Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия С.И.А. за престъпление по чл. 209 ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор поддържа
обвинението , така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия А. да се
наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което се
отложи за изтърпяване за изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият А. участва лично в съдебно заседание и
със служебно назначен защитник-адвокат Признава се за виновен по предявеното му
обвинение, като дава частични обяснения във връзка с него.Чрез защитника си
изразява становище за доказаност на обвинение и моли за извършеното деяние да му бъде наложено
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проврени в
хода на съдебното следствие
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и св. З. били дългогодишни познати и
се намирали в добри бизнес отношения.
Към м.май 2011г А. работил като *** на хотел на ***“
гр.Ц. По същото време св. З. търсел да наеме търговски обект на морето. А.
предложил на З. да му помогне да наеме обект на **** гр. К., за който казал на З., че е собственост на св.
К.К. ***. В действителност въпросното заведение било
собственост на брата на К.К. – К.К., като нито един от
двамата не е упълномощавал А. да извършва това посредничество . Пред З.А.
симулирал телефонен разговор със св.К.,след
което му обяснил, че е уговорил сезонен
наем в размер на 2000лв. Св.З. казал на подсъдимия, че ще си помисли. След
около две седмици З. се обадил на А. и му казал, че е съгласен подсъдимият да
му посредничи при сключването на сделката. А. обяснил, че за целта е необходимо
плащането на капаро в размер на 1000лв. и ако З. желае може да изпрати парите
по него, като А. подпише от негово име
предварителния договор и разходния касов ордер. Подсъдимият изпратил на електронната
поща та З. предварителен договор и разходен ордер, в които като наемодател било
посочено несъществуващо лице – В.К.С. от гр.Ц., а за наемател- ***. За С.А.
обяснил на З., че е съпруга на св.К.К.. В действителност св.К.К. е
разведен и бившата му съпруга се казва Д.К.К.. А.
обяснил на З., че е необходимо парите за капарото да бъдат предадени на съпругата му – св.М.А.,
тъй като той не е в града. Св.З. се
съгласил и няколко дни след разговора с А.
се срещнал със св.А. пред блока , в който същата живеела в ж.к. *** и и предал
сумата от 1000лв. А. предала така
получените пари на съпруга си.
Няколко дни след получаване на парите подсъдимият
предал на З. оригиналните предварителен договор и разходен касов ордер, в които
А. се разписал вместо него.
След предаване на сумата от 1000лв. З. започнал да
чака обаждане от А. за финализиране на сделката, но такова не последвало. В
телефонен разговор с А.З. му обяснил, че трябва да започне ремонт на
заведението, защото летния сезон наближава. А. му казал, че може да започне да
разчиства около заведението, а той през това време ще вземе от св.К.К. ключа от
заведението и ще пусне тока и водата.
Св.З. заминал с работници от гр.*** и започнал да разчиства около заведението.
Тъй като в множеството проведени телефонни разговори с А. последният все
намирал причина да отлага и не
представял ключа от заведението З. се усъмнил и решил да потърси св.К. на
местоработата му в гр. Ц. При
срещата си със св. К.З. разбрал, че
заведението не е негова собственост, а на брат му К.К. и , че нито
той, нито брат му са упълномощавали А. да го отдава под наем.
З. потърсил А. за възстановяване на дадената
парична сума, но същата е останала невъзстановена и до настоящия момент.
Видно от заключението на изслушаната по
делото комплексна съдебно-графическа и
техническа експертиза се установява , че ръкописния текст в РКО от 18.05.11 е
изпълнен от подсъдимия.Подписът за „съставил“, както и подписът „За
наемодателят“ в предварителен договор за наем от 18.05.2011г са изпълнени от А..
Химикалната паста, с която е изпълнен ръкописния
текст: имената „С.И.А.“, „В.К.С.“,“гр.Ц.“, текста „капаро по договор от
18.05.2011год., хиляда лева“ и датата „18.05.2011“ в РКО без номер от 18.05.2011г
е със сходни оптични свойства т.е. същите са изпълнени със едно и също пишещо
средство. Имената на С.А. в графа „Съставил“ както и подписа в същата графа и
подписа в графа „получил сумата“ в РКО от 18.05.2011г са изпълнени с химикална паста с различни оптични свойства в сравнение с химикалната паста от
останалия текст и другите два подписа от предварителния договор за наем.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на св. З. и св.А., дадените в хода на
досъдебното производство показания
на св. К. и Р., прочетени в
съдебно заседание по предвидения процесуален ред, писменото заключение на изслушаната по делото комплексна съдебно-графическа и техническа
експертиза и разпита на вещото лице В., а така също и въз основа на приложените
по делото писмени доказателства:протокол за доброволно предаване, предварителен
договор за наем от 18.05.2011, РКО от 18.05.2011, справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият А. с деянието си е осъществил
както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъпление по чл. 209 ал.1 НК, тъй като през м. май 2011г в
гр. *** , с цел да набави за себе си имотна
облага в размер на 1000лв., е
възбудил и поддържал заблуждение
у Ц.Г.З., че е упълномощен от собственика на заведение в гр. ***, ***- К.К.К.
за отдаването му под наем и с това е причинил на З. имотна вреда в размер на
1000лв.
Налице е извършено съставомерно
деяния по посочения текст на
наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин както от частичните обяснения на подсъдимия, , така и от показанията на
пострадалия собственик – св.З., които се подкрепят изцяло от показанията на
останалите разпитани по делото свидетели и приложените писмени доказателства. В
тази насока е и заключението на изслушаната графическа и техническа експертиза.
Предметът на извършеното престъпление е
комплексен. От една страна това е измаменото лице – пострадалия З., в чиято
разпоредителна власт са се е намирали паричните
средства и от друга страна отнетото имущество. От обективна страна изпълнителното
деяние се е осъществило чрез действие и се е изразило във възбуждане и
поддържане на заблуждение у пострадалия досежно
условията, за осъществяване на акта на имуществено разпореждане. От събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че за да получи
паричната сума подсъдимият е уверил З., че действа по пълномощие на собственика
на заведение на *** и последната се дава като капаро за сключения предварителен
договор за наем. По този начин,
подсъдимият е въздействал върху съзнанието на пострадалия за формиране и
утвърждаване на една невярна представа досежно основанието за получаване на паричната сума Именно
твърденията на А., че се познава със собственика на заведението, факта, че към него момент е работил като
управител на хотел на морето и добрите условия по предварителния договор за
наем са мотивирали З. да му предостави исканите парични средства. Извършеното от пострадалия фактическо
разпореждане с имуществения предмет на престъплението е било осъществено именно в резултат на създадената невярна
представа за действителността. Налице е довършено престъпление, тъй като в
резултат на акта на имуществено разпореждане е настъпила имотна вреда за
пострадалия в размер в размер на процесната сума, довело до намаляването му с 1000лв, и тъй като последните са увеличили имуществото
на подсъдимия за него са представлявала имотна облага в същия размер.
От субективна страна и подсъдимият е действал с
пряк умисъл. Същият е съзнавал, че в резултат на неговите действия в съзнанието
на З. ще възникнат и ще се затвърдят неправилни представи относно условията при
които ще се извърши имущественото разпореждане. Предвиждал е, че в резултат на
неправилната представа З. ще извърши акт на имуществено разпореждане, който ще
доведе до намаляване на имотното му състояние. Същевременно е била налице и
предвидената в закона користна цел, тъй като с действията си подсъдимият се е
стремил да реализира за себе си имотна облага в размер на процесната
суми, като същевременно е съзнавал, че същата неизбежно ще доведе до имотна
вреда в патримониума на пострадалия.
При определяне вида и характера на наложеното на
подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: от една страна съобрази
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, от
обстоятелството, че същото е осъществено
в условията на икономическа криза . От друга страна съдът взе предвид дадените от подсъдимия обяснения в хода на
досъдебното производство и частичните обяснения по време на съдебното
следствие, с които е способствал за изясняване на обективната истина,
изразеното съжаление за извършеното, чистото му съдебно минало. С оглед на
всичко това съдът определи на подсъдимия наказания при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, под средния, към минималния предвиден в текста на
закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
Същевременно съдът прецени, че изложените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито
многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона наказание от три месеца
лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за извършеното, поради което отказа
да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Съдът, след като
съобрази размера на наложеното на А. наказание, чистото му съдебно минало към
момента на извършване на деянието и прецени, че за поправянето и
превъзпитанието на същия не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, на осн. Чл. 66 ал.1 НК отложи
изтърпяването на същото за изпитателен срок от четири години , считано от
влизане на присъдата всила
Тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на осн. чл. 1889 НПК съдът го осъди да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски от които 169.90лв. вносими по сметката на ОД МВР Ямбол
Причина за
осъществяване на деянието съдът вижда в стремежа на подсъдимия за противоправно лично облагодетелстване.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: