Номер 627.08.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 27.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Георги В. Чамбов
Станислав П. Георгиев
Секретар:Мила Д. Тошева
Прокурор:Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина С. Иванова Въззивно частно наказателно
дело № 20205000600407 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:41 часа се явиха:
На именното повикване в 12:02 часа в залата се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ - жалбоподателят С. В. Д. не се явява редовно уведомен за датата и
часа на днешното съдебно заседание.
От същия е депозирана декларация по делото, с която заявява, че желае делото в ПАС
да се гледа в негово отсъствие.
За обв. С.Д. се явява адв. В.Я., преупълномощен от защитника на обвиняемия адв.
Е.М.П..
Адв. Я. - Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото
в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Я. - Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Я. – Уважаеми апелативни съдии, всъщност пледоарията по това дело е
идентична с на предходното, тъй като се касае за престъпление, което е като предмет чл. 252
НК. Ще моля да постановите определение, с което на основание чл. 65, ал. 3 НПК, с оглед
материалите по делото да измените взетата спрямо Д. мярка за неотклонение от задържане
под стража в по-лека такава.
Видно е от материалите по дело и доказателствата, че вече в продължение на 6 месеца
същият е задържан в следствения арест в гр. К.. От няколко месеца не се извършват никакви
процесуални действия, делото е приключило, не се предявява и считам, че не е оправдано в
този период от време подзащитният ми да продължи да бъде задържан в следствения арест.
Може да се направи предположение, че той не би извършил друго престъпление и не
би се укрил, ако мярката му бъде изменена в по-лека такава.
В случай, че му бъде наложено ограничение да пътува в чужбина наред с изменена
мярка за неотклонение парична гаранция или в домашен арест, при всички случай и тези две
мерки биха изпълнили своята роля за това обвиняемият да не се укрие и извърши друго
престъпление. От доказателствата по дело се установява, че той и извън К. не е пътувал,
никога не е пътувал и в чужбина, така че аз намирам, че първо и да е била определена най-
тежката мярка за неотклонение към настоящия момент следва да бъде изменена в по-лека
такава.
Моля за определение в този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ - Ще Ви моля да потвърдите определението на К.йския окръжен съд.
Действително, пледоарията е идентична с предното дело, защото обв. Д. и обв. М. са
били обвиняемия по едно ДП. Сега, преди изпращането на делото за мярка по реда на чл. 65
НПК, прокурорът е разделил материалите за това, че нямаме съучастие. Имаме идентичен
начин на работа по отношение и на двамата обвиняеми, те са трима, които предоставят
заеми срещу съответна лихва, лихва за закъснение, която кумулират върху главницата и в
случая, сами виждате, съгласно показанията на св. С. от 3000 лв. как стават 9 900 лв. и това
не е само за този свидетел, а и за другите 6 лица, които са били принудени да идат да
работят в чужбина, за да връщат и вечно да дължат, защото тази лихва за забава върху
главницата, е нараствала многократно. Тук, за разлика от предходното дело, имаме само
едно деяние за престъплението по чл. 213а, ал. 1 НК - само за едно лице, но самата връзка
между деянията, това че се извършват системно престъпления по чл. 252 НК и да може да се
съберат лихвите и по чл. 213а НК сочи на една завишена обществена опасност на дееца, а
деянията са с такава, съгласно НК. И тук свидетелите изразяват страх от пускането на
свобода на този обвиняем, който се занимава с този незаконен начин за забогатяване.
И тук имаме лошо съдебно минало, въпреки че има реабилитация, това лице
продължава да живее по този престъпен начин години наред. Поради липса на ново
обстоятелство, което да сочи за незаконосъобразност на взетата мярка задържане под стража
към настоящия момент, моля да оставите в сила определението на Окръжен съд - К..
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 – ал. 9 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Е.П., в качеството й на защитник на
обвиняемия С. В. Д. , срещу постановеното по ЧНД № 174/2020 г. по описа на К.йския
окръжен съд определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата
спрямо обвиняемия мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава. С
жалбата се прави искане спрямо обвиняемия да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият – редовно уведомен, не
се явява и не изразява становище. Защитникът му – адв. В.Я. поддържа жалбата и
направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита жалбата за
неоснователна. Предлага обжалваното с нея определение, като обосновано и
законосъобразно, да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и съображения намира жалбата
за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че
продължават да са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК спрямо
обвиняемия С.Д. да продължи да действа най-тежката мярка за процесуална принуда. Този
извод се споделя изцяло от въззивната инстанция.
С. В. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 252,
ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 10 години и
глоба от 5 000 до 10 000 лв., като съдът може да наложи и конфискация на цялото или на
част от имуществото на дееца и по чл. 213а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда
наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 1 000 до 3 000 лв.
Събраните до момента по делото доказателства продължават да обосновават
предположението, че обвиняемият Д. е автор на вмененото му във вина престъпление. Този
извод се налага частично от обясненията на самия подсъдим, от показанията на разпитаните
по делото свидетели, както и от приложените по делото протоколи за извършени огледи и
претърсвания и изземвания.
Продължава да е налице и реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, в
случай, че спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение от „задържане под
стража“. Д. е обвинен за две отделни тежки престъпления, извършвани в продължителен
период от време, с множество пострадали лица, които в показанията си заявяват страх от
него, предвид приложени спрямо някои от тях методи за принуда за връщане на дадените им
заеми.
При положение, че продължават да са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК, не
са налице основания за изменение на взетата спрямо обвиняемия Д. мярка за неотклонение в
различна от „задържане под стража”, тъй като именно тя съответства на целите по чл. 57
НПК и на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 876/20.08.2020 г., постановено по ЧНД № 174/2020 г.
по описа на Окръжен съд – К., с което е оставено без уважение искането за изменение на
взетата спрямо обвиняемия по досъдебно производство № **/2020 г. на ОД на МВР – К. С.
В. Д. мярка за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12.19 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
Председател: _______________________
Секретар: _______________________