Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  262081                      23.07.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети декември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 9735 по описа за 2019 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.

Ищците Д.А.В. и С.Г.В. твърдят, че с ответницата са съсобственици при равни права на сутеренните помещения и правото на строеж на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор  ****** по кадастралната карта на гр. П., със застроена площ от 103 кв. м., находяща се на административен адрес гр. П.*********. Твърди се, че през 1991г. ищецът и семейството му започнали да живеят в имота и да ползват сутеренните помещения като това станало със съгласие на ответницата и при уговорката имотът да им бъде прехвърлен в бъдеще. Последното не се случило, но междувременно ищците били извършили подобрения, относно които между страните било образувано дело. С решение по гр.д.959/2011г. Окръжен съд Пловдив присъдил сума за извършените подобрения и след потвърждаването на решението от Пловдивския апелативен съд ищците се снабдили с изпълнителен лист, образували изп. дело и при публична продан имотът бил възложен на тях. Междувременно обаче, решението на апелативния съд било отменено от ВКС с решение по гр.д. №1492/2013г. След това ответницата завела срещу ищците иск по чл.108 ЗС и същите били осъдени да предадат владението на ½ от сутеренните помещения, ½ от първия етаж и ½ от правото на строеж. Твърди се, че през 2017г. на ищците се е наложило да направят ремонт в сутеренните помещения, да подменят инсталациите, както и да ремонтират покрива на сградата. Били извършени дейности, подробно описани в исковата молба и заплатени от ищците. Освен това в периода от 2014г. до 2018г. само ищците били заплатили всички данъци за имота, които възлизали общо на 1034,64 лв. Така със средствата за ремонта ответницата им дължала половината от общо извършените разходи равняваща се на 22407 лв.

Ответницата Н.К.А. отрича, че описаните в исковата молба ремонтни работи са извършени през 2017г. Твърди, че описаните ремонтни работи са същите, които са били предмет на разрешения със сила на пресъдено нещо предходен спор между страните. Предвид това счита, че искът е недопустим и неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

С договор за продажба от 09.02.2015г., обективиран в нотариален акт № ****** на н. ********* ищцата С.В. придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. от сутерена на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 103 кв.м. с идентификатор ********** с административен адрес гр. П.******, със застроена площ на целия сутерен 90 кв.м. / лист 18/, както и ½ ид.ч. от правото на строеж. Не е спорно, че сделката се сключена по време на брака на В. с втория ищец.

Ответницата е собственик на първия етаж от описаната по-горе жилищната сграда, ½ ид. ч. от сутерена и ½ ид.ч. от правото на строеж, по силата на договор за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане – НОТ. акт *********** / лист 20/.  

Установява се, че между страните е било висящо гр.д. №959/2011г. Окръжен съд Пловдив по силата на което ответницата била осъдена да заплати на ищците сумата 22148,50 лв. представляваща подобрения на съсобстевния имот към 2011г., вследствие на извършени строително ремонтни работи. Това решение впоследствие е било отменено от ВКС по гр. д.1492/2013г., като отхвърлил този иск / лист 14/. Тъй като по време на висящността на делото за подобренията ищците се били снабдили с изп. лист и започнали производство срещу ответницата, в хода на което била проведена публична продан, при която на Д.В. били възложени ½ ид.ч. от сутерена и първия жилищен етаж на процесната сграда. Постановлението за възлагане било влязло в сила на 29.05.2014г. / лист 19/. След отхвърляне на иска за подобренията и проведеното изпълнение ответницата образувала против ищците дело по иск с основание чл.108 ЗС. С решение по гр.д. 890/2017г. на ВКС искът на А. бил уважен, като ищцата била призната за собственик на първия етаж от сграда и ½ ид.ч. от сутерена, като ответниците били осъдени да и предадат владението върху тях /лист 7-12/.

Установява се от събраните гласни доказателства, че ответниците са извършвали ремонт в сутеренното помещение, както и на покрива на сградата, като това било осъществено през 2017г. Свидетелите Т., В. и Н., поддържат, че са виждали в къщата да влизат и излизат майстори, които работели в сутерена. Там били поставени нови ПВЦ тръби за водопроводната инсталация и сложен фаянс. Сменена била електрическата инсталация, както и електромера. Стените били шпакловани и боядисани, положена била вътрешна изолация по стените, ламиниран паркет, старата дървена дограма на прозорците била сменена с ПВЦ, сменени били и вътрешните врати / лист 104/. Ремонтиран бил и покривът на сградата. Било извършено претърсвана на керемидите, сменени улуци, подменени дъски и греди от покривната конструкция.

Според заключението на пръвоначалната съдебно-техническа експертиза стойността на извършените строително-ремонтни работи към датата на извършването е общо 40634 лв., от които 18473 лв. са за труд и 22161 лв. за материали / лист 99/.

Повторната експертиза оценява общата стойност на строително-ремонтните работи на 27800,02 лв. от които 13841,53 лв. за труд и 13958,49 лв. за материали / лист 142/. При огледа вещото лице е установило, че сутеренния етаж на сградата се ползва за жилище, като отделните помещения са в следното състояние: 1.западната стая – подова настилка от ламиниран паркет, завършен с первази, стени и таван боядисани в латекс, прозорец с ПВЦ профили, монтирана стандартна пресована врата; 2. северна стая - подова настилка от ламиниран паркет, завършен с первази, стени и боядисани в латекс и частично изпълнена облицовка с гранитогрес, таван с латексова боя, монтирана стандартна пресована врата; 3. южна стая – подова настилка с гранитогрес, завършен с первази от гранитогрес, таван с латексова боя, монтирана МДФ врата към коридора, четири броя прозорци с ПВЦ профили, в североизточния край обособен килер / санитарен възел/ с достъп до на по-високо ниво по три броя стъпала, с монтирана врата с алуминиеви профили; 4. коридор – подова настилка от ламиниран паркет, завършен с ПВЦ первази, стени и таван с латексова боя, монтирано ел.табло с контролен електромер, часовник и предпазител, както и едно апартаментно табло със шест броя предпазители; 5. входно антре – подова настилка от гранитогрес, стени с облицовка гранитогрес, таван с латексова боя, монтирана врата с алуминиеви профили за достъп от двора; 6. кухня – подова настилка от гранитогрес, стени с облицовка гранитогрес, таван с латексова боя, монтирани кухненски шкафове, монтиран водомерен възел, монтирана стандартна пресована врата; 7. инсталации – етажна водопроводна и канализационна инсталации до кухня и килер /санитарен възел/, наличие на електрическа инсталация, включително ключове, контакти, осветителни тела, и описаните ел.табла / лист 150/. Вещото лице е установило също, че покривът на сградата е с размери 9м на 10 м, със стрехи от три страни, покрит с керемиди, като при стрехите дървената конструкция е видимо стара, частично подменена и усилена, монтирани улуци и казанчета на водосточни тръби. При стрехите не се вижда да е положена хидроизолационна мушама.

            Вещото лице твърди, че не е в състояние за посочи точния момент на извършване на ремонтните работи. Експертизата е извършила сравняване между СМР описани в приложеното по делото заключение на експертизата изготвена по повод предходното дело между страните и отразяваща състоянието на имота към 2011г. и работите претендирани по настоящото дело. При това е установено, че има частично съвпадане на посочени дейности по покрива на сградата и извършване на довършителни работи в сградата. Тези работи обаче са общо посочени в старото заключение, без конкретно описание на количества и местоположение, поради което не може да се обоснове категоричен извод, за нова, дали понастоящем се претендират новоизвършени СМР или такива, които са били заявени и по предходното дело. 

            Установя се от представените квитанции от 22.05.2018г. и от 11.06.2019г. / лист 21-23 и л. 34/, че ищците Д. и С. В. са заплатили данък недвижими имоти и такса смет на обща стойност 1033,84 лв. Задълженията са за периода от 2014г. до 2018г. относно данъчен обект № ****** находящ се в гр. П.**********.

            От страна на ответницата е са представени две квитанции от 21.05.2015г. до 22.05.2015г. относно заплащане на данъци и такси за имота за 2014г. в общ размер  / лист 71/. Задълженията са за данъчен обект № ********** на адрес гр. П.********.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Страните по делото са съсобственици на процесния сутеренен етаж в жилищната сграда. Самата сграда е в режим на етажна собственост, поради което покривът е обща част в която квотите им също са равни.

Ремонтните работи, половината от чиято стойност се претендира от страна на ищците, са били предприети в съсобствения сутеренен етаж както и по покрива на сградата. След като сутеренният етаж е съсобствен между страните, извършените действия по подобряване на неговото състояние и пригаждането му от складово /зимнично помещение/, каквото е бил преди започване на ремонтните действия, са разходи извършени за съсобствена вещ. Ползата от преустройството настъпва за всички съсобственици, поради това представлява разход в който те следва да участват по силата на чл.30, ал.3 ЗС. Същото, на още по-голямо основание, се отнася до покривната конструкция на сградата, която е обща част, защото поддържането и в изправен вид способства за запазване на както на общата вещ, така и на индивидуално притежавания от ответницата първи етаж.

            Неоснователни са възраженията на ответницата, че претендираните разходи за ремонт са същите, които са били предмет и на предходно воденото дело между страните. Установи се от събраните гласни доказателства, че момента на извършване на ремонтните работи е различен. Освен това, посочената от ответницата експертиза отразява състоянието на имота през 2011г., като от нея не може да се обоснове извод, че става дума за едни и същи по обем и вид строително ремонтни работи. В тази насока са и изводите на вещото лице по повторната експертиза. Доколкото вещото лице не е установило наличие на поставена нова изолационна хартия / мушама/, което обстоятелство не се сочи и в показанията на свидетелите, съдът счита, че този разход на стойност 314,23 лв. / ½ от 628,45 лв./ следва да бъде приспаднат от общата сума. Същото се отнася за разходите за водомера на стойност 23,42 лв. / ½ от 46,85 лв./. Това е така, защото за него се установи от писмото на ВиК, че е монтиран  през 2009г. и няма данни да е бил подменян / лист 119/. След съответното приспадане и с оглед установеното от експертизата разходите за СМР възлизат на общо 13562,36 лв.

            Заплащането на данъците за целия имот съставлява изпълнение на задължения свързани с общата вещ, което означава, че всеки съсобственик участва в тях, съобразно с дела си в съсобствеността. Предвид това следва да се приеме, че ответницата дължи на ищците половината от заплатената от тях сума за данък сграда и такса смет в периода 2014 – 2018г. Съобразно дела на ищцата тя трябва да възстанови на ищците 516,92 лв. Неоснователно е възражението на ответницата, че е заплатила данъка за 2014г., тъй като представените от нея доказателства са относно друг данъчен обект / втори етаж/.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 14079,28 лв. и отхвърлен в останалата част до размера на претендираните 22407 лв.

Съобразно уважената част от иска ответницата дължи на ищците деловодни разноски в размер на 967 лв.

Основателно е възражението на ищците, че заплатения от ответницата адвокатски хонорар в размер на 2000 лв.е прекомерен. Съобразно чл.8 т.7 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед интереса хонорарът е 1202 лв. Предвид това съдът намира, че при определяне на размера на разноските дължими на ответницата следва да вземе предвид намаления размер. Ето защо ищците следва да заплатят на ответницата разноски в размер на 501 лв.

Водим от горното, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Н.К.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.А.В. ЕГН ********** и С.Г.В. ЕГН **********, двамата с адрес *** за заплащане, на осн. чл.30, ал.3 ЗС, на сумата 14079,28 лв. / четиринадесет хиляди седемдесет и девет лева и 28 ст./ представляваща разходи относно съсобствената вещ – извършени през 2017г. строително-монтажни работи в сутеренния етаж и по покрива на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 103 кв.м. с идентификатор ************ с административен адрес гр. П********, както и заплатен данък и такса смет за периода 2014 – 2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска до размера 22407 лв.

 

ОСЪЖДА Н.К.А. да заплати на Д.А.В. и С.Г.В., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 967 лв. /деветстотин шестдесет и седем лева/, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Д.А.В. и С.Г.В. да заплатят на Н.К.А., на осн. чл.78, ал.3 и 5 ГПК, сумата 501 лв. /петстотин и един лева/, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж. Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД