№ 14955
гр. С., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110149598 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба (уточнена с молба от 08.04.2024 г. – на
лист 85 от делото) на „Т.С“ ЕАД срещу Т. В. О., Д. П. О., А. П. Й. и В. П. О., с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответниците разделно – 5/8 за първата ответница и по 1/8 за всеки от
останалите, че дължат на дружеството следните суми – 5162,95 лева за
доставена за периода от месец май 2020 г. до месец май 2022 г. до
топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „М., топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 26.05.2023 г., до окончателното плащане; 521,93 лева – лихва
за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. –
24.04.2023 г.; 56,52 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода от месец май 2020 г.
до месец април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2023 г., до
окончателното плащане, и 10,61 лева – законна лихва за забава за плащане на
последната описана сума за периода 16.07.2020 г. – 24.04.2023 г. – вземания по
заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 28418/2023 г.
по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
1
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Б.Б“ ООД, като поради това се иска привличането му по
делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата Т. В. О., с
който предявеният иск се оспорва срещу тази ответница по основание и
размер. Поддържа, че за имота има учредено право на ползване на друго лице,
различно от ответницата, с което бил сключен договор. Поддържа освен това,
че не била в договорни отношения с дружеството, тъй като имало непоискана
доставка по чл. 62 ЗЗД. По претенцията за дялово разпределение поддържа, че
ищецът не бил доказал, че за тази услуга следва да се плаща именно на него.
По претенцията за лихви поддъжа, че ответницата не е уведомена за
задължението си и не е публикувано на страницата на дружеството в
интернет. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците А. П. Й. и
В. П. О., с който предявеният иск се оспорва спрямо тези ответници като
неоснователен, тъй като била открита партида само на ответницата А. П. Й.,
която единствена отговаряла за задълженията. С откриването на партида на
същата ответникът бил признал, че само тя ползва топлинна енергия. Правят
се възражения срещу исковете за цена за дялово разпределение и лихви,
идентични с тези от отговора на Т. В. О.. Не се оспорва количеството
потребена енергия и цената . Иска се отхвърляне на исковете. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Д. П. О.,
който изцяло поддържа същите възражения като тези в отговора на А. П. Й. и
В. П. О., иска отхвърляне на иска и претендира разноски.
Третото лице – помагач – „Б.“ ООД, не е взело становище по иска.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска. С писмено становище
ответникът Д. П. О. поддържа, че потребител е друго лице и не отговаря за
вземанията, поради което иска исковете спрямо него да се отхвърлят.
Ответниците А. П. Й. и В. П. О. в писмено становище поддържат, че искът за
дялово разпределение е недопустим, за останалите – че са неоснователни.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 18 – 19 от делото в неоспорен препис
Договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.12.1986 г. на същата
дата на ответницата Т. В. О. и П.В.О О. е продаден недвижим имот –
2
апартамент № 12, в сграда, намираща се на административен адрес: С., ж.к.
„М.“ ΙΙΙ, ******* Съгласно представен на лист 20 – 21 от делото
Удостоверение за наследници № 1092/23.01.2017 г. П.В.О О. е починал на
10.01.2017 г. и е оставил съпруга – ответницата Т. В. О., и деца – ответниците
А. П. Й., В. П. О. и Д. П. О..
Съгласно представен на лист 32 от делото Протокол от общо събрание
на етажните собственици от 2001 г. на сграда с адрес: С., ж.к. „М.“ ΙΙΙ, *******
за топлинен счетоводител е избрано „Т.“ ООД, като в списъка към протокола
се е подписал за ап. 12 и П.В.О О..
На лист 34 – 40 от делото е представен подписан на 09.06.2020 г.
договор между ищеца и третото лице – помагач, в който не е посочена цената
на услугата „дялово разпределение“. Същата се съдържала в Приложение № 2
към договора, което не е представено по делото.
Съгласно представени на лист 95 – 96 от делото от третото лице –
помагач и неоспорени от страните протоколи за отчет на адрес: С., ж.к. „М.“
ΙΙΙ, ******* изадедни на името на ответника, в апартамент № 12 на посочения
адрес не е осигурен достъп и през двете години. На лист 93 – 94 са
представени две изравнителни сметки със задължения на ответника, които за
отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г. възлизат на 2136,62 лева с
ДДС, а за сезона от месец май 2021 г. до април 2022 г. – на 2661,37 лева с ДДС.
И за двата периода има начисления за топла вода при неотчетени водомери –
на „базово“ потребление за 4 лица.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 15.05.2024 г. (на лист 124 от делото), а в
писмен вид – на лист 112 – 121 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление и отразените от
счетоводителя данни, общият топломер в абонатната станция в сградата на
ответника е бил проверяван метрологично на 14.09.2018 г. и 01.11.2021 г., и
двете със заключения за съответствие, независимо, че е изминал по-дълъг срок
от нормативните 24 месеца, като на ответницитеса начислявани само разходи
за отопление, топла вода и подгряване на сградната инсталация – за
отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г. – 2136,62 лева, а за
отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г. – 2661,37 лева (при разход
по прогнозни фактури 1324,15 лева). В имота са извършени отчети, тъй като в
изравнителната сметка са отразени конкретни показания на радиаторите, а
същите не са отчитани на максимална мощност, като вещото лице не може да
посочи кога са извършвани отчетите, но посочва, че няма замервания на
енергията за битово горещо водоснабдяване, тъй като няма водомери, т.е.
отчетите са на база брой лица, а не отчетено потребление на вода.
Съгласно представени на лист 41 от делото Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата
страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2
във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните
3
изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка.
Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във
връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната
фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответниците е
собственици или титуляри на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията.
По делото се установи по отношение на собствеността следното:
безспорно е, че ответницата Т. В. О. е закупила имота при условия на
съпружеска имуществена общност и след прекратяване на брака си притежава
4/6 идеални части от същия (следва да се приеме, че тази ответница е приела
наследството на съпруга си конклудентно съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, тъй като в
отговора на исковата си молба посочва, че е уредила облигационно право на
ползване на ответницата А. П. Й.). В писмения си отговор ответницата А. П.
Й. признава, че ползва имота въз основа на вещно право, като съдът цени това
като съдебно признание на неизгоден факт – чл. 175 ГПК, а витиеватите
формулировки, че хем ищецът признавал, че ползвател е само ответницата А.
П. Й., хев трябвало да го докаже, са пример за неизрядно процесуално
поведение – излагане на взаимно противоречащи си твърдения за прикриване
на действителното правно поведение. Съдът следва да санкционира това
недобросъвестно поведение на една от ответниците, като приеме, че щом
същата изрично в отговора си признава, че ползва имота, същата е приела
наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН.
Така според правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН ответницата Т.
В. О. следва да се приеме, че отговаря за 5/8 от потребената в имота топлинна
енергия, а ответницата А. П. Й. – за 1/8 от задълженията.
За останалите наследници – ответниците Д. П. О. и В. П. О. не се
установява същите да са приели наследството, за да станат в процесния
период собственици на имота, тъй като то преминава върху наследниците с
приемането си – чл. 49 ЗН. Ищецът твърди, че наследството се презумира да е
прието, като се позовава на разрешението на Върховния касационен съд
(ВКС), дадено в Решение № 437/17.01.2012 г. по гражданско дело № 70/2011 г.,
III ГО, според което ако не бил установен отказ от наследство или приемането
му по опис, роднините на починалия следвало да се смята, че са приели
4
наследството. Това решение на първо място не е безпротиворечиво в
практиката на ВКС – с Решение № 101/08.10.2019 г. по гражданско дело №
2260/2018 г., IV ГО, е прието изрично, че приемане на наследството не може
да се презумира, а чл. 49 ЗН изисква или изричното приемане на наследството,
или извършване на такива конклудентни действия, които недвусмислено да
потвърждават намерението наследството да бъде прието. От друга страна
мотивите, изложени в цитираното от ищеца решение не се отнасят пряко до
тълкуването на правилото за приемане на наследството по чл. 49 ЗН, а за
обратното действие на това приемане съгласно чл. 48 ЗН. Поради това,
доколкото становището в решението от 2019 г. среща широка подкрепа в
правната доктрина и теория, която приема, че приемането на наследството е
една от възможностите на призования да наследи, с която той може да
упражни правото си на наследяване (другите две са приемане по опис или
отказ от наследството), като воля за това не се презумира, настоящият съдебен
състав намира, че доколкото всеки заинтересован кредитор има на
разположение специалното производство, което може да поиска съдът да
проведе, за призоваване на наследника да упражни правото си да наследи или
не – чл. 51 ЗН, приемането на наследството подлежи на пълно и главно
доказване при всеки иск срещу призован да наследява.
Твърдението на ответниците, че само А. П. Й. следва да заплаща
доставената енергия е ирелевантно, защото съгласно общите условия на
ищеца, които ги обвързват съгласно чл. 150 ЗН със смъртта на наследодателя
си ответниците е следвало да съобщят тази своя уговорка на ищеца съгласно
чл. 63, ал. 1 от общите условия на последния. Като не са направили това
ответниците са нарушили договорните си задължения, поради което за всеки
от тях, който е приел наследството, възниква задължение за заплащане на
доставената топлинна енергия, докато активно не потърсят ищеца и не му
съобщят кой конкретно поема отговорност. Фактическото обитаване или не на
имота няма значение, защото добросъвестното изпълнение на задълженията –
чл. 63 ЗЗД, изисква всички релевантни факти за това кой ползва имота да се
заявят пред ищеца своевременно, а не той да се налага да прави разследвания
кой къде живее. По делото няма нито едно доказателство, че ответницата А.
П. Й. ползва имота сама или само със семейството си, което ответниците би
следвало да установят при условия на насрещно доказване.
По делото се установява от представените отчети, че до сградата, в която
се намира апартамента, посочен в исковата молба, е подавана топлинна
енергия, която е ползвана и в апартамента. По отношение на количеството на
доставката същото е установено от представените по делото протоколи за
непредставен достъп, като следва да се определи съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 Г. за топлоснабдяването – при разход от
140 л/денонощие на всеки обитател, като вещото лице е установило, че
формулата е приложена от топлинния счетоводител.
Неоснователни са възраженията за това, че била налице непоискана
доставка съгласно чл. 62 ЗЗП и ответниците не дължали плащане – по делото е
представен протокол от решение, взето и с гласа на наследодателя на
ответниците за ползване на топлинна енергия и избор на счетоводител от 2001
5
г., като същото не е изменено. „Поръчването“ на конкретно доставената
енергия става чрез пускането на термостатните вентили на радиаторите и
отваряне на кранчето на чешмата с топла вода, която, противно на логиката на
ответниците, не се подгрява от естествена конвекция, а с активното участие на
съоръженията на ищеца, за което потребителите, които ползват затоплената
вода по свое желание (има отчети от апартамента в исковата молба), ще трябва
и да си я платят.
Възражението за погасяване на сметките по давност, направено от
ответника, е неоснователно. Първата сметка, за която се иска плащане е тази
за май 2020 г., която е с падеж 45 дена след края на месеца съгласно общите
условия на ищеца, т.е. на 15.06.2020 г. От тази дата е започнала да тече и
давността, която е 3-годишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така давноастният
срок за най-ранната сметка е изтекъл на 30.06.2023 г., а съдът е бил сезиран с
искане за издаване на заповед за изпълнение на 26.05.2023 г. преди изтичане
на давността. Така сумите не са погасени.
Поради това задължението на Т. В. О. е за 5/8 от установеното
потребление от общо 4797,99 лева, или 2998,74 лева, като искът срещу нея е
предявен за 2858,68 лева, поради което следва да се уважи изцяло, а
задължението на А. П. Й. е за 1/8 от 4797,99 лева, или 599,75 лева, от които е
предявен иск за 571,74 лева, който следва да се уважи изццяло. Както беше
посочено, исковете срещу другите двама ищци следва да се отхвърлят поради
недоказано приемане на наследство.
По иска за лихва за забава върху цената на топлина енергия:
Лихва за забава следва да се начисли само от падежите на двете
изравнителни сметки след отчетеното заплащане, тъй като съгласно чл. 33, ал.
3 от общите условия на ищеца при забава за плащане на месечните сметки не
се начислява лихва. Падежите са 45 дена след издаване на фактурите, т.е. на
14 септември на съответната година, като от следващия ден ответникът изпада
в забава по чл. 84, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна
лихва. Неоснователни са възраженията за непубликуване на сметките от
ищеца, тъй като това е било негово задължение по общите условия от 2014 г.,
а за процесния период са приложими тези от 2016 г., които не предвиждат
подобно изискване – потребителят просто следва да проверява сметките си на
45 дена.
Лихвата съдът изчислява по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвения
калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция.
Така за дължимите се от ответницата Т. В. О. суми лихвите са както
следва:
Върху изравнителната сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2021 г., от която ответницата дължи 5/8, или 1335,39 лева задължението
за лихва възлиза от 15.09.2021 г. (45 дена от издаване на изравнителната
сметка) до 24.04.2023 г. (крайната дата по исковата молба) на 223,76 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2022 г., от която тази ответница има задължение в размер на 1523,69
6
лева, се дължи лихва от 15.09.2022 г. до 24.04.2023 г. в размер на 100,81 лева.
Следователно искът за лихва следва да се уважи спрямо ответницата Т.
В. О. за общо 324,57 лева и да се отхвърли за разликата над последната сума
до пълния предявен размер от 326,21 лева.
За дължимите се от ответницата А. П. О. суми лихвите са както следва:
Върху изравнителната сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2021 г., от която ответницата дължи 1/8, или 267,08 лева задължението
за лихва възлиза от 15.09.2021 г. (45 дена от издаване на изравнителната
сметка) до 24.04.2023 г. (крайната дата по исковата молба) на 44,75 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2022 г., от която тази ответница има задължение в размер на 304,66
лева, се дължи лихва от 15.09.2022 г. до 24.04.2023 г. в размер на 20,16 лева.
Следователно искът за лихва следва да се уважи спрямо ответницата Т.
В. О. за общо 64,91 лева и да се отхвърли за разликата над последната сума до
пълния предявен размер от 65,24 лева.
По иска за заплащане на услугата „дялово разпределение“ – същата е
била извършвана от третото лице – помагач, като ищецът се позовава на чл.
22, ал. 2 от общите си условия за това, че цената следва да му се плаща
директно. По делото е установено, че третото лице – помагач е извършвало
услугата, но не е установена уговорената цена, срещу което ответниците
изрично и основателно са възразили, поради което този иск следва да се
отхвърли като недоказан.
Искът за лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ следва
да се отхвърли, тъй като за същото вземане не е установен падеж, а съгласно
чл. 84, ал. 2 ГПК в такъв случай лихва се дължи от поканата за плащане до
ответника, като не е доказано същият да е получил такава до образуване на
настоящото производство.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално
на уважената част от исковете (3819,90 лева от 5126,95 лева, или 74,51 %, като
ответницата Т. В. О. следва да поеме този процент от разноските за
експертиза, тъй като само тя е оспорила разходите, а от останалите суми двете
ответници, спрямо които исковете са уважени отговарят в съотношение 5:1,
т.е. 5/6 от 74,51 %, или 62,09 % към 12,42 %), разноските в заповедното
производство тези две ответници поемат пропорционално от това, за което
исковете са основателни – за Т. В. О. – 3183,25 лева от 3226,84 лева, или 98,65
%, а за А. П. Й. – 636,65 лева от 645,37 лева, или също 98,65 %; ответникците
Д. П. О. и В.П.О. – за всички направени от тях разноски, а ответниците Т. В. О.
и А. П. Й. – пропорционално на отхвърлените претенции спрямо тях (43,59
лева от 3226,84 лева за първата, или 1,35 %, а за втората – 8,72 лева от 645,37
лева, или 1,35 %), на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 103,26 лева – държавна такса
(ако има надплащане, то не може да се търси от ответника), и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК
7
(участващ представител и в двете заседания), поради което от тези разноски за
253,26 лева следва да получи 62,09 % от ответницата Т. В. О., или 157,25 лева,
към които се присъединяват и 74,51 % от депозита за експертиза от 250 лева,
или 186,28 лева, т.е. общият дълг на тази ответница е 343,53 лева, а
ответницата А. П. Й. следва да плати 12,42 % от 253,26 лева, или 31,45 лева.
От разноските в заповедното производство ответницата Т. В. О. следва
да плати 98,65 % от 95,79 лева, или 94,50 лева, а ответницата А. П. Й. – 98,65
% от 19,16 лева, или 18,90 лева.
Ответниците искат присъждане на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за
оказана му безплатна адвокатска помощ, като представят договори за това,
като на адвокатите им следва да се орледели с оглед сложността на делото
(ниска), неявяването им по делото (на практика само е съставила искова
молба) и защитавания интерес хонорар от по 200 лева на ответник за исковото
производство и 50 лева – за заповедното, от които адвокат Н. К. за
ответницата Т. В. О. следва да получи 1,35 %, или 2,70 лева в исковото
производство, и 0,68 лева – в заповедното, или общо 3,38 лева; адв. И. Н. –
също 3,38 лева за А. П. Й., и 250 лева за ответницата В.П.О., или общо 253,38
лева, и адв. С. К. – 250 лева за Д. П. О..
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение
на Т. В. О., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „М., че дължи на „Т.С“ ЕАД,
с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № 23б, 2858,68 лева
(две хиляди осемстотин петдесет и осем лева и 68 стотинки) – цена за
доставена за периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г. до топлоснабден
имот с адрес: С., ж.к. „М., топлинна енергия, ведно със законната лихва от
26.05.2023 г. до окончателното плащане, и 324,57 лева (триста двадесет и
четири лева и 57 стотинки.) – лихва за забава за плащане на посочената по-
горе сума за периода 15.09.2021 г. – 24.04.2023 г. – вземания по Заповед за
изпълнение № 17319/16.06.2023 г. по частно гражданско дело № 28418/2023 г.
на Софийския районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за сума
в размер на разликата над 324,57 лева до пълния претендиран размер от
326,21 лева (триста двадесет и шест лева и 21 стотинки) – лихва за забава;
35,32 лева (тридесет и пет лева и 32 стотинки) – цена за дялово разпределение
за същия имот за периодса от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., и 6,63
лева (шест лева и 63 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на
последната описана сума за периода 16.07.2020 г. – 24.04.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване по отношение на Д.
П. О., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „М., че дължи на „Т.С“ ЕАД, с
8
ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № 23б, 571,74 лева
(петстотин седемедест и един лева и 74 стотинки) – цена за доставена за
периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес:
С., ж.к. „М., топлинна енергия; 65,24 лева (шестедесет и пет лева и 24
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2021 г. – 24.04.2023 г.; 7,06 лева (седем лева и 6 стотинки) – цена за
дялово разпределение за същия имот за периодса от месец май 2020 г. до
месец април 2022 г., и 1,33 лева (един лев и 33 стотинки) – законна лихва за
забава за плащане на последната описана сума за периода 16.07.2020 г. –
24.04.2023 г. – вземания по Заповед за изпълнение № 17319/16.06.2023 г. по
частно гражданско дело № 28418/2023 г. на Софийския районен съд, 28.
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение
на А. П. Й., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „М., че дължи на „Т.С“ ЕАД,
с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № 23б, 571,74 лева
(петстотин седемедест и един лева и 74 стотинки) – цена за доставена за
периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес:
С., ж.к. „М., топлинна енергия, ведно със законната лихва от 26.05.2023 г. до
окончателното плащане, и 64,91 лева (шестедесет и четири лева и 91
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2021 г. – 24.04.2023 г. – вземания по Заповед за изпълнение №
17319/16.06.2023 г. по частно гражданско дело № 28418/2023 г. на Софийския
районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за сума в размер на
разликата над 64,91 лева до пълния претендиран размер от 65,24 лева
(шестедесет и пет лева и 24 стотинки) – лихва за забава; 7,06 лева (седем лева
и 6 стотинки) – цена за дялово разпределение за същия имот за периодса от
месец май 2020 г. до месец април 2022 г., и 1,33 лева (един лев и 33 стотинки)
– законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
16.07.2020 г. – 24.04.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване по отношение на В.
П. О., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „М., че дължи на „Т.С“ ЕАД, с
ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № 23б, 571,74 лева
(петстотин седемедест и един лева и 74 стотинки) – цена за доставена за
периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес:
С., ж.к. „М., топлинна енергия; 65,24 лева (шестедесет и пет лева и 24
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2021 г. – 24.04.2023 г.; 7,06 лева (седем лева и 6 стотинки) – цена за
дялово разпределение за същия имот за периодса от месец май 2020 г. до
месец април 2022 г., и 1,33 лева (един лев и 33 стотинки) – законна лихва за
забава за плащане на последната описана сума за периода 16.07.2020 г. –
24.04.2023 г. – вземания по Заповед за изпълнение № 17319/16.06.2023 г. по
частно гражданско дело № 28418/2023 г. на Софийския районен съд, 28.
9
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. В. О., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „М., да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: **********, и адрес на
управление: С., ул. „Я.“ № 23б, сумата от 343,53 лева (триста четиридесет и
три лева и 53 стотинки) – разноски в исковото производство, и 94,50 лева
(деветдесет и четири лева и 50 стотинки) – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. Й., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „М., да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: **********, и адрес на
управление: С., ул. „Я.“ № 23б, сумата от 31,45 лева (тридесет и един лева и
45 стотинки) – разноски в исковото производство, и 18,90 лева (осемнадесет
лева и 90 стотинки) – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ №
23б, да плати на адв. Н. Д.а К., с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на
кантората: С., ул. „Т.У“ № 1, ет. 1, сумата от 3,38 лева (три лева и 38
стотинки) – хонорар по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ №
23б, да плати на адв. И. А. Н., с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на
кантората: С., ул. „Т.У“ № 1, ет. 1, сумата от 253,38 лева (двеста петдесет и
три лева и 38 стотинки) – хонорар по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ №
23б, да плати на адв. С. К. К., с код по БУЛСТАТ: ********** и адрес на
кантората: С., ул. „В. сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) – хонорар по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Б.“ ООД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10