Р Е Ш
Е Н И Е № 91
11.01.2019
Гр. Видин
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд
гражданска колегия
В открито
съдебно заседание на
тринадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: В. В.
Членове: А. П.
В.М.
При секретаря
В .К. и в присъствието на
прокурора
като разгледа
докладваното от Съдията
В. М.
Въззивно гражданско
дело № 289 по
описа за 2018г.
и за
да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Е.К.Ц., с адрес: ***, за поправка на допусната в Решение №
25 от 07.04.2014г. по гр.Дело № 681/2008г. по описа на ВРС фактическа грешка, като в диспозитива на
решението се формулира самостоятелен установителен диспозитив относно правото
на собственост на ищцата въз основа на приетата от съда фактическа обстановка и
мотиви, в които е прието, че ищцата и родителите й са били собственици на
дворно място, съставляващо парцел VIII -
7 - 72 „а" по
плана на гр.В., в сила към 09.05.1958г., находящ се на ул."Баба Вида" 1. Подържа във въззивната
жалба, че отхвърляйки молбата и постановявайки решение от 25.04.2018г по грд
681/2008г, ВРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен.
Жалбоподателят Ц.И.Ц.
поддържа жалбата като основателна.
Ответникът по жалба Община В. оспорва жалбата като неоснователна.
Ответникът по жалба „М…" ООД - гр.В… оспорва жалбата
като неоснователна.
Ответникът по жалба Министерството на регионалното
развитие и благоустройството подържа становище, че жалбата е неоснователна.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
жалба, мотивите на първоинстанционния съд за постановения отказ, решение № 10
от 12.02.2015 по грд № 443/2014 на ВОС, решение № 7/25.01.2018 по грд № 3888/2017 на ВКС, прие за установено
следното :
Подадената
молба за поправка на очевидна фактическа грешка
е допустима, тъй като не е
ограничена със срок, а по същество неоснователна. Не е налице разминаване между формираната
действителна воля на съда при
постановяване на съдебния акт, която е била да отхвърли както установителния
иск за собственост, така и искът за отстъпване на собствеността и предаване на
владението върху процесния имот.
Предявеният иск по чл.108 ЗС-предмет на грд №
681/2008г е във връзка с твърдения на ищцата,че са
налице условията на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ по отношение на процесния имот и същият
следва да бъде предаден във владение на собствениците,тъй като собствеността
никога не е преминавала в държавата.
В хипотезата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ се възстановява
собствеността върху всички движими и недвижими имущества,отнети без законово
основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата,от общините
и от народните съвети в периода 09.09.44г. до 1989г.Според ал. 3 на чл.2 ЗВСОНИ
собствеността се възстановява ако имотите съществуват реално до размерите ,в
които са отчуждени.В чл.4 ЗВСОНИ се въвежда още едно условие за възстановяване
на собствеността,а именно-собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане
на паричната равностойност на имота или с друг равностоен недвижим имот.
Ищцата заедно със своите родители е станала собственик
на процесния парцел чрез покупко-продажба през 1958г.,за което е съставен НА №№…,т….,н.д.№…г.
на Видински народен съдия.
Имотът е бил
отреден и е отчужден,след което вече не съществува ,а на негово място е изграден
хотел-ресторан „Б…”.
Отчуждителната процедура е проведена според
действащата към 1961 г. законова уредба,а освен това собствениците са били
обезщетени с апартаменти,т.е. с равностойни недвижими имоти по смисъла на
чл.4,ал.1 ЗВСОНИ. Не са налице
предпоставките на чл.2,ал.2 и сл. от
ЗВСОНИ и ищцата не е доказала в процеса
право на собственост върху процесния имот.
Това е
действителната воля на съда, постановил съдебния акт, чиято поправка се
претендира и се цели в диспозитива на
решението да се формулира самостоятелен
установителен диспозитив относно правото на собственост на жалбоподателката на
дворно място, съставляващо парцел VIII - 7 - 72 „а" по плана на гр.В…, в сила към 09.05.1958г., находящ се на ул."Б…." ….
Съдът е постановил в решение № 25 от 07.04.2014г по грд 681 от 2008г, че ищцата
не се легитимира като собственик на имота, при липса на предпоставките за
реституирането му по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. Решението е потвърдено с решение № 10 от
12.02.2015 по грд № 443/2014 на ВОС, а с
Решение № 7/25.01.2018 по грд №
3888/2017 на ВКС е оставена без уважение
молбата за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК. Всички съдебни инстанции са коментирали въпроса относно наличието на
предпоставките на чл.2 ал.2 и сл. ЗВСОНИ, респ. правото на собственост на
ищцата.
Жалбата против решение
№ 715-РЗ от 25.04.2018г по грд 681/2008г, ВРС е неоснователна. Решението
като обосновано и съобразено с данните
по делото следва да бъде потвърдено.
Неоснователни
са постъпилите след съдебното заседание писмени молби и исканията на ищцата-за
отлагане на делото, за отвод на целия състав, за отмяна на хода по същество, за
съдебни удостоверения от „Български пощи“, че не доставят пратките.
Жалбоподателката
е своевременно уведомена за съдебното заседание-29.10.2018г.,
могла е да организира своевременно
защита си при влошено здравословно
състояние-/медицинското удостоверение е от 08.11.2018г.-съд. Заседание на -13.11.2018г./ Отразеното в медицинското свидетелство налага извод за
хронично увредено състояние, а не за внезапност. Освен това в жалбата й не се съдържат доказателствени искания, поради което съда счита , че не е нарушил правото й на защита.
Водим от горното, ВОС :
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.04.2018г по грд
681/2008г, ВРС.
Решението
подлежи на обжалване на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.