РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Карлово, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100527 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „БНП П. П. Ф.“ С.А.,
вписано в Търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на
управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ № *, представлявано от Л. Д., в
качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите
чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК **********, гр. С., жк. „М. 4“, Б. П. п.
С., сгр. **, представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт
Н.М. против И. В. Й. ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Г.. К.“ №**, вх.*,
ет.*, ап.*.
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2015 г. между „БНП П. П.
Ф.“ С.А., като кредитодател и И.В. Й., като кредитополучател, бил сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-
11420773. С договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000 лева, като било уговорено, че всички задължения произтичащи от
договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
1
кредитополучателя след активирането й. Доколкото с договора било
уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като
длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора
начин, то настъпването на последиците от сключения договор били поставени
в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – използване на издадения от
кредитора платежен инструмент. Касаело се за отлагателно условие, при
сбъдването на което възникват задължения за кредитополучателя да извършва
плащания по картата.
Твърди се, че усвояването на суми от кредитния лимит категорично
представлявало сбъдване на уговореното между страните условие, което
водело до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на
усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска.
Договорът за заем се считал за сключен от момента, в който заемодателят
даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следвало от същността
му на реален договор.
Предвид изложеното и процесния договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-12503886 бил сключен на 22.04.2019 г. с
първата транзакция по кредитната карта. След активация на картата
кредитополучателят можел да я използва само лично, като бил длъжен да пази
в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта, за
кредитополучателя възникнало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издавал
месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца.
След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който
картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението
се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при
изрично негово искане или при липса на електронен адрес – в хартиена форма
на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не било
основание за неплащане на погасителна вноска.
Твърди се, че месечни погасителни вноски се правели до 1-во число
на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен
в тарифата, както следва: при усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до
1000.00 лева, минималната погасителна вноска е 60.00 лева; при усвоен
2
кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева, минималната
погасителна вноска е120.00 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от
2000.01 лева до 3000.00 лева. минималната погасителна вноска е 180.00 лева.
при усвоен кредитен лимит в размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева,
минималната погасителна вноска е 240.00 лева; при усвоен кредитен лимит в
размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева, минималната погасителна вноска е
360.00 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева до 8000.01
лева, минималната погасителна вноска е 480.00 лева.
Съгласно договора за използването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до
края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите
предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Следвало да бъде взето предвид, че не се изготвя погасителен план
за договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит (подобно на
овърдрафта), което било в пряка връзка с неговия характер. Револвиращият
кредит бил кредит, отпуснат до размера на договорен лимит, при който
правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за
всяка погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или частично,
до максимално разрешения размер, като правоотношението между страните
се запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По
този начин погасената част от главницата била достъпна за усвояване от
кредитополучателя, поради което този вид кредити се наричал отворен
кредит. Тъй като не било известно какъв ще бъде размерът на сумата, която
ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане,
както не били известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито
датата на погасяване, то и не бил фиксиран размерът на месечната
погасителна вноска, нито крайният падеж, който бил в пряка зависимост от
размера на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да
3
погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността да
погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.
От изложеното следвало, че револвиращият кредит се погасява без
погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата,
които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка
отново можели да бъдат използвани. При настъпване на договорения от
страните падеж, задължението по кредитната карта било изискуемо, предвид
правилото, закрепено в чл. 84, ал, 1 от Закона за задълженията и договорите,
че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки това кредиторът
изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на
12.06.2020 г.
Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по
дълга, от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Р. с. – К. за дължимите
суми по договор за потребителски паричен кредит № CARD- 12503886. По
образуваното ч. гр. д. №1214/2020 г. по описа на съда била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която било
разпоредено на И.В. Й. да плати на ищцовото дружество – кредитор следните
суми:
сумата 3115,09 лева (три хиляди сто и петнадесет лева и девет
стотинки), представляваща главница, дължима по договор за потребителски
кредит;
сумата 550.69 лева (петстотин и петдесет лева, шестдесет и девет
стотинки), представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от
01.01.2020 г. до 08.06.2020 г.;
сумата 89.48 лева (осемдесет и девет лева, четиридесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
08.06.2020 г. до 16.09.2020 г.;
ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда – 28.09.2020 г. до изплащане на задължението;
сумата 75,11 лева (седемдесет и пет лева и единадесет стотинки),
представляваща разноски по делото за платена държавна такса;
сумата 50.00 лева (петдесет лева), представляваща юрисконсултско
4
възнаграждение.
Със съобщение от съда „БНП П. П. Ф.“ С.А. била уведомена за
възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 1214/2020 г.
заповед вземане. Това обуславяло правния интерес на „БНП П. П. Ф.“ С.А. от
предявяване на настоящата искова претенция, с която моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за
които по ч. гр. д. №1214/2020 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 3115.09 лв. (три хиляди сто и петнадесет лева и девет
стотинки), представляваща главница, дължима по договор за потребителски
кредит № CARD - 12503886;
- сумата от 550.69 лв. (петстотин и петдесет лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода
от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 г.;
- сумата 89.48 лв. (осемдесет и девет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
08.06.2020 г. до 16.09.2020 г.;
ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда – 28.09.2020 г. до изплащане на задължението;
Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
Ответникът, чрез особения си представител адв. М.Р., оспорва иска.
Твърди, че предявеният иск следва да се отхвърли поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед на това, ответникът не дължал претендираната сума от ищеца и искът
следвало да се отхвърли изцяло.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 1214/2020 г. на РС К. е видно, че по
заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед №
260071/02.10.2020 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 3115.09
5
лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит; 550.69 лева –
възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 г.;
89.48 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 08.06.2020 г. до
16.09.2020 г; законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 28.09.2020 г., до изплащане на задължението; 75.11 лева
– разноски по делото за внесена държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е
предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
От представения в заверен препис от договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № CREX-11420773 от 29.08.2015 г., е видно, че
страни по същия са „БНП П. П. Ф.“, като кредитор и И. В. Й., като
кредитополучател. Договорът е бил сключен за закупуването на смартфон
„С.“, за което „БНП П. Ф.“ ЕАД е предоставило на ответника паричен
кредит в размер на 419.00 лв. Съгласно чл.12 от този договор, кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10000 лева не по-късно от осемнадесет
месеца от първата погасителна вноска по кредита и ако в този срок не бъде
издадена кредитна карта, разделът не произвежда действие. В чл.13 до чл.21
вкл., са определени условията по ползването на кредитния лимит и
кредитната карта.
Представено е Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта от 29.08.2015 г., в което като кредитор е вписано „БНП П. Ф.“
ЕАД, а за кредитополучател е посочен ответникът ИВ. В. Й.. Съгласно чл.1 от
това приложение, на ответника е отпуснат револвиращ кредит в размер на
1500 лева и са посочени условията по ползването и погасяването на кредита.
Представени са и месечно извлечение по кредитната карта; детайлно
извлечение по кредитна карта; товарителница за доставка на документи с
получател И. В. Й. и дата на доставка – 08.04.2016 г.; покана за плащане на
6
задължения по кредитна карта до ИВ. В. Й. от 12.06.2020 г. и потвърждение
от куриер за доставянето й на 23.06.2020 г.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че предоставената на ответника кредитна карта M. с
номер CARD-12503886, е с първоначален максимален кредитен лимит в
размер на 1500.00 лв. От 18.03.2019 г. лимитът е увеличен на 2500.00 лв., а от
16.09.2019 г. – на 3000.00 лв. Усвояването е посредством всякакви транзакции
– теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства
(POS) и др., осъществени, чрез издадената кредитна карта. Първата
транзакция е от 22.04.2019 г. (дата на активиране на кредитната карта).
Вещото лице е установило, че по кредитната карта са усвоени общо 5612.44
лв., а са внесени 2036 лв. Размерът на задълженията на ответника към датата
на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК са: 3115.09 лв. - главница;
550.69 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 08.06.2020
г.; 87.39 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 08.06.2020 г.
до 16.09.2020 г.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В производството по установяване съществуването на вземането си,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя, размера на вземането си и
настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита.
Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения
за сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, който бил
отпуснат и ползван чрез кредитна карта. По отношение на този договор важат
всички императивни изисквания по Закона за потребителския кредит и Закона
за защита на потребителите.
Съгласно чл. 10 ЗПК, този вид договори се сключват в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи от договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.
Алинея 3 на чл. 10 изрично определя, че ал. 1 се прилага за всички изменения
7
и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по
договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда
възможност за промяна на лихвения процент едностранно от кредитора.
Разпоредбата на чл. 11 ЗПК урежда задължителното съдържание на договора
за кредит, като съгласно т. 27 от същата разпоредба договорът съдържа
подписи на страните. С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на
тези норми не е въведено като основание за обжалване – чл. 7, ал. 3 ГПК /нова
– ДВ бр. 100 от 2019 г. /.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не са ангажирани
доказателства за наличие на подписан между страните договор за револвиращ
кредит, отговарящ на посочените изисквания. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.
При това положение ищецът не е доказал твърдяния в исковата молба
правопораждащ спорното право юридически факт, а именно възникването на
валидно договорно правоотношение между него и ответника, по силата на
което последният е получил в заем претендираната сума със задължение да я
върне, ведно с уговорените лихви, такси и разноски. В случая не се касае за
договор, сключен под отлагателно условие – активиране на издадената
кредитна карта, тъй като изобщо липсва валидно сключен договор за
револвиращ кредит. Клаузите на чл.13 до чл. 21, вкл. от Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта от 29.08.2015 г., който е подписан от
ответника, имат характер на преддоговорни отношения насочени към
сключване на договор за револвиращ кредит, тъй като не съдържат
конкретните условия на револвиращия кредит, като изрично е предвидено, че
условията по ползването на кредитния лимит и кредитната карта ще бъдат
предмет на отделно приложение. Такова приложение е представено по
делото, но то не носи подпис на кредитополучателя, следователно не го
обвързва. Активирането на кредитна карта е конклудентно действие, което не
може да замести изискванията на закона относно формата за сключване на
договор за потребителски кредит. Приложението може да бъде ценено като
8
частен документ, който удостоверява само изгодни за ищеца обстоятелства,
поради което не се ползва с доказателствена сила. В т. 14 от подписания
между страните договор от 29.08.2015 г. е предвидено, че чрез въвеждането
на ПИН ще се потвърждава от кредитополучателя извършване на транзакции,
но тази разпоредба не се следва да се тълкува като съгласие за приемане на
неизвестни към датата на подписване на договора условия за предоставяне на
кредит. Към момента на подписване на договора приложението не е било
изготвено, поради което ответникът не може да се счита обвързан от него. По
делото е представена товарителница, от която обаче не става ясно дали на
посочената дата на връчване на пратката – 08.04.2016 г., ответникът е
получил именно приложението към т. 21 от договора. Може да бъде направен
единствено извод, че ответникът е получил кредитната карта, доколкото
номерът на същата е посочен в товарителницата, но не и че е налице валидно
сключен договор между страните. Всичко изложено обосновава извод, че
ищецът не е доказал сключен валиден договор за кредит с ответника, който да
установява договорната обвързаност и задълженост на последния.
На изложените съображения предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли в цялост.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БНП П. П. Ф.“ С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на управление във
Ф., гр. П., бул. „О.“ № *, представлявано от Л. Д., в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП П. П. Ф.“
С.А., клон Б., ЕИК **********, гр. С., жк. „М. 4“, Б. П. п. С., сгр. **,
представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н.М.
против И. В. Й. ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Г.. К.“ №**, вх.*, ет.*,
ап.* за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следните суми, за които по ч. гр. д. №1214/2020 г. по описа на РС
К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а
именно:
- сумата от 3115.09 лв. (три хиляди сто и петнадесет лева и девет
стотинки), представляваща главница, дължима по договор за потребителски
9
кредит № CARD - 12503886;
- сумата от 550.69 лв. (петстотин и петдесет лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода
от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 г.;
- сумата 89.48 лв. (осемдесет и девет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
08.06.2020 г. до 16.09.2020 г.;
ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда – 28.09.2020 г. до изплащане на задължението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. М.Р.
разходен касов ордер за сумата от 492.86 лв. (четиристотин деветдесет и два
лева и осемдесет и шест стотинки) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10