РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 194/21.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на десети януари две хиляди и
двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Александър
Митрев
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Сл.Костова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно
дело № 3680 / 2019г., взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ТД на НАП – Пловдив с процесуален
представител юрисконсулт Е.Ф. обжалва Решение № 1766/01.10.2019г., постановено
по АНД № 5400 по описа за 2019г. на Районен съд - Пловдив. Със съдебният акт е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 337715-F369351/17.05.2018г. на Заместник - Директор
на ТД на НАП – Пловдив, за наложена на Н.А.И.,*** - глоба в размер на 50лв. за
нарушение на чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Касаторът
поддържа основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК с твърдение за неправилен извод на
ПРС за квалифициране на процесното деяние като
маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН. В случая лицето не е спазило задължение по
чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ в установения 7 дн. срок. Поддържа се, че във вр. с обстоятелството – нарушението е за първи път, поредността на деянието е отчетена от законодателя в
нормата на чл.278б ДОПК, поради което намира приложение чл.56 НК вр. с чл.11 ЗАНН /не са смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства онези, които са взети предвид от закона при определяне на
съответното престъпление/нарушение/. В тази вр. е
наложена глоба в минимален размер. Обществената опасност е типична за
нарушенията от същия вид, което отрича прилагане на чл.28 ЗАНН., като
нарушението е формално. Несъгласие е изразено и по отношение извода на ПРС за
нарушено право на защита, предвид непосочване на наредбата, чиято разпоредба е
нарушена – в пълен текст. Поддържа се, че наредбата е посочена абревиатурно, но е единствена действаща към момента и не се
дублира с друг нормативен акт. Твърди се, че актът е съставен в присъствие на
упълномощено лице, представило нотариално заверено пълномощно, поради което не
са налице нарушения в хода на административно-наказателното производство. Поискана
е отмяна на решението с потвърждаване на НП.
Ответникът Н.А.И. оспорва
касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Поддържа правилен
извод на РС-Пловдив по отношение квалификация на деянието за маловажен случай.
Отрича се извършване на административното нарушение, за което е издадено НП –
лицето е пенсионер от 1990г. и между него и Инес-93 ЕООД няма договор за
парично възнаграждение и не получава заплата, не работи в чужбина и не е морско
лице. Счита, че неговата длъжност не е в обхвата на чл.4 КСО и не е длъжен да
внася осигурителни вноски. Заявено е, че нормата на чл.278б ДОПК е цитирана без
основание. Приложено е нотариално заверено заявление - декларацията за
регистрация като самоосигуряващо се лице да се счита
за невалидна, тъй като И. не е имал задължение да подписва и подава декларация
за регистрация на самоосигуряващо се лице. Поискано е
решението на ПРС да се потвърди.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от прокурор Костова предлага решението на ПРС да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от
оспорване на неблагоприятно съдебно решение.
1. НП е издадено от орган, административнонаказателната компетентност на който
произтича от упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП /1, 1.1, б.”б”/. Заповедта се съдържа в адм.нак.преписка. АУАН № F369351 от 12.01.2018г. e съставен от инспектор
по приходите в ТД на НАП – Пловдив /оправомощено лице
с цитираната заповед - 2, 2.1/.
Според обстоятелствената част от НП
е възприета фактическата установеност, документирана в АУАН : Не е подадена в
компетентната ТД на НАП – Пловдив, декларация за възобновяване на трудова
дейност от 29.03.2017г. от лицето Н.А.И. с ЕГН ********** – в качеството му на
собственик на ЕООД ИНЕС-93 с ЕИК ********* в нормативно определения 7 дневен
срок от настъпване на обстоятелството. Декларацията е подадена в ТД на НАП –
Пловдив на 08.01.2018г. и е входирана в регистъра на самоосигуряващите се лица под вх.№ **********/18.01.2018г.
Нарушението е установено в ТД на НАП Пловдив на 08.01.2018г. при подаването на
декларацията, която е следвало да се подаде до 05.04.2017г. включително.
Описаните факти са квалифицирани от
правна страна за нарушение на чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ : „При започване,
прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден
образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото
се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за
прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.”.
В НП е отразено, че нарушението е за
първи път. Наложена е глоба в размер на 50 лв., на основание чл.355 ал.1 КСО :
„Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4
и чл. 6, ал. 9
и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4
или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва
с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500
до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”.
2. РС – Пловдив отменил НП по
следните съображения, мотивирани обосновано : Допуснато е нарушение на чл.40
ал.1 ЗАНН – АУАН е съставен в присъствие на упълномощено лице с пълномощно,
нотариално заверено на 06.06.2016г., което по съдържанието си е общо и не
включва представителство в ход на административно-наказателно производство.
Преписката съдържа и друго пълномощно, според което упълномощеното лице може да
подписва АУАН, но пълномощното с тази представителна власт не е датирано и не е
ясно дали към дата на съставяне на АУАН – 12.01.2018г., е било изготвено или е
съставено на по-късна дата. Независимо от изложеното, в случая актосъставителят заявил, че акта не е съставен в присъствие
на нарушителя, който не е канен за съставянето му, поради което е нарушена
нормата на чл.40 ал.2 ЗАНН; С посочване на наредбата в съкращение на
наименованието й и отсъствие на пълното наименование в АУАН и в НП, е извършено
нарушение на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН.; Налице е маловажен случай по см.
на чл.28 ЗАНН – нарушението е за първи път и извършителят не е наказан за
нарушение на други разпоредби на данъчно-осигурителното законодателство. Декларация
е подадена, макар и със закъснение, но не е отчетена възрастта на лицето и
здравословното му състояние, според приложеното Експертно Решение на МБАЛ –
Пловдив.
3. Решението на ПРС е
законосъобразно. Всички изводи на районния съд са правилни - съответстващи с
данните от преписката.
Отсъствието на писмено възражение по
отношение представителната власт на лицето, подписало АУАН и на което е връчен
актът, не отрича осъществено процесуално нарушение на чл.40 ал.2 ЗАНН. След
като нарушителят е бил известен, не е имало основание за съставяне на АУАН в
присъствие на пълномощник, тъй като съгл. чл.40 ал.2 ЗАНН : „Когато нарушителят
е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие.”. Действително, допуснато е
процесуално нарушение, което за да бъде квалифицирано като съществено, е било
необходимо да се прецени дали е повлияло на правото на защита. Макар преценка в
тази насока да липсва, в случая нарушението следва да бъде определено за съществено
поради съдържанието на пълномощното, посредством което актосъставителят
е приел редовно упълномощаване. Както е посочил ПРС, в нотариално завереното
пълномощно не се съдържа текст за изрично упълномощаване с представителна власт
в производства по ЗАНН, а другото пълномощно, което съдържа необходимата за
целите на ЗАНН представителна власт – не е датирано. Отсъствието на дата не
позволява пълномощното да бъде обвързано с дата на съставяне на АУАН.
Правилен е и вторият извод на ПРС - квалификация
на административното нарушение е подвеждане на фактическия му състав /деянието
с неговите фактически белези/ под съответно нарушената норма. Същата следва да
бъде еднозначно посочена, ведно с пълно наименование на закон, наредба или
правилник. Административно-наказващият орган дължи яснота на волеизявлението
си, в обхвата на която без съмнение е наименованието на нарушен закон,
правилник, наредба – в цялост, дори само един път. Съкратено наименование е
допустимо само след като е отразено пълното.
Преценката за маловажност на случая
е обоснована : Цитираната в касационната жалба норма на чл.278б ДОПК не е относима спрямо конкретните факти, нито принципно приложима
в поддържаната насока, тъй като е специална по отношение на „Неизпълнение на
задължение при фискален контрол на стоки”. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27,
28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Факт на извършено първо нарушение не е предпоставка за
квалифицирането му като маловажен случай на посоченото самостоятелно основание
и следва да се съобразяват същността и целите на административнонаказателното
производство, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Съгласно чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При конкретните факти,
преценката на ПРС е точна : относно неподаване на декларация за възобновяване
на трудова дейност от пенсионер, който дължи здравни осигуровки, е следвало да
бъдат съобразени както възрастта на лицето и здравословното му състояние,
според приложеното Експертно Решение на МБАЛ – Пловдив, така и отсъствието на
данни за други нарушения на данъчно-осигурителното законодателство.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд – Пловдив ХХІII състав
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1766/01.10.2019г.,
постановено по АНД № 5400 по описа за 2019г. на Районен съд - Пловдив.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател
:
Членове
: