РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Русе, 11. 03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 17 февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 350 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от П.Д.П.
чрез процесуален представител адв. Г.Н. *** против Решение № 44 от 16.03.2020
г., постановено по АНД № 305/2019 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 6476 от 17.10.2019 г. на Началник
на Отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" – гр.
София, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от Закона за пътищата (ЗП)
и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП на касатора е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Изтъкват се оплаквания, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон. Направено е искане да се отмени обжалваното
решение и да се отмени НП. Претендират се разноски.
Ответната страна по
подадената касационна жалба, чрез процесуален представител в депозиран по
делото писмен отговор на касационната жалба вх. № 260228 от 18.09.2020 г. по
описа на РС - Бяла, оспорва основателността й. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените
в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд - Бяла е обсъдил становищата
на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, въз
основа на които е приел, че наказаното лице е осъществило от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение, като при индивидуализиране
на предвиденото от санкционната норма наказание, АНО е спазил и изискванията на
чл. 27 от ЗАНН, като обосновано е наложил санкция в
минимално предвидения по закон размер. Счел е също така, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до цялостното опорочаване
на НП. По тези съображения, съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление като законосъобразно и обосновано.
Решението на РС - Бяла е
правилно.
Административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че към момента на
проверката от контролните органи (16.09.2019 г.) е осъществявал движение на
извънгабаритно и тежко превозно средство (по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ), без
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по
реда на Раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя (АПИ), за
дейност от специално ползване на пътищата. Така описаното деяние е
квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП и е
санкционирано на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за несъставомерност на деянието, тъй като въведената забрана
засягала МПС-та, които едновременно били извънгабаритни и тежки.
Процесното ППС отговаря на
дефиницията "извънгабаритни ППС", съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г., където е посочено, че такива са
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3.
Касационният съд намира, че
деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП - нарушена е
въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата
на пътя.
Безспорно са доказани
обективните елементи от състава на нарушението: а) процесното ППС има
характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. – то е тежко, тъй като измерено
натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 14, 000т, при максимално
допустимо натоварване на оста 11,5т , съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б.
"а" от Наредбата ,а измерено
разстояние между осите е 1, 32м, измерената
сума от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 28, 250 т, при
максимално допустимо натоварване 24т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
"б" от Наредбата, като съгласно чл. 3, т. 2 от същата наредба, при превишаването на нормите по чл.
7, ППС е тежко; б) липсва съответно разрешение за движението му по
републиканските пътища; в) проверката е извършена на път от републиканската
мрежа.
Наказващият орган правилно е
издирил и приложил санкционната правна норма.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗП се наказват с глоба от 1 000 до 5
000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
раз поредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности: по т. 2 движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
Водачът на процесното ППС,
което има характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г., е физическо лице – водач на ППС.
Физическите лица изрично са посочени в чл. 53 от ЗП като една от групите
административнонаказателно отговорни субекти. Няма спор, че като водач на
процесното ППС касаторът е субект на нарушението, тъй като е физическото лице,
което управлява ППС и е отговорно лице по чл. 53, ал. 1 от ЗП В този смисъл, наказващият орган
правилно е определил субекта на нарушението.
За прецизност на изложението
следва да се посочи, че в чл. 53 от ЗП и чл. 54 от ЗП са посочени няколко групи субекти,
които могат да носят административнонаказателна отговорност при нарушаване на
общата забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС без необходимото
разрешение: а) физически лица, които непосредствено извършват движението, т. е.
водачите, които управляват ППС; б) лицата, които наредят извършване на такова
движение; в) ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена санкция съгласно чл. 54 от ЗП за извършени нарушения по чл. 53 от ЗП.
Неоснователни са доводите,
че в случая следва да се носи отговорност по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не по чл. 53, ал. 1 от ЗП, тъй като била налице хипотезата на
чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
На извънгабаритните по
смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г., пътни превозни средства с
размери до посочените в чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от същата наредба /които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м/, се разрешава да се
движат по пътищата след заплащане само на дължимата такса.
По аргумент на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 11/2001 г., документ за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3 от същата наредба се издава от Агенция "Пътна
инфраструктура", а на граничните контролно-пропускателни пунктове - от
Агенция "Митници". За многократни превози за не повече от 10 курса и
за срок не по-дълъг от 30 дни, когато се превозват еднакви товари с едно и също
извънгабаритно ППС и по един и същи маршрут, документ за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3 се издава от Агенция "Пътна
инфраструктура".
В останалите случаи,
извънгабаритните ППС или състав от ППС с размери над посочените в чл. 14, ал.
3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата /тоест, с натоварване повече от 30 %
от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина – над 3, 30 м, височина – над 4, 30 м, и дължина -
над 22 м/, могат да се движат по пътищата на България след издадено по реда на
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата разрешително по чл. 8, ал. 2 от цитираната
наредба от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната
служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР).
Съдът правилно е приел, че
не са налице условията за приложение и на облекчения режим от чл. 37, ал. 1,
т.1, във връзка с чл. 14, ал.3 от Наредба № 11/01 г.,тъй като допустимите
габаритни размери и в този случай, са били надвишени. Нормативно облекчения ред
предвижда широчина на ППС не по-голяма от 3.30 метра, височина под 4,30м., а
измерената на място при проверката на управляваното от жалбоподателя ППС е 5.00
метра
Забраната за движение на
извънгабаритни ППС и състави от ППС без да се спазва установения за това ред е
регламентирана в Закона за пътищата и в Закона за движение по пътищата.
В чл. 26, ал. 2 от ЗП е указано, че за дейности от
специалното ползване на пътищата се забранява в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства без разрешение. Понятието "Специално ползване на
пътищата" по § 1, т. 8 от ДР на ЗП включва използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари.
При съвкупното тълкуване на
горецитираните норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и от Закона за пътищата става ясно, че понятието "без разрешение"
включва както случаите на движение на извънгабаритни ППС без документ за
заплатена дължима такса, когато размерите им са в допустимите извънгабаритни
норми по чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата, така и
движението на извънгабаритни ППС без издадено разрешително в останалите случаи.
Освен това нормите на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не защитават идентични обществени
отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона,
формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето
на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да
се опазват имуществото на юридическите и физическите лица (т. е. тяхната
собственост), както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. Докато текстът на чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗП, защитава
обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща (а
не притежаваща) пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено
извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата
товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му
впоследствие.
Затова настоящият състав
приема, че има две различни административни нарушения – по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53, ал. 1 от ЗП, които се установяват от различни
органи и при различни условия. Както бе посочено вече по-горе физическото лице
- водач на ППС може да бъде административнонаказателно отговорен субект за
административното нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗП, също и по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.
Касационният съд напълно
споделя и мотивите на първата съдебна инстанция за правилна индивидуализация на
наложеното наказание от страна на АНО. При индивидуализиране на предвиденото от
санкционната норма наказание, АНО е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и обосновано е наложил глоба в
минимално предвидения от приложимата санкционна норма размер. Обстоятелствата,
че нарушението е първо и че след констатиране на нарушението, водачът е
заплатил дължимата такса, правилно са съобразени от АНО при определяне на
конкретния размер на наказанието като смекчаващи такива. Отчетена е и липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед горното решението на
Районен съд - Бяла е правилно. То следва да бъде оставено в сила.
С оглед на разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от
процесуалния представител на ответната страна – Агенция "Пътна
инфраструктура" – гр. София за присъждане на разноски за юрисконсулт на
основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. С
оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във
вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се
определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв. /. По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната страна Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София следва
да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер
на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44
от 16.03.2020 г., постановено по АНД № 305/2019 г. по описа на Районен съд -
Бяла
ОСЪЖДА П. Драгиев П. ЕГН **********,
с адрес:г*** да заплати на Агенция
"Пътна инфраструктура", гр. София, бул. "Македония" № 3
сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.