Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.03.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 9 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13,
ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на В.Д.С.
***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от 11.12.2020г., издадена от Директора
на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, потвърдена с Решение №
24-РД06-0076 от 31.12.2020г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.13, ал.2 от
Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, на В.Д.С. е отказано отпускането на еднократна
социална помощ по чл.16б от ППЗСП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателката поддържа, че по отношение на нея са изпълнени законово регламентираните
материалноправни условия за получаване на социална помощ по чл.16б от ППЗСП,
поради което неправилно е прието, че не е налице основание за отпускане на
помощта. Направено е искане за отмяната на оспорената заповед, като
незаконосъобразна и за отпускане на заявената социална помощ по чл.16б от ППЗСП.
Ответникът – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане” – Казанлък, в представеното
по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена Поддържа, че обжалваната заповед е постановена при спазване на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателката
в настоящото производство – В.Д.С., е подала Заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от 30.11.2020г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък,
с искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка. В заявлението е посочено, че В.С.
е разведена, безработна без право на обезщетение, с едно дете, което не
посещава училище поради въведените ограничения във връзка с извънредната
епидемична обстановка, като брутните доходи на семейството й през месеца, в
който в училището е въведено ограничение във връзка с извънредната епидемична
обстановка, са в размер на 40 лева, формирани от еднократни и месечни помощи,
средства и добавки за деца. Въз основа на подаденото заявление и след извършена
социална анкета, на 11.12.2020г. от Дирекция „СП” – Казанлък е изготвен
социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния
доклад, заявителката е разведена, има едно дете – М.Д.М. на 13 години, ученик в
седми клас в Основно училище „Георги Кирков“ гр. Казанлък. След извършени
справки е установено, че г-жа С. е
работила в „Капрони“ АД от 27.02.2019г. до 08.08.2019г. Получавала е
обезщетение за безработица до м. юли 2020г. След приключването на изплащането
на обезщетението от НОИ г-жа С. прекратява регистрацията си в ДБТ на
15.10.2020г. Лицето е останало без работа преди обявяване на извънредната
епидемична обстановка, като след подаване на заявление – декларацията на
30.11.2020г., се е регистрирало в ДБТ, считано от 01.12.2020г. Общият доход на
семейството от предходния месец е 40 лева – еднократни и месечни помощи, средства
и добавки за деца /месечна помощ на
основание чл.7, ал.1 от ЗСПД/. Прието е, че доколкото лицето е било безработно
преди обявеното извънредно положение на 13.03.2020г., същото не е останало без
работа по причини обявено извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка в страната, с оглед на което е предложено да бъде отказано отпускането
на месечна целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от
11.12.2020г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Казанлък, на основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28,
ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, на В.Д.С. е
отказано отпускането на месечна целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП. От
фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
обстоятелството, че лицето е било безработно преди обявеното извънредно
положение на 13.03.2020г. т.е лицето не е останало без работа по причини обявено
извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
В.С. е обжалвала заповедта по административен
ред. С Решение № 24-РД06-0076 от 31.12.2020г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и
чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.16б от ППЗСП, е отхвърлена
като неоснователна подадената от В.С. жалба против Заповед № ЗСП/Д-СТ-КК/2158
от 11.12.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък. След
преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и въз основа
на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна
регламентация, решаващият административен орган е приел, че за заявителката В.С.
не е възникнало право на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП. С оглед на
което е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък е отказано отпускането
на социална помощ по подаденото от В.С. Заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от 30.11.2020г.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ-КК/2158
от 11.12.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък и на
потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0076 от 31.12.2020г. на Директора
на РДСП – Стара Загора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ-КК/2158
от 11.12.2020г.
е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган –
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, при упражняване на
законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1
във вр. с чл.16б от ППЗСП.
Обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване
на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото
съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за
отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП –лицето не е останало без
работа по причини обявено извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка в страната. А и съгласно разрешението, дадено в ТР №16 / 31.03.1975г
на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото
издаване на заповедта. В случая фактическите
обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не
е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане
на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП на заявителката В.С., се съдържат не
само в оспорената заповед, но и еднозначно се извличат и от обуславящия
издаването на крайния административен акт Социален доклад от 11.12.2020г., изготвен
съгласно Приложение № 2 към чл.27, ал.1 от ППЗСП. Посоченият социален доклад обективира
констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената
социална анкета по подаденото от В.С. Заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от 30.11.2020г., както и направеното въз основа проведеното
социално проучване предложение да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед
на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл.
59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ.
следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията
и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на
този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с
наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/.
В случая жалбоподателката В.С. е подала
Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от 30.11.2020г. за отпускане на
месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за
семейства с деца до 14-годишна възраст, е регламентирано с ПМС № 218 от
17.08.2020г. за допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално
подпомагане /обн. ДВ бр.77/ 01.09.2020г./. В новосъздадената разпоредба на чл16б,
ал.1 от ППЗСП е предвидено, че право на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т.1 двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т. 2 двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без
работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т. 3
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и т.4 двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане. Съответно в чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП нормативно са регламентирани
и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ по чл.16б от
ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона
за закрила на детето; децата да не посещават училище или детска ясла и детска
градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището
или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца,
в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или
равен на 150 % от минималната работна заплата. Съгласно § 2 от ПЗР на ПМС №
322/ 23.11.2029г. за изменение и допълнение на ППЗСП /в сила от
27.11.2020г./, до 31 декември 2021 г.
разпоредбата на чл. 16б
се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна
епидемична обстановка, на територията на Република България, свързана с
разпространение на COVID-19.
От посочената
регламентация следва извода, че месечната целева помощ по чл.16б от ППЗСП има
специфичен характер и е свързана с подпомагане на семействата с деца до
14-годишна възраст, когато децата не посещават училище или детска ясла и детска
градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището
или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и когато по отношение на родителите /респ. на единия
родител или на родителя, отглеждащ сам дете/, е налице някоя от хипотезите по
чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП и е изпълнено условието по чл.16б, ал.4 от
ППЗСП за размера на средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент
от § 2 от ПЗР на ПМС № 322/ 23.11.2029г. за изменение и допълнение на ППЗСП
/обвързващ прилагането на чл.16б от ППЗСП с обявено извънредно положение,
съответно с извънредна епидемична обстановка на територията на РБългария,
свързана с разпространение на COVID-19/, следва извода, че за наличието на
обуславящите правото на месечна целева социална помощ материалноправни
предпоставки по чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП, преценката следва да се
извършва в контекста на това дали възникването и съществуването на тези
предпоставки е резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на страната,
свързана с разпространение на COVID-19.
В случая от фактическа страна не е
спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че заявителката В.С. е
разведена, има едно дете – М. Д.М. на 13 години, ученик в седми клас в Основно
училище „Георги Кирков“ гр. Казанлък. Поради въведените ограничения във връзка
с извънредната епидемична обстановка в страната и издадена Заповед № РД-01-677/
25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването за преустановяване на
присъствените учебни занятия в училищата, детските градини и яслите от
30.11.2020г. до 21.12.2020г., детето няма да посещава училище в посочения
период – т.е изпълнено е условието по чл.16б, ал.3, т.2 от ППЗСП. Без съмнение
изпълнено е и условието по чл.16б, ал.4 от ППЗСП средномесечният доход на член
от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, да е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна
заплата. За да възникне правото на
заявителката В.С., като родител, отглеждащ сам детето си, на месечна целева
помощ по чл.16б, ал.1 от ППЗСП, обаче е необходимо съществуването на още една
материалноправна предпоставка, а именно по отношение на лицето да е изпълнена
някоя от предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл.16б, ал.1,
т.1 – т.3 от ППЗСП. В случая по отношение на жалбоподателката хипотезите на
чл.16б, ал.1, т.1 и т.3 са неприложими – В.С. не е нито самоосигуряващо се
лице, нито осъществява трудова дейност при която да не може да извършва
дистанционна работа от вкъщи и да няма възможност да ползва платен отпуск.
Заявеното от В. С. искане за отпускане на месечната целева помощ очевидно се
основава на хипотезата на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, регламентираща правото на
подпомагане на родителя, отглеждащ сам дете, когато е останал без работа, но
няма право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното
обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4. В контекста на
регламентацията на месечната целева помощ по чл.16б от ППЗСП, следва извода, че
за да възникне правото на помощта в хипотезата на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, не
е достатъчно родителят да е безработен без право на обезщетение за безработица,
а е необходимо да е останал без работа по причини, явяващи се резултат от
въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка на
територията на РБългария, свързана с разпространение на COVID-19. Следователно
право на социална помощ по чл.16б от ППЗСП имат не всички безработни родители,
чиито деца не посещават училище поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. В случая от
доказателствата по делото се установява /а и не се оспорва от
жалбоподателката/, че С. е работила в „Капрони“ АД до 08.08.2019г.;
регистрирана е в ДБТ и е получавала е обезщетение за безработица до м. юли
2020г. Следователно лицето е останало без работа преди обявяване на извънредното
положение на 13.03.2020г. съотв. оставянето без работа не е по причини, явяващи
се резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19. В този смисъл В. С. не попада
в кръга на лицата по чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, имащи право да получат целева
социална помощ. Ето защо в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон с оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от 11.12.2020г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Казанлък, на В.С. е отказано
отпускането на месечна целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП.
Следва да се отбележи че
обстоятелството, че В. С. е прекратила регистрацията си в ДБТ на 15.10.2020г. и
впоследствие отново се е регистрирала на 01.10.2020г., е без каквото и да е
било значение за правото на социално подпомагане по чл.16б от ППЗСП, тъй като
както беше посочено, възникването на правото на тази целева месечна помощ се
свързва единствено с факта на оставането без работа на родителя поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка. А сочените от жалбоподателката затруднения в намирането
на работа не обуславят съществуването на основание за отпускането на помощта по
чл.16б от ППЗСП.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила при издаването на Заповед №
ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от 11.12.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Казанлък. В нормативно предвидения срок и в съответствие на
изискванията по чл.27 от ППЗСП, след подаването на Заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от 30.11.2020г. с искане за отпускане на месечна целева помощ по
чл.16б от ППЗСП, социален работник е извършил социална анкета и е изготвил
Социален доклад съгласно приложение № 2 към чл.27, ал.1 от ППЗСП. При
извършената социалната анкета са разгледани и обсъдени всички релевантни обстоятелства
от имуществен, социален, семеен, битов и здравен характер. Въз основа на
резултатите от социалната анкета, обективирани в изготвения Социален доклад от 11.12.2020г.,
и констатацията, че В.С. е била безработна преди обявеното извънредно положение
на 13.03.2020г. т.е лицето не е останало без работа по причини обявено
извънредно положение или извънредна епидемична обстановка в страната, е
направено обосновано предложение за отказ да бъде отпусната на заявителката на месечна
целева помощ по реда и на основание чл.16б от ППЗСП.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.С. ***, против Заповед №
ЗСП/Д-СТ-КК/2158 от 11.12.2020г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Казанлък, потвърдена с Решение № 24-РД06-0076 от 31.12.2020г. на
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: