съобщението, че срещу него е образувано изпълнително дело.
Поддържа, че по запорираната сметка получавал пенсията си и това вземане било
несеквестируемо. Сочи, че поискал от съдебния изпълнител да вдигне наложения
запор, но негов служител отказал. Излага, че е платил дълга по изпълнителния
лист доброволно на 10.04.2019 г., на която дата и разбрал за принудителното
изпълнение и за наложения запор. Сочи се в жалбата също така, че взискателят ”Т.С.“ЕАД
не бил искал върху банковите сметки на длъжника да се налага запор, поради
което действията на ЧСИ Б.били самоволни.
Взискателят ”Т.С.“ЕАД не е подал възражение по
жалбата на длъжника, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
ЧСИ М.Б. е
изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в
които излага становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че към момента на налагане на запора по сметката в ”У.Б.“АД не е
било известно какви суми постъпват по същата. В последствие и след плащане на
сумата от 969.46 лева от единия от солидарно отговорните длъжници – С.М., със
съобщение, изх. № 42816 от 12.04.2019 г., наложеният запор е вдигнат.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна, насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие
по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, като се съобразят и указанията дадени с
т. 1 от Тълкувателно Решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
възприетото с мотивната част на т. 1 от Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор върху
тях обаче е допустимо, тъй като запорът ги задържа в патримониума на длъжника. Несеквестируемостта
на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова
запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл
я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо
(възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само
секвестируемата част. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен
обект с налагането на запор върху този обект. Запорът, като изпълнително
действие, не подлежи на самостоятелно
обжалване - на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.
В процесния
случай изпълнително дело № 20198380401356 по описа на ЧСИ М.Б. било образувано
по молба на взискателя ”Т.С.“ЕАД срещу длъжниците С.Г.М. и Н.Л.М., въз основа
на изпълнителен лист от 28.02.2019 г., издаден по гр. дело № 36915/2014 г. на
Софийски районен съд, ГО, 44-ти състав, и гр. дело № 61315/2014 г.
по описа на същия съд и състав и гр. дело № 4164/2018 г. по описа на Софийски
градски съд, за сумата от 351.56 лева – главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.09.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със законната
лихва за периода 07.07.2014 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на
176.69 лева за периода 31.10.2011 г. до 23.05.2014 г. В молбата за образуване
на изпълнително производство взискателят възложил по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ
на ЧСИ М.Б. да определи начина на изпълнението. По тази причина, макар и да не
е предмет на настоящия инстанционен контрол, следва да се отбележи, че е
неоснователно оплакването, изложено от жалбоподателя, че ЧСИ Б.е извършвал
изпълнителни действия самоволно.
На следващо
място, както е посочено и по – горе, целта на наложения запор върху вземанията
на длъжника към трети лица - в случая вземане по открита при ”У.Б.“АД сметка, е
да се осуети възможността длъжникът да намали имуществото си и да попречи на
кредитора да се удовлетвори. Следователно и предвид значението му и на
обезпечителна мярка, запорът не следва да се съобщава на длъжника преди да бъде
наложен. Видно от запорно съобщение до ”У.Б.“АД (на
л. 13 от изпратеното на съда копие на изп. дело),
запор върху сметките на С.М. е наложен на 09.04.2019 г. На 10.04.2019 г.
длъжникът лично е уведомен за този запор
(съобщение на л. 17 от изп. дело), като на същата дата (видно
от платежно нареждане на л. 24 от изп. дело),
жалбоподателят превел по сметка на ЧСИ Б.сумата от 969.46 лева. С писмо,
входирано по описа на ЧСИ Б.под номер 18757 на 11.04.2019 г. (л. 25 от изп. дело),
постъпил отговор по реда на чл. 508 ГПК от третото задължено лице ”У.Б.“АД, от
който отговор става ясно, че по посочената сметка постъпват суми от пенсия. Още
на следващия ден - 12.04.2019 г., ЧСИ е вдигнал така наложения запор върху
сметката на длъжника С.М. (съобщение на л.
26 от изп. дело).
Предвид тази
фактическа установеност, както и с оглед на обстоятелството, че изпълнението по
отношение на жалбоподателя е приключило, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК (видно от Разпореждане от 16.04.2019 г. - л. 29 от
изп. дело), то целеният с жалбата правен ефект е постигнат –
запорът е вдигнат. За пълнота следва да се уточни, че за вида на сумите,
постъпващи по банковата сметка на длъжника, ЧСИ Б.действително е узнал едва с
получаване на отговора на ”У.Б.“АД по чл. 508 ГПК.
По тези
аргументи съдът намира, че подадената от С.Г.М., жалба е неоснователна и
следва да я остави без уважение.
Настоящият
състав на съда констатира, че в кориците на настоящото частно гр. дело №
6181/2019 г. се намира допълнение към жалба, с вх. № 21906/24.04.2019 г., което
обаче е депозирано след изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Предвид което
съдът не следва да се произнася по тази жалба. Отделно, същата съдържа
искане да бъде осъден ЧСИ Б.да заплати на жалбоподателя С.М. и на Н.М.сумата от
2 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди, вследствие на действия на ЧСИ Б.по изпълнително дело №
20198380401356, за разглеждането на която претенция е предвиден друг ред,
различен от този по чл. 435 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата от 12.04.2019 г. на длъжника С.Г.М., срещу действия
на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по
изпълнително дело № 20198380401356, представляващи насочване на изпълнението -
запор върху несеквестируемо вземане, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.