№ 818
гр. Варна, 17.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900236 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по т.д. № 236 по описа на ВОС за 2024г. е образувано
по молба от Ц. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ********** чрез
пълномощник адв. С. С. ВАК, с която срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София ул.
Панчо Владигеров 21 бизнес сграда Люлин 6 ет.2, с която е предявен иск с
правно основание чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде прието за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сумите, присъдени с изпълнителен лист от 17.08.2010г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 7082/17.08.2010г. по ч.гр.дело № 12331/2010г. на
ВРС, за събиране на които е образувано изпълнително дело №
20237110401437 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, peг. № 711 на КЧСИ, а
именно:
сумите в общ размер от 27 17.80лв. - от които главница в размер на
9474.52лв. със законна лихва в размер на 13 002.93 лева за периода от
13.08.2010г. до 24.11.2023г., както и 1634.33 лв. неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 694.36 лева присъдени разноски в
полза на взискателя, както и такси и разноски в размер на 2136,66лв. съгласно
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, дължими въз основа на
изпълнителен лист, издаден на дата 17.08.2010г. от PC Варна на основание
заповед за незабавно изпълнение (по чл. 417 от ГПК) по гр. д. №12331/2010г.
по описа на PC Варна, тъй като процесното вземане, което на дата
1
11.07.2013г. е придобито от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАДс ЕИК
********* на основание договор за цесия от Райфайзенбанк ЕАД с ЕИК
********* и произтичащо от договор за потребителски кредит от дата
28.07.2008г. е погасено по давност съгласно чл.110 от ЗЗД, като
същевременно е погасено и правото на кредитора на принудително
изпълнение, в следствие на бездействие му в законоустановените срокове при
принудително осъществяване на вземането си.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД ЕИК ********* не е депозирал писмен отговор.
По допустимостта на предявения иск: Съдът приема, че предявеният
иск е допустим с оглед твърденията на ищеца за недължимост на
претендирана от ответника сума по причина настъпила след приключване на
съдебното дирене за установяване на притезанието, което се изпълнява.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на
пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика съобразно
която, докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява
самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона
правен интерес да го оспори с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1
от ГПК (така определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972
г.). В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на
отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липсата (погасяване) на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил слез
издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица –
прекратяване на изпълнителния процес. Липсата на изпълняемо право отнема
материалноправната основа на принудителното изпълнение. Съдът прави
извода, че предявения иск е процесуално допустим.
2
По предварителните въпроси: С оглед предмета на предявения иск,
попадащ в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че иска следва да
се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по
търговски спорове”.
По доказателствените искания: По отношение на представените с
исковата молба писмени доказателства, доколкото се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора,
следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото,
на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
В исковата молба се твърди, че претендираното от ответника вземане по
изпълнителния лист е погасено по давност с изтичане на петгодишен срок от
предприемане на последното изпълнително действие по прекратеното изп.д.
№ 670/2010г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова рег. № 717, което в
настоящия случай е от 27.06.2018г., надлежно отбелязано на гърба на
изпълнителния лист.
Твърди се, че процесното вземане е погасено по давност на
27.06.2023г., а искането за образуване на ново изпълнително дело е заявено на
22.11.2023г. Липсват данни кредиторът да е правил искане за извършване,
нито съдебния изпълнител да е извършвал каквито и да е валидни
изпълнителни действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116
„б" от ЗЗД, спиращи или прекъсващи давността за периода от дата
27.06.2018г до дата 22.11.2023г.
Счита се, че към момента на образуване на ИД №
20237110401437/2023г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, per. №
711, с район на действие ОС Варна, вземането на „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ" ЕАД ЕИК *********, което на дата 11.07.2013г. е
придобито на основание договор за цесия от Райфайзенбанк ЕАД, с ЕИК
3
********* и произтичащо от договор за потребителски кредит от дата
28.07.2008г. е било погасено по давност и не подлежи на принудително
изпълнение.
Сочи се, че няма данни кредиторът да е правил искане за извършване,
нито съдебният изпълнител да е извършвал каквито и да е валидни
изпълнителни действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116
„б" от ЗЗД, спиращи или прекъсващи давността за периода от дата
27.06.2018г до дата 22.11.2023г. Към момента на образуване на ИД №
20237110401437/2023г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, per. №
711, с район на действие ОС Варна, вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ" ЕАД с ЕИК *********, което на дата 11.07.2013г. е придобито на
основание договор за цесия от Райфайзенбанк ЕАД, с ЕИК ********* и
произтичащо от договор за потребителски кредит от дата 28.07.2008г. е било
погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.
Счита се, че доколкото вземането по делото произтича от договор за
кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите.
Позовава се на Решение №261/12,07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК,
IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о,
Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 наВКС, ТК, Пт.о.
Сочи се, че съгласно чл.116 б. „в" ЗЗД и разясненията, дадени в
мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва
от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността, както и действията, с които давността не се прекъсва.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова
погасителна давност започва да тече от предприемане на последното по време
валидно изпълнително действие - т.10 от TP №2/2015г на ОСГТК ВКС.
Настоява се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ не е депозирал отговор на исковата молба.
Предявен е иск с правно основание чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК.
Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.154
от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца, оспорващ
дължимостта на вземането по изпълнителният лист, е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него
4
правопогасяващи факти и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна
давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното
дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за
прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че не сочи и не ангажира доказателства за
изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
ДОПУСКА до събиране в съдебно заседание приложените към
исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните възможността в едноседмичен срок от получаване
на съобщенията и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с
доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на
медиатор.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 236 по описа за
2024г. за 11.07.2024г. от 13.30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1
към Наредба № 6 на МП.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5